Учителят: Слушайте, аз отивам на училище.
За да си почине, човек трябва съзнателно да спре дейността на своите мозъчни клетки – пет минути са достатъчни за това.
В туй време човек излиза от тялото си и оставя съзнателната физическа енергия да обнови организма му.
Тъй че седем часа сън са нужни само за онзи човек, който не е дисциплинирал мозъчните си клетки, вследствие на което те дълго време разискват помежду си дали да започнат работата, как и откъде да я започнат.
И докато започнат – времето изтекло.
Затова именно човек се върти ту на една, ту на друга страна, докато най-после заспи.
Той спи седем часа и като стане, пак не се усеща наспал.
Затова, когато лягате вечер, първо ще се обърнете към клетките на мозъка си, после към клетките на дробовете си, след това към клетките на стомаха и най-после към клетките на останалите органи, на мускулите, на костите, и ще им кажете:
«Слушайте, аз отивам на училище.
През това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намеря стаите изчистени, проветрени, и целия организъм обновен.»
Клетките приемат заповедта на господаря си и започват да работят трескаво, системно, за да свършат в най-кратко време възложената им работа.
Щом си свършат работата, господарят им се връща в тялото си.
Тогава вие се събуждате радостни и весели, обновени от съня.
Учителят.
~ чрез Stelli Yordanova
(3067)