„Когато за първи път имате деца, хората ти говорят за предизвикателствата на родителството…. за трудностите с бебето, което се събужда през нощта, прохождащият малчуган, който няма да стои в леглото си, цената на грижите за децата, нараняванията от спорта…

 

Налага се да отсъстваш от работа, за да ги вземеш от училище, когато не се чувстват добре, да им помагаш с домашните, разхвърляната къща, прането, което никога не свършва, цената за закупуване на униформи за училище, опаковане на обядите им….

Гледаш как очите им светят в коледната сутрин…. и се опитваш да се потопиш в магията на тези моменти.

Тренирате ги в спорта, бързате за тренировки и игри… и ги пускате из цялата страна, за да ги оставите да играят играта, която обичат… независимо колко изтощителна или скъпа става.

Животът е просто толкова натоварен, че рядко дори спираш да мислиш как би изглеждал краят на тези дни.

Всъщност, това дори не е нещо, с което можеш да ангажираш разума си.

Потапяш се в това и си мислиш, че 18-20 години звучат като много време…

Тогава, изведнъж, часовете се превръщат в дни… дните в месеци…, а месеците в години.

Онзи малък човек, който пълзеше до теб в леглото и се гушкаше, за да гледа анимации… изведнъж става този млад възрастен, който те прегръща в коридора, когато идва и си отива.

А хаосът и смехът, които отекваха в дома ви…. се изпълват с тишина и самота.

Научили сте се как да бъдете родител на дете, което има нужда да се грижите за него и да го защитавате…, но нямате представа как трябва да работи цялото това „пускане“…

Така че, се държите, колкото се може по-здраво…. чудите се как времето отмина толкова бързо… Чувствате се виновни, че сте пропуснали нещо.

Защото, въпреки че сте си мислили, че имате 20 години, просто, някак си не изглежда, че не е било достатъчно.

Задаваш си толкова много въпроси…

Научихте ли ги на правилните уроци?

Прочетохте ли им достатъчно книги докато бяха деца?

Прекарвахте ли достатъчно време да играете с тях?

Колко училищни партита трябваше да пропуснете?

Наистина ли знаят колко много ги обичате?

Какво можех да направя по-добре, в качеството си на родител?

… Когато настъпи време да си отидат, всичко се стоварва върху теб като един тон тухли.

И всичко, което можеш да направиш, е да се молиш…. да се надяваш и да вярваш, че Бог ще ги защити, когато започнат да си проправят път в света сами.

Родителството, засега, е най-невероятното изживяване в живота ви…, което понякога те оставя развълнуван…, а друг път оставаш с разбито сърце.

Но едно нещо е сигурно….. времето никога не е достатъчно …

И така за всички родители с малки деца… чиито дни са прекарани в опити да измислят как да преминат през това безумие…

Изтощени ден след ден

Отпуснете се и приемете заобикалащото ви възможно най-спокойно.Защото някой ден … всички тези луди дни, пълни с карикатури, прегръдки, преспивания у приятел, коледна сутрешна магия, игри с топка, тренировки и късни вечери…

Всичко това приключва….

И ти остава да се надяваш, че си направил достатъчно, така че, когато един ден те разперят крилете си…

…те ще полетят  „

Кредит за прекрасния Автор: @MistyBrewerLee 

„Уроци, научени през живота.“

(511)