Чистачка в Англия съм.
Ето как се прибирам по нощите след работа.
А ето как изглеждах на този ден преди 4 години –
току-що пристигнала на Острова – август 2014 г.
Днес съм друга. Чужбината ме промени. Дава малко, но ти взима всичко.
~
За какво е това кратко видео:
Прибирам се от работа към 22:30. Неделя е. Качвам се на влака за моя град. Високоскоростният.Типичното „обичайно“ време на денонощието, когато се връщам от чистенето в Лондон през почивните дни в края на седмицата. Забравих какво означава това, като отдих след любимата на всеки „петък вечер“. 🙁
Утре, понеделник, обикновено реанимирам, за да се възстановя.
Пристигнах в моя град. Дано автобусът дойде скоро. Само още 30 минути и ще се прибера, ще вечерям като „бял човек в Западна Европа“. И ето идва не толкова добра новина. Променили са отново разписанието. Последният автобус е минал 2 минути, преди да пристигне влака ми.
Ще вървя пеша… 🙁
Докато вървя, реших да пусна камерата за вас.
Хиляди българи, от тези, които се евакуираха, поради невъзможност да съществуват в държавата ни, като мен, са в подобна участ.
Откъснаха ни от корните ни и ни разпиляха по целия свят. Замислено е преди време. Това не се случи „по наша воля“. Накараха ни да повярваме, че е така.
Това е абстрактна логика.
Не ни е по душа да се скитаме „немили, клети, недраги“. Много от нас искаме да си се върнем в Родината и да следваме вопъла на душата си. Тук (в „добрия“ Запад) променят ритъма на човешката Душа, който изначално е заложен във всеки един от българите.
Нашето предназначение е за България! Неслучайно сме се родили на тази богоизбрана земя – българската. Нещата в България започват да се оправят.
С Григор Борисов казваме неща, които е възможно да не знаете. Ще имате още една гледна точка. Изборът е личен и решението го взима всеки за себе си.
(9111)