web analytics
Меню

Когато ми се роди син, ще правя всичко на обратно…

„Когато ми се роди син, ще правя всичко на обратно…

 

%d1%81%d0%b8%d0%bd

Когато ми се роди син, ще направя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам:

„Миличък! Не е нужно да ставаш инженер. Не е нужно да ставаш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Наслука! Футболен коментатор? Разбира се. Клоун в мола? Отличен избор!“

И когато стане на 30, този оплешивяващ, потен клоун с разтечен по лицето грим, ще дойде при мен и ще ми каже:

„Мамо! На 30 съм! И съм клоун в търговския център! Този живот ли искаше за мен? Какво си си мислила, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да тичам след топката вместо да уча по математика?“

А аз ще му отговоря:

„Миличък, но аз бях след теб във всичко, просто не исках да те пришпорвам. Виждах, че не обичаше математика, а обичаше да си играеш с децата“.

Но той ще продължи:

„Така е, но аз бях дете и не знаех до какво ще доведе това! Не можех да взимам сам решения! Ти – ти ми съсипа живота!“.

След това ще размаже грима по лицето си с изцапания си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

„Значи така… На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все търсят виновни. Ако не го разбираш това, значи си идиот“.

Той ще каже „Ах!“ и ще припадне.
За психотерапия ще са нужни около пет години…

***

Или пък няма да е така. Един ден, когато имам син, ще направя всичко на обратно. Още когато стане на три, ще му казвам:

„Не се дръж като идиот, Владик, мисли за своето бъдеще! Учи математика, Владик, или цял живот ще бъдеш оператор в кол-център. Искаш хуманитарна специалност? Пълни глупости!“.

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето си, ще дойде при мен, и ще ми каже:

„Мамо! На 30 съм. Работя в „Гугъл“. По 20 часа на ден, мамо. Нямам семейство. Какво си си мислила, когато ми казваше, че престижната работа ще ми донесе щастие? Каква беше целта ти, когато караше да уча математика?“

А аз ще отговоря:

„Скъпи, аз само исках да имаш добро образование! Исках пред теб да се открият всякакви възможности“.

А той ще отвърне:

„А за какво щяха да са ми тези възможности, като съм нещастен, мамо? Минавам край клоуните в мола и им завиждам. Защото те са щастливи, мамо! Можех да бъда на тяхното място, можех да съм щастлив като тях, но ти ми провали живота“ — и ще си потърка с палец очилата.

Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

„Ето какво. На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все се оплакват. Ако не разбираш това, значи си идиот“.

Той ще каже „Ох!“ и ще припадне.
За психотерапия ще са нужни около пет години…

***

Или друг вариант. Когато ми се роди син, аз ще правя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам:

„Не съм тук, за да ти казвам, каквото и да било. Не съм тук, за да ти казвам как да живееш. Аз съм тук, само за да те обичам. Отиди при баща си, сине, питай него какво да правиш с живота си, аз не искам отново да бъда крайна“.

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ режисьор ще дойде при мен и ще каже:

„Мамо! На 30 съм. Вече 30 години се боря за твоето внимание. Направих десет филма и пет спектакъла, посветени на теб. Написах и книга, посветена на теб, мамо. Но ми се струва, че ти е безразлично. През всичките тези години, нито веднъж не ми каза мнението си за това, което правя! Защо все ме препращаше при баща ми?“

Аз ще му отговоря:

„Скъпи, аз просто не исках да решавам вместо теб! А просто те обичах, скъпи, за съветите имахме баща ти“.

А той ще продължи:

„А за какво ми бяха съветите на баща ми, когато питах теб, мамо? Цял живот се опитвам да привлека вниманието ти. Вманиачен съм на темата „майка ми“. Бих дал всичко, абсолютно всичко, за да знам, че веднъж, дори само веднъж ще ми кажеш какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безучастие ти, ти, ти съсипа живота ми! — и с театрален жест ще докосне челото си.

Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

„Значи така… На света има два типа хора. Едните живеят, а другите непрекъснато очакват нещо. Ако не разбираш това, значи си идиот“.

Той ще изстене „Ах!“ и ще припадне.
За психотерапия ще са нужни около пет години…“

~ „НА МОЯ БЪДЕЩ СИН“

автор: Гергана Лабова

(1842)

2328 Общо 1 За деня

Сподели мнение