web analytics
Меню

Заминавате за Великобритания? Можете сами. Не го правете чрез агенции от България.

Заминавате за Великобритания?
Можете сами.
Не го правете чрез агенции от България.

 

Молба

 

 

Много моля, ако имате познати, близки и приятели, които лелеят да заминат за Великобритания и дават последните си пари на Агенции за намиране на работа в България, да не го правят!

Нека се свържат с мен и ще разберат, че това НЕ Е НАЧИНЪТ.

И ето сега мой истински случай от миналия четвъртък – 3-ти декември 2015 г.

Летях София-Лондон с Бритиш Еъруейс. (British Airways). До и пред мен седяха млади мъже, българи. Като цяло полетът бе предимно с чужденци.

Кацнахме. Едното момче каза. „И сега, дайте да се движим заедно, да не се изгубим.“

Предположих, че идват за първи път.

Минахме проверки, багажи, взех си кафе и излязох да изпуша цигара. Не щещ ли, независимо че има поне 5 изхода от Терминал 5, се оказах на едно и също място с тези млади хора.

Стояха и пушеха навън. Познах единия, който седеше до мен в самолета и го поздравих. Препоръчах им да не понечват да хвърлят фас на земята, защото глобата е солидна (около 220 лева) за хвърлен фас. Също им предложих да се преместят в зоната за пушене и те ме последваха несигурно.

Едното момче се опитваше да си настрои телефона да работи с английска карта.

Вече бях напълно убедена, че са новопристигнали и попитах имат ли нужда от помощ с инфо как да се придвижат до града.

Друг мъж отговори, че не пътуват за Лондон и ще ги чакат. Заминават за North Hampton. Явно трябваше да дойде Посрещачът.

Попитах ги на работа ли са дошли. В строителството ли? – попитах аз.
„Не. В складовете на Amazon“ ми отговори едно от момчетата.

Нещо в мен трепна. Звучеше ми познато и притеснително. Сетих се за Стефан, приятел на Веско, който ни разказа как е пристигнал в Англия по подобна схема. Развръзката при него (при Стефан) беше изключително неприятна, но той е курнас мъж, знае езика и се е измъкнал овреме от капана.

„То от тук (Англия) е много трудно да си намериш работа, странно ми е как от България ви изпращат директно с осигурена работа.“, казах аз. Имате ли документи, квартира?“, също попитах.

Последва едно неловко мълчение и един друг само се споглеждаха без да отговорят.

Аз продължих „Не е възможно да заплатите на агенция в България 2000 лева и те да ви намерят квартира и работа. Това са много малко пари за стандарта на Англия.“

При тези мои думи едното момче запази хладнокръвно спокойствие, но това, което седеше до мен в самолета направо се сепна и питащо погледна този, който бе спокоен.

Явно попаднах в целта. Навярно са платили подобна сума.

С продължаващото у мен тревожно чувство какво ще се случи с тези млади хора, завърших. „Отваряйте очите си на четири. Не се доверявайте и бъдете внимателни, ако ви поискат пари. Ако желаете, запишете си името ми и ме потърсете във Фейса. Случайно, ако имате нужда от помощ, пишете ми.“

Точно тогава се появи Посрещачът. И те тръгнаха – група от около 6-7 мъже.

Буквално вчера, моят приятел Веско ми разказа за „одисеята“ на българи, дошли в Англия в складовете на Amazon преди 2 седмици, чрез агенция за работа в България, която наистина звучи много зловещо.

Дано не им се наложи на тези млади мъже да ми пишат…

Ще разкажа допълнително в друг пост какво се случва с подобни авантюристични начинания – работа в складове на Amazon и работа като чистачки за жени на средна възраст, които заплащат 560 лв на агенцията в България.

Ще разберете къде и в какви помещения спят, колко дни и каква работа работят и какво, в крайна сметка, се случва с тези хора само 1-2 седмици след като са кацнали в Лондон с надеждата за по-добър живот.

„Да, ама не.“, както казва мъдрият Петко Бучаров.

 

А ето как мога да съм полезна на приятелите и познатите ви.
Прочетете по-долу, като настиснете върху снимката.

Ново начинание

 

(2341)

923 Общо 2 За деня

Сподели мнение