Една история на Ведите за Просветената… змия.
„Имало една змия, която всявала ужас в едно село.
Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране.
Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика.
През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна.
Около месец след това преобразената змия се държала като светец.
Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата).
Накрая се завърнал в селището на змията.
Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана.
Змията заговорила мъдреца и казала:
„Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“
Мъдрецът й отговорил кратко:
„Никога не съм ти казвал да не съскаш.“
~~~
Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговия коментар:
„Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш:
„Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“
Но запомнете – все пак можете да съскате.
Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване.
В противен случай можете да завършите като битата змия.„~~~Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.“
(3213)