„Душа и сърце или как да чуваме себе си.
Най-тихото и спокойно място, където човек може да се оттегли, е душата му.
По-често си позволявайте такова уединение и черпете от него нови сили.
Когато душата е изпълнена с красота – целият свят се променя.
Понякога поспирай и се вслушвай какво иска твоята душа.
Един мъдър старец ми каза: „Цял ден ходиш насам-натам, работиш, мислиш, виждаш, слушаш, ядеш.
Всички части на тялото ти работят (ръцете, краката, очите, ушите, мозъка), помагайки да направиш едно или друго нещо. А вечер, когато спиш, те почиват.
Всички те са в покой. Но има една част от тялото ти, която работи денонощно без спиране.
Това е твоето сърце.
Затова, когато сърцето ти иска нещо, не го дразни, дай му това, което иска“.
Душата, за разлика от разума, не мисли и не говори – тя чувства и знае, затова не греши.
Времето е такова, каквото е в душата, а не през прозореца!
Ако душата ви мълчи – вие не съществувате.
Това, което никога не бива да се копира, е душата на друг човек или духа на друг човек. Има значение само собствения ви дух. Йоги Бхаджан
Една важна тайна: трябва да отидете там, където иска Душата, а не там, където трябва.
Душевният огън не се вижда… но пък как топло става от него!
Не искам да ме разпознават по новата прическа, модерните ботушки или глуповатите брътвежи.
Искам да ме разпознават по сърцето.
Искам да ме разпознават по начина, по който се боря за своите мечти, за ценното, за любимото ми и как дълбоко разбирам това. Не искам да ме разпознават по красотата на лицето и красотата на фигурата.
Искам да ме разпознават по това как обичам, как вдъхновявам, как предавам светлина, как правя добро, как облекчавам страдания. Искам да ме разпознават не по очите, а по светлината и огъня, горящ в тях.
В живота ти винаги надделява това, което преобладава в душата ти.
Две крила, които могат да издигнат човек над земята – чистотата и простотата на сърцето.
Ако сърцето е чисто, чудото ще се случи.
Най-краткият път към сърцето – това е откровеността.
Всички ние, в края на краищата, вървим по един път. Има различни езици на пътищата, проявяващи се чрез вярванията и убежденията. Но главният език за всеки човек е гласът на сърцето му.
Това, което идва от сърцето, до сърцето и достига.
Човек трябва да живее с открито сърце, защото това е неговото естествено състояние.
Пътища много, но сърцето разпознава най-близкия.
За да разбереш къде живее сърцето ти, обърни внимание къде броди твоят ум в минутите на мечтание.“
(2944)