web analytics
Меню

Беше точно полунощ – 00:00 ч. Ангелите!

ангелите

Беше точно полунощ – 00:00 ч. Ангелите! heart emoticon Тъкмо завих, тичайки от ескалатора и моето влакче спря.

„Успях! Качих се“. Помислих си го, вече спокойна, след дългия преход от Kings Cross до Victoria. Нали знаете, колко стряскащ е шумът от наближаващото влакче, не знаете дали е от вашата или от противоположната страна. smile emoticon

“Да не забравя да звънна на Таня Желева утре. Беше заета тази вечер, когато й се обадих. Така и не ми се обади по-късно. Навярно е изморена.“

Повтарях си „задачката“ и погледът ми се рееше, а влакчето, странно защо, не тръгваше веднага, както обикновено. Пред вратата, в която се качих, две жени си говореха на перона, без да се качат във вече дошлото метро.

Чувах, че се говори на руски език – малко необичайно за лондонското ежедневие, не че е рядкост. И тогава я видях.

Едната жена говореше с другата, но не гледаше нея, а мен. Очите ни се срещнаха. Гледаше ме така, все едно ме познава. Прехвърлих в паметта си така ли е. Не. „Я пак“.

Всъщност, имаше нещо много далечно и малко познато. Не се сещах. Беше някак обикновена, като гимназистка, леко безлична.

Дълга тъмна коса с бретон. без прическа, но излъчваше огромно самочувствие. Другата демонстративно държеше торба на “Lulu Guinness”. “От шопинг се връщаме!“, разбирайте. В БГ не знам дали тази марка е известна, но за тук – знаем цената й. smile emoticon

Жената продължаваше да ме гледа в очите. Тогава прозрях.

Гледаше ме така, сякаш казваше „Позна ли ме?“.

Да. Познах я, но трудно. Нямаше и помен от медийната й визия. Не беше „вся из себя“, както съм я виждала по снимки, гримирана, фризирана и костюмирана.

Наталия. Наталия от Украйна, дошла в България, в която „жадните за знания“ откриха своя гуру и вече знаят, че аналният секс в семейството е един от най-висшите добродетели на нашето време. Браво, Наталия. Намери си нишата. Който го може, го може. Но с „“Бравото“ дотук. Както и с иронията. За реалната картина с нея ще кажа, ако някой ме попита. Жива и здрава да е. Сега щяла да се установява в Лондон. Много й харесвало. Да, не е Украйна.

Да се видим с нея в Лондон – шанс 1 на милион. wink emoticon

„Защо?“ – не спирах да си задавам този отворен, исконен и основополагащ, въпрос, не предполагащ еднозначен отговор.

Знаците на вселената! Във всяко нещо, което ми се случва, търся смисъла.

Ето защо влакчето се задържа „цяла“ минута в повече!

Мисълта ми запрепуска стремглаво и като на лента се подредиха хора от живота ми.

Първо, Павлин Деков – неин голям фен. Независимо от мнението ми за нея, не мога да си позволя лукса да го загубя. Той е истински приятел. Моя сродна душа. А в наши дни ценя истинските хора, Човеците. Малко останаха.

След него се сетих за Свилен Григоров, когото познавам благодарение на Павлин, за Таня Желева, с която ме запозна Свилен, Телевизията, Гергана, Жасмина Папакиряку, с която ме запозна Гергана. Жасмина, която толкова ме убеждаваше, че е добре да се срещна с Наталия. Имали сме общи теми на разговор?!

Сетих се за Валя Лунгарова, която дистанционно ме запозна с Таня Георгиева, Данчо Георгиев, Sunny Eli в чата на Фейсбук покрай организацията на семинара в Лондон, за Ралица Недева, с която ме запозна Таня Георгиева, за Добромир Въжаров, с когото ме запозна Павлин Деков

„Защо?“.

Питах се защо се появи този пъзел-въртележка от хора и събития, толкова трагикомично преплетени в живота ми за последните няколко месеца.

„Когато му дойде времето.“ казваше Царят.

Мисля, че времето дойде. Времето да ви разкажа. Ще приложа на практика за пореден път едно свое кредо – „Прави това, което другите не очакват.“

Не знам дали историята ще ви се хареса. Сигурното е, че ще е неочаквано интересна.

Когато изчезне Интересът, Животът спира.

(3889)

1184 Общо 1 За деня

Сподели мнение