Моля ви, кажете ми, че не съм сама и има други като мен!

Моля ви, кажете ми, че не съм сама и има други като мен! 🙁

 

 

didi8888888

 

Станах в 8:50, взех влака от града, в който живея, намира се на 100 км от Лондон.
 
Качих се на един от най-луксозните високоскоростни влакове до Столицата, за който, според българските стандарти, плащам цяло състояние за двупосочен билет до и в Лондон (колкото за един приличен обяд за двама).
 
Първите два-три чАса работа почти всяка събота и неделя, след пристигането ми в Лондон са, за да си „избия“ билета. 🙁
 
За 38 минути с него се „телепортирах“ до заветния Сейнт Панкрас (един от най-стратегическите транспортни терминали).
 
Успешно и в стегнато темпо попътувах още 30 минути в Лондон, и победоносно точно в 11:00 ч. позвъних на апартамента на клиента, който бе поръчал чистене в дома си.
 
Вчера късно вечерта, след като се прибрах от аналогично пътешествие, за да си изкарвам хляба през уикендите, прилежно си букнах (избрах) адрес за чистене) за неделя от фирма, с която работя.
 
Стоя пред входа и чакам клиентът да ми отвори.
 
Да, ама не. 😉
 
Какво става?!
 
Звъня по телефона и след продължително „свободно „, когато вече си мислех, че ще се включи секретар, чух провлачен мъжки глас, доказващ недвусмислено, че съм го събудила.
 
„Няма лошо. Важното е, че се намерихме.“, помислих си аз, като Щирлиц.
 
Говорим, слушам какво ми казва и в един момент краката ми се подкосиха.
 
Слушах го, но не го чувах!
 
Той галантно ми обясни, че не е поръчвал чистачка за днес, защото вчера вече е идвала друга чистачка.
 
Извиних се, че съм го обезпокоила и реших да се свържа с фирмата, за да разплетем този mess (тази каша).
 
Отварям програмата в телефона, влизам в менюто на апликацията, в която ясно са описани всички детайли за съответния клиент, както и че чистенето е било за … вчера.
 
Та така, драги ми смехурковци, които сега се заливате от смях.
 
Пропуснах. На 10 крачки от входа, тръгнала и аз не знам накъде, за да „убия“ двата чАса, които се очетраваха да са свободни, си намерих 10 пенса.
 
Закачливо проблясваха, галени от топлото Слънчице днес, „невидими“ за другите хора.
 
Явно е било „случайно“. Благодарих ИМ, че СА с мен в този момент. <3
 
Ако до днес сте си мислели, че съм с нещо по-различна от вас, ето ви поредно доказателство, че имам много трески за дялане, присъщи са ми напълно човешки грешки.
 
Това, което ме характеризира, обаче, е, че след подобно умопомрачително фиаско, вместо да се ядосам и разтреперя от необмисленото си поведение, аз така се разсмях, поглеждайки отгоре на екшъна, както друг скоро не ме е развеселявал.
 
„И после какво стана?“, може би се питате.
 
Вдишах, повярвах, че сега ме очаква нещо също толкова невероятно и, именно затова, с обратна (положителна) амплитуда, казах си „Имало да става.“
 
Сега гледам какво ще се случи по Пътя към следващия ми клиент, който със сигурност е за днес :)))))).Споко! Проверих пет пъти.
 
 
~ p.s.
 
12:12 ч.
 
Току-що, жонглирайки с раница, сак с почистващи препарати, кутията, в която прибирам очилата си за четене и изгаснал фас от цигара, който не мога да хвърля на земята (Тук има закони и те се спазват, иначе олекваш с 80 паунда, към 200 лв.) и тепърва ще търся кошче да го изхвърля, се опитвах да си прибера пластмасова чаша с кафе, която си правя преди пътуване за работа в големия град.
 
Познайте!
 
Чашата беше с отворен капак и мощно се разля върху сака.
 
Не знам вече с коя ръка бръкнах в джоба си за салфетка.
 
Веселбата е пълна! :)))
 
~
13:50 ч.
 
Точно минута, след като видях знака ИМ (беше 13:13. ), влизайки в метрото за поредния участък от пътуването ми, видях и материализацията на знака.
 
Заставаш до машинката за билети. Чинно си поставяш в процепа й картата за деня (ако е на хартия) и, също така, чинно чакаш 3 секунди машинката да ти я „изплюе“ обратно, след като са ме чекирали. Все пак сме в Матрицата!
 
Обикновено, това са секунди от времето ми, в което „блея“, погледът ми се рее разфокусиран напред.
 
Но не и днес, не и днес. :))
 
Странно! За първи път от три години, откакто съм тук, на Острова, ми се случи така, че картата ми не се появи обратно на хоризонта.
 
Ето тук е мястото на любима моя фраза на Робърт де Ниро в „Жега“:
 
There’s always first time for everything. – Винаги за всичко има първи път.
 
Ами сега! Как да вляза?!
 
Бързо се оглеждам, сновейки чевръсто с поглед, търсейки с ВЯРА, че наблизо ще има „a member of staff“ (служител от персонала).
 
И имаше! Само един! Повече не ми трябваше, защото можеше и да няма.
 
Благодарих ИМ!
 
А денят е само преполовен. 🙂
 
~
 

Истории като днешната, които са често срещани в живота ми, ми позволяват да кажа „Това само на мен може да ми се случи!“ и са безценни частици, които ще обединя в раздела „За моите мемоари„.

(5405)

Един мой 14 февруари в странство, но какъв!

 

 

Един мой 14 февруари в странство, но какъв!

 

лондон 1

 

 

 

Лондон е голям град.

 

Мисля, че скоро ще ви зарадвам с нещо по-обширно по темата „Лондон”, но засега отбелязвам, че е град, в който има милиони хора, милиони пътни артерии за придвижване, милиони кутийки на светещи прозорци от домовете на милиони тукнамиращи се.

Някъде там, на хоризонта на снимката, в далечината на мъждукащите светлинки живея и аз.

Днес се случи нещо показателно. Бързам да ви разкажа и окуража.

 

Има по-удачни дни да свършиш задачки, които си си поставил, отколкото в неделя след обед.

 

Моята седмица не е тривиална – понеделник-петък – работа и уикенд – почивка.

Мога да кажа, че повечето хора тук в Англия ще го потвърдят. Ако работиш, почивният ден се пада около средата на седмицата.

Излязох със списък и започнах.

 

Най-важното бе да си разкодирам мобилния апарат, който купих тези дни от Ebay (кодиран е за работа само O2).

 

 

Битови потребности: Да купя: препарат за пране на вълнени дрехи, диадема (предишната ми се счупи – Ех, тази моя буйна „грива” J ), най-хубавото турско кисело мляко (магазинът ми е на 15 минути с автобус).

~~~

Тръгнах за диадема.

 

Влязох в едно чАрити (магазин, в който се продават дарени вещи). Той е най-близкото до мен. Продавачката бе заключила вратата. Наближаваше 17.00 – краят на работно време. Все пак и се помолих да погледна за минутка дали имат диадеми. Тук бях виждала. Късмет. Пусна ме. Влязох. Погледнах. Нямаше. Благодарих и продължих надолу по улицата.

Продължих за мобилния апарат. Наблизо има специализирани магазини за мобилни комуникации, където, макар и неофициално, се занимават с този бизнес – разкодиране на апарати. lyca

 

 

Влязох в единия. Питам, така и така. Казаха, че ще го направят – 20 минути за 10 паунда.

 

 

„Как да платя?”, – питам ги – „С карта или в брой?” Може и с карта, но по-добре ще е в брой, ми отговори мъжът. Обещавам да потърся банкомат за да изтегля.

Зарадвах и тръгнах до второ чАрити за диадема.

 

По пътя гледам да видя къде има банкомат, за да изтегля 10 паунда в брой.

 

Тази верига магазини за дарения е една от най-силните в Англия.

 

 

 

Не открих диадема, но касиерката беше любезна и ми препоръча къде наблизо мога да намеря. Отидох, избирах между 2-3 модела. Не беше съвсем моето, но се запътих към касата с бърза крачка. Погледът ми, обаче, щъкаше по лавиците. Оказа се, че видях друга, която беше не съвсем, но „по-моето”. Успях.

 

20160214_222459

 

Хайде сега за телефона.

О! Банкомат. Браво. Ще изтегля. Услужлив надпис на екрана му съобщава, че не са налични банкноти по 10.

Уууф. Нищо, ще потърся друг банкомат. Ако трябва ще платя и с картата.

 

Някак си, не ми спореше.

 

Влизам. В магазина работят араби. От вратата „Само за персонала” излизаха и влизаха 6-7 мъже, все различни. Не бяха „моя продавач”, който прие телефона ми.

 

Казвам за какво съм дошла. „А, да. Изчакайте. Ей сега ще стане.” Стоя, чакам, 5 минути. Идва друг мъж. „Знаете ли, още 6-7 минути и ще бъде готов. „Добре, ще мина след 10 минути.” , – казвам и излизам отново.

След това отидох до тукашния МОЛ до един от любимите ми магазини Wilko.

По принцип, освен храна и чарити магазини,  въобще не пазарувам в други магазини „щот’няма” излишен финансов ресурс. :).

 

Имам предвид, че тази година, както и миналата, нищо не разбрах от „Черния петък”, коледните разпродажби, „boxing day” (мислех си, че в този ден в магазините се боксират, за да грабнат поредната намалена стока. То било съвсем друго.

Не се боксираш, а е ден за купуване на подаръци. Боксирането явно е в „Черния петък”. За него синът ми ми разказа, как като отишъл в аутлета в Ashford, в магазина на Ралф Лорън било „лудница” в прекия смисъл на думата.

 ashford

 

 

Всички дрехи и обувки били навсякъде, докъдето ти стига погледа. Продавачите седели по земята, за да ги сгъват и подреждат.

 

Той се обърнал с въпрос към младо момиче – продавачка, тя казала, че въобще не може да разбере какво става там този ден. Но…, малко се отдалечих от днешната тема.

 

Та, получих поредното мъничко „не” – магазинът Wilko затваряше и хората само излизаха, охраната не пускаше навътре.

Все пак, реших да попитам дали имат препарат за вълна. Ще знам дали да идвам друг ден. Оказа се, че нямат.

 

„Добре, не се отчайвай.” – казах си аз и хайде обратно в магазина за телефона.

Отивам и пак. Влизат, излизат, моят продавач не се вижда. Чакам още 10 минути идва един господин и казва „Оказва се, че софтуерът на телефона ви е много нов, колегата работи, но ще отнеме повече време.”

Леко притеснена  казах „Добре, ще мина след 40 минути.” и излязох.

Сега на автобуса за кисело мляко до турския магазин и сладости в „сладкарския цех”. Така съм го кръстила, защото продават баклави, локуми, кори за баница, извара, хляб, кремове, пасти и още десетки вкуснотии.

Купих киселото мляко, за което бих толкова път (но си заслужава)  и отидох в залата за сладкиши.

 

20160215_005313

 

Реших какво ще купя и стоя на касата. Пред мен пазарувашe мъж, продавачката, видимо притеснена, се стараеше да го обслужи максимално бързо.

 

Турците са професионалисти в търговията. Не оставят да чакаш и да се натрупа опашка. Веднага дойде асистентка и започна да ме обслужва.

 

Другият мъж презглава продължаваше да показва на първото момиче какво още да му слага в кутии.

Поръчвам моите сладки неща и решавам да си купя едни соленки, които много харесвам, но все отлагам с мисълта ”Другият път ще купя, сега няма да давам пари за това.”

 

Не щеш ли. Точно пред мен на витрината гледам остатъци от любимите ми соленки – тавичката празна. Свършили са. С лека досада се чудя какъв друг вид да припозная, че ми се яде в момента.

И изведнъж „Бааам!”

 

Първата продавачка, от бързане и притеснение, неволно бутна една тава със сладки, която полетя пред очите ни с мъжа-клиент и падна в краката ни.

 

На земята се оказаха около 30-40 тъмнокафяви прелести. Ние с мъжа замръзнахме и не дишаме.
Мръднеш ли накриво, ще изпотрошим сладките и ще ги смелим на брашно. Веднага двете продавачки хукнаха, взеха метли и за 1-2 минути нямаше и следа от „белята”.

Успешно бях обслужена след около 10 минути, прилежно подредих всичко в торбичката с киселото мляко.

 

Сега на автобуса и време е да си взема, най-после, телефона. Качвам се.

 

Ура!

 

Има свободно място за сядане точно на входа на автобуса, до мястото за оставяне на багаж. Сложих си там торбичката щастлива и седнах да похрупам соленки докато стигна спирката на магазина за телефона.  Не бяха толкова вкусни като тези, които бяха свършили, но преглъщах.

 

Не пропуснах и възможността, пътувайки седнала, да включа за малко Интернет. Извадих и очилата. Возя се, хрупам и чета какво се е случило през последния час в мое отсъствие във Фейса.

 

Понякога, качвайки се в автобуса в моята махала, се чувствам „като у дома си” – все едно съм в България.

 

Преди 2 дни се оказахме „цели“ три непознати българки в един и същи автобус.

 

Едната говореше шумно по телефона си, което нямаше как да не ме впечатли при  качването. Седнах и до мен ме последва друга жена, която отговори на позвъняването на нейния телефон с типично българското” В рейса съм. Прибирам се.”

 

Наближава моята спирка. Трябва да се приготвя по обратния ред. Изключвам нета, прибирам телефона, очилата… и опаааа!

Отново чувам българска реч. Три млади жени се говорят. Ставам, хвърлям един поглед към тях. Автобусът спря. И всеки по пътя си. А моят е за телефона.

 

Влизам и, нейсе, виждам „моя продавач”. Засили се към мен с апарата. Хайде, в същия момент влезе поредният друг клиент и „моят” се раздвояваше да обслужи и двамата едновременно. Говори с мен 2 изречения – едно изречение с другия.

 

„Окончателната диагноза” за моя телефон бе:

 

„Направихме всичко възможно, но не се получи.  Малко по-сложно е. Можем да го разкодираме, но ще се наложи да заплатите не 10, а 25 паунда, ще се свържем със сървъра на друга компания, ще…и ще стане. Но едва утре ще е готов.”

Стоя пред щанда. Мисля, мигам на парцали и след около близо двучасово „напред-назад” реших. „Добре. Правим го.” Взех си документ за поръчката и хайде към дома.

 

За последно, пътьом, реших да вляза в магазин, в който всичко е по 1 паунд и да си купя едни други любими соленки с лют червен пипер, да не съм капо за сметка на тези, които бяха свършили в турския „сладкарски цех.

 

Телефонът ми не стана готов. Соленките ми свършили. Нищо. Ще си купя с червен пипер. Дано да има.

Влизам. Има! Взимам. Отивам на касата да платя. И тогава….

 

Светна ми.

 

За стотна от секундата. Ами да. Няма я.

 

Бях си забравила торбата с киселото мляко и сладостите в автобуса. Замръзнах. Доядя ме не за трите паунда, които платих, а за цялото мероприятие. Бях се настроила, че точно тази вечер ми се хапват точно купените неща.

 

Бързо излетях през широко отворените врати на магазина под „зоркия поглед“ на охраната. Той ме погледна достолепно, същото направих и аз, и само след 4-5 крачки се усетих, че тичам навън без да съм платила стоката, която нося под мишница.

 

Върнах се, извиних се и оставих пакета.

 

Хукнах към близката спирка, все по-ясно осъзнавайки, че съм забравила торбата в автобуса и, че всичко от нагласата ми за вечерта отиде по дяволите.

 

Също така пресметнах, че са минали близо 10-15 минути, откакто слязох.

 

На спирката стоят хора. Чакат своите автобуси. Попитах една двойка имат ли представа, ако си забравиш нещо в автобуса, какво се прави. Не знаеха.

 

Отстъпих настрани, но търсех решение. Знам, че гаражът е наблизо. При мен е последната спирка на маршрута, но къде да ходя?

 

Нямам и телефонен номер, не знаех, всъщност, къде да се обадя в този случай.

 

Имаше два варианта накъде е потеглил моя автобус.

 

Или направо – към гаража, или е завил на „колелото” и ще потегли наново, минавайки през спирката, на която бях в момента.

 

Това се случва на едно голямо кръстовище. Стоя на спирката. Имах видимост към посоката, от която, теоретично, би могъл да дойде автобуса, при положение, че не е отишъл направо в гаража.

 

Не ми се искаше да се предам. Мислех какво още мога да направя.

 

Ако дойде за нов маршрут, ще се появи отдясно и ще бъде празен. За миг с периферното си зрение видях точно „такъв” автобус.

 

Затичах се и видях, че от пряката, където въртят автобусите, излиза „моят номер автобус.” За късмет, поне 10 превозни средства бяха пред него. Светеше червено.

 

Самият автобус бе спрял „на кьоше”, готов да завие на главната улица.

 

Полетях към него. Най-малкото ще попитам шофьора къде да търся торбата си. Автобусът бе със същия номер, като този, на който се бях возила.

 

Направо изскочих пред шофьора, почти обирайки прахта на спрялата преди него кола. Чакаха зелен светофар да светне всеки момент.

 

Ръкомахайки пред огромния прозорец на шофьора да ми отвори, за да го попитам нещо, в същото време хвърлям поглед навътре в  празния автобус.

 

И познайте!!!

Моята торбичка стоеше чинно на мястото за багаж отпред на входа при шофьора.

Не можех да повярвам! Открих я в Лондон, град за милиони с милиони хора.

 

Шофьорът, събра „две и две” след бурното ми ръкомахане и тичане вабанк.

 

Отвори вратите с грейнала усмивка, изричайки думите „Today is your lucky day!” („Днес е щастливият Ви ден!”).

 

За секунди влязох, взех торбата, благодарих с думите „Моите приятели няма да ми повярват.”

 

Преминах на сигурно място на отсрещния тротоар и, все още във възторг и вълнение от щастливия край, успях дори да взема едно доказателство. Щракнах „моя късметлийски автобус”…,

 

20160214_182813

 

 

…. който настървено се „залетя да хване зеленото“, но моите Ангели услужливо го спряха…., за да мога да го снимам в цялото му величие, преди да завие наляво за близо 1 часово пътешествие до ТрафАлгър скуеър.

 

Един мой 14 февруари в странство. Но какъв!

 

 

 А от тази уличка „въртят на колелото“, завиват наляво и поемат обратния маршрут. Автобусът ми стоеше точно на мястото на колата, която е на завоя. Там го „заклещих“. 😉

 

20160214_182819

 

 И, разбира се, веднага благодарих на моите Ангели!

 

Днес е „празник”, според различните виждания. За мен бе такъв, но не в конкретния познат, а в по-глобален аспект.

 

Празник на победата на човешкото постоянството и упоритост, на вярата, че точно на мен ще ми провърви, колкото и нелогично да изглежда, колкото и минимален да е шанса за успех.

 

Разказах ви историята, не защото не можех да прежаля дребните пари, които платих за покупките.

Става въпрос за друго.

 

Човек си поставя цели. Малки или големи. Прави план за действие. Пристъпва към изпълнение. Среща по пътя си препятствия, трудности, знаци.

Той има варианти. Винаги има избор – лесен и по-труден.

Лесният е „Добре, много важно, забравих. Чудо голямо.”

 

В крайна сметка, остава нотка на горчивина и разочарование. Все пак настроил си се за нещо. Но, разбира се, можем да продължим да живеем и след неуспеха. Това е битовизъм, мнозина ще кажат.

 

Трудният е, независимо от малките камъчета, които се опитват да обърнат каруцата, да съхраниш, доколкото е възможно, спокойствие на духа, да не се изключваш от трезвата преценка и да мислиш какво може да направиш в случая, държейки в ума си през цялото време ВЯРАТА, че каквото и да става е за наше добро и, че може пък да си късметлия.

 

Важно е да си наясно, че, наистина, каквото е било по силите ти, си го сторил.

 

Ако не си успял дори и след това, отново имам какво да си кажа (моята вълшебна фраза „Нека Светът да се погрижи за…”). Или подобни „Нищо. Сега пък нещо хубаво ще ми се случи.”, „Явно, така е трябвало да стане.” и др.

 

 

Удовлетворението, че си опитал всичко и си успял, мигът, в който се щастлив, та щастлив и се гордееш от себе си е точното време, в което си казвам „Браво, Диди! Много си добра!”

 

Разказвала съм ви ЗАЩО е добре сами да се похвалим при всеки постигнат наш успех – малък или голям.

 

Същността и поуката от историята е кратка.

 

Можех да я разкажа като фактология. Раз. Два. Три. – Купих. Забравих. Изгубих. Намерих.

Аз, обаче, съм словоохотлива и описателна.

Знаете колко много говоря, как не мога да спра и как все не ми стига времето в клиповете с „живите предавания“ от преди година.

Списвам по този „мой начин” преживелиците си с вярата, че, прочитайки ги и връщайки се към реалността, ще осъзнаете, че макар и за 5-10 минути вие сте били в един свят, идентичен с вашия, пълен със злободневни случки, нещо, което ви звучи познато.

 

Възможно е да си зададете въпрос как бихте постъпили вие на мое място. Отговаряте си.

 

Откривате поуката от посланието, което съм се опитала да ви отправя. Размишлявате.

 

Когато историята е весела, като тази, още повече и с прекрасен хепиенд, почти виждам, как една лека усмивка плъзва по лицето ви.

 

Казвате си. „Тази Диана, при нея има живец. Интересни неща споделя. Като за обикновените хора, като за мен.

 

В същото време, четейки написаното тук, неусетно вие сте излезли, макар и за кратко, от МАТРИЦАТА – медии, черни хроники, щоу-програми, жълти клюки, сметки, заплати, нямане на работа, проблеми, ангажименти с деца и роднини, приятели, познати…,

Търсете подобни „хватки”, които са най-доброто лично за вас.  Защото „Който търси, намира!”

 

Четем статии „за добър живот и самоусъвършенстване” до забрава. Теоретично сме подготвени и подковани.

 

Време е да действаме и изпробваме. Знам, че и вие имате подобни историйки.  Как беше при вас?

Да ви е толкова сладка годината,  колкото вкусни и свежи са моите кехлибарени топчици с мед!

20160215_005007

 

 

 

 

 

 

(2020)

За моите мемоари. 10 май 2015 г.

 

Стана късно.

Пак „откарах“ до 21:30 ч. Работата е такава. Знаете. Но от 10:30 сутринта, малко в повече ми дойде „безплатния фитнес“ :).

Вървя си аз в тихия район W11 – Кенсингтън и Челси, един от най-скъпите и луксозни квартали, спокойна, вече не бързам. Имам няколко минути пеша, за да стигна до Holland park и на автопилот да се прибера с метрото.

Толкова много съм пътувала с метрото, че вече мога да стана екскурзовод. 😉 Има-няма по 3 часа на ден го „вършея“.

Спазвам две основни и важни правила за ЗДРАВОСЛОВНО движение по ескалаторите в метрото.

Винаги се движа в „лявата лента“ посока „нагоре“. Изкачвам стъпалата на пръсти. Ето Ви част от фитнеса.;)

Едно от най-полезните упражнения е изкачването на стълби. Някъде четох, че всяко изкачено стъпало увеличава живота с 3 секунди.

Съвсем нездравословно, обаче, стоят нещата относно СЛИЗАНЕТО по стълби.

Мисля, че съм разказвала как един ден слизах по стълбите във ВМА и стигнах до площадката с асансьора, където чакаха хора. Реших и аз да изчакам. До мен бе мъж на солидна възраст, който каза:

„Винаги използвайте възможността да слизате „надолу“ с асансьор. Щадете коленете си. Те поемат най-голямата тежест при слизане. Запомнете това, като хирург Ви го казвам.“

От тогава ВИНАГИ спазвам това правило. Така, че никога не слизам по стълбите на ескалатора, освен ако не летя сутрин, за да хвана влакчето. но това е понеже винаги закъснявам.

Малко се отвлякох, друго исках да ви споделя.

Ангелите!

Когато се движиш по една от улиците с имения-палати на стойност милиони английски паунди късно вечер, няма много хора около теб. Къщите са с възхитително подредени и декорирани градини, повечето са бели или слонова кост на цвят, на по 3-4 етажа. Тавани по 3 метра и повече.

Та, по пътя си срещах основно…. паркирани автомобили, все от сой.

 

Кола 08

Странно, но когато погледна номера на някой от тях, все попадах на цифрата 8. Моето любимо число от Фън Шуй.

Видях какви ли не комбинации:. 08 няколко пъти, 53, но най-интересното бе, когато задаващата се кола беше с KB 888. Тук рядко можеш да видиш номер на кола с повече от 2 цифри. Не е като в БГ.

Проследих с поглед на възхита и с усмивка отминаващата кола. Шофираше жена.

Погледите ни се срещнаха. Аз сияех и не вярвах на очите си. Жената, явно, е решила, че не съм добре. Но можеш ли да обясниш и трябва ли, всъщност?

На вас ви звучи налудничаво, но аз все повече се радвах, че Те си общуват с мен.

Благодарих на Ангелите и в следващия миг с десен завой пред мен по улицата мина кола с невероятния английски номер BG 08 NEW. Тук вече се засмях с глас…

(4016)

Пътят към Лондон. Приказка за възрастни 2.

Пътят към Лондон.
Приказка за възрастни 2.

 

Пътят към Лондон приказка за възрастни 2
– До петък да си се изнесла от дома ми. – каза Ралица Недева.

Не можех да повярвам, че чух тези думи. Имах 3 паунда. Не знаех накъде да поема, а и беше студено – 10 декември 2014 г.

Колко пъти през последната година сте оставали на улицата в буквалния смисъл? При мен се случи 3 пъти.

 

Животът в БГ тече, някак си, в своето русло. Болшинството от хората живеят в своята, така наречена, „зона на комфорт“.

Колко е комфортна тя? Това е въпросът.

Ти живееш така, „както всеки друг“, струва ти се малко скучно, уталожен в „коловоза“ на рутинното.

Защо? Защото така е по-лесно.

Трудно е да положиш усилие да си различен от масата и, в същото време, да бъдеш себе си – Душата ти да пее. Да не забравяме и основната „движеща сила“ на прогреса – да надскочиш Страха – страха от Новото, Промяната, Трансформацията.

Как тогава да бъде интересен Животът?

За добро или лошо, преди 8 години дръзнах. Направих крачката към неизвестното, защото имам Цел.

В един момент, Пътят ми към Целта ме отведе в Лондон. За няколко месеца животът ми стана „нов“, различен. Какво, обаче, се случи?

Разказвах ви за началото, знаете за клипа в Канала ми в You Tube „Пътят към Лондон – Приказка за възрастни“.

Много й бях благодарна, обичах я. В моменти на безизходица и, търсейки Отговорите, първият човек, за който се сещах, че може да ми помогне, бе Тя.

Толкова много истини научих от нея. Постоянно се съветвах с нея в мислите си, но не дръзвах да я притеснявам, да я потърся и да установя „жив“ контакт. Знаех, че е прекалено заета, да помага на много хора – всеки със своите лични проблеми.

Дори, споделях нейни постове в блога ми и препоръчвах на всеки „готов“ да се приобщи към Групата й. Хиляди са жадни за „Знанието“, с което Тя е дошла на Земята. В момента имаме над 500 общи приятели във ФБ.

Като част от Пътя ми, какво вълнение и щастие за мен бе да заснемем първото актуално интервю с Нея, в което хиляди хора успяха да я видят и чуят на живо. 

– Искам да се чуем в Скайп. – ми написа Тя един ден. – Твоят висш „Аз“ ми съобщи, че искаш да поговорим.

Като че ли, ме обля лъчът на Светлината. „Замръзнах“. „Какво щастие!“ – помислих си аз. Тя ме потърси. Направо „летях“.

Дойде ми малко в повече, на фона на наскорошния ми „Извънгалактичен сън“, който сънувах и ви разказах в едно от „живите си предавания“.

Развълнувана я набрах на Скайп. Тя отговори. За първи път чух гласа й „на живо“.

И тук започна всичко...

~ to be continued – следва продължение

Това е един от нейните постовете, които споделих.

Първото, актуално от години, интервю с Нея може да видите тук.

(6731)

Беше точно полунощ – 00:00 ч. Ангелите!

ангелите

Беше точно полунощ – 00:00 ч. Ангелите! heart emoticon Тъкмо завих, тичайки от ескалатора и моето влакче спря.

„Успях! Качих се“. Помислих си го, вече спокойна, след дългия преход от Kings Cross до Victoria. Нали знаете, колко стряскащ е шумът от наближаващото влакче, не знаете дали е от вашата или от противоположната страна. smile emoticon

“Да не забравя да звънна на Таня Желева утре. Беше заета тази вечер, когато й се обадих. Така и не ми се обади по-късно. Навярно е изморена.“

Повтарях си „задачката“ и погледът ми се рееше, а влакчето, странно защо, не тръгваше веднага, както обикновено. Пред вратата, в която се качих, две жени си говореха на перона, без да се качат във вече дошлото метро.

Чувах, че се говори на руски език – малко необичайно за лондонското ежедневие, не че е рядкост. И тогава я видях.

Едната жена говореше с другата, но не гледаше нея, а мен. Очите ни се срещнаха. Гледаше ме така, все едно ме познава. Прехвърлих в паметта си така ли е. Не. „Я пак“.

Всъщност, имаше нещо много далечно и малко познато. Не се сещах. Беше някак обикновена, като гимназистка, леко безлична.

Дълга тъмна коса с бретон. без прическа, но излъчваше огромно самочувствие. Другата демонстративно държеше торба на “Lulu Guinness”. “От шопинг се връщаме!“, разбирайте. В БГ не знам дали тази марка е известна, но за тук – знаем цената й. smile emoticon

Жената продължаваше да ме гледа в очите. Тогава прозрях.

Гледаше ме така, сякаш казваше „Позна ли ме?“.

Да. Познах я, но трудно. Нямаше и помен от медийната й визия. Не беше „вся из себя“, както съм я виждала по снимки, гримирана, фризирана и костюмирана.

Наталия. Наталия от Украйна, дошла в България, в която „жадните за знания“ откриха своя гуру и вече знаят, че аналният секс в семейството е един от най-висшите добродетели на нашето време. Браво, Наталия. Намери си нишата. Който го може, го може. Но с „“Бравото“ дотук. Както и с иронията. За реалната картина с нея ще кажа, ако някой ме попита. Жива и здрава да е. Сега щяла да се установява в Лондон. Много й харесвало. Да, не е Украйна.

Да се видим с нея в Лондон – шанс 1 на милион. wink emoticon

„Защо?“ – не спирах да си задавам този отворен, исконен и основополагащ, въпрос, не предполагащ еднозначен отговор.

Знаците на вселената! Във всяко нещо, което ми се случва, търся смисъла.

Ето защо влакчето се задържа „цяла“ минута в повече!

Мисълта ми запрепуска стремглаво и като на лента се подредиха хора от живота ми.

Първо, Павлин Деков – неин голям фен. Независимо от мнението ми за нея, не мога да си позволя лукса да го загубя. Той е истински приятел. Моя сродна душа. А в наши дни ценя истинските хора, Човеците. Малко останаха.

След него се сетих за Свилен Григоров, когото познавам благодарение на Павлин, за Таня Желева, с която ме запозна Свилен, Телевизията, Гергана, Жасмина Папакиряку, с която ме запозна Гергана. Жасмина, която толкова ме убеждаваше, че е добре да се срещна с Наталия. Имали сме общи теми на разговор?!

Сетих се за Валя Лунгарова, която дистанционно ме запозна с Таня Георгиева, Данчо Георгиев, Sunny Eli в чата на Фейсбук покрай организацията на семинара в Лондон, за Ралица Недева, с която ме запозна Таня Георгиева, за Добромир Въжаров, с когото ме запозна Павлин Деков

„Защо?“.

Питах се защо се появи този пъзел-въртележка от хора и събития, толкова трагикомично преплетени в живота ми за последните няколко месеца.

„Когато му дойде времето.“ казваше Царят.

Мисля, че времето дойде. Времето да ви разкажа. Ще приложа на практика за пореден път едно свое кредо – „Прави това, което другите не очакват.“

Не знам дали историята ще ви се хареса. Сигурното е, че ще е неочаквано интересна.

Когато изчезне Интересът, Животът спира.

(4243)

Wizzair или защо нискотарифните полети не са това, което бяха. Wizzair vs Visa и MasterCard или „кой кой е” в небето.

Wizzair или защо нискотарифните полети не са това, което бяха.

Wizzair vs Visa и MasterCard или „кой кой е” в небето.

 

 

Wizzair small

 

Преди години, когато рокендролът вече не бе толкова млад, беше време, когато нискотарифните компании изпълваха със съдържание дейността от полетите си.

За тези, които си спомнят, един от първите беше SkyEurope. Имаше цени на билети по 0.01 евро за билет в една посока. И това бе „супер цена”. Имаше и скъпи билети – по 20 лв в една посока.

Днес малцина си спомнят за СкайЮръп. По-скоро са чували за компанията FlyNiki, собственост на Ники Лауда, която успа елегантно да се „настани” в нишата, освободена от СкайЮръп, която фалира през 2010 г.

 

Уизеър също стартира след Скайюръп.

В началото наистина имаше добри цени, беше изгодно.

В момента, в който си „повярваха”, че са силни, започнаха да прилагат силови методи в процеса на работа с клиенти от началото и до самия край на взаимния контакт клиенти-WizzAir.

Да оставим настрани факта, че цените отдавна не са „big deal”. Ще Ви споделя важни неща, основани на личния ми опит, за които считам, че е добре да знае всеки, който лети или тепърва ще лети с Уизеър.

Плюсове.

1. Ниски, изгодни на пръв поглед цени, особено ако се резервира доста отрано.
2. Някои опции при резервиране на полет, които (ако човек е разучил добре), могат да му донесат голяма полза.

За други плюсове наистина не се сещам, независимо, че съм много позитивен човек и винаги търся доброто.

Пробойни.

Те са много. Касаят:
1. Процеса на резервиране
2. Промяна на цената ПО ВРЕМЕ на резервацията.
3. Комуникация с Компанията по време на резервация
4. Заплащане на цената на билетите
5. Поведение и отношение на екипажа на летището.
6. Услуги, предоставяни на борда и заплащането им.
7. Поведение на екипажа във въздуха по време на полет.

 

1. Процес на резервиране

Най основното правило е ПРЕДИ да влезете в сайта на Компанията да имате ясни ДАТИ за отиване и връщане.
Всяко отделено време да отворите календар и да уточнявате какъв ден се пада полетът е „нож с две остриета”. Вие трябва много делово да направите проверка каква е цената на полета за избраните от Вас дати.

Какво имам предвид? Купувала съм много билети именно с Уизеър с основната презумпция, че са евтини. Какво бе учудването ми, когато преди около 3 години за първи път констатирах, че цената на билетите се променя ПО ВРЕМЕ на резервацията.

Това се получава, ако след като сте проверили цените на полетите, „забравите” сайта им и отворите други страници, за да проверите други неща. Например, искам да видя какви връзки имам след полета с влак, автобус и т.н. Всяко „забавяне” (Вие не сте затворили сайта на Компанията) рефлектира като сигнал към нея, че Вие сте потенциален клиент, който ЩЕ КУПИ билет почти със 100% вероятност.

Процесът по резервация за хора, които имат голяма практика и самостоятелно са резервирали билети е около 5 минути максимум от началото до края. Това предполага, че:
– имате регистрация в сайта на Компанията
– запаметили сте необходимите за закупуване на билет лични данни (имена, адрес, дата на раждане, данни за лична карта или паспорт, реквизити на фирмата Ви, ако разходът е фирмен, телефони, e-mail)
– имате карта за отстъпки
– имате достатъчно средства в дебитната или кредитната си карта, за да платите в края на резервацията общата сума.

 

2. Промяна на цената ПО ВРЕМЕ на резервацията.

От собствен опит установих, че ако се задържите за по-дълго време в сайта, докато попълните всички необходими екрани с данни и стигнете до финалното плащане, цената на полета, който сте видели при влизане, вече е променена с ПО-ВИСОКА.

Не е случайност, защото ми се е случвало 3 пъти. Първият път реших, че по обедно време правят актуализиране на цените. Оказа се, че не е така, защото при друга резервация, която правех късно вечер, имах неблагоразумието да се застоя за дълго в сайта, докато координирам връзките на полета с влак и автобус.

Добър вариант е: влизате, проверявате цените, записвате си цени и часове на кацане и излитане за няколко възможни дати, които Ви интересуват и ИЗЛИЗАТЕ.

Защо трябва да излизате?

Защото, моята практика показва, че когато проверя цена на полет с България Еър, много често се оказва, че тяхната цена е същата, или дори по-изгодна в сравнение с Уизеър.

Имайте предвид, че КРАЙНАТА цена на Уизеър е многокомпонентна. Тя се формира от много условия.

Цената на България Еър, която видите на последния екран, е крайна и е с всички включени такси. Веднага преминавате към плащане и след това получавате потвърждение на резервацията си и електоренен билет по мейл.

При Уизеър е важен начинът на плащане.

Малцина хора знаят, че най-евтиният вариант за заплащане след плащане с дебитна карта е чрез банков превод. Компанията начислява големи такси при плащане с КРЕДИТНА карта.

Ако платите по банка, таксата е наполовина, спрямо тази при кредитната карта.

Но! Има важно условие. По банка може да заплатите, само ако резервирате билет по-рано от 14 дни преди полета. Т.е., ако днес решите да резервирате за след 5 дни, плащането е само с карта – дебитна или кредитна.

Таксата за заплащане с КРЕДИТНА КАРТА е убийствено високо. Не познавам друга авиокомпания, която прилага по-високи комисиони. Заплащате по 8 евро на полет на пътник. Т.е., ако един човек лети в двете посоки, цели 16 евро от общата сума се падат на такса плащане с КРЕДИТНА КАРТА.

Картата за закупуване билети на преференциални цени (около 10 евро по-евтина цена на полет) важи една календарна година. От дата до дата, например от 19 май 2014 до 18 май 2015, ако я купите днес. Има смисъл да си я закупите, ако ще летите поне 3-4 пъти през годината. Цената и е 29.90 евро). В противен случай, не спестявате.

Най-изгодно е, ако летите над 10-15 пъти годишно да си заредите Wizzсметка. От една страна имате най-изгодни финансови условия, но от друга това са Ви не малко замразени пари в сметка, която използвате  само, за да си купите билети за полети с Компанията.

 

Горещо препоръчвам да изберете две опции: WizzFlex и Уеб-чекинг

Какво е WizzFlex?

Срещу сумата от 10 евро имате право да променяте НЕОГРАНИЧЕН БРОЙ ПЪТИ датите на полетите, дестинациите, но не и ИМЕНАТА на пътуващите.

Изплаща се многократно.

Естествено, ако има разлика в цената на билета след корекциите ще доплатите само разликата. Тук НЕ ВИ СЕ НАЧИСЛЯВА отново таксат за плащане с кредитна карта за доплащането. Ако имате билет за 80 евро, променяте нещо и цената стане 95 евро. Доплащате само 15 евро.

Ако има вероятност нещо да се промени и нямате сигурност и точни дати, купете си WizzFlex.

Уеб-чекинът е безплатен, на летището ще Ви струва скъпо. Може да се чекирате най-рано 7 дни преди полета или най-късно 3 часа преди полета.

Много внимателно трябва да въвеждате данните си, да ги прочетете 3 пъти, преди да потвърдите уеб-чекирането!

Компанията може да Ви откаже качване на борда, ако сте сбъркали дори една цифра, дата на раждане и т.н.

Една от най-неприятните „иновации” бе „номерът“ със салонния багаж на борда.
Тук, според мен, важи правилото „Каквото сам си направиш, няма кой друг да ти направи.”

Който е летял с Компанията ПРЕДИ да коригират цените на салонния багаж, знае родната българска картинка, когато и мало и голямо се изхитряваше да внесе като салонен багаж огромните черни сакове, почти с размери на куфар.

Само в полетите Уизеър ми се е случвало да няма място къде да си поставя стандартния малък куфар handbag, поради огромните сакове на „колегите” по полет. Тях можехте да познаете и по друго.  Те винаги бяха САМО със салонен багаж. Не плащаха по 15 евро на полет за чекиран багаж. Била съм свидетел, когато на чекина набутваха с шутове саковете в мярката за ръчен багаж, само и само, за да ги пуснат.

Е, от около 1 година се съчини ново понятие в авиопревозите – „малък и голям салонен багаж“. Родиха го умните мозъци на Компанията, не без социалния елемент на поведение на сънародниците ни. Това е мое лично убеждение. Не само, че вече няма да има претоварване в салона, ами ще генерират по-големи приходи, защото болшинството минаха на вариант малък салонен багаж (с размери на лаптоп или стандартна голяма дамска чанта) и поне един чекиран багаж при цена от 30 евро в двете посоки, че и по-висока.

Най-големият плюс на чекирания багаж на компанията е огромното позволено тегло – 32 кг на бройка. при България Еър е 20 кг.

Не бъдете наивни! Само при екстраординарно обстоятелство, дръзвайте да звъните на ЕДИНСТВЕНИЯ ТЕЛЕФОН ЗА ЖИВ КОНТАКТ с Компанията по време на резервацията.

Ако Ви се появи въпрос ПО ВРЕМЕ на разервацията, не откриете отговора му в техния FAQ (Често задавани въпроси) на сайта им, не си мислете да звъннете, за да попитате нещо.

И през това съм минала. Цената за 1 минута към Компанията е 0.96 лв. Първите 5 минути ще слушате музика, без да ви питат имате ли желание. Във всяка минута след третата, когато решите да затворите и да не се „набутвате“ все пак си казвате, „Сега ще отговорят“ и не затваряте. Нейсе! Жив човек Ви отговаря накрая. Но! На английски език. Мойт конкретен въпрос бе да променя резервацията си от една за друга дата. До този случай никога не бях закупувала WizFlexx. Подминавах тази опция с мисълта „Точно на мен ли ще ми се случи? Няма да давам 10 евро.“

Продължавам да пиша, има още малко.

(2031)

Как се краде от картите Visa и MasterCard? Моят личен опит.

Как се краде от картите Visa и MasterCard? Моят личен опит.

 

 

как се краде от visa master card kak se hakvat kreditni karti small

 

 

В Групата ми има пост за това, как ЕРП-тата надписвали с по 20 лв сметките за ток.
Това ми напомни тактиката на най-големите обири от кредитни карти по света.

Не мислете, че някой, който прави удар с кредитни карти, ще „хакне“ 10 карти с по 10 000 евро.
Правилото е: Картите на 10 000 души се „хакват” с по 10-20 евро. Сумата на печалба е същата, че и по-голяма.

Говоря от личен опит като потърпевш.

Преди около 5-6 години, когото започнах масово да използвам VISA за плащане в Интернет както в БГ, така и в цял свят, по съвет на много близка приятелка, която също се бе опарила, си направих смс-известяване за всяко плащане от КРЕДИТНАТА карта.

Колкото и да е досадно, на фона на десетките смс-и, които получавах за покупки в БГ, при всяко плащане в чужбина, веднага получавах смс с коректно салдо по сметката на картата ми, дори в интернет банкирането ми то все още да не бе актуализирано.

Досещате се колко много смс-и получавах и не си правех труда да чета всеки. Но! Не ги изтривах. Трупаха се.

Вселената знае!

Един ден съвсем „случайно“, докато чаках на някаква опашка, се зачетох в смс-ите за извършените от мен плащания. И с огромно учудване видях, че съм платила на някакъв американски сайт сумата от 10 долара. Знаех, че скоро не съм пазарувала от Интернет и веднага посетих банката си.

Те направиха справка и БЛОКИРАХА картата. 

Неудобството тук е, че чаках няколко дни да ми се извади нова пластика на картата. Мисля, че платих и някаква малка такса.

Ето какво се случи с приятелката ми преди около 5 години. Тя живее в София.

Един ден й звъннали от банката и я попитали: 
”Знаете ли, че пред 5 минути в Киев бе направен опит да изтеглят 8000 лева от кредитната Ви  карта Visa?”

Тя отговорила, че не знае. Банката била блокирала картата, защото явно има някакви системи за сигурност (притежателят живее в БГ, тегли се голяма сума от Украйна)  при констатирането на тази странна операция.

Самата карта има и застраховка, така че, вероятно, дори при кражба, банката ще възстанови сумата. Въпросът е, че изпадаш в „излишни детайли” и няколко дни невъзможност да оперираш с картата си.

 След случая, от банката препоръчали на приятелката ми да си активира услугата „Смс-известяване“ за извършени плащания.

По-интересното бе, кой и как е „хакнал” картите ни.

Върнах си лентата и открих пробойните. Бяха за седмица в Лондон преди години и плащах с картата. Докато човек не се опари, не знае всичко. Практиката учи.

На някои от местата, където плащах, ми искаха картата и правеха транзакцията под бюрото или встрани, така че не винаги съм виждала какво правят с картата ми.

Знаете, че  е необходимо само да снимат картата от двете й страни и Вие въобще не сте нужен на „крадеца”, за да плати той, каквото иска. Просто сяда и започва да си пазарува неща на малка стойност с всяка от картите, които е снимал.

Предполагам и по тази причина и VISAи Mastercard от около 2 години въведоха допълнителна верификация при плащане, т.е. освен, че си въвеждате данните от картата, имате втора стъпка за потвърждение с парола или с Токин-устройство (въвеждате код, който се сменя на всеки 3 секунди).

Какъв е изводът:

Активирайте в банката СМС-известяване. Тези смс-и се плащат, но си заслужава. Най-малкото, имате винаги актуално салдо.

Никога не позволявайте да вземат картата Ви и да извършат транзакция, която не може да проследите с очи от началото до края.

Направете регистрация за допълнителна верификация (удостоверяване).

 

Пожелавам Ви това да е полезно инфо и да не се сблъскате с „неприятна ситуация”.

Може и да го споделете с приятели, за да се информирани.

(4502)

Хорхе Букай и аз – първа среща.

 

Хорхе Букай и сродните души

 

От около две седмици се сетих за една история

от живота ми, за която исках да споделя.

  Реших да споделя и тук първата от истинските истории,

случили се с мен, откривайки  темата „За моите мемоари“.


~~~

По-миналата година имах среща с приятелка, 
просто така да се видим, в района на ВИАС, София.

Тя работеше в БНТ и бе разбрала за културното събитие на деня, и ми предложи да влезем във ВИАС.

Без да планирам, попаднах на презентация на новата книга на Хорхе Букай. 

Беше приказно изживяване да съм там.
По памет, Хорхе Букай разказа следното:

„По време на сражение през Втората световна война
на бойното поле испанците давали жертви.

Командирът наредил на Хосе да се изтеглят, защото врагът напредвал.

Хосе казал на командира си:

„Трябва да се върна, там е приятелят ми Хуан.“

„Няма смисъл, – казал командирът, – все едно, той вече не е жив“.

Но Хосе се втурнал назад и открил приятеля си. 

След няколко минути изпълнил заповедта и отстъпил обратно при командира.

Той се обърнал към Хосе: 

„Е какво, нали ти казах, че няма смисъл да се връщаш?“


Хосе казал:

„Открих Хуан. 

Беше ранен и целият бе облян в кръв.

Едва дишаше. Умираше. Видя ме. 

Хвана ръката ми.

Погледна ме в очите и каза: 

„Знаех, че ще бъдеш до мен.“ и издъхна.“

~~~

Хорхе Букай ни пожела да бъдем такива Човеци,
какъвто е бил Хосе за Хуан.

Нашият приятел трябва да знае, 
че винаги може да разчита на нас, 
в радост или беда, в добро или зло, 
в най-важните мигове от живота му.

И разбира се, ние ще сме приказно богати,
да открием и за себе си този човек.

А, що се отнася до мен – аз съм богата! 
Но не в общоприетия материален смисъл.
Аз съм по-богата от това.

Имам този Човек до себе си! Не мога да опиша 
с думи колко съм благодарна на Господ, Вселената, 
Ангелите ми, че го открих и то не толкова отдавна, 
бих казала, във втората, по-добра част от живота ми.

Без него, нямаше да съм Аз.

~~~

Благодаря ти, С.!

 

(2284)