Преди да съдиш някой.
Преди да съдиш някой.
Една от негативните черти на нашето поколение
е да съдиш някой за това как той живее живота си.
Натовареното ежедневие, безпаричието,
забързаният начин на живот започват
да превръщат българина в завистлив,
лош, мрачен и некачествен човек.
Добродетелите в хората, за които сме слушали
от родителите си вече започват да не са
отличителна черта на българина.
Поговорката „Не е важно аз да съм добре,
важното е Вуте да е зле“ започва все повече
да навлиза в нашето ежедневие.
Много хора запълват ежедневието си
с интересни пресъздадени истории
и набези за хора, които изобщо не познават,
и същите тези хора изобщо не поглеждат себе си
и това ,как те с нищо не превъзхождат другия.
До преди няколко години всеки от нас имаше
безброй много приятели.
С течение на времето обаче те започват
да се отсяват и малко, по малко
да напускат живота ни.
И като си връщаме лентата назад осъзнаваме,
че причините тези хора да не са в живота ни
е една и съща – всеки е решил, че знае
как ти трябва да живееш живота си.
От безумно много хора сме слушали
как трябва да постъпим,
как трябва да живеем,
какво е трябвало да направим,
а никой не си е дал сметка за това
как той трябва да живее и къде
са отишли човешките му добродетели.
Аз обаче имам друга тези за това
как хората да живеят собствения си живот –
всеки има глава на раменете си,
нека да живее, както намери за добре!!!
Не съдя хората, дори не се поставям
на тяхно място и житейските им проблеми
не са начина ми на живот.
Хайде сега всеки, който чете този пост
да помисли над думите ми и да види
колко пъти е съдил някой,
без да има това право,
колко пъти се е бъркал в живота му
и колко пъти е докарвал до лудост този човек,
без изобщо да има ясна представа от това
как изобщо стоят нещата и дали
въобще е трябвало да го прави.
Предполагам, че никой няма да даде истински отговор.
Някак си сме отучили да живеем човешки,
добротата в хората я няма, заобиколени сме
от фалшиви приятели и хора, които никога
не гледат себе си и своя живот.
Много е лесно да критикуваш някой,
да го съдиш и да се присмиваш,
но никой не извървява пътя на другия.
За мен такива хора са хора
без интересен личен живот,
хора без проблеми и
хора без никакви качества.
Обогатете информацията си, харесайте, ако сте научили нещо ново
и споделете с приятели.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Още от „ЗА ДУШАТА“: Законът на кармата
(5164)