Заминавате за Великобритания?
Можете сами.
Не го правете чрез агенции от България.

Много моля, ако имате познати, близки и приятели, които лелеят да заминат за Великобритания и дават последните си пари на Агенции за намиране на работа в България, да не го правят!

Нека се свържат с мен и ще разберат, че това НЕ Е НАЧИНЪТ.

И ето сега мой истински случай от миналия четвъртък – 3-ти декември 2015 г.

Летях София-Лондон с Бритиш Еъруейс. (British Airways). До и пред мен седяха млади мъже, българи. Като цяло полетът бе предимно с чужденци.

Кацнахме. Едното момче каза. „И сега, дайте да се движим заедно, да не се изгубим.“

Предположих, че идват за първи път.

Минахме проверки, багажи, взех си кафе и излязох да изпуша цигара. Не щещ ли, независимо че има поне 5 изхода от Терминал 5, се оказах на едно и също място с тези млади хора.

Стояха и пушеха навън. Познах единия, който седеше до мен в самолета и го поздравих. Препоръчах им да не понечват да хвърлят фас на земята, защото глобата е солидна (около 220 лева) за хвърлен фас. Също им предложих да се преместят в зоната за пушене и те ме последваха несигурно.

Едното момче се опитваше да си настрои телефона да работи с английска карта.

Вече бях напълно убедена, че са новопристигнали и попитах имат ли нужда от помощ с инфо как да се придвижат до града.

Друг мъж отговори, че не пътуват за Лондон и ще ги чакат. Заминават за North Hampton. Явно трябваше да дойде Посрещачът.

Попитах ги на работа ли са дошли. В строителството ли? – попитах аз.
„Не. В складовете на Amazon“ ми отговори едно от момчетата.

Нещо в мен трепна. Звучеше ми познато и притеснително. Сетих се за Стефан, приятел на Веско, който ни разказа как е пристигнал в Англия по подобна схема. Развръзката при него (при Стефан) беше изключително неприятна, но той е курнас мъж, знае езика и се е измъкнал овреме от капана.

„То от тук (Англия) е много трудно да си намериш работа, странно ми е как от България ви изпращат директно с осигурена работа.“, казах аз. Имате ли документи, квартира?“, също попитах.

Последва едно неловко мълчение и един друг само се споглеждаха без да отговорят.

Аз продължих „Не е възможно да заплатите на агенция в България 2000 лева и те да ви намерят квартира и работа. Това са много малко пари за стандарта на Англия.“

При тези мои думи едното момче запази хладнокръвно спокойствие, но това, което седеше до мен в самолета направо се сепна и питащо погледна този, който бе спокоен.

Явно попаднах в целта. Навярно са платили подобна сума.

С продължаващото у мен тревожно чувство какво ще се случи с тези млади хора, завърших. „Отваряйте очите си на четири. Не се доверявайте и бъдете внимателни, ако ви поискат пари. Ако желаете, запишете си името ми и ме потърсете във Фейса. Случайно, ако имате нужда от помощ, пишете ми.“

Точно тогава се появи Посрещачът. И те тръгнаха – група от около 6-7 мъже.

Буквално вчера, моят приятел Веско ми разказа за „одисеята“ на българи, дошли в Англия в складовете на Amazon преди 2 седмици, чрез агенция за работа в България, която наистина звучи много зловещо.

Дано не им се наложи на тези млади мъже да ми пишат…

Ще разкажа допълнително в друг пост какво се случва с подобни авантюристични начинания – работа в складове на Amazon и работа като чистачки за жени на средна възраст, които заплащат 560 лв на агенцията в България.

Ще разберете къде и в какви помещения спят, колко дни и каква работа работят и какво, в крайна сметка, се случва с тези хора само 1-2 седмици след като са кацнали в Лондон с надеждата за по-добър живот.

„Да, ама не.“, както казва мъдрият Петко Бучаров.

А ето как мога да съм полезна на приятелите и познатите ви.
Прочетете по-долу, като настиснете върху снимката.

(3983)