
Вадим Зеланд. Транссърфинг. Да научим нещо ново. Ти избираш.
Вадим Зеланд. Транссърфинг.
Да научим нещо ново. Ти избираш.
Тази книга е една от основополагащите в моята промяна към нов живот. Силно ме впечатли. Даде ми увереността, че мога да живея по начин, който ЖЕЛАЯ.
Просто натисни бутона по-долу.
Колко да чуеш, кога да спреш и да продължиш, ИЗБИРАШ ти.
1.
2.
3.
Очаквай и следващите части.
Интересно ли ти е? Да продължавам ли със звуковите файлове? Имаш избор, може и да прочетеш текста, който започнах да записвам.
Пространство на варианти
Вадим Зеланд
ПРЕДГОВОР
Драги читателю!
Както всички хора, и ти искаш да живееш комфортно, богато, без болести и сътресения. Животът обаче постъпва другояче и те върти като хартиена лодчица в бурен поток. Разбира се, ти вече си търсил щастието, вече си изпробвал немалко известни методи. И какво постигна в рамките на традиционния светоглед?
В настоящата книга става дума за доста странни и необичайни неща — толкова шокиращи, че чак няма да повярваш. Но не е и необходимо. Тук предлагам методи, чрез които сам можеш да провериш всичко. Точно тогава обичайният ти светоглед ще рухне.
Транссърфингът е мощна техника, която ти дава власт, за да правиш уж невъзможни неща, а именно – да управляваш съдбата си. Няма никакви чудеса. Очаква те нещо по-голямо. Предстои ти да се убедиш, че неизвестната реалност е значително по-удивителна от всякаква мистика.
Има множество книги, в които пише как да постигнеш успех, да станеш богат и щастлив. Примамлива перспектива – кой не го иска? Но като отвориш подобно издание, виждаш някакви упражнения, медитации, изискващи упорита работа. Веднага ти става криво. И без това животът ти е непрекъснат изпит, а те ти предлагат отново да се напрягаш и да изстискваш нещо от себе си.
Убеждават те, че си несъвършен и точно затова трябвало да се промениш, иначе нямало да постигнеш нищо. Да, вероятно не си съвсем доволен от себе си, но дълбоко в душата си изобщо не ти се иска да се променяш. И много правилно, че не ти се иска. Кой би могъл да знае какъв трябва да бъдеш? Не е нужно да се променяш. Изходът не е там, където го търсиш.
Няма да се занимаваме с упражнения, медитации и ровене в душите си. Транссърфингът не е нов метод за само-усъвършенстване, а принципно различен начин на мислене и действие, така че да се получи желаното.
Именно да се получи, а не да се бориш за него.
И не бива да се променяш, а да се върнеш към себе си.
В живота си всички вършим множество грешки, а после си мечтаем колко хубаво ще е миналото да се върне и да поправим нещата. Не ви обещавам безплатен билет към детството, но грешките ви, колкото и да е учудващо, са поправими, като това ще прилича на връщане в миналото. Дори по-скоро „напред в бъдещето“. Ще разберете смисъла на тези мои думи едва в края на книгата. Не бихте могли никъде да чуете или да прочетете какво имам намерение да ви разкажа. Затова се пригответе за неочаквани неща – и удивителни, и приятни.
ГЛАВА I
МОДЕЛ НА ВАРИАНТИТЕ
Тази глава представлява теоретичен увод към транссърфинга. Той е модел на вариантите – принципно нов възглед за устройството на нашия свят. Човек не знае, че може не да се бори, а просто да получи желаното. Защо е възможно това?
Мечтите
не се сбъдват.
ШЕПОТЪТ НА УТРИННИТЕ ЗВЕЗДИ
Събуди ме съседското куче. Винаги ме буди, колко го мразя! Защо трябва да се събуждам точно от тази гадна твар? Трябва да изляза да се поразходя и да забравя непреодолимото си желание да запаля съседската къща. Каквото кучето, такива и стопаните. В живота ми вечно се намъкват някакви гадини и се мъчат да ме докопат! Нервно се обличам. Чехлите ми пак са изчезнали някъде. Къде сте, изроди? Щом ви намеря, ще ви изхвърля!
Навън е влажно и мъгливо. Вървя по хлъзгава пътечка през мрачната гора. Почти всички листа са опадали, около мен стърчат само сивите стволове на полумъртвите дървета. Защо ли живея сред това мрачно блато? Вадя цигара. Май не ми се пуши, но навикът ми казва, че трябва. Трябва ли? Откога цигарата ми е станала задължение? Да, твърде противно е да пушиш сутрин на гладно. А преди във весела компания цигарата ми доставяше удоволствие, беше нещо като символ на мода, свобода и стил. Но празниците свършват и настъпват сиви дъждовни делници с локви от непреодолими проблеми. И преглъщаш всеки проблем с няколко цигари, сякаш си казваш: ще изпуша тази цигара, ще си почина и отново ще се гмурна в опротивялата ми рутина. В очите ми попадна цигарен дим и аз ги покрих с ръце като обидено дете. Колко ми е омръзнало всичко! И сякаш да потвърди мислите ми, едно брезово клонче се огъна коварно и ме удари по лицето. Отврат! Вбесен го счупих и го отметнах настрани. То увисна, залюля се и заподскача като паяк, като че ли ми показваше собственото ми безсилие да променя нещо в този свят. Унило се помъкнах по-нататък. Всеки път, когато се опитвах да се боря със света, той отначало се поддаваше и ме обнадеждаваше, а после яко ме перваше по носа. Само във филмите героите вървят неотклонно към целта си и помитат всичко по пътя си. В реалността е другояче. Отначало печелиш – веднъж, втори, трети път. Въобразяваш си, че си победител, и уж ти се струва, че целият свят е в джоба ти, но в крайна сметка винаги губиш. Ти си само една гъска за празника — угояват те, за да те опекат и да те изядат. Веселата музика не е за теб. Сгрешил си – това не е твоят празник. Сгрешил си…
Стигнах до морето, затънал в тъжните си мисли. Вълничките злобно хапеха песъчливия бряг. Морето недружелюбно ме облъхна със студена влага. Тлъсти чайки мързеливо пристъпяха по брега и кълвяха някаква гнилоч. Очите им излъчваха студена черна пустота. В тях сякаш се отразяваше целият заобикалящ ме свят, също толкова студен и враждебен.
Клошар събираше празни бутилки по брега. Я се махай, мърльо такъв, искам да остана сам. Не, май идва към мен – навярно ще проси пари.
Я по-добре да се прибирам. Никъде няма мира! Колко съм уморен! Винаги съм уморен, дори когато си почивам. Живея, сякаш излежавам присъда. Струва ми се, че скоро всичко ще се промени, ще започне нов етап и тогава ще стана друг и ще мога да се радвам на живота. Но всичко това е в бъдещето. А засега – същата унила каторга. Чакам ли, чакам, а бъдещето така и не идва.
Както винаги, сега ще си изям безвкусната закуска и ще отида на скучната си работа, където пак ще изстисквам от себе си резултати, които са нужни другиму, но не и на мен. Още един ден от тежкия ми и безсмислен живот…
Събудих се от шепота на утринните звезди. Ама че гаден сън сънувах! Сякаш се е върнало късче от предишния ми живот. Добре че е само сън. С облекчение се протегнах към котарака. Виж го, мързеливеца, как се е изтегнал и само помръдва ухо – показва ми, че е осведомен за присъствието ми. Ставай, мустакатко! Ще дойдеш ли да се поразходим? Поръчах си слънчев ден и тръгнах към морето.
Пътеката прекосяваше гората и шепотът на утринните звезди постепенно потъна и сякаш се разтвори в разногласия птичи хор. Някой там, в храстите, особено се стараеше: „Храна! Храна!“ А, ето те, негоднико. И как такава пухкава топчица успява да крещи толкова силно? Чудно, преди не ми беше идвало наум: всички птици имат съвършено различни гласове, но нито един не е в дисонанс с общия хор. Винаги звучи толкова стройна симфония, която не е по силите на никакъв оркестър.
Слънцето протегна лъчите си между дърветата. Това магическо осветление оживи цветовете и превърна гората във вълшебна холограма. Пътеката грижливо ме отведе до морето. Изумрудените вълни тихо си шепнеха с топлия ветрец. Брегът изглеждаше безкраен и пустинен, но аз изпитвах уют и спокойствие, сякаш нашият пренаселен свят беше отделил това кътче специално за мен. Някои смятат околното пространство за илюзия, която сами си създаваме. Нищо подобно, нямам такова самомнение, за да твърдя, че цялата тази красота е родена единствено от моето възприятие.
Все още потиснат от неприятния си сън, започнах да си припомням предишния си живот, който наистина беше унил и мрачен. Тогава все исках от света това, което уж ми се полагало. А светът ми обръщаше гръб. Мъдри съветници ми казваха, че той не се поддава толкова просто, трябва да го завоюваш. И аз се мъчех да го преборя, но пак нищо не постигнах, само дето ми свършиха силите. Съветниците отново имаха готов отговор: ти си лош, отначало се промени, а сетне искай… Опитах се да се преборя със себе си, обаче се оказа, че това е още по-трудно.
Но веднъж ми се присъни, че съм в природен резерват. Заобикаляше ме неописуема красота. Разхождах се и се възхищавах, когато внезапно се появи сърдито старче с бяла брада – както разбрах, Надзирателя на резервата, и започна мълчаливо да ме наблюдава. Тръгнах към него и едва отворих уста, но той рязко ме прекъсна. И заяви, че нищо не иска да чува, че се е изморил от капризни и алчни посетители, вечно недоволни, които все искат нещо, вдигат шум и оставят след себе си купища боклуци. С разбиране кимнах и се отдалечих.
Скоро пред мен отново изникна Надзирателя. Суровото изражение на лицето му беше поомекнало. С жест ми предложи да го последвам. Изкачихме се на зелен хълм и пред нас се ширна удивително красива долина. Там имаше някакво селище. Къщите като играчки бяха потънали в зеленина и цветя и изглеждаха някак си нереално. У мен възникна подозрението, че такова нещо може да съществува единствено насън. Погледнах въпросително към Надзирателя, но той само се подсмихна в брадата си, все едно ми казваше: „Какво още има да видиш!“
Вече слизахме към долината, когато осъзнах, че не помня как съм попаднал в резервата. Обърнах се към стареца и май направих неловката забележка, че, видите ли, сигурно добре се чувстват щастливците, които могат да си позволят да живеят сред такава красота. А той раздразнено ми отговори: „Ами че кой ти пречи и ти да бъдеш един от тях?“
Започнах с изтърканите приказки, че не всеки се ражда богат и никой не може да командва съдбата си. Надзирателя не ми обърна внимание, само каза: „Тъкмо там е работата, я, че всеки е свободен да избира всякаква съдба. Единствената свобода, с която разполагаме, е свободата ни на избор. Всеки може да избира всичко, което поиска.“
Понечих да възразя. Но Надзирателя не искаше дори да ме изслуша: „Глупак! Ти имаш правото да избираш, но не го използваш. Изобщо не разбираш какво значи да избираш.“
Това е бълнуване! Как мога да избирам всичко, което си поискам? Можеш да си помислиш, че в този свят всичко е позволено. И изведнъж осъзнах, че това е сън. Озадачен, не знаех как да се държа в тази странна ситуация.
Доколкото си спомням, намекнах на стареца, че насън, впрочем както и наяве, той има правото да говори всякакви глупости — точно това е свободата му. Но май забележката ми изобщо не го засегна, само го разсмя. Схванал колко глупава е ситуацията (и защо ли започнах спор с лице от собствения си сън?), аз вече размислях дали не е по-добре да се събудя. Старецът сякаш отгатна мисълта ми. „Стига толкоз, времето ни е малко – каза той. — Не очаквах, че ще ми изпратят кретен като теб. И все пак ще се наложи да изпълня мисията си.“
Заразпитвах го каква е тази „мисия“ и кои са „те“. Той игнорира въпросите ми и ми зададе, както ми се струваше тогава, глупава гатанка: „Всеки човек може да се сдобие със свободата да избира всичко, което си поиска. Ето ти и гатанката: как да се сдобиеш с такава свобода? Ако я отгатнеш, твоите ябълки ще паднат на небето.“
Ама какви ябълки?
Вече губех търпение и му възразих, че нямам намерение нищо да отгатвам – само насън и в приказките са възможни всякакви чудеса, а в реалността ябълките в крайна сметка винаги падат на земята.
А той ми отговори: „Стига толкоз! Да вървим, трябва да ти покажа нещо.“
Като се събудих, със съжаление разбрах, че не помня съня си по-нататък. Но изпитвах ясното усещане, че Надзирателя ми е дал някаква информация, която обаче не бях в състояние да изразя с думи.
В паметта ми се беше врязала само една непонятна дума – транссърфинг.
Единствената мисъл, която се въртеше в ума ми, бе, че не е необходимо аз да подреждам света- всичко е създадено отдавна без моето участие и за мое благо. Освен това не бива да се боря със света за място под слънцето – това е най-неефикасният начин. Излиза, че никой не ми забранява просто да избера за себе си света, в който бих искал да живея. Тази идея ми се струваше абсурдна и аз най-вероятно щях да забравя съня си, но скоро за най-голямо мое учудване открих, че в паметта ми се появяват съвсем ясни спомени, какво разбираше Надзирателя под думата да избираш и как се прави това. Решението на гатанката му дойде от само себе си, като знание отникъде. Всеки ден ми се разкриваше нещо ново и аз всеки път изпитвах грандиозно и странно учудване, граничещо със страх.
Не съм в състояние да обясня рационално откъде ми дойдоха тези знания. Само едно мога да твърдя напълно уверено: в главата ми не можеше да се роди нищо подобно. Откакто открих транссърфинга (по-скоро ми позволиха да го направя), животът ми се изпълни с нов, радостен смисъл. Всеки, който се е занимавал с някакво творчество, знае каква радост и задоволство носи предметът, направен със собствените ръце. Но това е нищо в сравнение с процеса на сътворяване на собствената съдба.
Макар че терминът „сътворяване на съдбата“ в обичайния му смисъл не подхожда особено тук.
Транссърфингът е начин да избираш съдбата си в буквалния смисъл, както в супермаркета.
Ще разберете защо ябълките могат „да падат на небето“, какво е „шепотът на утринните звезди“, както и още много, все необикновени неща.
ГАТАНКАТА НА НАДЗИРАТЕЛЯ
Съществуват различни подходи за обяснение на съдбата. Един от тях е, че съдбата е участ, която ни е предопределена предварително. Каквото и да правиш, не ще избягаш от нея. От една страна, подобно обяснение потиска с безизходността си. Излиза, че ако на човек му се е паднала не най-добрата съдба, няма никаква надежда за подобряването й. Но, от друга страна, винаги има хора, които са доволни от съществуващото положение. Защото щом бъдещето е до голяма степен предсказуемо и не плаши с неизвестността си, това е удобно и сигурно.
Въпреки това фаталната неизбежност, разбрана по този начин, предизвиква чувство на неудовлетвореност и вътрешен протест. Човекът, ощетен откъм успехи, се оплаква от съдбата си: защо животът е толкова несправедлив? Един има всичко в излишък, а друг постоянно се нуждае от нещо. Един всичко постига с лекота, а друг се трепе от сутрин до вечер и пак не успява. Един е надарен с красота, а друг -непонятно за какви грехове, цял живот го смятат за второ качество.
Защо е това неравенство?
Нали животът не знае граници в многообразието си -защо тогава поставя ограничения на определени групи хора? С какво са се провинили те, родените без късмет?
Така се появяват всевъзможните учения за кармата. Човек може да си помисли, че Бог си няма друга работа, освен да възпитава непослушните си деца, но дори въпреки могъществото си се затруднява със самия процес на възпитаване. Вместо да ни наказва за греховете ни през настоящия живот, той, кой знае защо, отлага възмездието, макар че какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни?
Друга версия за неравенството обнадеждава, че нуждаещите се и страдащите ще получат щедра отплата, но пак или някъде на небесата, или в някой следващ живот. Подобни обяснения не са напълно задоволителни. Практически не е важно дали съществуват миналите и бъдещите животи, защото човек помни и осъзнава само един – настоящия, и в този смисъл той му е единствен.
Ако вярваме в предопределението на съдбата, тогава най-доброто средство против тъгата ще бъде смирението. И отново се намират обяснения от рода на: „Щом искаш да бъдеш щастлив – бъди такъв.“ Бъди оптимист и се задоволявай с това, което имаш. Човек трябва да разбере: той е щастлив, защото вечно недоволства от съдбата си и твърде много иска. А той трябва да бъде доволен по определение. Трябва да се радва на живота. Но същевременно някак си не върви да посреща с радост сивата действителност.
Нима няма право да иска нещо повече? Защо да се насилва и да се радва? Та това е все едно да се насилва да обича!
В краката ни вечно се мотаят някакви „просветлени“ личности, призоваващи към всеобща любов и прошка. Можем да се заметнем презглава с тази илюзия, за да не се сблъскваме със суровата реалност, и тогава наистина ще ни стане по-леко. Но дълбоко в душата си човек така и не успява да смели защо трябва да се насилва и да прощава на онези, които ненавижда, и да обича онези, които са му безразлични?
Каква полза ще има?
Получава се не естествено, а измъчено щастие. Сякаш радостта не бива да идва сама, а трябва да я изстискваш от себе си като паста за зъби.
Разбира се, има хора, които не вярват, че животът е толкова скучен и примитивен, та се ограничава само до една предопределена съдба. Те не искат да се задоволяват с това, което имат, и предпочитат да се радват на постиженията, а не на даденостите. За подобни личности се предлага друга концепция за съдбата: „Човек сам кове щастието си.“ А както е известно, за щастието трябва да се бориш. „Знаещите“ ще изтъкнат, че нищо не се получава наготово. Сякаш този факт е неоспорим: щом не приемаш щастието такова, каквото ти се дава, значи се налага да поработиш с лактите си и да постигнеш своето.
Поучителни истории разказват как героите са се сражавали мъжествено и самоотвержено и са се трудили ден и нощ, преодолявайки невероятни препятствия. Победителите се окичвали с лаврите на успеха само след като преминели през всички тегоби и лишения. Но и тук нещо не се връзва. Милиони се сражават и се трудят, а само единици постигат истински успех. Може да изгубиш целия си живот в отчаяна борба за място под слънцето, но така и да не постигнеш нищо.
Защо животът е толкова жесток и упорит?
Що за мъчителна необходимост – да се бориш със света, за да постигаш своето! А ако светът не поддава, значи е необходимо да се бориш със себе си. Щом си беден, болен, грозен и нещастен, сам си си виновен. Ти си несъвършен, следователно трябва да се промениш. Човек е изправен пред факта, че априори е сбор от недостатъци и пороци, над които трябва да работи усилено. Унила картинка, нали? Излиза, че щом на човек не му е потръгнало веднага и той не се е родил богат и щастлив, участта му е или смирено да носи кръста си, или да посвети целия си живот на борбата.
Защо ли обаче не ми допада и такъв живот?
Нима в тази безизходица няма никакъв светъл лъч? И все пак изход има. Той е колкото прост, толкова и приятен за разлика от всички гореизложени, защото лежи в съвсем друга плоскост. В транссърфинга концепцията за съдбата се основава на принципно различен модел на света. Не бързайте да махате разочаровано с ръка и да възкликвате, че се опитват да ви пробутат поредната химера. Съгласете се — всяка от известните концепции за съдбата е изградена върху определен светоглед, който на свой ред най-често се базира на недоказуеми отправни точки.
Например материализмът се основава на твърдението, че материята е първична, а съзнанието – вторично. Идеализмът твърди точно обратното. Нито едното, нито другото твърдение е доказуемо, но въпреки това върху тях се градят модели на света, всеки от които е достатъчно убедителен и с множество предани защитници. И двете направления във философията, науката и религията обясняват света по свой начин, по своему те и са прави, и не са прави. Никога не ще можем да опишем съвсем точно абсолютната истина, защото понятията, с които си служим, са относителни. В известната притча за тримата слепци се разказва как единият опипал хобота на слона, вторият – крака му, а третият – ухото, сетне всеки изказал мнението си какво е това животно. Ето защо да доказваме, че едното описание е единствено вярното, е съвършено безсмислено. Главното е то да работи.
Вероятно ви е позната известната идея, че реалността е илюзия, която ние си създаваме. Макар никой да не е обяснил смислено откъде се взема тази илюзия.
Излиза, че всички гледаме „кино“. Естествено това е твърде съмнително, но в известен смисъл има разумно зрънце в него. Според друго мнение материалният свят е само механизъм, действащ по строги закони, и не е по силите на нашето съзнание да определя нищо. И тук също има частица безспорна истина.
Но човешкият разум е устроен така, че се стреми да има под краката си твърда почва, лишена от нееднозначност. Иска ни се да разпердушиним едната теория и да издигнем на пиедестал другата – точно с това се занимават учените хилядолетия наред. След всяко сражение за истината на бойното поле непобеден остава един-единствен факт: всяка теория представлява само определен аспект от проявата на многостранната реалност.
Всяка теория се потвърждава от времето, затова има право на съществуване. Както и всяка жизнена концепция работи. Ако сте решили, че съдбата е предопределена и не сте в състояние да я промените, значи ще бъде така. В такъв случай доброволно се предавате в чужди ръце, няма значение чии, и се превръщате в лодка, носена от вълните.
А ако смятате, че сами градите съдбата си, съзнателно поемате отговорността за всичко, което се случва във вашия живот: изборът ви винаги се реализира. Каквото избирате, това и получавате. Какъвто и светоглед да изберете, истината ще е на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно защото и те са прави.
Ако вземем за отправна точка даден феномен, от него можем да изведем цял клон на знанието. И то ще бъде вътрешно непротиворечиво и успешно ще отразява една от проявите на реалността. Достатъчно е за основа на цялото знание да вземем един или няколко факта, които не са дотам понятни, но все пак са известни.
Например квантовата физика се базира на няколко не-доказуеми истини – постулати. Недоказуеми са, защото самите те са начална, отправна точка на знанието. Обектът на микросвета в квантовата физика се държи в някои случаи като частица, а в други – като вълна. Учените не могат да интерпретират еднозначно този дуализъм, ето защо просто го приемат за даденост, т.е. като аксиома. Постулатите на квантовата физика помиряват многообразието от форми на проява на реалността, също както слепците сякаш са се разбрали в едни случаи слонът да се държи като стълб, а в други – като змия.
Ако при описанието на обекта на микросвета изберем за основно свойството му на частица, тогава ще получим модела на атома, построен от известния физик Нилс Бор. В него електроните обикалят около ядрото като планетите в Слънчевата система. А ако за основно свойство изберем вълната, тогава атомът ще прилича на размито петно.
Както единият, така и другият модел работи и отразява отделни форми на проява на реалността. Пак излиза, че ние получаваме това, което избираме.
Изобщо всяка проява може да послужи за постулат и следователно за отправна точка на даден клон от знанието, което безспорно ще работи и има право на съществуване, В търсенето на истината хората винаги са се стремили да разберат природата на света, изучавайки отделните му аспекти. Купища научни знания са се създавали като описания и обяснения на едни или други природни явления. Така са възникнали отделните клонове на знанието, които често си противоречат.
Природата на света е единна, но постоянно демонстрира различни лица. Едва успели да разгледат и обяснят както трябва едното лице, веднага пред хората изниква друго, което изобщо не се съгласува с предишното. Учените се опитват да обединят различните прояви на реалността, за да премахнат противоречията, но това трудно им се удава. Съществува само един-единствен, неподлежащ на съмнение факт, който обединява всички клонове на знанието -многообразието и многостранността на формите на проява на реалността. Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално свойство.
Увлечени в опитите си да обяснят отделните прояви, привържениците на различните клонове на знанието, кой знае защо, подминават точно този факт. И наистина, какво ли друго може да се извлече от него? Многовариантността служи за начална точка, подобно на нулата в координатната система. Всички отправни точки на различните клонове на знанието са вторични по отношение на нея.
На самата начална точка обаче не се обръща внимание, сякаш тя не съдържа никаква информация. Но въпреки това информация има, и то твърде удивителна.
За да разрешим Гатанката на Надзирателя, ще вземем за отправна точка именно свойството многовариантност. С други думи, ще приемем за постулат факта, че реалността притежава безкрайно разнообразие на формите на проява. Въпреки общия характер на нашия постулат ще се убедим какво интересно и неочаквано знание ни разкрива.
Да започнем оттам, че формите на проява на реалността трябва да имат източник, от който произлиза цялото това разнообразие. Къде „са записани“ всички закони на нашия свят? Той се проявява като движение на материята в пространството и времето. Това движение се подчинява на определени закони.
Както знаете, точките са разположени на графиката на функцията според определена математическа формула. Може да се каже, че законът за движение на точката върху графиката е определението на функцията. Но формулите, както и законите са абстрактни изобретения на човешкия разум, създадени за по-удобно разбиране. Малко вероятно е природата да ги пази някъде.
По какъв друг начин можем да фиксираме разположението на точките върху графиката? Разбира се, като безкрайно голяма съвкупност от координатите на всички точки. Вместимостта на човешката памет е ограничена и не може да се справи с огромния обем. Но за природата безкрайността не е проблем. За нея не е необходимо да обобщава разположението и движението на точките върху графиката във вид на формула. Ако накъсаме линията на функцията на безкрайно малки точки, бихме могли да разглеждаме всяка точка като причина, а следващата – като следствие. Следователно всяко движение на материална точка в пространството и времето е безкрайно дълга непрекъсната верига от безкрайно малки причини и следствия.
В нашето знание движението на материята е представено като закон, в природата обаче то съществува в натурална форма – като безкрайно множество от причини и следствия. Грубо казано, данните за всички възможни точки на движение на материята се пазят в някакво информационно поле, което ще наричаме пространство на варианти. То съдържа информация за всичко, което е било, е и ще бъде. Пространството на варианти представлява напълно материална информационна структура. Това е безкрайно информационно поле, съдържащо всички възможни варианти на всички събития, които могат да се случат. Бихме могли да кажем, че в пространството на варианти има всичко. Нека не гадаем как се пази тази информация – за нашата цел това няма значение. Важно е само, че пространството на варианти е нещо като шаблон, координатна мрежа за всяко движение на материята в пространството и времето.
Във всяка точка на пространството има отделен вариант на едно или друго събитие. За по-лесно разбиране ще смятаме, че вариантът се състои от сценарий и декори.
Декорите са външният вид или формата на проява, а сценарият – пътят, по който се движи материята.
За по-удобно можем да разделим пространството на варианти на сектори. Всеки си има свои сценарий и декори. Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите в сценариите и декорите. Човешката съдба също е представена с множество варианти.
Теоретично няма никакви ограничения за сценариите и декорите на човешкото съществуване, тъй като пространството на варианти е безкрайно. Всяко незначително събитие влияе върху поврата на съдбата. Човешкият живот, както и всяко друго движение, е низ от причини и следствия. В пространството на варианти следствието винаги е разположено до своята причина. Едното следва след другото, ето защо секторите на съдбата се подреждат в линия на живота.
Сценариите и декорите на секторите върху една линия са горе-долу еднакви. Човешкият живот тече равномерно в една насока, докато не се случи събитие, което променя сценария и декорите. Тогава съдбата прави поврат и преминава в друга линия на живота.
Представете си, че сте гледали някакво представление. На следващия ден отново отивате в театъра на същия спектакъл, но той вече е с други декори. Това са близко разположени линии на живота. А през следващия театрален сезон гледате спектакъла със същите актьори, но със значителни промени в сценария. Тази линия на живота вече е по-далеч.
И най-сетне, когато отивате на същата постановка в друг театър, вие гледате съвсем друга интерпретация на пиесата. Тази линия на живота е много далеч от първата.
Реалността се проявява в цялото си многообразие именно защото броят на вариантите е безкраен. Всяка отправна точка се превръща в низ от причинно-следствени връзки. Избирайки началната точка, вие получавате една или друга форма на проява на реалността. Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависимост от избраната начална точка. Всеки получава това, което си е избрал. Вие имате правото да избирате именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. Никой не ви забранява да си изберете съдбата, която ви харесва. Така че управлението на съдбата се свежда до едно просто нещо – да направиш избор. Транссърфингът отговаря на въпроса как да се направи това.
И така, съществува информационна структура, съдържаща безкрайно множество потенциални възможности варианти, със собствени сценарии и декори. Движението на материалната реализация става съобразно със заложеното в тази структура. Процесът на движение на материята през пространството на варианти може да бъде показан със следния мислен експеримент.
Представете си тръба с вода. Покрай нея се премества охлаждащ пръстен, така че водата бързо замръзва, но само вътре в него, сякаш леден кристал се движи по тръбата. Водните молекули си остават на приблизително същите места в относително свободно състояние. В момента на преместване на пръстена молекулите в него се фиксират в замразен кристал с определена структура, сетне ледът се разтопява и водните молекули се освобождават. Самият кристал не се движи. С други думи, в този случай ледът не плува във водата. Не се премества леденият кристал в тръбата с вода, а структурата, т.е. състоянието на замръзване.
По аналогия водата в тръбата е пространството на варианти, а леденият кристал – материалната реализация на вариантите. Молекулите са хората, а положението им в структурата на кристала се реализира като вариант на съдбата. Няма само един отговор на въпроса чий аналог е охлаждащият пръстен. С други думи, по какъв начин и защо информационната структура се превръща в материя?
В микросвета материята може да се проявява като енергийно ядро. Известно е, че във вакуума протича непрекъснат процес на раждане и унищожаване на микрочастиците. Материя сякаш има, но същевременно тя няма истинска материална субстанция. Ясно е само едно: всичко, което можем да пипнем, има неуловима енергийна основа.
Надявам се, че не съм ви изморил чак толкова с физика. Засега се намираме едва в отправната точка на транссърфинга. Но онова, което ще узнаете от тази книга, вероятно до голяма степен ще ви шокира. Ето защо неизбежно съм принуден поне малко да се обосновавам теоретично, за да не губи разумът почва под краката си. Така че ви моля да се запасите с още малко търпение.
Морската вълна е друга аналогия, илюстрираща реализацията в пространството на варианти. Да допуснем, че вследствие на земетресение в морето се е образувала вълна. Тя се придвижва по морската повърхност като хребет, но самата вода остава неподвижна. Не се движи водната маса, а реализацията на енергийния потенциал. Едва на брега водата се излива на брега. По същия начин се държат и всички други вълни. В тази аналогия морето е пространството на варианти, а вълната – материалната реализация.
И какво излиза – от една страна, материалната реализация се движи в пространството и времето, а от друга, вариантите са неподвижни и съществуват вечно.
Значи всичко е било, е и ще бъде?
А защо не?
Всъщност времето е също толкова статично, както и пространството. Течението на времето се усеща само когато се върти филмова лента и кадрите следват един след друг. Разгърнете филма и погледнете едновременно всички кадри. Къде се дяна времето? Всички кадри съществуват едновременно.
Времето е статично, докато не започнем да разглеждаме последователно кадър след кадър. В живота става точно така, затова в съзнанието ни се е запечатала идеята, че всичко идва и си отива.
А всъщност всичко, записано в информационното поле, е било там винаги и ще си остане винаги. Линиите на живота съществуват като филмови ленти. Което е минало, не е изчезнало, а е останало. Което ще се случи, го има и сега. Текущият отрязък от живота е материалната реализация на пространството на варианти върху дадения отрязък от линията на живота.
Мнозина възмутено ще попитат: „Как е възможно безкрайното множество от варианти на моята съдба да съществуват стационарно? Кому и защо е нужно? На Бога? На природните закони? И за какво?“
Представете си точка на координатната плоскост. Още в училище са ни казвали, че точката на плоскостта може да има всякакви координати хикс и игрек. Отбележете – всякакви, и то от минус до плюс безкрайност. Тогава защо никому не идва наум да попита: защо точката може да има всякакви координати?
А сега си представете точка, която се движи по линията на функцията и се чуди: „Как е възможно изминатият от мен път да е съществувал винаги и винаги да съществува? А как е възможно пътят, който ми предстои, вече да е предначертай?“
Но вие гледате на пътя на точката отгоре, затова за вас няма нищо чудно.
Пространството на варианти служи за шаблон, то определя по какъв начин да се прояви материалната реализация. Представете си тъмна гора и човек с фенерче. Той върви през гората и осветява малък кръг около себе си. Реализацията се проявява като петно светлина. Защото тъмната гора представлява пространството на варианти, а осветеният кръг – реализацията на варианта в дадения участък. Тогава кой е източникът на светлина? С други думи, какво „запалва“, т.е. материализира варианта върху шаблона?
За да отговорим на този въпрос, ще се наложи да изберем още една отправна точка.
В наше време вече не подлежи на съмнение фактът, че мислите са материални. Реалността се проявява пред нас в две форми: от една страна, битието определя съзнанието, а от друга – има неоспорими доказателства за обратното. Мислите не са само мотив за човешките действия, а и оказват пряко въздействие върху заобикалящата ни реалност. Например най-лошите ни очаквания непременно се сбъдват. Разбира се, можете да възразите, че това не е материализиране на мислите, а предчувствие за бъдещи неприятности. Наистина в паранормалните явления има много неясни и нееднозначни неща. Но това не означава, че можем да игнорираме тази форма на проява на реалността. Съществуват множество факти, които потвърждават непосредственото влияние на мислите върху заобикалящата ни действителност.
Така или иначе, човешкото съзнание формира съдбата на човека. В настоящата книга става дума точно за това -по какъв начин става всичко.
За отправна точка ще вземем следното твърдение: излъчването на мислена енергия материализира потенциален вариант. Имаме пълното право да го направим, тъй като реалността се проявява и във формата, в която съзнанието определя действителността. Потвърждават го не само фактите от всекидневието, но и опитите на квантовите физици.
За нас няма принципно значение самият механизъм на взаимодействие на мисленото излъчване с пространството на варианти. И досега остава неясно по какъв начин протича процесът на предаване на информация – на енергийна или на някаква друга основа. За по-удобно просто ще предположим, че излъчването на мислена енергия „осветява“ определен сектор от пространството на варианти, вследствие на което вариантът получава материално въплъщение. Както сектора, така и излъчването има определени параметри. Мисленото излъчване намира своя сектор, вариантът се реализира и следователно излиза, че съзнанието определя действителността.
Не бива обаче да забравяме, че това е само една от формите на проява на действителността. Невъзможно е просто да си седим и само със съзерцание да формираме своята реалност. Макар да има хора, които буквално могат да материализират предмети от въздуха. Но те са единици и не афишират способностите си. И все пак мислите оказват същото силно влияние върху човешката съдба, както и конкретните постъпки. Хората са свикнали действията им да причиняват видими и лесно обясними последици.
Влиянието на мислите става незабележимо, затова е необяснимо и непредсказуемо. Може да ни се стори, че е твърде трудно да установим нагледна причинна връзка между мислите и следващите събития. Но скоро ще се убедите, че човешките мисли формират реалността съвсем непосредствено. Човек получава това, което сам избира.
Някой ще възрази: „Излиза, че моретата, планините, планетите, галактиките – всичко е продукт на моето мислено излъчване.“
Човек понякога се мисли за център на Вселената. А всъщност заема само мъничка ниша в това безкрайно пространство. Нашият свят населява множество живи организми и всеки внася своята лепта в създаването на реалността. Всяко същество има свои параметри на мислено излъчване.
Ако не ви е приятно да смятате излъчването на растенията за мислено, наричайте го другояче, същността не се променя. Дори не може уверено да се твърди, че неживите предмети нямат подобно излъчване като живите организми. Да не говорим за Единния Дух, пронизващ всичко съществуващо, когото наричаме Бог. Всяко същество има свое съзнание и създава свой слой от света. Може да се каже, че във всичко на този свят има частица от Бога и следователно Той управлява целия свят.
Всеки човек върви по своята линия на живота. И същевременно всички хора живеят в един и същ свят. Материалният свят е един за всички, но конкретната реализация за всеки човек е различна.
Да допуснем, че сте турист и се разхождате в прекрасен град. Любувате се на забележителностите, възторгвате се от красотата на архитектурата, виждате цветни лехи, фонтани, алеи, усмихващи се лица на благоденстващи граждани. Минавате покрай кофа за боклук, а там се е спрял бездомник. И той като вас се намира в този свят, не е в друго измерение. И все пак не вижда същото като вас.
Той вижда празната бутилка в кофата, мръсната стена, съперника си, който е закъснял да вземе бутилката и сега си мисли дали да не я отнеме, полицая, подозрително наблюдаващ бездомника. Вие живеете на една жизнена линия, а той – на друга. Вашите линии са се пресекли в една точка върху пространството на варианти, ето защо този свят като материална реализация е един и за двама ви.
Всички прояви на материалната природа имат енергийна основа. Енергийното поле е първично, всички останали физически прояви са вторични. Учените се опитват да обединят различните прояви на енергията в единна теория и скоро ще постигнат резултати. После обаче пак ще се наложи да съвместяват нещо, тъй като формите на проява на реалността са безкрайни. Без да се задълбочаваме в тези тънкости, да разгледаме енергията като някаква абстрактна сила, която е невидима, но въпреки това обективно съществува. За целите ни е напълно достатъчно да приемем факта, че енергията на човешките мисли е напълно материална. Тя не се върти само в нашите глави, а се разпространява в пространството и взаимодейства с околното енергийно поле. Днес никой не оспорва този факт.
За по-удобно като параметър на мисленото излъчване ще приемем неговата честота, също както честотата на радиовълните. Когато мислите за нещо, енергийната честота на вашите мисли е настроена към определена област в пространството на варианти. Когато енергията попадне в даден сектор, става материално реализиране на определен вариант. Енергията има сложна структура и пронизва всичко съществуващо в този свят. Преминавайки през човешкото тяло, тя се модулира от мислите и на изхода вече притежава характерните за тези мисли параметри.
На същия принцип работи радиопредавателят.
Параметрите на енергията поемат характеристиките на мислите. Така че на изхода имаме мислено излъчване, което преобразува сектора на пространството на варианти в материална реализация. Когато мислите нещо лошо или нещо хубаво, вие излъчвате мислена енергия в пространството на варианти. Модулираната енергия се наслагва върху определен сектор и това внася съответните промени в живота ви.
Жизнените обстоятелства се създават не само от конкретни постъпки, а и от характера на човешките мисли. Ако сте настроени враждебно към света, той ще ви отвърне със същото. Ако непрекъснато изразявате недоволство, ще имате все повече поводи за това. Ако в отношението ви към действителността преобладава негативизмът, светът ще обърне към вас най-лошата си страна. И обратно, позитивното отношение променя живота ви към по-добро в буквалния смисъл. Човек получава това, което избира. Такава е реалността, независимо дали ви харесва или не.
Докато мислите ви са горе-долу еднакви като насока, вие се намирате на една и съща жизнена линия. Щом промените отношението си към действителността, параметрите на мисленото ви излъчване получават нови характеристики и материалната реализация на вашия живот се прехвърля на друга линия.
Там събитията се разгръщат вече по друг сценарий съобразно с параметрите на вашето излъчване. Ако сценарият по някакви причини не ви харесва, вие се борите, за да промените ситуацията. Когато се сблъска с препятствия, всеки реагира негативно – или проявява недоволство, или изпада в депресия. Мисленото ви излъчване се прехвърля на линия, където препятствията са още повече. И ви се струва, че животът ви се плъзга надолу по наклонена плоскост. Този процес изглежда неуправляем, но всъщност тъкмо вие със своите мисли насочвате реализацията си към проблемни области на пространството на варианти. Смятате, че с действията си преодолявате препятствията. А в действителност излиза, че получавате това, което сами сте си избрали. Изберете ли борбата с препятствията – получавате ги в излишък. Погълнати ли сте от мисли за проблемите си – те винаги ще присъстват в живота ви. Насочвате действията си към промяна на ситуацията върху текущата жизнена линия, но не можете да промените сценария в пространството на варианти. Във ваша власт е само да изберете друг. Опитвайки се да промените неудобните моменти в сценария, мислите точно за това, което не ви харесва. По този начин изборът ви се реализира успешно и вие получавате онова, което не искате.
На дадената жизнена линия не е възможно да промените нещо. Също както на посещение в картинна галерия не можете да махнете или да преместите експозицията, която не ви харесва. Тук вие не сте господар. Но никой не ви забранява да преминете в друга зала, за да гледате онова, което повече ви харесва.
Естествено, преминаването на жизнена линия, където всеки получава според потребностите си, не става просто по желание. Не всички мисли подлежат на реализиране и не всички желания са изпълними. Тук работата не е в съдържанието на мислите, а в тяхното качество. Само мечта или желание още не е избор. Мечтите не се сбъдват. Необходимо е да се изпълнят определени условия, които ще разберете, след като прочетете тази книга.
В пространството на варианти за всеки човек има безкрайно множество линии на съдбата. Нямаме основание да се сърдим на съдбата си, защото ни е дадено правото на избор. Проблемът ни е само в това, че не умеем да избираме. Светът се проявява в цялото си многообразие, той сякаш е създаден да задоволява всички потребности. В него всеки може да намери всичко, което душата му иска. Дори в различните клонове на знанието той обръща към нас страната, която бихме искали да видим.
Например идеализмът твърди, че светът е илюзия – и той се съгласява.
Материализмът твърди обратното – и светът пак няма нищо против.
Хората се изпокарват, налагайки своето отношение към света, а той показва, че всички са прави. Нима това не е забележително?
Пространството на варианти са т.нар. илюзии, а материалната реализация – онова, което се разбира под материален свят. Винаги получаваме това, което избираме.
В Корана има следните думи: „Човешката съдба е запечатана в Книга.“ Има се предвид, че съдбата е предначертана и не можеш да избягаш от нея. Подобни твърдения можем да срещнем и в другите религии. Действително човешката съдба вече е предначертана. Грешката на религиите е, че тя има не само един, а безкрайно множество варианти. От съдбата си не можеш да избягаш. И това до известна степен е вярно, защото не е възможно да се промени сценарият на варианта. Да се бориш с околния свят, за да промениш съдбата си, е трудно и неблагодарно занятие. Не си струва да се бориш, за да промениш сценария, просто трябва да избереш вариант според желанията си.
Разбира се, всичко това е твърде необичайно и предизвиква основателни съмнения. Но и не разчитам, че с готовност ще приемете модела на вариантите. Та и самият аз не вярвах, докато не се убедих, че транссърфингът работи, и то безотказно. Няма смисъл да предпочитате един или друг модел само за да постигнете някаква абсолютна истина. Не самият модел има значение, а практическият резултат, получен вследствие на него.
Различните математически модели представят едно и също физическо явление по различен начин. Нали ще бъде забавно, ако специалистите по аналитична геометрия внезапно въстанат срещу математическия анализ и започнат да доказват, че геометрията е единствено вярната математическа дисциплина? Математиците успяха да се споразумеят, а философите и религиозните дейци – не.
Къде се намира пространството на варианти?
На този въпрос е много трудно да се отговори. От гледна точка на нашето триизмерно възприятие може да се каже, че то е навсякъде и никъде. Представете си безкрайна плоскост, без начало и край, където живеят двуизмерни човечета. Те не подозират, че има трето измерение. Струва им се, че плоскостта е единственият свят и не могат да разберат как тъй ще има нещо извън него. Но ние знаем, че щом в този модел добавим още едно измерение, можем да създаваме безкрайно множество такива плоскости. Тъй че нека не ви тревожи фактът, че не сме в състояние нагледно да представим по какъв начин наред с нашия свят могат да съществуват безкрайно множество паралелни светове.
Трудно е да се повярва, че паралелните светове реално съществуват. Но, от друга страна, лесно ли ви е да повярвате в теорията на относителността, според която с увеличаването на скоростта на едно тяло и масата му се увеличава, а времето се забавя? Все още не е възможно да проверим това твърдение с личен опит. Не е важно дали го разбираме или не, а каква практическа полза можем да извлечем от това твърдение.
В безграничното пространство да се спори за предимствата на един или друг модел е просто нелепо и дребнаво. Представете си безкрайността в посока на увеличаване на разстоянията. Там, далеч напред, просто няма край. В посока на намаляване на разстоянията, колкото и да е странно, също няма край. Ние можем да наблюдаваме само ограничена част от видимата Вселена. Както телескопът, така и микроскопът си имат граници. Безкрайността на микросвета с нищо не се различава от безкрайността на макросвета.
Според една хипотеза видимата от нас Вселена е произлязла вследствие на Големия взрив и оттогава непрестанно се разширява. В Космоса телата се движат с огромна скорост. Но, от друга страна, вземайки предвид и огромните разстояния, струва ни се, че разширяването на Вселената става много дълго и много бавно.
Известно е и че във вакуума във всеки момент от времето сякаш отникъде се раждат и веднага изчезват елементарни частици. Отчитайки относителността на пространството и времето, нищо не ни пречи да разглеждаме всяка частица като отделна Вселена, подобна на нашата. Защото не ни е известен строежът на елементарните частици.
За физиците те се проявяват ту като вълни, ту като частици. Навлизайки все по-навътре в микросвета, относителните разстояния стават огромни и времето за вътрешния наблюдател се забавя. За външния наблюдател нашата Вселена съществува един миг, като родена и угаснала във вакуума частица, а за нас като вътрешни наблюдатели живее милиарди години.
Когато отпивате глътка кафе от чашата си, замислете се колко вселени сте погълнали? Безкрайно множество, защото безкрайността не се дели на части. Вътре в микросвета „да се лети“ е също толкова далеко и дълго, както и в безбрежните простори на външния Космос. Отрязъците време могат да бъдат както безгранично малки, така и огромни.
Всяка точка върху времевия отрязък можем да разглеждаме като начална, от двете страни на която се простира безкрайността на времето. Движението на началната точка върху времевия отрязък не променя нищо нито назад, нито напред.
Цялата тази безкрайност на вложените един в друг светове съществува едновременно.
Във всеки момент центърът на Вселената се намира във всяка точка, защото всяка точка е заобиколена от всички страни с безкрайността.
И всички събития съществуват едновременно по същата причина, поради която центърът на Вселената се намира във всяка точка в едно и също време.
Трудно е да си представим това. Но и безкрайността е невъзможно да обхванем с един поглед. Колкото и да се движите мислено из Вселената, ще ви заобикаля все същата безкрайност.
Съществуват и още по-объркани теории, според които нашата видима Вселена в четириизмерното пространство се превръща в крайна сфера. Но от това не ни става по-леко, защото теоретично измеренията пак могат да са безкрайно множество.
Като нямаме възможност да си представим всичко това, сме принудени да се задоволяваме с ограничения си кръгозор и да се правим, че разбираме нещо.
Изобщо в съвременната наука има много непонятни и необясними неща, обаче това не ни пречи да се ползваме от плодовете й. Когато приложите принципите на транс-сърфинга, ще получите зашеметяващи резултати. Само нека веднага се разберем да не се измъчваме с въпроси защо и как именно работи това.
Със съшия успех детето може да попита някой физик: „Защо телата взаимно се привличат?“
Ученият ще отговори: „Защото действа законът за гравитацията.“
Следва друг въпрос: „А защо действа законът за гравитацията? Все пак защо телата се привличат?“
Отговор няма.
Та да оставим това неблагодарно занимание – да обясняваме нещо си, и просто да се възползваме от резултатите на модела на вариантите. Не ни е съдено всичко да знаем и да разбираме.
От модела на вариантите следва, че човек сам твори съдбата си. И въпреки това концепцията за съдбата в транссърфинга се различава от общоизвестните. Къде е разликата? Там, че можете да избирате своето щастие, а не да се борите за него. Не бързайте тутакси да приемете или да отхвърлите модела на вариантите. Просто си задайте въпроса: какво сме постигнали в борбата със света за своето щастие? Всеки решава сам за себе си дали да продължава в този дух или все пак да опита и друг начин. Защото можеш да изгубиш цял живот в борба и да не постигнеш нищо. Не е ли по-лесно да накараш света сам да тръгне насреща ти? Та нали точно това му е работата – да реализира вашия избор.
Избраната поръчка се изпълнява винаги и безусловно. Но изборът не е желание, а нещо друго, какво – тепърва ще разберете. Желанията се изпълняват само в приказките. Точно затова се е утвърдило убеждението, че да се изпълняват те е или много трудно, или е невъзможно.
Направихме едва първата стъпка към отгатването на Гатанката на Надзирателя.
Скоро ще разберете защо желанията не се изпълняват, а мечтите не се сбъдват.
РЕЗЮМЕ
Реалността се проявява в безкрайно многообразие от форми.
Многовариантността на света е първото му и фундаментално свойство.
Всеки модел представлява само отделен аспект от проявата на реалността.
Всеки клон от знанието се основава върху избран аспект от проявата на реалността.
Изборът ви винаги се реализира. Каквото избирате, това и получавате.
Пространството на варианти е информационно поле за всичко, което е било, е и ще бъде.
Информационното поле съдържа потенциалните варианти на които и да са събития.
Вариантът се състои от сценарий и декори.
Пространството може да се раздели на сектори, във всеки от които има свой вариант.
Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите във вариантите.
Секторите с приблизително еднакви параметри се подреждат в линия на живота.
Материалната реализация се движи в пространството като плътно тяло.
Излъчването на мислена енергия материализира потенциално възможния вариант.
Всеки организъм дава своя принос в създаването на материалната реализация.
Когато параметрите на излъчване се променят, процесът преминава върху друга линия.
Не сте в състояние да промените сценария, но можете да изберете друг.
Не е необходимо да се борите за щастието си – можете просто да изберете вариант, който ви харесва.
Последвайте ме:
(4194)