Вътрешната цел на Вашия път в живота.

Виждам истината в казаното от вас, но все naк мисля, че трябва да имаме цел в живота си, иначе просто бихме се носили по течението, а целта означава бъдеще, нали? Как да го съчетаем с живота в настоящето?
Когато пътувате, полезно е да знаете къде отивате или поне общата посока, в която се движите, но не забравяйте: единственото истински реално в пътуването ви е стъпката, която правите в този момент. Тя е всичко, което имате.
Вашият път в живота има външна и вътрешна цел.
Външната е да достигнете до дестинацията си, да постигнете, каквото сте си наумили, да придобиете това или онова, което – разбира се – засяга бъдещето.
Но, ако дестинацията ви, или стъпките, които ще предприемете в бъдеще, отнемат толкова много от вниманието ви, че станат по-важни от стъпката, която правите сега, значи напълно изпускате вътрешната цел на пътуването, която няма нищо общо с това къде отивате и какво правите, а само как го правите.
Не е свързана с бъдещето, но е много свързана със състоянието на съзнанието ви в този момент.
Външната цел принадлежи на хоризонталното измерение на пространството и времето.
Вътрешната засяга задълбочаването на Битието във вертикалното измерение на безвремевото Настояще.
Външното пътуване може да се състои от милион стъпала, вътрешното има само едно – стъпалото, където сте сега.
Колкото по-дълбоко го осъзнаете, толкова повече разбирате, че то вече съдържа в себе си всички останали стъпала, както и крайната цел.
Тази единствена стъпка се превръща в израз на съвършенството, акт на голяма красота и качество. Тя ви отвежда в Битието, светлината на Битието заблестява през нея.
Това е и целта, и осъществяването на вътрешното ви пътуване, пътуването ви в себе си.
Има ли значение дали ще постигнем външната си цел, дали ще успеем или ще се провалим в света?
Ще има значение дотолкова, доколкото не сте осъзнали вътрешната си цел.
След това външната става просто игра, която може да продължите да играете просто защото ви доставя удоволствие.
Възможно е също да се провалите изцяло във външната си цел и същевременно да успеете напълно във вътрешната. Или обратното, което всъщност се случва по-често: външно богатство и вътрешна бедност, или „да спечелиш целия свят и да изгубиш себе си“, както се изразява Иисус.
В крайна сметка, разбира се, всяка външна цел е обречена на „провал“ рано или късно, просто защото се подчинява на закона за преходността на всички неща. Колкото по-скоро осъзнаете, че външната цел не може да ви донесе трайно себеосъществяване, толкова по-добре. Когато видите колко ограничена е външната ви цел, се отказвате от нереалистичното си очакване тя да ви направи щастливи и я подчинявате на вътрешната си цел.
МИНАЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ В ПРИСЪСТВИЕТО ВИ
Споменахте, че ненужното мислене и говорене за миналото е един от начините, no коиmo отбягваме настоящето.
Но независимо оm миналото, което си спомняме и с което може би се отъждествяваме, няма ли вътре в нас и друго ниво минало, много по-дълбоко вкоренено?
Говоря за несъзнателното минало, което определя живота ни, особено преживяванията в ранното детство, може би дори и в минали животи.
Освен това, има и културна обусловеност, свързана с мястото където живеем, и с историческото време.
Всички тези неща определят начина, по който възприемаме света, как реагираме, как мислим, какви връзки имаме, как живеем живота си.
Възможно ли е изобщо да осъзнаем всичко това и да се отърсим от него? Колкo време ще е нужно? И ако успеем, какво ще ни остане след това?
Какво остава, когато свърши илюзията?
Няма нужда да изследвате несъзнателното минало в себе си, освен когато то се проявява в настоящия момент под формата на мисъл, емоция или желание, реакция или външно събитие, което ви се случва.
Това, което е нужно да знаете за несъзнателното си минало, ще бъде извадено на бял свят от предизвикателствата на настоящето.
Ако се заровите в миналото, то ще се превърне в бездънна яма – винаги ще има още.
Може би си мислите, че имате нужда от още време, за да разберете миналото или да се освободите от него, или с други думи, че бъдещето в крайна сметка ще ви освободи от миналото.
Това е заблуда.
Само настоящето може да Ви освободи от миналото.
Времето не може да ви освободи от времето.
Протегнете ръка към силата на Настоящето.
Там е ключът.
Какво е силата на настоящето?
Просто силата на вашето присъствие, съзнанието ви, освободено от мисловните форми – нищо повече.
И така, справете се с миналото на нивото на настоящето.
Колкото повече внимание отдавате на миналото, толкова повече енергия му вливате и става по-вероятно да извлечете от него своята самоличност.
Не ме разбирайте неправилно, вниманието е много важно, но не към миналото като към такова.
Отдайте вниманието си на настоящето, на поведението си, на реакциите си, на настроенията, мислите, емоциите, страховете и желанията, които възникват в сегашното.
Това е миналото във вас.
Ако можете да присъствате достатъчно, за да наблюдавате всички тези неща, не критично или анализирайки, без да съдите, тогава вие се справяте с миналото и го разпръсквате със силата на присъствието си.
Не можете да намерите себе си, потапяйки се в миналото.
Ще намерите себе си, идвайки в настоящето.
Не е ли полезно да разберем миналото и така да разберем защо правим определени неща, защо реагираме по определен начин, защо несъзнателно създаваме своята специфична драхма, моделите в отношенията си и т.н.?
Осъзнавайки все повече действителността на настоящето, може да прозрете внезапно защо културната ви основа действа по този точно начин, например взаимоотношенията ви следват определени шаблони, или си спомняте неща, които са се случили в миналото, или ги виждате по-ясно.
Това е нормално и може да бъде полезно, но не е съществено.
Същественото е съзнателното ви присъствие.
То разпръсква миналото. То е агентът на трансформацията. Затова не се стремете да разберете миналото, а присъствайте колкото можете повече.
Миналото не може да оцелее в присъствието ви, само в отсъствието ви.
~Екхарт Толе „Силата на настоящето“
(3385)