Вътрешната цел на Вашия път в живота.

Виждам истината в казаното от вас, но все naк мисля, че трябва да имаме цел в живота си, иначе просто бихме се носили по течението, а целта означава бъдеще, нали? Как да го съчетаем с живота в настоящето?

Когато пътувате, полезно е да знаете къде отивате или поне общата посока, в която се движите, но не забравяй­те: единственото истински реално в пътуването ви е стъпката, която правите в този момент. Тя е всичко, което имате.

Вашият път в живота има външна и вътрешна цел.

Външната е да достигнете до дестинацията си, да пос­тигнете, каквото сте си наумили, да придобиете това или онова, което – разбира се – засяга бъдещето. 

Но, ако дестинацията ви, или стъпките, които ще предприеме­те в бъдеще, отнемат толкова много от вниманието ви, че станат по-важни от стъпката, която правите сега, значи напълно изпускате вътрешната цел на пътуване­то, която няма нищо общо с това къде отивате и какво правите, а само как го правите.

Не е свързана с бъдеще­то, но е много свързана със състоянието на съзнанието ви в този момент. 

Външната цел принадлежи на хоризон­талното измерение на пространството и времето. 

Вътрешната засяга задълбочаването на Битието във вертикалното измерение на безвремевото Настояще.

Външното пътуване може да се състои от милион стъпала, вътрешното има само едно – стъпалото, където сте сега.

Колкото по-дълбоко го осъзнаете, толкова пове­че разбирате, че то вече съдържа в себе си всички оста­нали стъпала, както и крайната цел.

Тази единствена стъпка се превръща в израз на съвършенството, акт на голяма красота и качество. Тя ви отвежда в Битието, светлината на Битието заблестява през нея.

Това е и цел­та, и осъществяването на вътрешното ви пътуване, пъ­туването ви в себе си.

Има ли значение дали ще постигнем външната си цел, дали ще успеем или ще се провалим в света?

Ще има значение дотолкова, доколкото не сте осъзнали вътрешната си цел.

След това външната става просто игра, която може да продължите да играете просто за­щото ви доставя удоволствие.

Възможно е също да се провалите изцяло във външната си цел и същевременно да успеете напълно във вътрешната. Или обратното, ко­ето всъщност се случва по-често: външно богатство и вътрешна бедност, или „да спечелиш целия свят и да из­губиш себе си“, както се изразява Иисус.

В крайна сметка, разбира се, всяка външна цел е обречена на „провал“ рано или късно, просто защото се подчинява на закона за пре­ходността на всички неща. Колкото по-скоро осъзнаете, че външната цел не може да ви донесе трайно себеосъществяване, толкова по-добре. Когато видите колко ог­раничена е външната ви цел, се отказвате от нереалис­тичното си очакване тя да ви направи щастливи и я под­чинявате на вътрешната си цел.

МИНАЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ В ПРИСЪСТВИЕТО ВИ

Споменахте, че ненужното мислене и говорене за миналото е един от начините, no коиmo отбягваме настоящето.

Но независимо оm миналото, което си спомняме и с което може би се отъждествяваме, няма ли вътре в нас и друго ниво минало, много по-дълбоко вкоренено?

Говоря за несъзнателното минало, което определя живота ни, особено преживяванията в ранното детство, може би дори и в минали животи.

Освен това, има и културна обусловеност, свързана с мястото където живеем, и с историческото време.

Всички тези неща определят начина, по който възприемаме света, как реагираме, как мислим, какви връзки имаме, как живеем живота си.

Възможно ли е изобщо да осъзнаем всичко това и да се отърсим от него? Колкo време ще е нужно? И ако успеем, какво ще ни остане след това?

Какво остава, когато свърши илюзията?

Няма нужда да изследвате несъзнателното минало в себе си, освен когато то се проявява в настоящия момент под формата на мисъл, емоция или желание, реакция или външ­но събитие, което ви се случва.

Това, което е нужно да зна­ете за несъзнателното си минало, ще бъде извадено на бял свят от предизвикателствата на настоящето.

Ако се за­ровите в миналото, то ще се превърне в бездънна яма – ви­наги ще има още.

Може би си мислите, че имате нужда от още време, за да разберете миналото или да се освободите от него, или с други думи, че бъдещето в крайна сметка ще ви освободи от миналото.

Това е заблуда.

Само настояще­то може да Ви освободи от миналото.

Времето не може да ви освободи от времето.

Протегнете ръка към силата на Настоящето.

Там е ключът.

Какво е силата на настоящето?

Просто силата на вашето присъствие, съзнанието ви, ос­вободено от мисловните форми – нищо повече.

И така, справете се с миналото на нивото на настояще­то.

Колкото повече внимание отдавате на миналото, тол­кова повече енергия му вливате и става по-вероятно да изв­лечете от него своята самоличност.

Не ме разбирайте неп­равилно, вниманието е много важно, но не към миналото като към такова.

Отдайте вниманието си на настоящето, на поведението си, на реакциите си, на настроенията, мис­лите, емоциите, страховете и желанията, които възникват в сегашното.

Това е миналото във вас.

Ако можете да присъс­твате достатъчно, за да наблюдавате всички тези неща, не критично или анализирайки, без да съдите, тогава вие се справяте с миналото и го разпръсквате със силата на присъс­твието си.

 Не можете да намерите себе си, потапяйки се в миналото.

Ще намерите себе си, идвайки в настоящето.

Не е ли полезно да разберем миналото и така да разберем защо правим определени неща, защо реагираме по определен начин, защо несъзнателно създаваме своята специфична драхма, моделите в отношенията си и т.н.?

Осъзнавайки все повече действителността на настоящето, може да прозрете внезапно защо културната ви основа дейс­тва по този точно начин, например взаимоотношенията ви следват определени шаблони, или си спомняте неща, които са се случили в миналото, или ги виждате по-ясно.

Това е нор­мално и може да бъде полезно, но не е съществено.

Същест­веното е съзнателното ви присъствие.

То разпръсква мина­лото. То е агентът на трансформацията. Затова не се стре­мете да разберете миналото, а присъствайте колкото мо­жете повече.

Миналото не може да оцелее в присъствието ви, само в отсъствието ви.

~Екхарт Толе „Силата на настоящето“