Eдин мъж си писал с една жена във ФБ. Не се познавали…
„Някакъв мъж си е писал във ФБ, в продължение на известно време, с непозната жена..
Разговаряли са на най-различни теми.
Споделяли са си какви книги обичат, какво им е направило впечатление в различните пасажи, къде са били наскоро, какво им е харесало и какво не, как е минал денят им, и други подобни дребни неща, които помагат на хората да, се опознаят донякъде.
Постепенно, мъжът се увлякъл и започнал да й прави комплименти – колко харесва начина й на мислене и на изразяване, начина по който възприема света и други неща от тоя род.
В крайна сметка, дошло време да се видят на живо.
Разбрали се да се срещнат на определено място.
Той трябвало да я разпознае по букет червени рози, който жената е трябвало да носи в ръцете си.
В деня и часа на срещата мъжът отишъл на уговореното място и започнал да оглежда минаващите жени.
Изведнъж видял някаква страшно красива жена, която породила у него неочаквано силни чувства на вълнение и възхищение.
Той си помислил:
„Това трябва да е тя“.
Да ама не. 🙂
Тя го подминала и влязла в някакво кафене.
След малко към него се приближила една леко грозновата женица, която плашливо му показала червен букет.
В първия момент той си казал:
„О, не! Това ли съм харесвал?!“
После обаче си спомнил вълнуващите им разговори, спомнил си, че всъщност е харесал личността, а не тялото на жената.
Смело се приближил и се навел да я целуне приятелски по бузата.
Представил се и изказал огромната си радост от това, че най-после са успели да се срещнат.
Тогава жената казала:
„Но моля ви, господине, аз не съм тази, с която трябва да се срещнете.
Другата жена, която преди малко мина и влезе в онова кафене, ми каза да дойда при вас с този букет и, ако се държите мило с мен, да ви кажа, че тя ще ви чака там. „
~ чрез Боряна Делчева
(18839)