Професионалистът и Джо.

 

 

 

Професионалистът и Джо.

 

 

 Професионалистът и Джо 6

 

 

Лекар казва на пациент:

“Джо, добрата новина е, че имам лек за главоболието ти.

 Професионалистът и Джо 5

 

 

Лошата новина е, че ще е необходима кастрация.

Имаш много рядко заболяване, което кара тестисите ти да притискат гръбначния ти стълб и това причинява адско главоболие.

Единственият начин главоболието да спре, е да премахнем тестисите.”

Джо беше изненадан и депресиран.

Чудеше се дали има за какво да живее.

Нямаше друг избор освен да отиде под ножа.

Когато напусна болницата, главоболието спря за първи път от 20 години, но Джо имаше чувството, че му липсва нещо много важно.

Както си вървеше изведнъж осъзна, че сега той е друг човек.

Можеше да сложи ново начало и да заживее нов живот.

Той видя магазин за мъжко облекло и си помисли: “Ето какво ми трябва – нов костюм.” Той влезе в магазина и каза на продавача:

– Искам нов костюм.

Продавачът, който бил по-възрастен, го измерил с поглед и казал:

– Да видим… 44-ти размер.

Джо се засмя: “Точно така! Как познахте?”

– В бизнеса съм от 60 години!”, отговорил продавачът.

Джо премерил костюмът, паснал му идеално.

 

Професионалистът и Джо 1

 

Докато Джо се възхищавал на себе си в огледалото, продавачът попитал:

– А какво ще кажете за нова риза?

Джо помислил за малко и казал: “Добре.”

Продавачът го измерил с поглед още веднъж и казал:

– Да видим, ръкав 34 и врат 16-1/2.

Джо бил изненадан: “Точно така! Как познахте?”

– В бизнеса съм от 60 години.

Джо пробвал ризата, стояла му перфектно.

 

Професионалистът и Джо 2

Тогава продавачът го попитал:

– А какво ще кажете за ново бельо?

Джо помислил за малко и казал: “Добре.”

Продавачът казал:

– Да видим, размер 36.

 

Професионалистът и Джо 3

Джо: “Ха! Ето че сбъркахте, аз нося 34 от 18 годишен!“

Продавачът поклати глава и каза:

– Не можете да носите бельо размер 34.

То ще притисне тестисите ви към гръбначния стълб и ще ви причини адско главоболие.

 

____________________

РЕКАПИТУЛАЦИЯ:

Нов костюм – $299,99

Нова риза – $59,95

Ново бельо – $34

Второ мнение – безценно!

 

 

 

Източник.

(866)

Издирва се гадже.

Издирва се гадже.

 

Издирва се гадже

Да ни пий. 
да ни пуши. 
Да ней по-нисък от мени. 
Да ней па и много висок. 
Да ней по-малък или много дърт.

Да йе от голям окръжен град или ут чужбината. 
Да ней черен. 
Да ни слуша Чалга. 
Да ни слуша и Рап.

Да харесва Кубинска музика, ма да не обича сериали. 
Да има кола, ама такава, че и аз да можи да я карам /за цвета после/. 
Да плаща сметкити. 
Да ма води редовно у Мола. 
Да жрибец в леглото.

Да обича да ходи на : Кино – 2 пъти седмично, танци- 6 пъти на месец. 
Да има компютър. 
Да чати есемеси и най важното да готви. 
Пире. 
Чисти.

Да разхожда куче, котка. 
Да кара колело, мотор, трактор, камион с ремарке и полуремарке /ТИР/, сърф и самолет.

Да можи да носи на пари.

Да е каратист , пианист ,масажист. 
Да можи да гледа дЯца, кокошки, овци, пилци, добитък и друга стока- включително и мени.

Евентуалното редовно къпани е препоръчително, но ако не смърди много и пере чаршафите, може да е по-рядко.

Бих искала и сам да си ший дупките по гащите и чорапити. Хубаво е да спортува, ма можи и просто да няма шкембе, ни държа на плочки.

Мъжът да ремонтира сичко, което има нужда от римонт, вкл. и мени.

При наличие на градина – да копа, плеви и да цепи дърва.

Вечер да ми разтрива крачката.

И да’н гу боли главътъ КЪТ съ мръкни…

Сига не се сещам за още друго, ама има……

Благодаря въ за фниманието!

(4541)

Обява от Интернет: На 34 г. 165 см. 110 кг. 43 номер обувки.

„На 34 г.

165 см.

110 кг.

43 номер обувки.

Обява от интернет

 

Живея скромно и достойно на село, до чешмата.

Мъж не съм имала, щото то тука са останали само дъртаци и страхливци.

Имам три сестри все омъжени и живи.

Племенниците понякога ми викат лельо, а друг път чичо.

Не им се сърдя,детска им работа.

Обичам домашният уют, природата, виното и ракията.

На абютюренската пих уйски и много ми хареса че шишето е квадратно.

Мога да карам комбайна и трактор както и да ги бутам или дърпам ако закъсат.

Ама само по асфалта че инъче затъвам да коленете в калъ.

Имам мотор „иже“ с кош.

Лани когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + 3 каракачанки и бай Митьо с магаренцето му.

Най ме озориха пръчовете че трябваше да ги свалям от сливите.

Помня само че бай Митьо са кръстеше и мърмореше. „Ох леле божкеее на кое ли добру мумче ще му почерни дните тоз вампир?“

Хакнъх му един шамар да съ сафиряса.

И сега ма заобикаля го ма види и все ходи на реката да си търси златният мост.

Мен в село много ма почитат и уважават и мъжете и жените.

Много си търся вече мъж че не се търпи повече.

Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата.

Да готвя мога ама по ми харесва да мачкам с голи крака кога някой чужд мъж е настинал.

Той стене пъшка и се гърче пък аз мачкам ли, мачкам.

Търся си мъж дето да не е много учен че да има за какво да си говорим.

А пък и те учените все са едни кекави и с очила и ризи.

Да си седи дома и да се занимава с каквото ще..

Да има жива душа покрай старите че аз като тръгна на лов по два дена се пилея по пущинаците.

Ама празна никога не съм се връщала.

На барове и на доктор не ходя…

Искам само да ме обича и да си правиме деца.

Няма да го бия или да го товаря с много работа да не са повреди.“

 

 

чрез Petya Grueva

 

p.s.

Не съм „пипала“ оригиналния текст. – Д. Д.
Снимка – от руския Интернет.

(2268)

Отивате на пазар с половинката си? Опитайте тази ситуация…

Отивате на пазар с половинката си? Опитайте тази ситуация…

 

На пазар с половинката

 

 

След работа с мъжа ми отидохме до МОЛ-а. Влязохме в супера. Взехме две колички, напълнихме ги с продукти. Мъжът ми отиде да пази ред на касата, а аз минах през сектора за сладкиши.

 

Отивам на касата, промъквам се с количката към мъжа ми, който се придвижва напред на опашката.

 

– Господине, бихте ли ме пуснали да мина преди Вас.

– Разбира се, не бързам за никъде – казва ми той.

Хората зад нас започнаха да недоволстват.

– Що за нахалство! Отидете и се наредете на опашката.

– Господине, а може ли тогава да прехвърля покупките си във Вашата количка? – питам аз мъжа си.

– Разбира се!

– Ама че, нахална жена! Навсякъде ще се вреди.

– Господине, – казвам аз – бихте ли могли да платите вместо мен?

Опашката е в шок. Чака отговора.

– Да, да! Не се притеснявайте. – отговори мъжът ми.

– С кола ли сте? – питам го. – Ще ме закарате ли?

Мъжът ми повече нямаше сили да говори, заливаше се от смях и само кимаше в знак на съгласие.

Ех! Как им се искаше на хората от опашката да ме изядат цялата жива…“

~ От руския Интернет.
Превод – мой.

(5221)

Имате въпроси?

Имате ли въпроси? 

заек история

Драконът заловил  вълка в гората и му казал:
— Гледай, записвам си: „Вълк, сив, 1 брой“. Днес ще дойдеш на обяд при мен. Ще те изям. Разбра ли?
— Разбрах. 
— Въпроси има ли?
— Hе.
Тръгнал си вълкът, целият в покруса.

 

 

Драконът продължил пътя си по-нататък. Хванал Лисана.
— Гледай, Рижата, записвам си: „Лисица, рижава, опашата, 1 брой“.  Днес ще дойдеш вечерта при мен. Ще те изям. Разбра ли?
— Разбрах. 
— Въпроси има ли?
— Hе.
Тръгнала си Лисицата, потънала в грижи.

А Драконът продължил напред. Заловил Заека и му казва:
— Гледай, Късоопашатко, записвам си: „Заек, сив, с дълги уши, един брой“. Утре ще дойдеш при мен за закуска. Ще те изям. Разбра ли?
— Разбрах. 
— Въпроси има ли?
ИМА.
— Питай!
— А може ли да не дойда?
— М-о-о-о-о-же. ЗАДРАСКВАМ.

 

Извод:

Ако имате въпроси, винаги питайте.
Животът Ви може да зависи от това! 

 

Източник:

(7641)

Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе…

Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе…

боба на веси

 

 

„Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника!
Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе…“

 

Така казваше едно време чичо Ваньо, докато избърсваше мустак с ръкава си, а леля Пенка ревеше скришом, защото никога не успяваше да направи боба като свекърва си.

 

И ние с Буба ревяхме, защото не искахме да ядем боб, а ни плашеха, че ще ни го изсипят в гърба.

 

Не ни пускаха да играем, докато не си изядем боба.

 

До последната лъжица.

 

Вероятно от тогава го недолюбвам и не проявявах желание да овладея изкуството на бобоготвенето.

 

Първото ми гадже ме заряза, когато с три години закъснение разбра, че не мога да готвя боб.

 

Беше болезнено. Беше сълзливо.

 

Прекарах три дни заровена в готварски книги и сополи, докато осъзная, че не мога да се справя.

 

Успях да изкрънкам комши да сготви една тенджера боб… в името на любовта и разбирателството.

 

И накрая, докато младежа омиташе боба каза : „Не е като на мама. Тя го прави на чорба, не на яхния. В глинено гърненце. „

 

В този момент осъзнах разрушителната сила на Мама и ме обзе желание да й (завра) прибера гърненцето в (гъ…) долапа. Това обаче, не промени факта, че не можех да готвя боб и той си тръгна. Няма боб – няма любов.

 

Болезнените спомени ме атакуваха, когато Владко се обади, че се е прибрал от Испания и много, ама много му се яде…

 

Познайте какво! Мнеее, не мусака.

 

Боб!

 

Човек, който осем месеца в годината си пече четирибуквието по разни плажове, смуче коктейли и разтрива мацки и бам! Прибира се в България да се напълни с боб.

 

Щото у Испания като нашия боб нЕма. И ме изнуди.

 

Пет години ми носел раницата до училище за единия боб. Като си дойде, та да му сготвя.

 

Въпреки, че знае, че членувам в кръжока „кунки в гъзунки“, настоява да му сготвя боб. Че и успява да ме навие накрая.

 

И така… извади си Блонди ръцете от онова ми ти място, запретна ръкави и…грабна телефона.

 

Като една модерна блондинка си заврях „свободните ръце“ (не онези горните) в ушите, а комши започна да провежда дистанционно обучение.

 

„Значи… трябва ти тенджера под налягане, фасул, лук, домати, пипер, джоджен, сол и вода.“

 

Аха. Тичам до магазина да набавя всичко.

Обаждам се за следващите инструкции.

 

Комши казва, че тя накисва фасула, за да уври по-бързо. После в тенджерата под налягане за 10 минути. Отцеждаме. Слагаме нова вода. После запържваме лука и доматите, слагаме подправките, варим още 10 минути без капак и…Воала!

 

„Ще се справиш ли?“, пита малко плахо комши. “ Е, ще се справя разбира се! Аз блондинка ли съм или (лукова…) не съм?!“

 

Затварям телефона и започвам по план.

 

Накисвам боба. Забравих да питам колко се слага, та обърнах целия пакет, да не се окаже, че не стига.

 

Двайсет минути наблюдавам процеса на киснене. На чорапите толкова им трябва долу-горе, значи и на боба са му достатъчни.

 

Слагам в тенджерата под налягане и пълня вода малко под ръба.

 

След 10 минути, когато уж трябва да извадя боба, клапанът на тенджерата започна да подскача.

 

Звук като от сирени на 2-ри юни.

 

Предусещам, че след малко ще стържа скапания боб от тавана.

Не! Ще накарам Владо да го стърже!

 

Решавам, че боба е сварен и го понасям към мивката за голямото цедене. За по-лесно отливам направо водата в мивката.

 

Парата обаче ми запотява очилата, което води до смущения в картината, обръщане на тенджерата и мивка, пълна с боб. Добре, че имам мрежичка на сифона, та възпрепятства отпътуването на ля фасоля по неведомите пътища канални.

 

Тука вече трябва да се намеси комши. Звъня. „Събери фасула в гевгир, изплакни го и го сложи пак да се вари.“

„Ами ако нямам гевгир? В шепички може ли?“ „Може.“ – казва комши и се успокоявам, че се справям добре. Щото можеше и по-зле да е.

 

Можеше цайсите ми да паднат в тенджерата и да видиш тогава как гледам на боб.

 

Слагам за второ варене и зяпам как се джуркат бобчетата следващите 10 минути.

Пържа лука, доматите, слагам подправките.

Престрашавам се да опитам, ама само от чорбата, без зрънца.

 

Нещо му липсва на тоя боб. Обаче ме е срам пак да се обадя на комши.

 

„Бе аз що не взема да видя в нет-а“, казвам си и задавам „боб“ на Гугъл.

Той ме изстрелва директо във форума на БГ-мама.

Е, баш на място попаднах! БГ мамите знаят как се готви бобец.

 

Знаят поне 188 начина + тайните рецепти на свекървата.

 

Е, те тоя път ще го докарам! И на Владко ушите му ще плющят.

 

Чета, че едната слагала малко ракия, да омекнел хубаво (боба де). Ама не казва колко е това „малко“. Като знам на тати мярката, малко е около 150-200 мл.

Хаквам една чаша ракия в боба. Да омекне.

 

Другата слагала босилек 3-4 стръка. И снимка на босилека сложила. Решавам да не рискувам с треволяците пред блока (че съседите си разхождат кучетата там) и тичам до магазина. Хаквам и ригана вътре. После разбрах, че босилека е друго, но Владко треволяците не ги разбира.

 

Третата сгъстявала боба с брашно. Колко брашно?

Тия жени, да им се не види, мерилки нямат ли?

 

Отварям пакет брашно. За по-лесно решавам, че ще тръсна направо от пакета, пък то като се сгъсти ще се види.

 

Тръснах. Половината пакет.

Изплъзна ми се някак от ръката. Издигна се брашнен облак, чу се леко „пльос“ и пак зацапах остъклението. Мамка му и очила!

 

Освен боба, лука и подправките, на повърхността изплуваха и множество брашнени топчета. И голямата топка в средата.

 

Е, кво пък! Ще ги разбъркам с дървената лъжица и те ще се разбият.

Бърках. После взех тел за разбиване. Пак бърках. Нямат разбиване.

Грабнах миксера и…пляс в тенджерата. Разбиха се скапаните топчета.

 

Фасула малко подрънча, малко излетя като надигах миксера, но то без зян не може.

Обаче пък се сгъсти чорбата. Като за мекици се сгъсти.

 

Дървената лъжица залепна в средата и за момент помислих, че покрай вълнението и бегемамиците им съм метнала и Поксипол вътре.

Установих, че боба ми май не става за ядене.

Ама аз така не се предавам. Аз блондинка ли съм или (лукова…) не съм?!

 

Грабвам две кутии и се замъквам до ЖП стола. Там винаги има боб.

 

Прибирам се и точно успявам да изсипя боба в тенджерата, когато Влади и Пацо пристигат.

 

Опукаха половината и по едно време Владо изтърси:

 

“ Много хубав боб, ама не е като на мама. Да видиш мама какъв го прави!“.

 

Прав беше чичо Ваньо навремето… „Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника!

 

Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе. „

 

Та така! Аз боб не мога да готвя.

 

Ще си търся мъж, който не яде боб. Или ако яде, поне да може да си го сготви сам.

 

Щото какво от това, че имам седем китеника, две тъкани пътеки и пълен кашон дантелени каренца чеиз, като един боб не мога да сготвя.

 

А той боба движи любовта. На мама боба.

(68643)

Всеки е умен. А можете ли това?

 

Колко е умен десният ви крак?

 

Всеки е умен а можете ли това тест десен крак

 

 

 

 

 

Опитайте се да направите същото, като момчето от видеото.

 

 

 

 

1. Вдигнете десния си крак незабелязано, докато си стоите на стола в офиса.

2. Започнете да описвате кръгове във въздуха по посока на часовниковата стрелка.

3. Докато правите това, с дясната си ръка изпишете във въздуха цифрата 6.

Кракът ви ще промени посоката си на движение. :)))

Виждате ли?

И нищо не можете да направите по въпроса!

И вие и аз знаем много добре колко е глупаво това, но преди да приключи денят сме сигурни, че няма да спрете да пробвате.

Ако успяхте да се усмихнете, споделете го с приятели, за да пробват и те откритието Ви.

 

 

~ div.bg

(2743)