Заспал ли е българският народ?

Заспал ли е българският народ?

 

 

заспал ли и народа

Поредната перла от блога на Любомир Червенков.

Препечатвам статията тук, за да се види от повече хора.
Ще бъда безкрайно благодарна да я споделите.

В нея е закодирано много важно послание, което влияе на кармата на България за столетия напред.

 

„В последно време и от ляво и от дясно чуваме твърдения, че българският народ е заспал дълбок сън.

Твърди се, че народът ни нито чува, нито вижда, нито разбира какво се случва около него, камо ли да осъзнава какво точно подмолно правят със него. Според мен това твърдение е вярно само наполовина. Истината всъщност е много по-страшна. Всички признаци са налице, че един критичен брой българи вече са се събудили, но умишлено се правят на заспали, защото така им е по-удобно.

Кармичните последици от едно такова поведение обаче ще са още по-жестоки, отколкото ако въпросните индивиди бяха действително заспали.

Защо това е така?

Защото в духовния свят съществуват определени кармични закони и те винаги, неминуемо при всички обстоятелства водят до определени кармични последствия. И никакво шмекеруване, извъртане и хитруване не могат да изменят тази ситуация. А българският народ, вследствие на своята народопсихология е твърде податлив именно на такъв тип поведение, което в случая му играе изключително лоша шега. Не може просто да кажем, че последиците от тези действия на българския народ ще са лоши. Те ще са катастрофални. Обаче дори и тази не е правилната дума. Последиците ще са такива, че те могат просто да заличат българския народ от лицето на земята. Говорим нито повече, нито по-малко от заличаване на българския ген изобщо. Така че положението е супер сериозно (естествено ако не се вземат спешни мерки сега и веднага по осъзнаване и преодоляване на този изключително сериозен проблем).

И така, за да разберем какво точно се случва трябва да си отговорим на следния въпрос: каква е разликата в кармичните последствия за един човек, който греши несъзнателно и един човек, който греши съзнателно? За целта е нужно да се потопим дълбоко в някои езотерични факти, което е доста трудна задача за една кратка статия. Аз от своя страна ще направя всичко възможно да опростя максимално нещата, но моля и читателя да положи максимални усилия да ги възприеме и разбере. Затова ако е нужно, някои неща трябва да се четат и препрочитат по няколко пъти.

От духовната наука знаем, че на земята съществуват четири типа царства.

Това са царството на минералите, растенията, животните и хората.

Основните разлики между тях се пораждат от различния брой енергийни тела, които ги обграждат. Всички те имат физически тела, но всяко царство има различен брой невидими, енергийни тела.

Най-ниско е разположено царството на минералите. Те имат само физически тела. Затова те от наша, човешка гледна точка изглеждат като мъртви. Растенията имат две тела – едното е видимото им физическо тяло, а другото е невидимо, енергийно тяло. Именно това невидимо, енергийно тяло, което ги обгръща кара растенията да растат и да се размножават (тоест оживява ги). То се нарича етерно тяло. Животните и хората също имат етерни тела. Те също, подобно на растенията растат и се размножават. Понеже и растенията и животните и хората имат етерни тела, всички те заедно се причисляват към живата природа. Минералите пък, тъй като нямат нищо друго освен физически тела приспадаме към неживата природа.

Животните имат три тела – физическо, етерно и астрално.

Именно понеже животните са по-сложно устроени, те се намират над минералите и растенията. Чрез астралните си тела животните са в състояние да изпитват болка, удоволствие, неудоволствие, страх, глад и прочие всякакви емоции. Всички емоционални състояния идват от астралното тяло. Хората също имат астрални тела. В това отношение те са подобни на животните. Следователно и за животните и за хората можем да кажем, че имат душа. Чрез нея те имат усещания, чувства, емоции и вътрешни преживявания. Минералите и растенията не изпитват емоции и преживявания, понеже нямат астрални тела. И така минералите имат едно тяло (физическо). Растенията имат две тела (едното видимо – физическото, и едно невидимо – етерното). Животните имат три тела (едното видимо – физическото, и две невидими – етерно и астрално).

Хората са още по-сложно устроени.

Те имат четири тела – физическо, етерно, астрално и ментално.

Благодарение на четвъртото си, невидимо, енергийно тяло (менталното) хората са в състояние да разсъждават, мислят, говорят, четат, пишат и да обменят мисли. Всъщност хората освен менталното тяло имат и други три, още по-висши тела – каузално тяло, будхиално тяло и Висш Аз. За тях обаче няма да говорим сега, защото ще излезем много извън темата. Който иска да прочете повече за енергийните тела на минералите, растенията, животните и хората препоръчвам да прочете книгата на Рудолф Щайнер „Въведение в тайната наука“.

И така да обобщим: това, което отличава хората от животните е способността на хората да мислят и да разсъждават. Те имат тази способност, тъй като притежават едно допълнително, по-висше, невидимо енергийно тяло, което ги отличава от животните. Това е менталното им тяло. Животните по принцип не притежават ментални тела. Естествено за целите на тази статия опростяваме максимално всичко. Реално в живота има безкрайно много нюанси. Например някои висши животни имат доста добре развити зачатъци на ментални тела. Така че отделни представители на дадени животински видове създават впечатлението, че притежават определена интелигентност. В същото време има много хора, чийто ментални тела са ужасно слабо развити – в този смисъл те твърде много се доближават до животните.

Сигурен признак за това е речта.

Ако речникът на човека се свежда само до няколко стотин думи, които той използва в ежедневието си, то значи той съвсем малко е надраснал колегите си от животинското царство.

Но по принцип царството на хората затова е разположено над животните, защото една голяма част от хората (особено в развитите страни) притежават изключително добре развити ментални тела. И колкото по-развити са тези ментални тела, толкова по-голяма е разликата между тези хора и животните. Благодарение на своите отлично развити ментални тела хората са в състояние да строят компютри, самолети, коли, кораби, да летят до други планети и т.н. в същото време благодарение на своите ментални тела хората могат да извършват и други, типично човешки дейности. Например, те могат да разсъждават върху смисъла на живота, да изследват собствената си човешка природа (например използвайки астрологията) или да вземат свободни решения за това кое за тях е добро, а кое зло.

Изобщо всичко което определяме като МОРАЛНИ КАЧЕСТВА може да бъде свойствено единствено само на човешката природа. Животните не притежават морал. Те следват само инстинктите, които са заложени в тях. Хората обаче, за разлика от животните притежават също така и морални качества. Ако отнемем от хората моралните им качества, то тогава те много слабо започват да се отличават от животните. Всъщност именно поради тази причина, през последните 26 години се направи всичко възможно да се премахне моралът като категория изобщо в човешките взаимоотношения. За политиката да не говорим.

Вместо това повсеместно се въведоха парите, като един-единствен измервател на успеха.

Но парите имат отношение единствено само към физическия живот на хората. Те нямат никакви свойства, никакви качества. Всъщност единственото качество на парите е тяхното количество. Но най-важната особеност на парите е, че във тях не са заложени абсолютно никакви морални качества.

Следователно хората, които живеят единствено само за това да правят пари губят своите морални качества.

Постепенно по този начин те се плъзгат надолу към животинското царство.

Хората, които продават своя морал за пари всъщност много слабо се отличават от животните.

Именно за това говори езотеричното християнство, когато повдига въпроса за продаването на душата на човека на дявола за пари. Дяволът всъщност не винаги желае просто ей така да убие човека. На него му е много по-приятно да превърне човека в животно, за да може той да се настани в него и да го управлява като марионетка. Тоест, по възможност дяволът желае да отнеме човешкото у човека (менталното му тяло). Най-лесно това става като го приспи. Или ако човекът е събуден, тогава трябва да го зомбира. Тоест да му внуши, че той сам прави своя морален избор, докато всъщност от телевизия, радио, вестници и т.н. се подменя неговият морален избор, подменят се ценностите му, подменя се разбирането му за добро и зло.

Съсредоточавайки се единствено само върху парите, хората постепенно започват да водят начин на живот, който все повече и повече се доближава до животинското царство.

Тоест, такъв начин на живот удовлетворява единствено само трите нисши тела на човека – физическото, етерното (здравето) и астралното (емоциите, чувствата). Това са същите тези тела, които притежават и животните. Животноподобните хора се управляват основно само от астралните си тела (емоциите) и именно поради тази причина те са много по-лесно манипулируеми и управляеми отвън.

Това, което прави човекът човек е съзнателната му работа върху висшите му тела –

 

например когато той си купи книга, отиде на пътешествие, за да изучи други цивилизации и религии, медитира, отиде да се помоли в църква, събере се с други хора, за да обсъди някаква идея или да избистри политиката и т.н. – ето всичките тези дейности са вече напълно човешки, защото те се съотнасят само към висшите човешки тела. Нито едно животно не би могло да извършва такива дейности. Само хората могат да ги извършват.

Ние не осъждаме животните за техните постъпки.

Ние не категоризираме действията на едно животно като „морални“ или „аморални“. Ние знаем, че за животните тези понятия не важат. Тези същества са по-просто устроени от хората. Те имат само три тела – физическо, етерно и астрално. В тези три тела няма място за морални импулси. Тези импулси започват да се зараждат едва в четвъртото тяло – менталното, защото именно то дава на човека възможност да започне да разсъждава върху това кои постъпки са морални, а кои не са.

В Библията този момент е достатъчно добре обяснен със случката, която се разиграва между Ева и змията. До момента, до който Ева среща змията, тя и Адам живеят в пълно задоволство, но и в блажено невежество в райската градина. Тоест там те пребивават заедно с животните практически в едно и също състояние. Но в момента, в който Ева (а в последствие и Адам) отхапват от ябълката на познанието, техните очи се отварят. Тогава в тях започват да работят моралните импулси и те започват да различават какво е добро и какво е зло. Тоест от този момент нататък в тях започва да работи менталното тяло.

Едва тогава те осъзнават, че са голи. Едва тогава те разбират, че да си гол не е нещо „добро“ и се прикриват със смокинов лист. До тогава те не са осъзнавали, че да си гол не е „добро“. Но след като чрез змията (Луцифер) в тях започва да работи менталното тяло, те започват да различават категориите „добро“ и „зло“. Тоест, благодарение на Луцифер, те придобиват свободата да правят своя собствен избор между тези две морални категории. Преди това те са нямали тази привилегия. Преди това, те подобно на животните, просто са следвали своите инстинкти. Но след отхапването от ябълката на познанието, техните очи се отварят и те получават СВОБОДАТА да избират.

Обаче заедно със свободата да изберат доброто, идва и свободата да се избере и злото.

 

Тоест от този момент нататък те вече имат и възможността и да грешат.

 

Преди това те не са имали възможността да грешат, понеже не са знаели какво правят. Но сега вече тази свобода им е предоставена. При това те вече могат да грешат напълно съзнателно. С други думи от този момент нататък те вече постепенно започват да се превръщат в истински хора – с всичките им положителни и отрицателни качества. Чрез този процес Адам и Ева (тоест хората) придобиват способността напълно съзнателно да престъпват моралните закони и да грешат осъзнато. Всичко това им бива дадено от Луцифер (змията).

Естествено вследствие на всичкото това те биват изгонени от рая и са спуснати долу на земята, където общо взето са оставени сами да се оправят както намерят за добре. А тук долу на земята в материалното царство пълна власт има Ариман (Сатаната). Той има пълното право да се разпорежда с всичко което е от материален, земен характер. И от там тръгва цялата гротескна човешка история, която и до ден днешен се заключва единствено само в едно – как хората да направят своя правилен морален избор между „доброто“ и „злото“.

Съотношението между трите нисши човешки тела изглежда така:

1. Физическо видимо тяло, (съставено от материална субстанция). Ключова дума – земя. Управител – Ариман.

2. Етерно невидимо, енергийно тяло (което оживява материалната субстанция на физическото тяло). Етерното тяло управлява движението на соковете, кръвообращението, храносмилането и т.н. Ключова дума – живот. Управител – Христос.

3. Астрално невидимо, енергийно тяло (което дава емоции, чувства, преживявания). Астралното тяло управлява нервната система, емоциите, чувствата, душевните преживявания. Ключова дума – емоции. Управител – Луцифер.

От горното става ясно, че човекът е склонен да греши, понеже или залита прекалено много в емоциите си, или пък допуска грешката да се забива прекалено много в материалното. Затова Христос е поставен по средата, за да може да осъществи нужния баланс между силите на Ариман и тези на Луцифер. Тази система работи по подобен начин като на везни, като Ариман действа на едното блюдо, Луцифер действа на другото, а Христос стои по средата, откъдето осъществява баланса между лявото и дясното блюдо. По този начин Христос се явява господар на Кармата.

Ние можем съзнателно да грешим като залитнем например към Луцифер. 

Тогава можем да се отдадем на плътски страсти, на желание да злоупотребим с алкохол, цигари или да се потопим в някакъв илюзорен свят на мечтите. Но тогава, в някакъв момент от време везните трябва задължително да се наклонят на другата страна, за да се постигне равновесие. Тогава в действие встъпва Ариман (в астрологията това е Сатурн), за да възвърне равновесието. А той управлява всичко от материален характер. И тогава вследствие на нашата безрасъдност ние губим пари, дом или работа, за да разберем, че сме залитнали твърде много в неправилната посока.

Или може да се случи обратното – можем да залитнем прекалено много към Ариман, към материалното, към парите. Тогава везните се наклоняват на другата страна и в действие влиза Луцифер (който е всъщност Венера) и тогава губим любовта на близките си хора, привързаността на другите към нас, близките и топли, емоционални връзки с хората, които обичаме. Тогава оставаме с парите си, но биваме обречени на самотност и на липса на любов. Това е кармата за този тип поведение. А по средата на везните стои Христос, който управлява човешката карма.

Той наклонява везните наляво или надясно, за да уравновеси нашите неправилни действия.

В крайна сметка той държи ключовете към мировия баланс. И това е така, защото той управлява моралните категории „добро“ и „зло“ и чрез наклоняване на везните ни учи къде сме допуснали грешки.

Всичко, което казахме дотук се отнася не само до отделните хора, но се съотнася и до цели народи и нации. Защото както отделният човек може да греши в индивидуалният си личен живот, така и съвкупният човек (т.е. целият народ) може да допуска исторически грешки. Например както един отделно взет човек може да сгреши по отношение на брат си, така и един цял народ може да сгреши по отношение на негов братски народ.

Случва се, например, двама братя да се скарат.

Карат се, карат се, не могат да се разберат. Единият брат казва: „Не мога да се разправям повече с тебе, не искам да те виждам повече“. Става и си заминава и не иска да вижда брат си с години. Кой причинява този проблем? Луцифер, разбира се. Под негов контрол са емоциите и чувствата. Всеки път, когато реагираме прекалено емоционално или прекалено остро, значи наклоняваме везните в посока астрално тяло (т.е. Луцифер). И какво се получава? Как се изчиства тази карма? Минава време, двамата братя не си говорят, но първият, който е предизвикал скандала и си е отишъл по своя път, започва да изпитва материални трудности. Защо се случва така? Защото, за да се поправи стореното, трябва везните да се наклонят на другата страна. А там е застанал Ариман и той управлява парите и всичко от материален характер. В този смисъл може да се каже, че Ариман е кармата на Луцифер.

Така че този брат, който е реагирал емоционално и е наранил първия, той трябва да понесе своята карма. А тя ще бъде от материален характер. Може дори животът на този човек да бъде заплашен. Това също се управлява от Ариман. И тогава кой ще му се притече на помощ? Когато това се случи, той трябва да отиде при брат си, да му се извини, да падне на колене и да каже: „Братко, сгреших. Разгорещих се и в яда си направих неща, които не биваше да правя. По този начин те обидих и те нараних емоционално. И ето виж ме сега в какво окаяно състояние се намирам. Изпаднах в бедност и жалко физическо състояние. Дори животът ми е в опасност. Имам нужда от твоята помощ. Моля те помогни ми!“ И тогава другият брат, ако е истински християнин ще забрави обидата и ще се притече на помощ на брат си. Защото те затова са създадени братя – за да си помагат един на друг в тежки моменти.

Но това не може да стане без молба за прошка, без осъзнаване на допуснатите грешки и без истинско разкаяние.

Абсолютно по същия начин стоят нещата и при народите. Там няма принципиална разлика. Казано е: „Каквото горе, такова долу“. Тоест законите са едни и същи както при малките, така и при големите. По едни и същи кармични закони се управлява както отделния човек, така и цялата нация, към която той принадлежи. Разликата се състои във времевите отрязъци. Понякога е нужно един народ да изживее една агония в продължение на 26 години, за да разбере грешката си. През това време милиони души ежедневно ще страдат, ще се мъчат, ще агонизират и ще умират, за да могат в крайна сметка да разберат колективната си вина. И когато това стане, трябва да паднат на колене и да поискат прошка от брат си.

Обаче българите, когато най-накрая осъзнаят грешката си, какво правят? И ето тук се връщаме към първоначалния въпрос, който зададохме в началото на тази статия. Има голяма разлика между един човек, който спи (тоест не осъзнава, че греши) и един човек, който е вече събуден (тоест осъзнава, че греши). В първия случай той е подобен на животно, защото при него не е включено менталното тяло. Във вторият случай при него е включено менталното тяло и той може да разпознава доброто от злото. Когато обаче един човек спи и не осъзнава ситуацията си, той се съди по същия начин, по който се съди и един човек, който е буден. Защото той е човек, (тоест на него му е дадено ментално тяло), затова той трябва да може сам да прецени кога може да спи, а кога не може. Затова той се съди с по-голяма строгост.

Тук в сила влиза член шести, който казва: „Да не си спал!“

С други думи, дали сме ти ментално тяло, за да го ползваш. А ти какво правиш? Спиш. Ако ще е така, то значи ти единствено само за животно ставаш, защото иначе и бездруго няма голяма разлика между спящия човек и животното.

Затова кармичните последствия за спящия човек са същите, ако не и по-страшни като за този, който е вече събуден.

Но ситуацията, която наблюдаваме в момента в България е даже още по-страшна. Една голяма част от българите са вече събудени. Но вместо да предприемат активни действия пред надигащата се пред тях огромна опасност, те прибягват до напълно перверзния грях да се правят умишлено на заспали. По този начин, казват си те, ние ще избегнем кармичното ни наказание, тъй като се водим все още за заспали. Отгоре не могат да различат кой действително спи и кой се прави че спи.

Луди ли са тези хора?

Как е възможно човек да заблуди Христос?!? Нима те се смятат за по-големи тарикати и от Бог? Не разбират ли тези хора, че по този начин тяхната негативна карма се утежнява и става трикратно по-голяма? Защото към греха да си буден, но да не реагираш на надигащото се зло се прибавя също така и грехът съзнателно да се опитваш да лъжеш своя Създател. За такива работи прошка няма. Нито едно дело на земята не остава скрито-покрито, още повече пък това да си буден, но да се правиш за заспал. За наше огромно съжаление този порок, това желание за тарикатлък е изписано с големи букви в рождената карта на българския етнос, т.е. става въпрос за народопсихология. И ако ние всички не се вземем в ръце и не осъзнаем сериозността на положението в което е изпаднала Третата ни българска държава, то последиците за нас като за етнос ще са повече от трагични.

Българите три пъти са падали под робство, като сега е третият.

И трите пъти това е ставало по време на статичен Сатурн. Логично е да предположим, че и първите два пъти нещата са се развивали по подобен начин. Управниците са предавали народа си, народът не е давал пет пари за управниците и за държавата си, всички са се правили дружно на заспали – и резултатът е бил налице. Обикновено обаче Бог допуска една и съща ситуация да се повтори до три пъти. Не се ли усвои урокът до третия път, тогава се вземат радикални мерки – например заличава се този народ и се започва отново. Така че нека всеки да е наясно. Четвърти шанс няма да има.

Пък който иска да продължава да се прави на заспал, нека да продължава да го прави!

Място за техните души и при Ариман и при Луцифер има достатъчно.“

 

Източник: Блог на Любомир Червенков

(2167)

Душа и сърце или как да чуваме себе си.

„Душа и сърце или как да чуваме себе си.

душа и сърце

Най-тихото и спокойно място, където човек може да се оттегли, е душата му.

По-често си позволявайте такова уединение и черпете от него нови сили.

Когато душата е изпълнена с красота – целият свят се променя.

Понякога поспирай и се вслушвай какво иска твоята душа.

Един мъдър старец ми каза: „Цял ден ходиш насам-натам, работиш, мислиш, виждаш, слушаш, ядеш.

Всички части на тялото ти работят (ръцете, краката, очите, ушите, мозъка), помагайки да направиш едно или друго нещо. А вечер, когато спиш, те почиват.

Всички те са в покой. Но има една част от тялото ти, която работи денонощно без спиране.

Това е твоето сърце.

Затова, когато сърцето ти иска нещо, не го дразни, дай му това, което иска“.

Душата, за разлика от разума, не мисли и не говори – тя чувства и знае, затова не греши.

Времето е такова, каквото е в душата, а не през прозореца!

Ако душата ви мълчи – вие не съществувате.

Това, което никога не бива да се копира, е душата на друг човек или духа на друг човек. Има значение само собствения ви дух. Йоги Бхаджан

Една важна тайна: трябва да отидете там, където иска Душата, а не там, където трябва.

Душевният огън не се вижда… но пък как топло става от него!

Не искам да ме разпознават по новата прическа, модерните ботушки или глуповатите брътвежи.

Искам да ме разпознават по сърцето.

Искам да ме разпознават по начина, по който се боря за своите мечти, за ценното, за любимото ми и как дълбоко разбирам това. Не искам да ме разпознават по красотата на лицето и красотата на фигурата.

Искам да ме разпознават по това как обичам, как вдъхновявам, как предавам светлина, как правя добро, как облекчавам страдания. Искам да ме разпознават не по очите, а по светлината и огъня, горящ в тях.

В живота ти винаги надделява това, което преобладава в душата ти.

Две крила, които могат да издигнат човек над земята – чистотата и простотата на сърцето.

Ако сърцето е чисто, чудото ще се случи.

Най-краткият път към сърцето – това е откровеността.

Всички ние, в края на краищата, вървим по един път. Има различни езици на пътищата, проявяващи се чрез вярванията и убежденията. Но главният език за всеки човек е гласът на сърцето му.

Това, което идва от сърцето, до сърцето и достига.

Човек трябва да живее с открито сърце, защото това е неговото естествено състояние.

Пътища много, но сърцето разпознава най-близкия.

За да разбереш къде живее сърцето ти, обърни внимание къде броди твоят ум в минутите на мечтание.“

 

Източник.

(2944)

Старият времеви цикъл изтича с идването на пролетното равноденствие!

Старият времеви цикъл изтича

с идването на пролетното равноденствие!

Интервю с астролог по повод на идващото пролетно равноденствие.

Мъдростта на предците ни ще задвижи енергиите на новата епоха.

Старият времеви цикъл изтича и промяната така или иначе ще се случи?

В бъдещите алхимични промени основна роля ще играе законът на Тангризма:

„Душа, Душа да не поробва и Дух, Духа да не подвежда”

 

1. ? Какво ни носи пролетното равноденствие?
2. ? Божествената дихотомия.
3. ? Какво казва науката алхимия.
4. ? Матрицата, поумняването и мъдростта.
5. ? Адам Кадмон и Адам и Ева.
6. ? Езотерична астрология и алхимични отношения.
7. ? Плазма и плазмени тела.
8. ? Влиянието на четирите стихии.
9. ? Физическото и духовното замърсяване.
10. ? Правила от Аюрведа.
11. ? Второто пришествие на Исус Христос?
12. ? Един хармоничен ден, според Аюрведа.

 

Синхронизирането, трансформирането, постигането на хармония с новите вибрации, ще се извършва само с будно съзнание, лична отговорност и воля за промяна. Най-точното време и най-добрият начин за това е пролетното равноденствие.

Катерина Гогова е родена в Петрич, по образование е инженер, но по призвание – астролог.

Завършила е тригодишно обучение при астролога Антоанета Георгиева в София. От години преподава езотерична Астрология, като инструмент и методика за самопознание. Обучава групи в Пловдив, Казанлък и Стара Загора. Изнася беседи, свързани с езотеричната Астрология и алхимичните отношения в семейството, изготвя звездни карти. Съпруга е на Спас Мавров и съавтор на последната глава от неговата книга “Алхимията като наука”, озаглавена “Алхимичната програма на Пета Коренна раса”.

1. Пролетно равноденствие – какво ни носи?

– Катя, идва един от най-вълнуващите космически и земни празници – пролетното равноденствие (21 март). Какво е той за вас?

– Демонстрация на възможностите на природата два пъти в годината да постига баланс и да се хармонизира (пролетното и есенно равноденствия).

– Тъй като в Слънчевата ни система работят десет основни принципа (Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон), разположени в 12-те знака на Зодиака, може ли да се каже, че пропорцията 10:12 е символ на Божествен промисъл, идващ от Сърцевината на Източника?

– Би могло да се каже, че тази връзка работи в нашата Слънчева система. Десетте Божествени принципа са свързани с йерархиите на 12-те съзвездия в Зодиака.

И двете числа не са случайни, 10 отразява биоритмите на Слънцето (10 месечен е и българският календар, защото Слънцето се движи със средна скорост 1° на ден и за 360 дни или толкова градуса прави пълно завъртане по еклиптиката), а 12 e свързано с Юпитеровия цикъл (за 12 години планетата прави едно завъртане по еклиптиката).

– Освен на зараждащото се ново, равноденствието е символ и на съвършен минерален баланс, добър тонус, добро здраве. А това означава ли и на баланса на четирите стихии и елементи в нас, които са в постоянно движение и противопоставяне?

– Всеки човек е отделна Вселена, работеща на принципа: „Каквото е горе, това е и долу.” Въпреки че всички сме хора, ние сме уникални. Ето заради това не може за всички равноденствието да означава постигане на баланс на стихиите. Тези възможности са заложени в хороскопа на всеки човек.

Но всеки от нас би могъл да вземе пример от природата как се случва това на практика. Пролетното равноденствие слага край на пасивния зимен период, след който следва активния, този на новото раждане. Всичко в нашия свят е циклично и полярно – след деня идва нощ и след това отново ден.

Това означава, че всяко състояние е преходно не само в природата, а и в човешкия живот, което означава, че човекът винаги има шанс да се движи на „гребена на вълната” – заедно с промените.

– Как може да се обясни, да се възприеме и усети балансът пролет-лято, лято-зима, светлина-мрак, дух-материя, във времето на равноденствията? Изобщо на изначално противоположните състояния?

– Според мен, това е личен процес и зависи от личното ниво на развитие на всеки човек. Можем да го възприемем само на физическо ниво, като пренастройване на нашите биологични часовници към промените във външния свят или да открием нашето лично съзвучие към енергийните промени вътре в самите нас.

– Смята се, че двете седмици преди и след равноденствията, когато става новото пренастройване на елементите на живота, са доста трудни, стресови за адаптиране, за приспособяване към промяната. Как това може да се преживее по-леко и без напрежение?

– Според мен няма универсален модел, но мога да споделя аз как се справям. Моето възприемане на трансформациите и промените е много положително, защото без движение и промяна Животът е невъзможен.

Затова смятам, че трябва да пристъпваме към идването на пролетта с отворени възприятия и настроение за промяна. Да усещаме пулса на събуждащото се ново начало в нас. Тогава няма да се притесняваме от промените, а ще ги очакваме с голямо нетърпение и радост.

2. Божествената дихотомия.

– Изравняват се и Ин, и Ян-енергиите, на женското и мъжкото начало. Но сигурно е съвсем естествено след това отново да започне да преобладава единият от полюсите в интерес на еволюцията, така както през новата епоха ще започне да надделява женският аспект. Дали пък това не ни подсказва, че дългото единение нито е възможно, нито е полезно?…

– Да, получава се така наречената Божествена дихотомия. Двете твърдения са противоположни, без да си противоречат. Т.е. трябва да се стремим към баланса, както това се случва в природата, и въпреки това да знаем, че такова състояние не може да бъде запазено за дълго време, докато сме в тяло, защото ще спре развитието ни.

Но това не означава, че трябва да се отказваме предварително и да не го правим. Напротив, стремежът към равновесие и усилието, което полагаме, за да стигнем до него, са по-важни от самия резултат, защото „горе” се ценят усилията, а не резултата. Важен е пътят, който всеки от нас изминава.

3. Какво казва науката алхимия.

– Вие сте съавтор на последната глава в книгата на Спас Мавров “Алхимията като наука”. Според алхимията, кога имаме единение и кога сливане между разнополюсни същности и същества? И на какво ниво може да има обединение между хората? Мястото на любовта и творчеството в този процес?

– Всеки от нас сътворява собственият си живот постоянно, но някои го правят осъзнато, а други не. В този смисъл всичко е творчество, стига човек да осмисли живота си от тази позиция. Моето мнение е, че няма разнополюсни същности, а по-скоро различни проявления.

Например, за да се родим в тяло на жена, вътре в нас ще затворим мъжката енергия (Ян), а на външен план ще проявим женската (Ин). Точно обратното ще се случи, ако се родим в тяло на мъж.

Не може да има пълно сливане и истинска любов, ако отделните индивиди не са достигнали своята цялостност в развитието си. В противен случай, всеки ще се опитва да вземе от другия онова, което на него му липсва, което винаги ще води до антагонистични отношения. В този смисъл и разбирането за Любов в нашия свят е индивидуално, пак прекарано през личната ни призма.

– Излиза, че конфликтите са много важни за еволюцията. В Тангризма се обяснява, че сътворителните процеси се разгръщат в непрекъснато противоборство между съзидателните и разрушителните сили. Дори и Самият Господ Бог е в Съ-творчество с планетния Господ (на планетата Земя), наричан Луцифер, Йехова. Но това, вероятно, е допустимо до определена степен, а какво настъпва, ако тя се прекрачи?
– „Достигане до хармония чрез конфликт” беше мотото на нашата отиваща си Пета Коренна раса. Бяхме и сме свидетели на постоянни конфликти, войни и борби, защото всеки се опитваше да вземе от другите това, което смяташе, че му липсва. Но, идва краят на тези времена.

Все повече двойки (мъже и жени) разбират, че еволюцията е по-ползотворна, когато и двамата гледат в една и съща посока, а не се противопоставят един срещу друг. Започва да се усещат новите енергии, защото, както след пролетното равноденствие, така и сега в този преходен етап, човечеството трябва да се подготви за качествено новия цикъл, който предстои.

Убедена съм, че в новите времена основна роля ще играе законът на Тангризма – „Душа, Душа да не поробва и Дух, Духа да не подвежда.” И той ще играе основна роля за бъдещите алхимични промени.

Колелото се е завъртяло, края на „зимата” идва и отново мъдростта на предците ни ще задвижи енергиите на новата епоха.

4. Матрицата, поумняването и мъдростта.

– Каква е ролята на мъдростта и на страха в това осъзнаване ползата от конфликтите? И защо още не се ползваме достатъчно от предимствата на познанието и не се освобождаваме от задържащата сила на тревожността, което не говори за особено поумняване?

– Страхът е инструмент на „матрицата”, с който изваждат хората извън техния баланс. Борбата в момента е за умовете на хората, за тяхната енергия. Ние сме най-уязвими, когато не успяваме да запазим своя „център”, тогава можем лесно да загубим енергията си.

Не е случайно това, че всички медии ни бомбардират с информация за природни бедствия, катастрофи и войни, за да можем да станем лесна плячка на енергийни кражби. Затова не трябва да се страхуваме от нищо, защото нашият Дух е вечен и неунищожим.

А „тленните дрехи”, с които в момента сме облечени (материалните тела) не са нещо, заради което трябва да се страхуваме или притесняваме, защото всеки от нас е бил в хиляди различни прераждания, в различни тела. Ние не бихме могли да еволюираме, ако не сменяхме тези тела живот след живот.

Колкото до мъдростта, тя е личното ниво на осъзнаване на всеки от нас, което означава, че интелектът е необходим, но не е достатъчен за да бъде човек мъдър.

 

5. Адам Кадмон и Адам и Ева.

– Какво иска да ни каже Библията с тайната на първо съединените полови енергии в Адам Кадмон, после в разделянето им в Адам и Ева и после в насоката отново да станат “една плът”? Дали това не е някакво алхимично овладяване и контролиране на енергиите?

– Първият Адам заради това се нарича Кадмон – Безполов, защото в себе си съдържа както енергиите на мъжкото, така и на женското начало. Но възможно ли е да се развива той, цялостният, в един полярен свят?

Не е възможно, защото няма такава сила, която да го изведе от равновесието в което той изначално се намира. Когато мъжът и жената достигнат личната си цялостност и направят двойка, в която никой да не зависи и да няма нужда от енергията на другия, тогава могат да станат „една плът”, да изградят отново Адам Кадмон в своето съединение, без да губят своята индивидуалност.

Тогава говорим за андрогинна двойка.

Това, за което говоря, е подробно разработено в “Алхимията като наука”, но в Библията го няма. И няма как да е там, защото постигането на кадмоничност в една двойка води до отключване на безкраен творчески заряд и освобождаване от оковите на матрицата.

И отново стигаме до тази Божествена дихотомия – да се стремят мъжът и жената да станат едно същество, въпреки че това не може да стане на сто процента, докато са в различни тела. Двете твърдения са противоположни, но не си противоречат, а напротив – засилват стремежа на душите да постигнат това освобождение заедно.

6. Езотерична астрология и алхимични отношения.

– Изнасяте беседи на тема „Езотеричната астрология и алхимичните отношения в семейството“, изготвяте звездни карти, т.е. подготвяте съпрузите към една пълна хармония. Равновесието ли е породило живота и тъкмо то ли подържа неговото съвършенство?

– Животът се е проявил от равновесната (сингуларната) точка и защото всичко в Космоса се развива на цикли, тези равновесни състояния се случват периодично, за да ни напомнят от къде сме дошли и към какво да се стремим.

Всяко дете, което се ражда в едно семейство, носи такава енергетика, която да допълни липсващите стихии на родителите. Което още веднъж потвърждава становището, че в нас е заложен стремежът към равновесие и хармония изначално.

– На представянията на книгата “Алхимията като наука” обяснявате, че алхимичните трансформации в човека са подчинени на Закона за четвъртичността и на стремежа му да балансира в себе си четирите елемента, от които е съставен – огън, вода, въздух, земя. А какво прави петия елемент – етера?

– Етерът е субстанцията, която е на разпореждане на Слънчевия и Вселенния Логоси. Етерът носи нашето осъзнаване и творческия ни потенциал като Космически същества. А с четирите стихии – огън, въздух, вода и земя работи Земния Логос.

Етерната субстанция се намира в спящо състояние във всеки от нас до момента, в който успеем да балансираме в нас 4-те стихии, химичния свят. По този начин държим изпит пред Земния Логос и показваме, че сме дорасли до отговорността – да дадем възможност на етерната енергия да заработи в нас. Тогава с нас започват да работят съществата от Слънцето.

– След като етерът е космическа, духовна слънчева субстанция, свързваща се с плазменото тяло на човека, нека уточним връзката му с плазмата в човешката кръв, чрез която се разпространявали и паразитите. И да кажем дали етерът има някаква роля за пречистването на човека от токсини, паразити, гъбички…

– Всяка сутрин изгревът на Слънцето събужда плазменото ни тяло като излъчва специфичната вълна с дължина на вълната 545 херца, носеща вибрацията на Живота в нашата Слънчева система. Тази вибрация изчиства тялото от всякакви замърсявания, които натрупваме с неразумното използване на телата си.

Паразитите се развиват само в удобна за тях среда, основно киселинна, каквато повечето от нас притежават. Ето защо нашите предци не са пропускали нито един изгрев на Слънцето, а вечер, с благодарност за получените дарове, са го изпращали. Това е единственият ритуал, който българите са имали, с който са отдавали почит на Живота.

7. Плазма и плазмени тела.

– Според алхимията, сега се събуждали, активирали се плазмените ни тела и това щяло да доведе до духовното родство между хората, за което е говорил Христос. Издигането степента на съзнание ли ще е главният катализатор за този процес?

 

– Установено е, че творческият процес е онази панацея, която може да накара клетките в човешкото тяло да започнат на вибрират на 45 херца, при нормална вибрация на клетките ни от порядъка на 17 херца. За това е много полезно да рисуваме, да пеем, да танцуваме, заради самото действие, без да се стремим непременно да произведем шедьоври.– По-скоро става въпрос до издигане вибрациите на нашите клетки. За да се случи това, обаче, трябва да „изчистим” храма си, т.е. нашите тела, като внимаваме с какво се храним, какви мисли и емоции изпитваме.

 

Важен е самият процес, който може да доведе тялото до това състояние. Самата Земя също постоянно ускорява „дишането” (вибрациите) си. И ние трябва да се стремим да се движим в тази посока с необходимото темпо.

– А дали етерът, чрез организиращата му роля за другите 4 елемента и стихии, ще допринесе и за преминаване в Четвъртото измерение – плазменото?

– Да, стига всеки да е успял да отключи действието му в себе си, т.е. да е стигнал до там, че Атомите по духовно сродство да ръководят живота му.

– Плазменото състояние щяло да бъде достъпно в Шестата коренна раса, но за преминаването в нея трябвало броят на човешките същества да се изравни с броя на клетките в един човешки организъм. Но при днешните войни, хилядите убийства ежедневно, това няма да стане скоро. Или за всичко си има време и срок?

– Ами точно заради това са тези кръвопролития. Определени структури на земята нямат интерес преходът да настъпи, защото те ще бъдат запратени на така наречената „Осма” планета, където ще се наложи да започнат развитието си като човешки същества от самото начало – като първобитни хора.

Опитват се да отложат колкото е възможно във времето този скок, но цикълът на времето изтича и промяната ще се случи така или иначе.

– Девизът на фестивала в Казанлък “Здравей, здраве”, в който участвате, е “Щастливи, осъзнати и единни като капки жива вода”. За това Небето дава съответните насоки, но осъзнаването им е все още забулено в невежество. Човекът може ли сам да се справи и да тръгне по този път?

– Няма невъзможни неща за човешкия Дух. Все повече хора осъзнават, че са Космически Духове, дошли да учат уроци в най-тежката материя, а не материални тела, които се стремят да тръгнат по духовния път. Всеки от нас има магистрала до Твореца и ние сме част от Него, заради което духовният път по право ни принадлежи, само трябва да си спомним кои сме, всъщност. Тогава, всичките страхове, гняв, завист и всичко останало, с което ни залива ежедневието, ще заемат полагащото им се място в нашия живот, а именно – вън от него.

– На промоциите представяте “Алхимичната програма на Пета коренна раса” като поставяща наченките на душевното и духовното разбиране и водеща към еволюцията на атомите по химично, психично и кармично сродство. Какво ще рече това на по-популярен език?

– Това означава лична отговорност и усилие на всеки от нас, за да може да си свърши работата, заради която е дошъл в това прераждане, с други думи – да изпълни програмата си, заложена в неговия Хороскоп.

– Едва когато разберем, че сме структурирани по един и същ начин от нашия Творец и че всички сме създадени по Негов образ и подобие, едва тогава ли ще отпадне досегашната високомерна значимост на личността, етноса, народа?

– Да, може да се каже, че нашите тела са направени по образ и подобие на Земния Логос, но ние трябва да се стремим да издигнем нашата „камбанария” по-високо, да успеем да достигнем гледната точка на истинския Творец – ТангРа, който е на „небесата”, чрез неговия син Иса Ра (Исус Христос).

Тогава ще разберем, че няма значение дали сме различни или не, че всеки от нас е част от творението и има своята роля в него. Заради това не трябва да се сравняваме един с друг, а само със себе си от вчера, миналата седмица, миналата година и т.н., защото не е наша работа, а на Твореца, да знае ролите и отговорностите на всеки един от нас.

И в тази работа няма по-напред и по-назад, а точно толкова, колкото всеки от нас е „заработил”, достигнал. Всеки от нас е любимо дете на Твореца, но нима родителят не изисква най-много от любимото си дете, именно защото иска то да го надмине?

8. Влиянието на четирите стихии.

– Според точния час и географското положение на раждането си, може да се разбере с какво количество от стихиите (огън, въздух, вода и земя) сме снабдени и как да попълним недостига и да освободим излишъците. Но ако душата ни е избрала такава програма за сегашното ни превъплъщение, то трябва ли тя да се променя и защо?

– Да, часът и мястото на раждане са много важни, защото тогава имаме точна представа в кои сфери от живота ни (домовете) ще трябва да употребим потенциала, с който идваме (нашата космограма). В хороскопа на всеки човек е заложена изначалната енергетика по стихии, с която всеки от нас се ражда, но това не е избор, а достигнато ниво. В нашия свят всички знаем, че няма подаръци.

Хората, които се раждат с баланс на стихии, са работили в предишните си животи, за да могат сега да оберат плодовете на труда си. За такива хора индивидуалната еволюция е по-лесен процес. За останалите, с дисбаланс по стихии, шансът е в семейната група.

– Не трябва ли пречистването на организма да се предшества от някакви медиативни техники с антистрес ефекти, понеже именно стресираните клетки били атакувани най-много от вирусите, бактериите, токсините изобщо? И как се обяснява чрез алхимията този процес?

Медитацията, в нейното популярно значение, е забранена за българите. Не бива да оставяме тялото си без „надзор”, като плуваме със съзнанието си нанякъде. Времената са такива, че това първо не е безопасно и второ – за нас не е достатъчно да стигнем до познанието, пък и важен е пътят, по който сме достигнали до него.

А това не може да се случи с изключено съзнание.

А антистрес-ефектът ще дойде, като гледаме слънцето при изгрев и залез и като спазваме завета на Тангра. Най-великите неща са изключително прости и лесни, но изискват лични усилия. Целият процес на синхронизиране на нашите тела със Слънцето е алхимичен от гледна точка на трансформациите, които предизвиква в нас.

– Как и по какви пътища можем да постигнем възможно най-доброто енергийно балансиране, не само за нашите клетки, но и за съзнанието, за духа ни?

– Трябва да спрем да консумираме мъртва храна (основно месо), алкохол и цигари, защото така създаваме много приятна среда за развитие на всичките материални и енергийни същества, които живеят в нея. Когато станем невкусни за тях, ще изчистим „храма си”, ще увеличим вибрациите на клетките си и ще усетим в нас Космическия си Дух.

Всичко е въпрос на личен избор и сериозни действия и усилия, воля за развитие и стремеж към еволюция. Няма друг начин.

9. Физическото и духовното замърсяване.

– Знаем, че енергията отива безпрепятствено на чисто място, затова трябва да пречистваме периодично тялото, мислите, чувствата си. Но кои токсини – физическите или духовните са по-страшни?

– Определено има йерархия, не можем да говорим за пречистване на емоционалното тяло, ако не сме почистили физическото, след това менталното тяло и т.н. Според мен не може да се говори за „духовни токсини”, а по-скоро за духовно его, което е най-страшния враг на човека, тръгнал по духовния път.

Самата претенция, че ти си нещо повече от всички останали хора, те слага в групата на Тъмната ложа. Добре е да се замисляме дали онези, които най-силно крещят думите „Светлина и Любов” са тези, които наистина я носят…

– Какво място заемат в замърсяването ни пестицидите, тежките метали и електромагнитните облъчвания? И макар че сега ни дебнат отвсякъде, сигурно има начин да ги ограничим поне малко…

– Проблемът със замърсяването е повсеместен, но всичко опира пак да нашето лично старание. Ние не можем да излезем напълно от света, в който сме се родили, но от нас зависи да изберем живот, в който да се опитаме, въпреки лошите условия, да се погрижим за това – да направим така, че да ни стигне времето, за да осъществим програмата, с която сме се нагърбили в това си прераждане.

10. Правила от Аюрведа:

– Вие сте и Аюрведа-специалист, изготвяте, съобразно конкретния телесен тип Доши (Пита, Кафа и Вата) на човека, съответните насоки за хранене. А Аюрведа е една от най-древните науки за здравето, на повече от 5 000 години. Има ли в нея някои най-общи правила, които се отнасят за всички телесни типове?

– Да, има. И това е разбирането, че Аюрведа е глагол, а не съществително име. Т.е. изисква се действия и работа. Всъщност, думата Аюрведа означава: мъдростта (веда) на космическия огън (аюр), която мъдрост е на Девите, а Девите са нашите богове. Аюрведа е дадена на хората, населяващи днешна Индия от нашите предци, владетелите на Балхара. С това българите са успели да помогнат в развитието на тези хора, а те, от своя страна, са успели много добре да съхранят това древно знание за добро здраве и дълголетие, зависещи от баланса и хармонията на стихиите в нас.

– Много често хората се питат дали вредните храни за източните народи, като лука и чесъна, е съвсем естествено да са полезни за нас, които сме между Изтока и Запада. И дали различните географски ширини придават различни характеристики на съответните билки, храни и др., за да не следваме едни и същи лечебни методики…

– Притежаваме уникални тела, които се структурират съобразно географските условия , в които сме поставени. Заради това в природата около нас се съдържа всичко необходимо за нашето здраве. Що се касае за лука и чесъна, това са растения – лекарства.

И точно заради това с тях не трябва да се прекалява, както не се прекалява с едно лекарство. Тяхната прекомерна употреба води до натрупването им в организма и до запушване на енергийни канали, а освен това и до засилване на егото.

И лукът, и чесънът са растения от така наречените страстни храни. Може би заради тази прекомерна употреба на лук и чесън съвременното поколение българи сме прекалено големи индивидуалисти и успяваме да оцеляваме във всякаква среда, липсва ни умението да работим в екип.

– Какви базови препоръки можеш да дадеш не как да се лекуваме, а как да не се разболяваме?

– Всичко е заложено в личната ни програма – Хороскопа. Трябва внимателно да се анализира 6-ти дом в картата, защото той ще ни каже към какви болести сме предразположени по рождение.

Всичко е въпрос на превенция. Най-добре се грижат за здравословния си начин на живот земните Зодиакални знаци – хората с повече планети в Телец, Дева и Козирог, именно защото техните тела са най-податливи на разрушителните действия на материалния свят.

– Аюрведа-насоките обикновено вървят заедно и с процедури за детоксикация. Кои са най-често препоръчваните билкови, медикаментозни и духовни техники, методи за пречистване?
– За съжаление, не мога да препоръчам универсални методи или техники, именно, защото сме уникални и различни. Всеки трябва да намери онзи метод, който най-добре отговаря на неговата природа. Ето, например, лененото масло, което напоследък се смята едва ли не за панацея за съвременния човек, може да бъде убийствено за хората с преобладаваща огнена стихия.

Може да получат инсулт или инфаркт, защото употребата на лененото масло ще я засили, ще повдигне и кръвното налягане, ще доведе и до други последствия. Така че не трябва да се лекуваме с нещо, което е повлияло много добре на други, а да се стремим към превенция, според нашата енергетика.

– След като се знае, че за директната връзка на тялото с Духа е нужна висока вибрация, постижима чрез максимално изчистване, защо тогава няма достатъчно мотивирани хора да го постигнат? Какви стимули още му трябват на човека в тази посока?

– Тези стимули не могат да дойдат отвън, защото еволюцията не е колективен процес. За съжаление, съвременният човек е свикнал с рекламите по телевизията, че като вземе едно хапче, ще се събуди на другия ден съвсем здрав и „ще започне да си копае градината”. Няма такъв „филм” или, ако го има, той не е на тази планета.

Тук се изисква постоянство, работа и усилия. Тук подаръци няма, всичко трябва да се заслужи, достигне, заработи. Обикновено, когато получаваме бързи резултати с малко усилие и за кратко време – те са от Тъмната ложа, за което след това плащаме петорна цена. Докато резултатите, подкрепяни от Бялата ложа, са дългосрочни, изискват сериозни усилия и време, за да се реализират.

11. Второто пришествие на Исус Христос?

– Голяма щяла да бъде ролята на идващия отново Иисус Христос, наричан от колобрите Иисаа, Иса-Ра, в края на отиващата си тъмна епоха Кали-юга, за да ръководи и изпълни Програмата на Танг-Ра за еволюция на хората…

– Неговата роля, наистина, е огромна. Той даде възможност на събудените хора да достигнат осъзнаването на Христос като космическо същество, съчетаващо в себе си Филогенетичния (наследствен) принцип на Вселената, приложен в Онтогенетичното (индивидуалното) развитие в материалния свят.

Той завеща молитвата „Отче наш, иже си на небесех…” на хората като лична вибрация за връзка с Отеца. Благодарение на неговата намеса, синовете и дъщерите на Небето получиха възможност да се завърнат там, откъдето са дошли.

– Според алхимията, само вълната на всеобщото единно човешко мислене ще осъществи преминаването в новата епоха, но днешното безумно и нечовешко разделение особено много пречи на този процес. Къде се крие разковничето за разбирането, че духовно разделение между хората няма?

– Аз съм оптимист в това отношение. Знаем приказката за „стоте маймуни”, които се научили да си измиват банана… Въпрос на лична отговорност е всеки да се събуди и да си свърши работата, а не да се старае да събуди някой, който не иска да бъде събуден. Сега времето е „разделно”. Хората ще бъдат разделени не по кръв, а по дух.

Разковничето е скрито във всеки от нас, стига само да поискаме да го открием. Накрая може да се окаже, че и 300 “маймуни” могат да събудят онази част от човечеството, която е готова да поеме личната отговорност за живота си.

– И накрая – може ли да споделите вашата любима рецепта за здраве и дълголетие?

– С удоволствие! Ето я:

12. КАК ВАШИЯТ ДЕН да е в синхрон с природния часовник, според Аюрведа.

1. Ставайте рано от сън.

2. Освежете се – измийте лицето,очите, носа и устата. Изплезете език и го огледайте внимателно за натрупване на токсини под формата на бели налепи. Остъргването на езика със сребърна или от неръждаема стомана шпатулка освежава дъха и „запалва мотора на тялото”.

3. Промийте тялото отвътре с чаша топла вода. Това ще подготви бъбреците и червата за изхвърляне на изпражненията.

4. Събудете тялото си чрез самомасаж.

5. Отделете време за разходка.

6. Бъдете добри към себе си – закусвайте.

Пресен зеленчуков сок, бадеми или стафиди, които са били накиснати от вечерта, топъл хляб (по възможност от лимец) с мед, готвени зърнени храни, пресен сочен плод по избор.

Пиенето на всякакви съдържащи киселина сокове (всички плодови сокове, с изключение на лимоновия сок) на гладно е киселинна атака за стомаха. По-добре да се пият през другата част на деня.

7. Обядвайте като цар – най-обилното хранене за деня. Количеството на храната е колкото може да загребе човек с двете си шепи. Може да се пие топла вода.

8. Вечеряйте рано – около 19 ч., лека храна – супи, зеленчукови храни, елда, пържени зеленчуци (в гхи – пречистено масло).
9. Превърнете времето преди сън във време за вашите мечти – отпуснете се в леглото с лека музика и дишайте дълбоко, докато се почувствате спокойни и отпуснати. Не се препоръчва четенето на книга – може да възбуди ума. Най-късно в 22 ч. изгасете лампите.

Най-добра позиция е ембрионалната поза – странично, с леко присвити колене. Ако лежите на лявата си страна, това ще доведе до бързо затопляне на тялото. Препоръчително е след това да заспите на дясната си страна, за да не товарите сърцето и запушвате пилора. Избягвайте да спите по корем.

Интервюто взе: Лияна Фероли“

Източник.

 

(3915)

Не е лесно да си човек. Не е лесно да си … орел.

Не е лесно да си човек. Не е лесно да си … орел.

орел

 

Когато стане на 40 години, ноктите на орела са вече прекалено дълги и той не може да сграбчи с тях плячката.

 

Клюнът му става прекалено дълъг и извит, и не му позволява да се храни.

 

Перата на крилете и гърдите стават прекалено гъсти и тежки, и му пречат да лети.

 

 

Сега орелът е изправен пред избор:

 

Или смърт, или продължителен и болезнен период на промяна, който трае 150 дни.

 

Той отлита в своето гнездо, което се намира на върха на планината, и там дълго време си удря клюна в скалата, докато клюнът не се счупи и не падне.

 

След това той чака да му израсне нов клюн, с който изтръгва своите нокти…

 

 

 

Когато му пораснат нови нокти, орелът изскубва с тях своето прекалено тежко оперение върху гърдите и крилете.

 

 

И едва тогава, след 5 месеца на болки и мъчния, с нов клюн, нокти и оперение орелът отново се възражда и може да живее още 30 годни.

 

Много често, за да живеем, ние трябва да се променим.
Понякога този процес е съпроводен с болка, страх, съмнения.

 

Ние се освобождаваме от спомените, навиците и традициите на миналото.

 

Единствено освобождаването от товара на миналото ни  позволява да живеем и да се наслаждаваме истински и да подготвим себе си за бъдещето.

 

 

~ превод от руски език – Диана Делева

(2246)

Една история на Ведите за Просветената… змия.

Една история на Ведите за Просветената… змия.

 

просветената змия

„Имало една змия, която всявала ужас в едно село.
 
Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране.
 
Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика.
 
През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна.
 
Около месец след това преобразената змия се държала като светец.
Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата).
Накрая се завърнал в селището на змията.
Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана.
Змията заговорила мъдреца и казала:
„Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“
Мъдрецът й отговорил кратко:

„Никога не съм ти казвал да не съскаш.“

 
~~~
Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговия коментар:
 
„Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш:
„Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“
Но запомнете – все пак можете да съскате.
Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване.
В противен случай можете да завършите като битата змия.„~~~Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.“

 


(3213)

„Аз съм такава, каквато съм. Но не съм такава, каквато изглеждам…”

Аз съм такава, каквато съм

„Научих се да казвам „не” едва след като станах на 40 г.

В ранните години, докато работех в телевизията, често бях завладяна от представата на другите, които виждаха у мен великодушен грижовник. Някои даваха последните си стотинки за автобусен билет, за да дойдат да ме видят, деца бягаха от домовете си, малтретирани жени напускаха съпрузите си и се появяваха на прага на студиото ми, всички очакващи, че ще им помогна.

По това време изразходвах много енергия, опитвайки се да върна някое момиче обратно в семейството й, или говорейки по телефона с часове с някой, който заплашваше да се самоубие. Пишех чек след чек и след време това ме изтощи. Бях толкова заета да дам на всеки  това, от което се нуждаеше, че изгубих връзка с това, което искрено исках да давам. Бях изядена от болестта да угаждам и често думата „да” излизаше от устата ми, преди да съм разбрала.

Знам точно откъде идва това заболяване. Да имаш минало, свързано с насилие, също така означава да не може да поставяш граници. Веднъж след като твоите лични граници са били нарушени като дете, е трудно да изградиш куража да спреш хората да те тъпчат. Страхуваш се да не бъдеш отблъснат заради това, което си действително. И така в продължение на години, аз давах всичко, за което почти всеки ме беше помолил. Изтощавах се в опит да излъжа очакванията на другите за това какво трябва да правя и коя трябва да бъда.

 

Това, което ме излекува, беше принципът на намерението. Цитатът от книгата на Гари Зукав, „Мястото на душата“:

„Всяко действие, мисъл и чувство се мотивира от някакво намерение и това намерение е причината, която се прелива в следствието.

Ако участваме в причината, не е възможно да не участваме и в следствието.

Ето как по един много дълбок начин ние сме отговорни за всяко действие, мисъл и чувство, с други думи, за всяко свое намерение.”

 

Започнах да изследвам намерението, което се крие зад всяко казано от мен „да”, което всъщност означава „не”. Казвах „да”, за да не са ми ядосани хората, за да си мислят, че съм добър човек.

Намерението ми беше да накарам хората да се чувстват така, все едно съм единствената, на която можеха да се обадят, да разчитат в последната минута, независимо за какво ставаше дума.

И това беше точното нещо, което показваше и опитът ми – вълна от искания във всеки аспект от живота ми.

Скоро след като започнах да разбирам това, получих обаждане от един доста известен човек, който искаше да даря средства за неговата организация. Той искаше много пари, казах му, че трябва да си помисля.

Това, за което се замислих беше – това наистина ли е кауза, в която вярвам? Не.

Наистина ли си мисля, че написването на един чек ще промени каквото и да било? Не.

Тогава защо да го правя?

Защото не исках този човек да си мисли, че съм стисната. Това вече не беше достатъчно добра причина за мен.

Написах няколко думи, които днес пазя на бюрото си:  

„Никога повече няма да правя нещо за някого, ако не усещам, че то идва направо от сърцето ми.

 

Няма да ходя на среща, няма да звъня, да пиша писмо, да спонсорирам или участвам в някаква дейност, в която всяка фибра от съществото ми не казва „да”.

 

Ще правя всичко с намерението да бъда вярна на самата себе си.”

Преди да кажете „да” на някого, попитайте себе си: какво е действителното ми намерение?

 

То трябва да идва от най-чистата част на сърцето ви, не от главата ви. Ако трябва да поискате съвет, дайте си време това „да” или „не” да отекне вътре във вас.

Ако е вярно – цялото ви тяло ще го чувства.

Зная със сигурност, че трябваше първо да си изясня коя бях преди да победя болестта да угаждаш на другите. Когато приех, че съм свястна, добра и даваща личност – независимо дали казвах „да” или „не” – повече нямаше никаква нужда да го доказвам.

 

Преди се страхувах да не би хората да кажат: „Коя си мисли, че е тя?”

Сега имам смелостта да стана и да кажа:

„Аз съм такава, каквато съм.”

Източник:

(2405)

Морално силен човек ли сте? Проверете.

Морално силен човек ли сте? Проверете.

 

Морално силните хора

 

 

Нашите мисли формират действия, действията се свързват в навици, а навиците формират характера. По този начин ние, в буквалния смисъл, създаваме самите себе си.

 

Вижте 13 неща, които които морално силните хора не правят:

 

1. Те не прахосват напразно времето си, самосъжалявайки се.

 

Те няма да стоят със скръстени ръце, оплаквайки се от обстоятелствата и, за да обясняват надълго и нашироко как неправилно някой е постъпил с тях. Те поемат върху себе си отговорността за своята роля в живота и приемат факта, че животът не винаги е лек и справедлив. Ако се е случила някаква не особено приятна ситуация, те често могат да отреагират с фразата. „Ами, хубаво.“

 

2. Те не губят контрол над себе си.

 

Те не позволяват на другите да ги управляват и не дават на някой друг власт над себе си. Те разбират, че преживяват ситуацията със своите собствени емоции и сами решават, как да реагират. Те съзнават, че тяхната сила е в способността да управляват своите реакции.

 

3. Те не се боят от промени.

 

Не се опитват да избегнат промените. Тъкмо обратното, те ги приветстват и винаги са готови да отреагират подобаващо. Най-големият им страх, ако може така да се изразим, е да попаднат в застой и да загубят вкуса на живота. В среда на промени тези хора проявяват своите най-силни качества.

 

4. Те не разпиляват енергията си за нещо, което не могат да управляват.

 

Няма да чуете от морално силен човек оплакване, че си е изгубил багажа, че има задръствания или за другите хора, тъй като те разбират, че тези фактори не влизат в зоната на техния контрол. Вместо това, те се съсредоточават над това, което могат да управляват, а, много често, това единствено е тяхното отношение към случващото се. И те умело използват това.

 

5. Те не се стараят да се харесат на всеки.

 

Има хора, които се опитват винаги да се харесат на всички. Има хора, които вървят насреща на всички и се опитват, по този начин, да затвърдят своята „сила“. Нито един от тези похвати не е приемлив. Морално силните хора признават, че те не са длъжни да се харесват на всички и през цялото време. Те не се страхуват да кажат „Не.“ или да опонират при необходимост. Те се стремят да бъдат справедливи, но ценят своето време и умеят вежливо да отклонят молбата на друг човек.

 

6. Те не се страхуват от осъзнатия риск.

 

Те не се обременяват с безразсъдни и глупави рискове, но не се страхуват да се нагърбят с обмислени такива. Те претеглят риска и ползата, преди да приемат важно решение и старателно събират ИНФОРМАЦИЯ за потенциалните загуби, преди да преминат към действие.

 

7. Те не живеят в миналото.

 

Не хабят напразно времето си, мислейки за миналото и за това как всичко би могло до бъде по друг начин. Те приемат своето минало и си взимат поука и урок от него. В същото време, те не преживяват отново и отново неуспешните моменти и не си припомнят дните на отминалата слава. Вместо това, те живеят в настоящето и градят планове за бъдещето.

 

8. Те не правят едни и същи грешки по няколко пъти.

 

Всички знаем какво е „глупост“, нали? Вземането на едни и същи решения с надеждата, че този път ще се получи по-добре. Морално силните хора поемат отговорността за своето поведение и се учат от грешките си. В резултат на това, те не повтарят грешките много пъти. Вместо това те вървят напред и взимат най-добрите решения в бъдеще.

 

9. Те не завиждат на успеха на другите хора.

 

Морално силните хора могат да оценят и да се радват на успеха в живота на другите хора. Това е много важно. Те не завиждат и не чувстват себе си излъгани, когато другите ги превъзхождат (но ще си вземат бележка от техния опит). Вместо това те признават, че успехът се постига с упорита работа и са готови да работят здраво за постигане на собствения си просперитет.

 

10. Те не се предават след първия неуспех.

 

Всяко поражение е нов шанс да направим нещата по-добре. Дори най-добрите предприемачи признават, че техните първи опити са ги водели към Голямото чрез броя на неуспехите им. Морално силните хора са готови да не скръстват ръце и да продължават да опитват, докато не постигнат своето, ако всеки такъв провал ги придвижва по-близо към целта.

 

11. Те не се страхуват от самотата.

 

Наслаждават се и дори ценят миговете, когато могат да останат насаме. Те не се страхуват да бъдат насаме със своите мисли и използват това време за размишления и планиране. Те не зависят през цялото време от другите хора и техните настроения. Те могат да бъдат щастливи, както с други хора, така могат да бъдат щастливи и сами.

 

12. Те не смятат, че целият свят им е длъжен.

 

Морално силните хора не се чувстват надарени, че имат право на всичко в този живот. Те не са се родили с ясното съзнание, че другите ще се грижат за тях или, че светът е длъжен да им даде нещо. Вместо това те търсят възможности, основани на собствените им достойнства и способности.

 

13. Те не очакват светкавични резултати

 

Дали работят върху подобряване на здравословното им състояние или върху стартирането на нов бизнес, морално силните хора не очакват моментални резултати. Те инвестират своята енергия и време на определени порции и отпразнуват всяко достижение в своята работа. Те притежават „дар на издържливост“ и разбират, че качествените промени изискват време.

 

Източник – Фитнес за мозъка.
Превод от руски език Диана Делева

(3053)

Теория „1000 топчета“.

Теория „1000 топчета“.

 

Теория на хилядата топчета.

 

 

Преди няколко седмици си сварих кафе, взех сутрешния вестник и седнах да послушам радио.

Превключвайки каналите, изведнъж вниманието ми привлече кадифеният глас на един старец.

Той разказваше за някакви „хиляда топчета“. Стана ми интересно, увеличих звука и се излегнах върху креслото.

– Добре, — каза старецът, — мога да се обзаложа, че в работата сте много зает. Вчера, днес, утре. И дори да Ви плащат много.

Но срещу тези пари те купуват Вашия живот.

 

Замислете се, вие не прекарвате това време със своите любими и близки хора. Въобще няма да Ви повярвам, че е необходимо да работите всичкото това време, за да свържете двата края.

Вие работите, за да удовлетворите Вашите желания. Но знайте, че това е затворен кръг – колкото повече пари имате, толкова повече искате още и толкова повече работите, за да получите още повече.

Трябва да имате сили в един момент да се запитате: «А наистина ли ми е нужна тази или онази вещ, например, нова кола?» И в името на нея сте готов да пропуснете първата театрална проява на Вашата дъщеря или спортно състезание на Вашия син?

 

Нека Ви разкажа, кое реално ми помогна да съхраня и да помня кое е главното в моя живот.“

 

И той започна да разказва своята теория на „хилядата топчета“:

— Вижте, в един прекрасен ден седнах и пресметнах. Средно, човек живее 75 години. Знам, някои живеят по-дълго, а някои – по-малко, но средно живеят около 75 години.

Сега умножих 75 по 52 (броя на неделите в една година) и се получава 3900 — толкова недели имате през живота си.

 

Когато се замислих, бях на 55.

 

Това означаваше, че съм изживял около 2900 недели и ми остават около 1000.

Затова отидох в магазина и си купих 1000 малки пластмасови топчета. Напълних с тях един прозрачен буркан. След това всяка неделя изваждах и изхвърлях по едно топче.

Забелязах, че, когато правех това, виждах, че броят на топчетата намаляваше и започнах да обръщам по-голямо внимание на истинските ценности в този живот.

 

Няма по-силно средство от това да гледаш как намалява броят на отпуснатите ти дни!

 

Сега чуйте следната мисъл, която бих искал да Ви споделя днес, преди да прегърна моята любима жена и да изляза с нея на разходка.

 

Тази сутрин аз извадих последото топче от буркана…

По тази причина, всеки следващ ден за мен е подарък.

Приемам го с благодарност и дарявам на близките ми и любими хора топлина и радост.

 

Знаете ли, считам, че това е единственият начин да изживееш живота си.

 

За нищо не съжалявам.

Беше ми драго да поговорим, но сега трябва да бързам към моето семейство. Надявам се да се чуем отново!..“

 

Замислих се. Наистина имаше над какво да помисля. Бях планирал да се смотая днес от работа – трябваше да правим проект. А след това щяхме с колегите да отидем на пиано бар.

Вместо това станах и събудих жена си с нежна целувка.

– Събуждай се , мила. Да отидем с децата на пикник.
– Скъпи, какво е станало?
– Нищо особено, просто проумях, че отдавна не сме прекарвали заедно почивните дни. И, освен това, нека отидем до магазин за играчки.

 

Искам да си купя пластмасови топчета…

 

~ Из руския Интернет.
Превод – Диана Делева

(8999)

Освен всичко друго, ние сме роби на вещите си…

„Освен всичко друго, ние сме роби на вещите си…

 

 

роби на вещите

така живеем в забързания свят на излишество,… затрупани с всевъзможни неща, от които нямаме нужда, но сме купували, за да запълним празнотата в себе си, а след това им ставаме служители.. местим ги от едно място на друго, прибираме ги и ги изваждаме.. бършем им прах или ги мием.. внимаваме да не се повредят и ги подреждаме… подреждаме си вътрешния дефицит на любов и внимание, на безсмислие и скука… и се опитваме да си създаваме приятни емоции, а всъщност СТАВАМЕ РОБИ…

Работим, за да си купим жилище, после пак работим, за да го обзаведем, после работим, за да си сменим интериора с нов по-модерен, после пак работим, за да си купим кола по-нова, после пак и пак и пак… и накрая си отиваме без нищо…

И животът ни минава в „работим и купуваме, за да слугуваме“.

 

Не знаем как да се наслаждаваме на малките неща, защото сме свикнали да има много, да се запасим,.. че да усещаме сигурност… Колкото по-големи неща, толкова по-сигурни ставаме в себе си…

Голям телевизор, който да виждате по-добре, че да ви манипулират по-качествено, голям хладилник, който да пълните повече, че да не изглежда празен… и всякакви други уреди и уредчета, и задължително голям гардероб, за да може да прибирате все повече дрехи, които сте обличали еднократно… е, ако има и стая-дрешник ще е още по-добре,… за да има какво да подреждате, че може един път на три години нещо да ви потрябва и да го нямате…

 

А бихте ли се замислили, какво от всичко у дома ви, ви доставя удоволствие..???

Какво в къщи можете да правите свободно…?

 

Прибирате се след работа, за да чистите и слугувате на вещите си,… да ги лъснете и подредите, че да имате илюзията за това, колко ви е подреден животът… и колко пълен.

 

А дали?… Пълни стаи, най-модерни, а душите празни и самотни… като в пустош…

 

Когато се разделих със съпруга ми и си тръгнах от семейното ни жилище, си взех едно сакче с дрехи и това беше всичко от целия ми двадесет и две годишен брачен живот…

Такава свобода… лекота… нямаш нищо, за което да се тревожиш…

Нямаш жилище на което да изплащаш кредит, нямаш скъпи мебели, които да пазиш, имаш само свободно пространство, с което можеш да правиш всичко… толкова, колкото е необходимо… нищо повече от това…

И душата ти, която създава уют и присъствие на духа, стига да е в мир със себе си… А тя, където и да отиде, щом е спокойна, ще го създаде…

 

Посещаваме скъпи хотели, с всички екстри и пак сме недоволни, търсим нещо да не ни е наред, да има за какво да си говорим докато почиваме, че иначе ще бъде много скучно, 5 звезди, а вътре празнота…

Като че ли отиваме на почивка за да не излизаме от стаята си…Е да..толкова много сме работили, че да си позволим два пъти в годината да почиваме като бели хора….“ КАТО“.

Когато вътре във вас нещата не са в ред, ще се опитвате да компенсирате отвън, за да се почувствате значими, успели..ще си купувате „щастие’, за да заличите поне малко нещастното си съществуване и грам наслада няма да изпитате от всичко, с което сте си заринали живота…

 

А колко му трябва на човек… да метнеш сакчето в багажника и да тръгнеш, да отсядаш и тук и там дори и под звездите…

И най-мекото легло няма да ви накара да заспите спокойно, когато животът ви, привидно богат и красив, е пълна измама.

 

Роби на вещите…, колкото повече, толкова повече…

Не пипай тук, не пипай там, не пуши в стаята, не седи на дивана с краката отгоре, не яж в леглото, не дишай, не мърдай.

Всички дружно и под контрол на масата и ръцете отгоре.

А темите на разговор… говорите ли си в къщи или само служебните неща…

Гушкате ли се… пръскате ли се с вода, смеете ли се, търкаляте ли се по земята… роните ли храна по пода, или живеете, за да пазите… и да внимавате, нещо да не се замърси (че колко пари струва).

Скъпи телефони в скъпи калъфчета…скъпи коли със скъпи гаражчета, скъпи бижута в скъпи ключалки и аларми и врати метални…


И едно безкрайно пазене и страх…

 

А колко му трябва на човек???

Огледайте се и ще видите с какъв излишък разполагате, а плачете, че лихвите на кредитите са високи… (особено високи за ненужни вещи).

Не е важно колко е скъпа храната Ви, а колко е скъп човекът с когото я споделяте, колко вие самите сте си скъпи на себе си…


Преди време на един семинар, който провеждахме с моя колежка, наблюдавах хората, за които беше важно всичко в стаята и в хотела да бъде перфектно, защото всичко вътре в тях в душата им не беше..

Тогава те ми казваха:

„Ванче, теб където и да те сложим ти от нищо не се оплакваш..?
Всичко ти харесва..“

Да така е, защото съм със себе си, а мястото е без значение.. звездите на хотела също, защото знам цената на живота – безценен е… в това тяло и в това време ще се случи само веднъж.

Всяко нещо, което мога да си позволя ме кара да се радвам като малко дете..прави ме щастлива, но не и негова слугиня… няма никакъв проблем да го загубя…


Нямам нищо против скъпите неща, но съм разбрала,че когато вътре в мен не е подредено, нищо няма да ме зарадва.

 

Карайте си колата, тя е за да ви служи, а не за да и служите вие…

Носете си хубавите дрехи по всяко време, те са за да ви доставят удоволствие на вас, а не на тези пред които ще ги покажете, купувайте си ги за себе си…

Радвайте се на всичко което имате в този момент, а не да мислите за това, което нямате…

Защото единственото което реално е ваше притежание е само този миг…нито утре, нито вещи, нито пари, нито коли…


Имате само сега, а дори не сте разбрали, с какво богатство разполагате….. С ЖИВОТ.“

 

~ чрез Мирослав Радев –  автор Анна Мария Бъчварова

(1859)

Младо момиче очакваше полета си в залата на голямо летище.

Младо момиче очакваше полета си в залата на голямо летище.

 

Младо момиче очакваше полета си залата на голямо летище.

Младо момиче очакваше полета си залата на голямо летище.
Полетът й бил отложен и се налагало да чака самолета в продължение на няколко часа.

Купила си книга, пакетче бисквити и седнала на един от фотьойлите, за да убие времето.

Мястото до нея било празно, там лежал пакетът с бисквити, а на съседното до това място седял мъж, който четял списание.

Тя си взела бисквитка, мъжът също си взел.

Това я вбесило, но тя не казала нищо и продължила да чете.

И всеки път, когато тя си взимала бисквита, мъжът също продължавал да си взима.

Тя направо се вбесила, но не искала да устройва сцени в препълненото летище.

Когато останала само една бисквита, тя си помислила: „Интересно ми е да видя, какво ще направи този неграмотник?“.
Като че прочел мислите й, мъжът взел бисквитата, счупил я наполовина и й я подал, без да вдига поглед.

Това минало всякакви граници. Тя станала, събрала си нещата и си тръгнала.

По-късно, когато седнала в самолета, бръкнала в чантата да си вземе очилата и … извадила пакет с бисквити…

Тя изведнъж си спомнила, че била сложила своя пакет с бисквити в чантата.

 

И човекът, когото била счела за неграмотник, разделил с нея своите бисквити, без да прояви и капчица гняв, просто от добро сърце.

Толкова я било срам и нямала възможност да изкупи вината си.

 

Преди да се ядосвате…, замислете се, може би този, който не е прав, сте ВИЕ!

 

~  Разказ и снимка – от руския Интернет
Превод Диана Делева

 

 

 

(30688)