Притча за мъжа и жената.

 

Притча за мъжа и жената.

 

притча за мъжа и жената

Той каза:
–  На мен ми харесват много жени. Аз не мога да бъда само с една.
В отговор тя се усмихна.
Той каза: 
–  Аз съм си аз. Аз съм свободен и не дължа никому нищо.
Тя запали цигара и сведе поглед.
Той каза: 
–  Харесвам жените, които ме разбират и ценят моята свобода.
И нямам намерение да променям каквото и да е.
Тя се подсмихна и издиша струйка дим.
Той каза: Нека се позабавляваме, харесваш ми.
Тя загаси цигарата и го погледна право в очите.
Той разбра, че тя няма нищо против.
Той попита:
– Сигурно си била с много мъже?
Тя го прегърна и силно се притисна в него.
Той попита: 
–  Добре ли ти е с мен?
Тя затвори очи и го целуна.
Тръгвайки си на сутринта, той й каза:
– Всичко беше невероятно, само нека си остане между нас.
Тя протегна ръка и изтръска невидима прашинка от рамото му.
 Той каза:
– Ще ти звънна някой ден.
Тя кимна и захлопна вратата.
 Обади й се вечерта на същия ден. Нямаше я  в къщи.
Успя да се свърже с нея по мобилния едва късно през нощта.
Тя му позволи да дойде в дома й  чак след седмица.
Той попита:
– Е, как се забавлява без мен?
Тя се усмихна и му предложи кафе.
Той й звънеше почти всеки ден. Понякога тя просто не вдигаше слушалката.
Той идваше при нея, когато тя му разрешаваше.
Тя не обясняваше защо поканите бяха толкова редки.
 Той разбра, че иска да бъде с нея. Нервничеше, когато тя не отговаряше на позвъняванията му.
Той излизаше от кожата си, когато разбираше, че са я виждали с друг.
Той искаше за тях двамата да знаят всички.
Тя беше против.
Той пристигна с огромен букет кърваво червени рози.
Тя прие цветята, но го помоли повече да не идва без покана.
Той искаше да я помоли да стане негова жена.
 Тя каза: 
– Аз съм си аз.
Той запали цигара. Ръцете му трепереха.
Тя каза:
– Аз съм свободна.
Изведнъж му стана студено.

Тя каза:
– Не дължа никому нищо.
Стори му се, че сърцето му спря.

Тя каза:

– И нямам намерение да променям каквото и да е.

 

 

 

Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.

 

Още от „ДУМИТЕ

 

 

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(112269)

Той не може да си спомни своите деца…

 

погледнете моята прекрасна съпруга

 

 

 

Мъжът в дясно има Алцхаймер.

Той не може да си спомни своите деца,
къде живее или почти нищо друго.

Въпреки това, абсолютно всеки път,
когато той види съпругата си,
ВИНАГИ казва едно и също нещо…
”Погледнете моята прекрасна съпруга!”

 

Източник

 

 

Харесайте, ако сте научили нещо ново и споделете с приятели.

Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.

 

 

Още отДУМИТЕ„:   И Бог създаде жената. Притча.

 

И Бог създаде жената. Притча

 

 

Посетете моя канал в
към моя канал в YouTube

(1016)

Истинската радост от живота.

 

 

радост в живота

 

 

Когато престанеш да преживяваш това,
което вече се е случило,

когато спреш да се притесняваш за това,
което може изобщо никога да не стане,

тогава ти ще заживееш в настоящия момент.

И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота…“

~Д-р Браян Уайс 

 

Източник чрез Нели Цветкова

 

Харесайте, ако  сте научили нещо ново и споделете с приятели.

Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.

 

Още от „ДУМИТЕ

 

 

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(1387)

Кармата не се предлага с меню.

кармата е

 

Кармата не се предлага с меню.
Сервират Ви това,  което заслужавате.

 

Източник чрез Radoslava Manolova 

 

 

Харесайте, ако  сте научили нещо ново и споделете с приятели.

Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.

 

Още от „ДУМИТЕ

 

 

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(911)

Това е невъзможно.

Това е невъзможно. 

 
мъдрец

Попитали един мъдрец:

 – Как успяхте да доживеете до 100 години?

 – Никога не споря. – отвърнал мъдрецът.

 – Но, това е невъзможно. – казал мъжът.

 – Вие сте абсолютно прав…

 

 

 

Още от „ДУМИТЕ:


„ДНЕС“ е подарък.

 

Двама мъже, сериозно болни,
лежали в една и съща болнична стая.

Единият мъж трябвало да седи в леглото си
по 1 час всеки следобед,
което спомагало за изтичането на
течност от белите му дробове.

Леглото му било до единствения
прозорец в стаята.

Другият мъж трябвало да лежи по гръб
през цялото време…. – продължава тук

1229968_661331900543897_365368254_n

 

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(12026)

България,събуди се!

 

България събуди се

 

Отговорът на тайната е пред нас и никой нищо не крие. 

Просто много хора са слепи, за да видят.

Страната ни е богата.

Съзнанието ни е бедно, ограничено и затворено.

Най-голямата тайна на България е, че тя е богата.

В нея има всичко, достатъчно и по много.

Изкуствено се създава бедно съзнание на българите, за да не забележат богатството си.

Когато пробудим съзнанието си и виждаме богатството си.

Вече сме повече и скоро ще бъдем готови да превърнем Родината си в най-богата страна на света.

Ето една Швейцария.

Тя не притежава нашите прероден ресурси, но има банки, честност и дискретност.

Япония е разкъсвана от земетресения, но притежава ред и съхранение на традицията.

Франция не е по-красива, но умее да се кипри. Люксембург е педя земя.

В Швеция слънцето не свети така ярко.

В Германия растат само картофи…

Примери колкото искате…

Не размерът, не природата, не минералните запаси, не населението, не правителството, не …

Съзнанието на народа определя вида на държавата му.

Не случайно сега се посяга на образованието, културата, историята, на здравето на българите.

Не случайно се разнасят слухове за болести, войни, насилие…

Накъдето и да погледне българинът, навсякъде негативи.

Сутрин вместо с „добро утро”, ни посрещат с убийства и насилие, от екрани и вестници.

И това е, за да се всява страх в главите на малки и големи.

За да си повярваме, че не можем да се справим.

Това ни връхлита отвсякъде.

Дори много уважавани българи и българки се подават на тези внушения.

Страхливият човек се управлява лесно.
Всички, които осъзнаваме това, е добре да го разобличаваме.

Кой от където може.

Да достига и до други.

Едно съзнание да събудим, успели сме.

България е богата страна.

Бедни са тези, които не го виждат
и вярват на векове насажданите манипулации
и лъжи…в сърцата си, в мислите си, в действителността си…

Единственото, от което трябва да се откажем е себеотричането….

И тогава всичко ще си дойде на мястото….

 

Чрез Разединение

Източник

 

 

Харесайте, ако сте научили нещо ново и споделете с приятели.

Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.

 

Още от ДУМИТЕ Има хора, които разпределят сълзите си.

 

дети

 

 

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(1298)

Има хора, които разпределят сълзите си.

Има хора, които разпределят сълзите си.

 

дети

 

„Истината е, че никой не ти казва колко е страшно да имаш деца.
 

Във филмите бебетата са руси ангели, които спят на рамото ти винаги, щом искаш да водиш важни разговори. Явно се будят само по време на рекламите.

 

Докато един ден ти сложат твоето бебе в твоите ръце  и в този момент ти се струва къде-къде по-лесно да композираш „Малка нощна музика“ като Моцарт, да изрисуваш една капела като Микеланджело

или да откриеш някой закон като Нютон.

 

… отидох да се срещна с бебето си.

 

То не беше русо и не спеше. А този филм не го бях гледала. Няма да разказвам как треперех от вълнение при срещата с малкия грозноват пакет, нежно плачещ в най-ниската октава на пианото.

 

Помня очите, които се впериха в мен в очакване да им обещая нещо. А аз не знаех какво се обещава на очи, току-що отворили се в този свят…

 

… Значи ти си моето дете… Добре дошла в този свят.Къде ти е копчето?! 

Най-голямата изненада беше, че децата нямат копчета. Всъщност, това е основният им недостатък. Не можеш да ги изключиш, когато ти се иска да поспиш или да помислиш.

 

Или просто да не бъдеш майка в следващите 20 минути. Не са страшни памперсите, безсънието дори не е толкова ужасно. 

Най-страшното е, че са ти дали съкровище, с което не знаеш какво да правиш. Случило се е нещо невъзвратимо. Ти си станал Отговорник съкровище и не можеш да си позволиш да бъркаш повече.

 

Можеш да допуснеш само малки, леки, незабележими с просто око грешчици. Прилича на игра на сляпа баба. В която ти си и бабата, и сляпата. Определено не можеш да уловиш детето. Мислите му пърхат като пеперуда, затворена в кибритена кутийка – за да видиш пеперудата, трябва да я пуснеш. Това бебе, което онези безотговорни хора в болницата ти повериха, завинаги си е твое.

 

Откритието е толкова страшно, че дълго не успяваш да се концентрираш. Седиш на спалнята, плачеш и повтаряш като мантра „Колко бяхме щастливи“.

 

Разбира се, това не се случва на всички, само на тези, които разбират с какво са се заели. Има хора, които разпределят сълзите си. По малко за всеки период от порастването. Звучи разумно и щадящо.

Но аз много уважавам другите. Те сядат на спалнята и изплакват всичките си сълзи наведнъж.

 

Страшно е да прозреш, че в близките 10-20 години ще трябва да мислиш вместо друго същество и то без да бъркаш. Ще оставиш своята глава, своя свят, за да подредиш неговия. И в мига, когато най-сетне

мисленето в чуждата глава стане естествено за теб, да се откажеш да мислиш вместо този друг човек и да се оттеглиш обратно в твоята глава.

 

През това време, разбира се, трябва да си го научил да мисли. Но не като теб, а като себе си. По време на първата разходка в парка с моето 20-дневно съкровище, което не знаех какво да правя, видях хора с деца.

Първата ми мисъл беше Тези са оцелели. Ето, и тези. Още едни… Децата тичаха и крещяха, хората дори се усмихваха, или поне така ми се стори. И тогава видях една майка.

 

Седеше на пейката. Четеше книга. Буташе количката с детето си напред-назад с крак. И пиеше бира. От бутилката. Спрях като хипнотизирана да я погледам. Къса коса, тъмносини дънки, плавни движения, усмивка в ъгъла на устните. Никога не се бях сетила да пия бира.

 

Но от този миг тя се превърна в символ на свободата за мен. Знаех, че когато някой ден аз седна на тази пейка и вместо да гледам втренчено в бебето, чета книга и пия бира, вече ще съм свободна.

Ще съм спряла да мисля за детето като за безпомощно чудо. И други, минаващи с количка, още незабравили, ще преброят и мен като оцеляла. Тогава не знаех, че ще се науча как да постъпвам, когато детето ми схруска стъклена чаша, когато изяде силика гела, когато прободе челото си на шип на маса от ковано желязо, когато махне от ръката си абоката, слаган 40 минути по часовник сред ужасяващи писъци, когато се промъкне нощем до леглото ми с думите „Сънувах ужасен сън“ и повече никога няма да спя.

Нищо не знаех тогава. Всичко си измислих сама. Например това с кошмарите. Няма проблем, – казах – няма да го сънуваш повече, трябва просто да сменим пижамата. Въпросът „Какво да го правя?!“  започва да се блъска в главата ти от първия ден. Като топка за тенис.

 

Първо само го гледаш. И то те гледа. Общо взето – гледате се.

Не случайно глаголът е гледам дете, отглеждам дете. В по-стария български език се е използвал „чувам“.

Но с течение на времето чуването явно се е оказало недостатъчно. После топката за тенис пак се появява. Започваш да му показваш света. Листата. Облаците. Локвите. Калта. Болката. Прегръдката. Пюрето от моркови… 

В началото е лесно.

Достатъчно е да съзерцавате заедно. И от време-навреме да се прегръщате. После идват въпросите:

Защо не бива да пипам играчката на другото дете? (3 г.)

Какво значи, че е негова? (4 г.)

Защо не може да е моя? (5 г.)

Кой решава на кого да е играчката? (6 г.)

Ако се бях родил той, щеше ли тази играчка да е моя? (10 г.)

Кой съм аз? (12 г.)

За каква играчка изобщо ставаше дума? (14 г.)

Не съм ли аз играчката? (16 г .)

Чий съм? (18 г.)…

 

Второто дете се посреща по друг начин.

 

Няма нищо общо с посрещането на първото. При първото се чудиш защо лекаря казва ти да го съблечеш, сякаш той не може да го направи сто пъти по-добре – нали е лекар?!

При второто се чудиш дали изобщо си е заслужавало да биеш път в задръстванията до кабинета му, при положение, че вече си на път да отвориш собствен. Второто дете е друг вид страшилище. Второто дете идва с философските въпроси:

Ще ти стигнат ли целувките?

Коя половина от сърцето си пазиш за мен?

Щом аз не съм ти, нито съм тя, нито той, как да разбера кой съм? И как да остана този?

Всеки сравнява първото с второто си дете, навярно така е и с третото. И всеки път всеки усеща, че няма право на това. Единственото общо е, че пак е страшно. Макар и по различен начин.

 

Истински ужас е, когато видиш себе си в човечето отсреща. Понякога – не най-добрите си черти. Опитваш се да коригираш леко и незабелязано, все едно си художник пред вече готова картина.

Ще мине много време в страх.

Единственият начин да притъпим нашия е, докато успокояваме техните страхове. Страха от бурята, от светкавиците, от вещици, от учителката в първи клас, от клоуни, от насекоми, от тъмното, от Ам Гъл…

Постепенно разбрах къде е грешката.

В мисълта, че децата, които взимаме от болницата, са наши. Не са наши и не бива да правим Нещо с тях. Ние сме техни. Затова не съм знаела какво да правя със себе си. Сърцето ми си беше намерило друго тяло.

Ето това е най-страшното от страшните неща.

Завинаги ставаш пленник. Доброволно позволяваш да те опитомят. Заради цвета на житото. 

И един ден, когато каже: „Мамо, благодаря ти, че си се родила с този глас, с тези очи, с тези крака, с тази коса и с тези чорапи!“ определено е време за една бира в парка.

 

Да го прегърнеш, да го нахраниш, да му покажеш луната, да му попееш, да го научиш да лети, накрая да го пуснеш. Като хвърчило. Да се надяваш, че няма да има нужда да се върне. И все пак винаги да държиш кутията с бисквити пълна. Какво повече можеш да направиш? И какво по-малко?“

Автор – Ирен Леви

чрез Dochka Atanasova

Източник

 

 

 

(3541)

Къде са хората?

 

 

малкият принц

 

 

„- Къде са хората?

– Хората ли? Видях ги преди години.

Но човек никога не знае къде да ги открие.
Вятърът ги носи.

Нямат корени и това им пречи много.“
~Малкият Принц
чрез Desislava Mechkova

Източник

 

Харесайте, ако  сте научили нещо ново и споделете с приятели.

Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.

 

Още от „ДУМИТЕ

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(926)

Всеки иска да Ви каже…

 

 

sorates

 

Всеки иска да Ви каже какво да правите и кое е добро за Вас.

Те не искат Вие да откриете своите собствени отговори.

Те искат да повярвате в техните.


~ Сократ

 Източник

 

 

Харесайте, ако  сте научили нещо ново и споделете с приятели.

Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.

 

Още от „ДУМИТЕ

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(1401)

Терминал 2.

 

 Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тръгвай сине! Напред, и… късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана…

Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.

Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата –
не се връщай тук никога вече.

Даже вън да е тежко – ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък – поне се живее.

Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.

Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.

Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха…
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!

Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е…
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.

И да пишеш… Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета…
Усмихни, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета…

(Възходът на падението)

Ясен Ведрин


чрез България Душа – Източник

 

 

Още от „ДУМИТЕ

 

Посетете моя канал в

към моя канал в YouTube

 

(1092)