Още от „ПЕСЕН НА ДЕНЯ“
Посетете моя канал в
(1009)
Архив на: Диана
Ключ № 1 за невероятен секс.
Обогатете информацията си, харесайте, ако Ви е било интересно и споделете с приятели.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Още от „СМЯХ„: Смей се по пътя си към по-добър брак.
(19366)
Егото.
Можем да заблуждаваме себе си, че светът навън създава нашите проблеми, но истината е, че източникът на всяко наше страдание е егото.
Егото е ограниченият илюзорен Аз, който не може да вижда по-далече от собствения си нос.
Егото е нашият вътрешен саботьор, най-лошият ни враг, който ни държи затворени в тъмните подземия на собствения ни ум.
Егото е това, което ни кара да чувстваме и преживяваме следното:
– да се ядосваме за глупости;
– да чувстваме страх и безпокойство;
– да се чувстваме отчаяни, безпомощни и безнадеждни;
– да се чувстваме обидени и виновни;
– да искаме одобрение и възхищение;
– да приемаме нещата лично;
– да критикуваме и съдим другите;
– да се чувстваме празни и неудовлетворени;
– да се хвърляме от едно настроение в друго;
– да се чувстваме притиснати от времето и „принудени“;
– да се стремим да бъдем „идеални“;
– да се безпокоим за външния си вид и за своя успех в обществото;
– да се вкопчваме в миналото;
– да се страхуваме от промяна;
– да се притесняваме от провал, унижение и отхвърляне;
– да се съревноваваме, вместо да си сътрудничим;
– да бъдем манипулативни;
– да вредим на другите и да злоупотребяваме с тях;
– да бъдем твърди и неотстъпчиви;
– да бъдем неспособни да живеем в настоящия момент;
– да се пристрастяваме към алкохола и наркотиците;
– да търсим отчаяно любов и сигурност;
– да искаме да бъдем „специални“ за някого;
Чрез Ivan Metodiev Източник – Здравка Иванова
Харесайте, ако сте научили нещо ново и споделете с приятели.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Още от „ЗА ДУШАТА„: Психология на роба: Напречен разрез на лековерния ум.
Посетете моя канал в
(3445)
България,събуди се!
Отговорът на тайната е пред нас и никой нищо не крие.
Просто много хора са слепи, за да видят.
Страната ни е богата.
Съзнанието ни е бедно, ограничено и затворено.
Най-голямата тайна на България е, че тя е богата.
В нея има всичко, достатъчно и по много.
Изкуствено се създава бедно съзнание на българите, за да не забележат богатството си.
Когато пробудим съзнанието си и виждаме богатството си.
Вече сме повече и скоро ще бъдем готови да превърнем Родината си в най-богата страна на света.
Ето една Швейцария.
Тя не притежава нашите прероден ресурси, но има банки, честност и дискретност.
Япония е разкъсвана от земетресения, но притежава ред и съхранение на традицията.
Франция не е по-красива, но умее да се кипри. Люксембург е педя земя.
В Швеция слънцето не свети така ярко.
В Германия растат само картофи…
Примери колкото искате…
Не размерът, не природата, не минералните запаси, не населението, не правителството, не …
Съзнанието на народа определя вида на държавата му.
Не случайно сега се посяга на образованието, културата, историята, на здравето на българите.
Не случайно се разнасят слухове за болести, войни, насилие…
Накъдето и да погледне българинът, навсякъде негативи.
Сутрин вместо с „добро утро”, ни посрещат с убийства и насилие, от екрани и вестници.
И това е, за да се всява страх в главите на малки и големи.
За да си повярваме, че не можем да се справим.
Това ни връхлита отвсякъде.
Дори много уважавани българи и българки се подават на тези внушения.
Страхливият човек се управлява лесно.
Всички, които осъзнаваме това, е добре да го разобличаваме.
Кой от където може.
Да достига и до други.
Едно съзнание да събудим, успели сме.
България е богата страна.
Бедни са тези, които не го виждат
и вярват на векове насажданите манипулации
и лъжи…в сърцата си, в мислите си, в действителността си…
Единственото, от което трябва да се откажем е себеотричането….
И тогава всичко ще си дойде на мястото….
Чрез Разединение
Харесайте, ако сте научили нещо ново и споделете с приятели.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Още от ДУМИТЕ: Има хора, които разпределят сълзите си.
Посетете моя канал в
(1298)
Цветелина Бориславова необезпокоявана изсича ударно Пампорово!
Приятели,
нещото, което ме потресе от няколко дни
е фактът, че Цветелина Бориславова
необезпокоявана изсича ударно Пампорово!!!
Тази новина няма да я чуем по новините,
нито пък в „Дневник“.
Иво Прокопиев избирателно се „включва“
в обществения живот, само, когато
личните му интереси не са накърнени.
Да се пробудим и да Бъдем!
Иво Прокопиев и от кръга на Цветелина.
Отвличат ни вниманието с протести на шепа студенти,
за да не видим безчинствата, от които няма път назад,
вековни дървета се секат.
Досещате ли се кой подстрекава студентите,
риба се лови в мътна вода, както писах преди.
Бойко Борисов трябва да бъде разследван и осъден!
Докато ни отвличат вниманието с кьорфишеци
и той е на свобода, доброто няма скоро да дойде.
Мисля си да направя собствен клип тези дни
за това какъв живот живеем особено през
последните 4-5 години.
Нов лифт изгражда „Пампорово“ АД в местността Двата моста до връх Снежанка.
„Сечта е поголовна и се унищожават красиви борове. Цялата планина е разкопана и разорана“, сигнализират хора от Смолян.
„Олигарси ни налазиха горите, а т.нар. еколози този път си мълчат“, вбесени са местните. И коментират, че нямат нищо против и при тях ски-туризмът да се развива с по-бързи темпове като в Банско, но и в Родопите всичко да е според екологичните изисквания.
Пълно мълчание обаче имало за това какво се случва с горите в Пампорово. Според природозащитници, собствениците на Пампорово, начело с банкерката Цветелина Бориславова, в момента много плътно са се сдушили с кръга на Иво Прокопиев и заедно унищожавали „на тъмно“ гората с нови проекти за лифтове и писти, които уж строели на мястото на стари съоръжения и затова минавали „тънко“ с екодокументацията.
Общинари от Банско пък коментират, че тъкмо хора около Бориславова и Прокопиев им подливали на високо ниво вода за така желаната втора кабинка в пиринския курорт,
с която да се отпушат непрестанните опашки за достъп до ски зоната.
„Те имат интерес да се дискредитира Банско в полза на Пампорово, затова се мълчи за жестоките еконарушения в Родопите“, категорични са банскалии.
Заради строителните дейности в Пампорово в момента се секат поголовно дървета, смятат независими еколози. По предварителни оценки планираното ски строителство и изсичане е в пъти по-мащабно от това, което иска в Банско „Юлен“ и на Витоша „Витоша ски“, категорични са те. Но в Банско и на Витоша това предизвикало остри реакции от екосдружения. Като особено дейни били от партия „Зелените“ и близките до тях неправителствени организации. „Сега обаче всички те мълчат“.
Според инвестиционните намерения, депозирани и някои дори одобрени от общината в Смолян, се прокарват нови лифтове, монтира се осветление, разширяват се писти.
Справка в регистрите показва, че собственик на близо половината акции в „Пампорово“ АД е СИЕСАЙЕФ, собственост на Цветелина Бориславова.
Харесайте, ако сте научили нещо ново и споделете с приятели.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Още от „No comment“:
„Син лъч“ е основан на технологията на програмата HAARP (ХААРП).
Посетете моя канал в
(1828)
Песен на деня – Belle (Garou, Daniel, Patric)
Тези красиви мъже, на всичкото отгоре, и гласове имат 🙂
Още от „ПЕСЕН НА ДЕНЯ“
Посетете моя канал в
(1712)
…Моята лична борба за България. – М. Hristov
Моля, обърнете внимание и споделете.
Накратко:
На зададеният към Министъра на МВР въпрос:
„Колко действащи лични карти има издадени в РБългария
на лица над 18 год. отговорът е:
Лични карти са издадени на близо 1 212 000 души.
Въпрос:
Как така право на гласуване имат близо 6 900 000 души
според данни на НСИ?
Или имаме 5 700 000 деца в БГ, или нещо не е наред в нашата държава,
за пореден път?
Сега вече е сериозно!
Това няма да го дават по новините!
Харесайте, ако сте научили нещо ново и споделете с приятели.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Още от „No comment“:
„Син лъч“ е основан на технологията на програмата HAARP (ХААРП).
Посетете моя канал в
(794)
Знаете ли за цар Грах?
Тази обикновена храна засища не по-лошо от месото.
Грахът е склад на протеини и витамини.
Белтъчините в граха са два пъти повече, отколкото при пшеницата или ръжта!
По съдържание на калории, грахът превъзхожда всяко друго месо.
По съдържание на хранителни вещества не отстъпва нито на елдата, нито на ориза, а съдържанието на скорбяла е равно на това в картофите.
Граховите зърна съдържат витамини – А, група B, C, PP.
Грахът съдържат най-важните за нашето тяло микроелементи: желязо, калций и калий.
И пресният и сухият грах съдържат много селен и фолиева киселина.
Освен всичко, грахът съдържа целулоза, която отвежда шлаката от тялото и излишните течности.
Диетолозите препоръчват грах при анемия, атеросклероза, затлъстяване.
Половин чаша пресни грахови зърна дава на организма една четвърт от дневната доза никотинова киселина – вещество, което се бори активно срещу атерИосклероза (не атеросклероза!), рак, астма и регулира нивата на холестерола в кръвта.
Ако обичате сладък зелен грах, сте застраховани от образуване на тромбове и слабости на сърдечният мускул, проблеми с жлъчните пътища.
Младите грахови шушулки съдържат много хлорофил, желязо и калций.
ВНИМАНИЕ!
Ястията с грах са противопоказна храна за хора с подагра, остър нефрит, възпаление на стомаха и червата.
При язва на стомаха и дванадесетопръстника грахът може да се яде само под формата на пюре.
За да се отървете от подут стомах и предотвратяване на газове, добавяйте към ястия от грах моркови и ги консумирайте с хляб.
„Човек трябва да консумира грах, ако иска да бъде здрав и красив.” – твърди българският лечител Петър Дънов.
Традиционна медицина препоръчва грах в дневното меню за лечение на сериозни заболявания – диабет, туберкулоза, витилиго.
Може да се изненадате, но грахът е отличен диуретик.
Ако в рамките на един месец всеки ден пиете 2/3 чаша топла грахова отвара или бульон от млади грахови шушулки, може да се отървете от камъни в бъбреците и пикочния мехур!
Ако ядете на закуска всеки ден по 3-4 с.л. консервиран или пресен грах, можете да увеличите съдържанието на хемоглобина в кръвта.
Не само обичайните синини и екзема, но и гноясали рани се лекуват добре с лапа върху засегнатите места от смачкани недоузрели грахови семена.
За да се повиши лечебният ефект към супена лъжица грахово пюре се добавя чаена лъжичка разбит на пяна яйчен белтък.
Ако имате изгорени и травмирани места по кожата, поръсете раните със смлени на прах изсушени грахови зърна.
Вие ще подобрите работата на кръвоносните съдове в мозъка, ако 4-5 пъти на ден, ядете по чаена лъжица изсушен грах, накиснат в топла вода.
Източник
Петър Дънов:
Грах за красота
По 3 пъти на ден яжте грах и кожата ви ще стане бяла, лицето ви ще стане красиво. Искате да сте бели или с хубав тен, вместо да се пудрите и мажете, ще ядете няколко месеца грах.
Последвайте ме:
Подкрепете ме, нека има един щастлив блогер повече.
(6683)
8 храни, които дори експертите не биха яли
1. Ендокринологът няма да яде домати в консервни кутии
Материалът за изготвяне на кутиите съдържа бисфенол-А.
Този синтетичен естроген е виновен за намаленото производство на сперматозоиди
при мъжете, води до нарушения на хромозомите…
Предпочитайте домати в тетра-пак кутии или в стъклени опаковки
2. Фермерите отказват да се хранят с телешко от крави, които са хранени с царевица
3. Токсикологът няма да яде пуканки, приготвени в микровълнова печка.
4. Производителят на картофи няма да се храни с картофи,
които се отглеждат по съвременните методи с много химически препарати.
5. Хранителните експерти по рибата не ядат сьомга, развъждана в рибарници, заради изкуствените й примеси в средата на отглеждане.
6. Онкологът няма да пие мляко, промишлено произведено, заради хормоналното хранене на кравите там, водещи до болести у човек.
7. Биотехнологът няма да се храни с генномодифицирана соя
8. Органичният експерт няма да яде конвенционално отгледани ябълки
Още от ЗДРАВЕ: Дишайте с пълни гърди и ще сте здрави. Да, ама не!
Обогатете информацията си, ако сте научили нещо ново
и споделете с тези, за чието здраве милеете.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Посетете моя канал в
(3836)
Има хора, които разпределят сълзите си.
Има хора, които разпределят сълзите си.
„Истината е, че никой не ти казва колко е страшно да имаш деца.
Във филмите бебетата са руси ангели, които спят на рамото ти винаги, щом искаш да водиш важни разговори. Явно се будят само по време на рекламите.
Докато един ден ти сложат твоето бебе в твоите ръце и в този момент ти се струва къде-къде по-лесно да композираш „Малка нощна музика“ като Моцарт, да изрисуваш една капела като Микеланджело
или да откриеш някой закон като Нютон.
… отидох да се срещна с бебето си.
То не беше русо и не спеше. А този филм не го бях гледала. Няма да разказвам как треперех от вълнение при срещата с малкия грозноват пакет, нежно плачещ в най-ниската октава на пианото.
Помня очите, които се впериха в мен в очакване да им обещая нещо. А аз не знаех какво се обещава на очи, току-що отворили се в този свят…
… Значи ти си моето дете… Добре дошла в този свят.Къде ти е копчето?!
Най-голямата изненада беше, че децата нямат копчета. Всъщност, това е основният им недостатък. Не можеш да ги изключиш, когато ти се иска да поспиш или да помислиш.
Или просто да не бъдеш майка в следващите 20 минути. Не са страшни памперсите, безсънието дори не е толкова ужасно.
Най-страшното е, че са ти дали съкровище, с което не знаеш какво да правиш. Случило се е нещо невъзвратимо. Ти си станал Отговорник съкровище и не можеш да си позволиш да бъркаш повече.
Можеш да допуснеш само малки, леки, незабележими с просто око грешчици. Прилича на игра на сляпа баба. В която ти си и бабата, и сляпата. Определено не можеш да уловиш детето. Мислите му пърхат като пеперуда, затворена в кибритена кутийка – за да видиш пеперудата, трябва да я пуснеш. Това бебе, което онези безотговорни хора в болницата ти повериха, завинаги си е твое.
Откритието е толкова страшно, че дълго не успяваш да се концентрираш. Седиш на спалнята, плачеш и повтаряш като мантра „Колко бяхме щастливи“.
Разбира се, това не се случва на всички, само на тези, които разбират с какво са се заели. Има хора, които разпределят сълзите си. По малко за всеки период от порастването. Звучи разумно и щадящо.
Но аз много уважавам другите. Те сядат на спалнята и изплакват всичките си сълзи наведнъж.
Страшно е да прозреш, че в близките 10-20 години ще трябва да мислиш вместо друго същество и то без да бъркаш. Ще оставиш своята глава, своя свят, за да подредиш неговия. И в мига, когато най-сетне
мисленето в чуждата глава стане естествено за теб, да се откажеш да мислиш вместо този друг човек и да се оттеглиш обратно в твоята глава.
През това време, разбира се, трябва да си го научил да мисли. Но не като теб, а като себе си. По време на първата разходка в парка с моето 20-дневно съкровище, което не знаех какво да правя, видях хора с деца.
Първата ми мисъл беше Тези са оцелели. Ето, и тези. Още едни… Децата тичаха и крещяха, хората дори се усмихваха, или поне така ми се стори. И тогава видях една майка.
Седеше на пейката. Четеше книга. Буташе количката с детето си напред-назад с крак. И пиеше бира. От бутилката. Спрях като хипнотизирана да я погледам. Къса коса, тъмносини дънки, плавни движения, усмивка в ъгъла на устните. Никога не се бях сетила да пия бира.
Но от този миг тя се превърна в символ на свободата за мен. Знаех, че когато някой ден аз седна на тази пейка и вместо да гледам втренчено в бебето, чета книга и пия бира, вече ще съм свободна.
Ще съм спряла да мисля за детето като за безпомощно чудо. И други, минаващи с количка, още незабравили, ще преброят и мен като оцеляла. Тогава не знаех, че ще се науча как да постъпвам, когато детето ми схруска стъклена чаша, когато изяде силика гела, когато прободе челото си на шип на маса от ковано желязо, когато махне от ръката си абоката, слаган 40 минути по часовник сред ужасяващи писъци, когато се промъкне нощем до леглото ми с думите „Сънувах ужасен сън“ и повече никога няма да спя.
Нищо не знаех тогава. Всичко си измислих сама. Например това с кошмарите. Няма проблем, – казах – няма да го сънуваш повече, трябва просто да сменим пижамата. Въпросът „Какво да го правя?!“ започва да се блъска в главата ти от първия ден. Като топка за тенис.
Първо само го гледаш. И то те гледа. Общо взето – гледате се.
Не случайно глаголът е гледам дете, отглеждам дете. В по-стария български език се е използвал „чувам“.
Но с течение на времето чуването явно се е оказало недостатъчно. После топката за тенис пак се появява. Започваш да му показваш света. Листата. Облаците. Локвите. Калта. Болката. Прегръдката. Пюрето от моркови…
В началото е лесно.
Достатъчно е да съзерцавате заедно. И от време-навреме да се прегръщате. После идват въпросите:
Защо не бива да пипам играчката на другото дете? (3 г.)
Какво значи, че е негова? (4 г.)
Защо не може да е моя? (5 г.)
Кой решава на кого да е играчката? (6 г.)
Ако се бях родил той, щеше ли тази играчка да е моя? (10 г.)
Кой съм аз? (12 г.)
За каква играчка изобщо ставаше дума? (14 г.)
Не съм ли аз играчката? (16 г .)
Чий съм? (18 г.)…
Второто дете се посреща по друг начин.
Няма нищо общо с посрещането на първото. При първото се чудиш защо лекаря казва ти да го съблечеш, сякаш той не може да го направи сто пъти по-добре – нали е лекар?!
При второто се чудиш дали изобщо си е заслужавало да биеш път в задръстванията до кабинета му, при положение, че вече си на път да отвориш собствен. Второто дете е друг вид страшилище. Второто дете идва с философските въпроси:
Ще ти стигнат ли целувките?
Коя половина от сърцето си пазиш за мен?
Щом аз не съм ти, нито съм тя, нито той, как да разбера кой съм? И как да остана този?
Всеки сравнява първото с второто си дете, навярно така е и с третото. И всеки път всеки усеща, че няма право на това. Единственото общо е, че пак е страшно. Макар и по различен начин.
Истински ужас е, когато видиш себе си в човечето отсреща. Понякога – не най-добрите си черти. Опитваш се да коригираш леко и незабелязано, все едно си художник пред вече готова картина.
Ще мине много време в страх.
Единственият начин да притъпим нашия е, докато успокояваме техните страхове. Страха от бурята, от светкавиците, от вещици, от учителката в първи клас, от клоуни, от насекоми, от тъмното, от Ам Гъл…
Постепенно разбрах къде е грешката.
В мисълта, че децата, които взимаме от болницата, са наши. Не са наши и не бива да правим Нещо с тях. Ние сме техни. Затова не съм знаела какво да правя със себе си. Сърцето ми си беше намерило друго тяло.
Ето това е най-страшното от страшните неща.
Завинаги ставаш пленник. Доброволно позволяваш да те опитомят. Заради цвета на житото.
И един ден, когато каже: „Мамо, благодаря ти, че си се родила с този глас, с тези очи, с тези крака, с тази коса и с тези чорапи!“ определено е време за една бира в парка.
Да го прегърнеш, да го нахраниш, да му покажеш луната, да му попееш, да го научиш да лети, накрая да го пуснеш. Като хвърчило. Да се надяваш, че няма да има нужда да се върне. И все пак винаги да държиш кутията с бисквити пълна. Какво повече можеш да направиш? И какво по-малко?“
Автор – Ирен Леви
чрез Dochka Atanasova
(3541)