Теория „1000 топчета“.

 

 

 

Преди няколко седмици си сварих кафе, взех сутрешния вестник и седнах да послушам радио.

Превключвайки каналите, изведнъж вниманието ми привлече кадифеният глас на един старец.

Той разказваше за някакви „хиляда топчета“. Стана ми интересно, увеличих звука и се излегнах върху креслото.

– Добре, — каза старецът, — мога да се обзаложа, че в работата сте много зает. Вчера, днес, утре. И дори да Ви плащат много.

Но срещу тези пари те купуват Вашия живот.

 

Замислете се, вие не прекарвате това време със своите любими и близки хора. Въобще няма да Ви повярвам, че е необходимо да работите всичкото това време, за да свържете двата края.

Вие работите, за да удовлетворите Вашите желания. Но знайте, че това е затворен кръг – колкото повече пари имате, толкова повече искате още и толкова повече работите, за да получите още повече.

Трябва да имате сили в един момент да се запитате: «А наистина ли ми е нужна тази или онази вещ, например, нова кола?» И в името на нея сте готов да пропуснете първата театрална проява на Вашата дъщеря или спортно състезание на Вашия син?

 

Нека Ви разкажа, кое реално ми помогна да съхраня и да помня кое е главното в моя живот.“

 

И той започна да разказва своята теория на „хилядата топчета“:

— Вижте, в един прекрасен ден седнах и пресметнах. Средно, човек живее 75 години. Знам, някои живеят по-дълго, а някои – по-малко, но средно живеят около 75 години.

Сега умножих 75 по 52 (броя на неделите в една година) и се получава 3900 — толкова недели имате през живота си.

 

Когато се замислих, бях на 55.

 

Това означаваше, че съм изживял около 2900 недели и ми остават около 1000.

Затова отидох в магазина и си купих 1000 малки пластмасови топчета. Напълних с тях един прозрачен буркан. След това всяка неделя изваждах и изхвърлях по едно топче.

Забелязах, че, когато правех това, виждах, че броят на топчетата намаляваше и започнах да обръщам по-голямо внимание на истинските ценности в този живот.

 

Няма по-силно средство от това да гледаш как намалява броят на отпуснатите ти дни!

 

Сега чуйте следната мисъл, която бих искал да Ви споделя днес, преди да прегърна моята любима жена и да изляза с нея на разходка.

 

Тази сутрин аз извадих последото топче от буркана…

По тази причина, всеки следващ ден за мен е подарък.

Приемам го с благодарност и дарявам на близките ми и любими хора топлина и радост.

 

Знаете ли, считам, че това е единственият начин да изживееш живота си.

 

За нищо не съжалявам.

Беше ми драго да поговорим, но сега трябва да бързам към моето семейство. Надявам се да се чуем отново!..“

 

Замислих се. Наистина имаше над какво да помисля. Бях планирал да се смотая днес от работа – трябваше да правим проект. А след това щяхме с колегите да отидем на пиано бар.

Вместо това станах и събудих жена си с нежна целувка.

– Събуждай се , мила. Да отидем с децата на пикник.
– Скъпи, какво е станало?
– Нищо особено, просто проумях, че отдавна не сме прекарвали заедно почивните дни. И, освен това, нека отидем до магазин за играчки.

 

Искам да си купя пластмасови топчета…

 

~ Из руския Интернет.
Превод – Диана Делева

(8999)