„Губим сили, когато:

– Казваме „да“, а в същото време искаме да кажем „не“.

– усмихваме се, вместо да заплачем;

– не си почиваме;

– убеждаваме себе си да потърпим още малко, вместо да разберем “В името на каква светла цел търпя сега всичко това?“;

– обиждаме се, вместо да молим човек за това, от което се нуждаем;

– занимаваме се работите на другите;

– даден човек не ни е интересен, но, по някакви измислени от нас причини, продължаваме да общуваме с него;

– хората, редом с нас, говорят за негативизъм през повечето време;

– говорим много за политика, цени на жилища, задръствания и т.н.;

– клюкарстваме;

– говорим много и емоционално за това как живеят другите;

– работим работа, която ни е безинтересна и ни е омръзнала;

– страхуваме се;

– чакам някой да дойде (Дядо Коледа, принцът, олигархът Леополд), и животът ще се промени;

– Проклинаме себе си, считаме се за недостойни, неспособни, неуспешни.

Зареждаме се със сили, когато:

– ЗСе запознаваме с нови хора;

– Получаваме нови знания;

– Пътуваме;

– Преодоляваме на страховете си;

– Опитваме нещо ново;

– Разхождаме се (не бъркайте с “ тичаме на работа“ или отиваме до магазина, а именно, ходим без някаква конкретна цел);

– Създаваме творчество;

– Общуваме с приятни хора;

– Общуваме с хора, които ни подкрепят и вярват в нас;

– Грижи се за тялото си (всякакви телесни практики, баня, плувен басейн ще бъдат подходящи);

– Освобождаваме физическото пространство (спомнете си колко различно се чувствате в обновена, ремонтирана стая);

– Освобождаваме емоционално пространство (спомнете си как се чувствате като прероден, когато сте успели да простите и да се сбогувате с човек);

– Казваме „не“, когато искаме да кажем „не“ и казваме „да“, когато искаме да кажем „да“.

– Започваме да правим това, което искаме.“

Михаил Лабковский

Превод – Диана Делева.

 

Последвайте ме:

 

 

 

 

(3341)