Очистих килера.

Очистих килера – 
изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра 
побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, 
стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. 
И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях – някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, 
като луксозен пакет, 
сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, 
най-важното само:
за точка опорна – 
едно вярно приятелско рамо.

Последно – проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно… 🙂

~ Кристина Филипова

чрез Ani Veleva – 

(1743)