Книгата на Йорданка. Съзнание и ПодСъзнание. Тема 1
„След като прочетох днес две публикации за Съзнанието, в мен спонтанно се появи желание да споделя с вас съвсем накратко и моето скромно мнение, базирано на познанията ми в Духовната област.
Това е моя концепция и не ангажирам никого да я приеме, но ще се радвам, ако има и други, които мислят като мен.
Нашият живот протича в две реалности – вътрешна и външна. А също и в два свята – вътрешен и външен.
Всичко, което е свързано с Духа е вътрешната ни реалност, в която се генерират всички тънки енергии, като интуиция, интелект, чувства, мироглед, възгледи, мисли и т. н.
Външната реалност е свързана с материалните неща – места, хора, събития, вещи и др.
Тези две реалности съществуват в пряка и неразривна връзка, като именно те определят нашето Съзнание.
Темата за Съзнанието днес вълнува много хора, много се говори за него, но все още се знае малко.
Какъв е този феномен? Какво представлява?
Преди всичко, трябва да знаем, че Съзнанието е Божествен продукт на развитието и се управлява от БОГ.
Това е тънка материя, която може да съществува в различни енергийни състояния. Непрекъснато се развива и затова винаги е в динамична форма.
Всеки човек на тази Земя има свое индивидуално възприятие за света и, съответно, реагира по свой начин.
И, тъй като нашият живот също е динамичен, то и знанията ни се менят всеки ден, всеки час, дори всяка минута.
Ако не можем да разберем нещо днес, ще го разберем утре, или вдругиден, а може дори след година, или две, но колкото повече информация получаваме, толкова повече удовлетворяваме Душата си.
Абсолютно всичко в нашия свят е плод на Съзнанието.
Именно то се явява основа на цялата истина и на всяка истинска Духовност.
Много хора грешат, като си мислят, че Съзнанието се намира в мозъка.
Не е така! То е разположено в цялото ни тяло и се намира във всяка наша клетка.
Съзнанието е енергия, мисъл, то не е обект, а могъща Божествена енергия.
Обект е нашият мозък. Той е онзи биохимичен механизъм, чрез който тялото преработва във физически импулси енергията, наречена “мисъл“.
Човешкият мозък е малкия трансформатор на енергията на мислите, а големият е човешкото тяло, в което всяка клетка и всеки атом са разумни и притежават Съзнание.
Най-много клетки има съсредоточени в мозъка и затова голяма част от хората остават с впечатлението, че Съзнанието е там. Може да се каже, че мозъкът е основния център, но не е единствен.
Съзнание и мозък работят в тясна и взаимна връзка.
Към нас непрекъснато постъпва информация от Космоса, която е във вид на енергия, а мозъкът е този, който я пресява.
В Съзнанието отива и се натрупва само информацията, която ни е необходима за настоящия ни живот.
Всичко останало се записва през целия ни живот и се натрупва в Подсъзнанието.
Творецът е създал автоматична система за защита, тъй като Съзнанието не винаги е готово да приеме всяка информация. Или, казано иначе, за да оцелее Съзнанието ненужната за настоящия живот информация отива в Подсъзнанието.
В работа са впрегнати само 5-6 % от клетките на главния мозък, това е доказано и научно. Защо?
Отговорът е, че на този етап от нашата еволюция, останалите клетки са в резерв и изпълняват мълчаливо други функции, докато чакат своя час.
БОГ е предвидил този потенциал за бъдещия многоизмерен човек, който ще има много по-големи способности и ще вижда зад пределите на сегашните ни възприятия.
Чак тогава, ще бъдат включени и останалите мозъчни клетки. И когато мозъкът заработи със своя пълен капацитет, тогава за хората ще бъде нещо обикновено всичко онова, което днес наричаме чудеса, или фантастика.
С усилия на собствената си воля и, разбира се, при добро желание, всеки човек може да се избави от всички ненужни процеси, които му пречат да живее добре и да се развива.
Чрез нашата мисъл, чувство и воля, можем да отсяваме нужното от ненужното и да избираме за себе си само онези неща, които са полезни и безболезнени за нас.
Собственото ни Съзнание ни осигурява пълна защита и всичко останало.
Иска ми се, всеки човек да проумее една проста истина, а именно, че, ако се страхуваме от нещо, го привличаме като магнит към себе си и онова, на което се съпротивляваме, ни преследва настоятелно.
Нашето Съзнание е феномен, който може да взема решения и да прави избори на ниво логика, интуиция, чувство, но понякога и трите наведнъж, като така създава и много и различни възможности.
Всеки човек мери нещата със своя собствена мярка и именно тя изразява степента му на умствено и Духовно развитие.
Завършвам с думите на Великият СЕН ЖЕРМЕН, който казва:
“Където са твоите мисли и ти самият си там, защото ти си твоето собствено Съзнание и над каквото размишляваш, това и ставаш. “
Аз съм напълно съгласна с Него, а вие?“
Очаквайте откъс от следващата тема скоро!
Книгата на Йорданка е първият проект, който ще бъде реализиран от нашата Асоциация „ОРЕНДА – Nulla dies sine linea“.
(5938)