Закон на генетичната нищета. Програмиране към бедност.

Закон на генетичната нищета.

Програмиране към бедност.

 

Закон на генетичната нищета

 

 

„Като деца в къщата на една моя съученичка често скачахме върху дивана, докато не дойдеха възрастните.

Много се радвахме на пружините, които на места стигаха почти до повърхността на дивана, изпадахме във възторг от прахоляка, който летеше на кълбета от него в резултат на нашите подскачания.

 

Когато, след около 20 години, отидох на гости при своята приятелка от детството, с ужас видях в ъгъла все същия диван, на който ние някога скачахме. Той не беше много променен, доколкото можех да си спомня, но сега бях потресена от нищетата и  опърпаността на обстановката.

 

В мислите си вече изчислявах колко ли би струвало покупката на нов диван, подмяната на столовете с мазни петна, на огледалото, пукнато и облепено със станиола от шоколад. Докато си говорехме, във въображението си белосвах тавана и сменях тапетите.

Искаше ми се да измия прозорците, обсипани с мухи, да поизхвърлям пръчките и картоните, стърчащи под дивана, счупеното гърненце за цветя, завързано с найлонов чорап.

 

„Може би са зле с парите?” – помислих си аз… Но мозъкът ми се съпротивляваше и ми предлагаше поне да купя евтино фолио, дървесен цвят и да облепя масата с него.

 

Накъдето и да се обърна, погледът ми се натъкваше на нещо счупено, мръсотия, петна и боклук.

 

Изведнъж мозъкът ми се обади: „Как мислиш, защо редом с нищетата винаги има мръсотия?”

 

Задавам ви същия въпрос сега.

 

Дори да заменим думата „винаги” на „почти винаги” или „често”, то няма да ни стане по-леко от това.

 

Мръсотията е проява не на безпаричие, а на манталитет.

 

Замислете се: мръсотия – това е проява на съответния манталитет. А доколкото мръсотията и нищетата са съседи, то и нищетата – това е своеобразен манталитет.

 

Да, нищетата се намира в немитата глава.

 

 

В училище имах забележителна учителка по литература – Тамара Григориевна, изключителен интелект, много проницателна жена. Тя веднъж отрони фраза, която запомних за цял живот. Някой я попита, какво означава „еснафщина” и тя отговори:

”Еснафщина означава да пиеш от стара, захабена чаша, когато новата стои в бюфета.”

 

Така е прието в много руски домове: има скътани пари за „черни дни”, новите чаши стоят в бюфета за бели дни, за гости. 

Само че, белите дни настъпват рядко, а черните изпълват целия ни живот. 

Който живее в очакване на бъдещето, за него то не настъпва никога.

И тогава проумях следното: срамно е да си сиромах, срамно е да си мръсен.

Познавам една жена, която повече от 20 години спестяваше пари, за да купи вила. Тя сама възпитаваше двете си дъщери.

Момичетата живееха наполовина гладни, хранеха се само с каши. По-голямата ми разказваше как се срамувала да излиза да играе пред блока, обута в стари кадифени панталони с кръпки на коленете. 

Момичето израствало и, с всяка изминала година, като някакъв фокус, пораствали и панталоните й.

Сантиметър след сантиметър се разгъвал завития отдолу плат.  Той не бил така избледнял, както целия останал крачол, и това издавало хитростите на сиромашията.

Явно оттук идва изразът „Необходимостта е майка на изобретението.”

Няма смисъл да коментираме, че системата в държавата не позволява да изкарваш достатъчно.  Обвинявам не системата, а гнилостта в мозъка. С едни и същи пари може да изглеждаш достойно или като сиромах.

Когато майката, най-накрая, купила вилата, двете поотраснали дъщери не проявявали ни най-малък интерес към тази вила, но не спирали да упрекват майка си, че тя не ги е научила какво означава да бъдеш жена.

У момичетата се формирал комплексът на Пепеляшка.

Те, които били свикнали да виждат протритите фотьойли и старата посуда, разръфаните хавлии и палто на седем години, впоследствие, ставайки възрастни, се страхували да харчат пари за себе си.

Всеки път, когато си купували нещо, им се разваляло настроението: те, буквално, се чувствали недостойни за нови хубави вещи.

Това, приятели мои, може да се опише с две думи: генетична нищета. Тя е вече в съзнанието, в клетките, в кръвта, в костите.

Децата, които виждат овехтели ъгли, подсъзнателно се програмират към нищета. Едва в юношеска възраст те започват да осмислят нейната тежест.

Антон Чехов е споменавал, че овехтелите ъгли и мръсните коридори влияят лошо на способността на студента към обучение.

Мръсотията и нищетата потискат човека. Обичайният вид на опърпана обстановка програмират да бъдеш неудачник.

Бихте могли да ми възразите, че ненавистта към нищетата стимулира някои хора да се развиват и да изкарват пари, но аз ще ви отговоря, че много повече хора се пречупват под непосилното бреме на бедността.

Думите „беда” и „бедност” имат един и същи корен.

Гонете надалеч бедата. Гонете надалеч бедността.

Ах, колко много ми харесва фразата:

„Богатството – това е състояние на ума.”

 

Знайте, нищетата – това също е състояние на ума.

 

 

Наталия Грейс
Превод от руски език – Диана Делева

(44956)