Дъхът ми спря!

„Запознавах“ се с новите си приятели и разглеждах страницата на един от тях.

Кой е това?

Един мъж и една жена.

На пръв поглед, изглеждаме цялостни и завършени създания.

„А дали е така, кой, кооой, ще ми каже?…“ 🙂

Какво ни разкъсва отвътре, защо душата ни боли,

защо лицата ни са посърнали от загриженост
и липса на вяра в утрешния ден?

Та, нали всичко зависи от нас.

Нека направим живота си Добър, Светъл и изпълнен с Любов.

Сложете си розовите очила. Излезте навън.
Поздравете игривите лъчи на Слънцето,
заслушайте се как Природата диша и Живее,
вгледайте се в достолепните дърветата,
полета на волните птички, позволете си
да чуете песните им.

Благодарете за Всичко, което ИМАМЕ.
Изхвърлете мрачните и тягостни мисли какво НЯМАТЕ.

Кажете си, като Скарлет О’Хара: 

„Сега няма да се ядосвам.“
Ще се ядосвам в 15 часа.“

Само първата крачка е трудна, след това е лесно.
Направете я.

Силата е във всеки от нас!

~Чрез Zlatina Petkova

Скулптура на французина Bruno Catalano в Марсилия.

(2929)