Вадим Зеланд. Транссърфинг.

Да научим нещо ново. Ти избираш. 

 

Тази книга е една от основополагащите в моята промяна към нов живот. Силно ме впечатли. Даде ми увереността, че мога да живея по начин, който ЖЕЛАЯ.

 

 

Просто натисни бутона по-долу. 

Колко да чуеш, кога да спреш и да продължиш, ИЗБИРАШ ти.

 

1.

 

2.

 

 

3.

 

Очаквай и следващите части.

 

 

 

 

Интересно ли ти е? Да продължавам ли със звуковите файлове? Имаш избор, може и да прочетеш текста, който започнах да записвам.

 

 

Пространство  на варианти

Вадим Зеланд

 

ПРЕДГОВОР

Драги читателю!

Както всички хора, и ти искаш да живееш комфортно, богато, без болести и сътресения. Животът обаче постъпва другояче и те върти като хартиена лодчица в бурен поток. Разбира се, ти вече си търсил щастието, вече си изпробвал немалко известни методи. И какво постигна в рамките на традиционния светоглед?

В настоящата книга става дума за доста странни и нео­бичайни неща — толкова шокиращи, че чак няма да повяр­ваш. Но не е и необходимо. Тук предлагам методи, чрез ко­ито сам можеш да провериш всичко. Точно тогава обичай­ният ти светоглед ще рухне.

Транссърфингът е мощна техника, която ти дава власт, за да правиш уж невъзможни неща, а именно – да управля­ваш съдбата си. Няма никакви чудеса. Очаква те нещо по-голямо. Предстои ти да се убедиш, че неизвестната реал­ност е значително по-удивителна от всякаква мистика.

Има множество книги, в които пише как да постигнеш успех, да станеш богат и щастлив. Примамлива перспекти­ва – кой не го иска? Но като отвориш подобно издание, виждаш някакви упражнения, медитации, изискващи упо­рита работа. Веднага ти става криво. И без това животът ти е непрекъснат изпит, а те ти предлагат отново да се напря­гаш и да изстискваш нещо от себе си.

Убеждават те, че си несъвършен и точно затова трябва­ло да се промениш, иначе нямало да постигнеш нищо. Да, вероятно не си съвсем доволен от себе си, но дълбоко в душата си изобщо не ти се иска да се променяш. И много правилно, че не ти се иска. Кой би могъл да знае какъв тряб­ва да бъдеш? Не е нужно да се променяш. Изходът не е там, където го търсиш.

Няма да се занимаваме с упражнения, медитации и ро­вене в душите си. Транссърфингът не е нов метод за само-усъвършенстване, а принципно различен начин на мисле­не и действие, така че да се получи желаното.

Именно да се получи, а не да се бориш за него.

И не бива да се променяш, а да се върнеш към себе си.

В живота си всички вършим множество грешки, а по­сле си мечтаем колко хубаво ще е миналото да се върне и да поправим нещата. Не ви обещавам безплатен билет към детството, но грешките ви, колкото и да е учудващо, са по­правими, като това ще прилича на връщане в миналото. Дори по-скоро „напред в бъдещето“. Ще разберете смисъ­ла на тези мои думи едва в края на книгата. Не бихте могли никъде да чуете или да прочетете какво имам намерение да ви разкажа. Затова се пригответе за неочаквани неща – и удивителни, и приятни.

 

ГЛАВА I

МОДЕЛ  НА ВАРИАНТИТЕ

Тази глава представлява теорети­чен увод към транссърфинга. Той е модел на вариантите – принципно нов възглед за устройството на на­шия свят. Човек не знае, че може не да се бори, а просто да получи желаното. Защо е възможно това?

Мечтите

не се сбъдват.

 

ШЕПОТЪТ НА УТРИННИТЕ ЗВЕЗДИ

Събуди ме съседското куче. Винаги ме буди, колко го мра­зя! Защо трябва да се събуждам точно от тази гадна твар? Трябва да изляза да се поразходя и да забравя непреодоли­мото си желание да запаля съседската къща. Каквото куче­то, такива и стопаните. В живота ми вечно се намъкват ня­какви гадини и се мъчат да ме докопат! Нервно се обличам. Чехлите ми пак са изчезнали някъде. Къде сте, изроди? Щом ви намеря, ще ви изхвърля!

Навън е влажно и мъгливо. Вървя по хлъзгава пътечка през мрачната гора. Почти всички листа са опадали, около мен стърчат само сивите стволове на полумъртвите дърве­та. Защо ли живея сред това мрачно блато? Вадя цигара. Май не ми се пуши, но навикът ми казва, че трябва. Трябва ли? Откога цигарата ми е станала задължение? Да, твърде противно е да пушиш сутрин на гладно. А преди във весела компания цигарата ми доставяше удоволствие, беше нещо като символ на мода, свобода и стил. Но празниците свършват и настъпват сиви дъждовни делници с локви от непре­одолими проблеми. И преглъщаш всеки проблем с няколко цигари, сякаш си казваш: ще изпуша тази цигара, ще си почина и отново ще се гмурна в опротивялата ми рутина. В очите ми попадна цигарен дим и аз ги покрих с ръце като обидено дете. Колко ми е омръзнало всичко! И сякаш да потвърди мислите ми, едно брезово клонче се огъна ко­варно и ме удари по лицето. Отврат! Вбесен го счупих и го отметнах настрани. То увисна, залюля се и заподскача като паяк, като че ли ми показваше собственото ми безсилие да променя нещо в този свят. Унило се помъкнах по-нататък. Всеки път, когато се опитвах да се боря със света, той отначало се поддаваше и ме обнадеждаваше, а после яко ме перваше по носа. Само във филмите героите вървят неот­клонно към целта си и помитат всичко по пътя си. В реал­ността е другояче. Отначало печелиш – веднъж, втори, трети път. Въобразяваш си, че си победител, и уж ти се струва, че целият свят е в джоба ти, но в крайна сметка винаги губиш. Ти си само една гъска за празника — угояват те, за да те опекат и да те изядат. Веселата музика не е за теб. Сгрешил си – това не е твоят празник. Сгрешил си…

Стигнах до морето, затънал в тъжните си мисли. Вълничките злобно хапеха песъчливия бряг. Морето не­дружелюбно ме облъхна със студена влага. Тлъсти чайки мързеливо пристъпяха по брега и кълвяха някаква гнилоч. Очите им излъчваха студена черна пустота. В тях сякаш се отразяваше целият заобикалящ ме свят, също толкова сту­ден и враждебен.

Клошар събираше празни бутилки по брега. Я се ма­хай, мърльо такъв, искам да остана сам. Не, май идва към мен – навярно ще проси пари.

Я по-добре да се прибирам. Никъде няма мира! Колко съм уморен! Винаги съм уморен, дори когато си почивам. Живея, сякаш излежавам присъда. Струва ми се, че скоро всичко ще се промени, ще започне нов етап и тогава ще стана друг и ще мога да се радвам на живота. Но всичко това е в бъдещето. А засега – същата унила каторга. Чакам ли, чакам, а бъдещето така и не идва.

Както винаги, сега ще си изям безвкусната закуска и ще отида на скучната си работа, където пак ще изстисквам от себе си резултати, които са нужни другиму, но не и на мен. Още един ден от тежкия ми и безсмислен живот…

Събудих се от шепота на утринните звезди. Ама че га­ден сън сънувах! Сякаш се е върнало късче от предишния ми живот. Добре че е само сън. С облекчение се протегнах към котарака. Виж го, мързеливеца, как се е изтегнал и само помръдва ухо – показва ми, че е осведомен за присъствие­то ми. Ставай, мустакатко! Ще дойдеш ли да се поразхо­дим? Поръчах си слънчев ден и тръгнах към морето.

Пътеката прекосяваше гората и шепотът на утринните звезди постепенно потъна и сякаш се разтвори в разногла­сия птичи хор. Някой там, в храстите, особено се старае­ше: „Храна! Храна!“ А, ето те, негоднико. И как такава пухкава топчица успява да крещи толкова силно? Чудно, преди не ми беше идвало наум: всички птици имат съвърше­но различни гласове, но нито един не е в дисонанс с общия хор. Винаги звучи толкова стройна симфония, която не е по силите на никакъв оркестър.

Слънцето протегна лъчите си между дърветата. Това магическо осветление оживи цветовете и превърна гората във вълшебна холограма. Пътеката грижливо ме отведе до морето. Изумрудените вълни тихо си шепнеха с топлия ве­трец. Брегът изглеждаше безкраен и пустинен, но аз изпит­вах уют и спокойствие, сякаш нашият пренаселен свят беше отделил това кътче специално за мен. Някои смятат окол­ното пространство за илюзия, която сами си създаваме. Нищо подобно, нямам такова самомнение, за да твърдя, че цялата тази красота е родена единствено от моето възпри­ятие.

Все още потиснат от неприятния си сън, започнах да си припомням предишния си живот, който наистина беше унил и мрачен. Тогава все исках от света това, което уж ми се полагало. А светът ми обръщаше гръб. Мъдри съветници ми казваха, че той не се поддава толкова просто, трябва да го завоюваш. И аз се мъчех да го преборя, но пак нищо не постигнах, само дето ми свършиха силите. Съветниците отново имаха готов отговор: ти си лош, отначало се проме­ни, а сетне искай… Опитах се да се преборя със себе си, обаче се оказа, че това е още по-трудно.

Но веднъж ми се присъни, че съм в природен резерват. Заобикаляше ме неописуема красота. Разхождах се и се възхищавах, когато внезапно се появи сърдито старче с бяла брада – както разбрах, Надзирателя на резервата, и започ­на мълчаливо да ме наблюдава. Тръгнах към него и едва отворих уста, но той рязко ме прекъсна. И заяви, че нищо не иска да чува, че се е изморил от капризни и алчни посе­тители, вечно недоволни, които все искат нещо, вдигат шум и оставят след себе си купища боклуци. С разбиране ким­нах и се отдалечих.

Скоро пред мен отново изникна Надзирателя. Сурово­то изражение на лицето му беше поомекнало. С жест ми предложи да го последвам. Изкачихме се на зелен хълм и пред нас се ширна удивително красива долина. Там имаше някакво селище. Къщите като играчки бяха потънали в зе­ленина и цветя и изглеждаха някак си нереално. У мен възникна подозрението, че такова нещо може да съществу­ва единствено насън. Погледнах въпросително към Надзи­рателя, но той само се подсмихна в брадата си, все едно ми казваше: „Какво още има да видиш!“

Вече слизахме към долината, когато осъзнах, че не пом­ня как съм попаднал в резервата. Обърнах се към стареца и май направих неловката забележка, че, видите ли, си­гурно добре се чувстват щастливците, които могат да си позволят да живеят сред такава красота. А той раздразнено ми отговори: „Ами че кой ти пречи и ти да бъдеш един от тях?“

Започнах с изтърканите приказки, че не всеки се ражда богат и никой не може да командва съдбата си. Надзирате­ля не ми обърна внимание, само каза: „Тъкмо там е работа­та, я, че всеки е свободен да избира всякаква съдба. Един­ствената свобода, с която разполагаме, е свободата ни на избор. Всеки може да избира всичко, което поиска.“

Понечих да възразя. Но Надзирателя не искаше дори да ме изслуша: „Глупак! Ти имаш правото да избираш, но не го използваш. Изобщо не разбираш какво значи да изби­раш.“

Това е бълнуване! Как мога да избирам всичко, което си поискам? Можеш да си помислиш, че в този свят всичко е позволено. И изведнъж осъзнах, че това е сън. Озадачен, не знаех как да се държа в тази странна ситуация.

Доколкото си спомням, намекнах на стареца, че насън, впрочем както и наяве, той има правото да говори всякакви глупости — точно това е свободата му. Но май забележката ми изобщо не го засегна, само го разсмя. Схванал колко глупава е ситуацията (и защо ли започнах спор с лице от собствения си сън?), аз вече размислях дали не е по-добре да се събудя. Старецът сякаш отгатна мисълта ми. „Стига толкоз, времето ни е малко – каза той. — Не очаквах, че ще ми изпратят кретен като теб. И все пак ще се наложи да изпълня мисията си.“

Заразпитвах го каква е тази „мисия“ и кои са „те“. Той игнорира въпросите ми и ми зададе, както ми се струваше тогава, глупава гатанка: „Всеки човек може да се сдобие със свободата да избира всичко, което си поиска. Ето ти и гатанката: как да се сдобиеш с такава свобода? Ако я от­гатнеш, твоите ябълки ще паднат на небето.“

Ама какви ябълки?

Вече губех търпение и му възразих, че нямам намере­ние нищо да отгатвам – само насън и в приказките са възможни всякакви чудеса, а в реалността ябълките в крайна сметка винаги падат на земята.

А той ми отговори: „Стига толкоз! Да вървим, трябва да ти покажа нещо.“

Като се събудих, със съжаление разбрах, че не помня съня си по-нататък. Но изпитвах ясното усещане, че Над­зирателя ми е дал някаква информация, която обаче не бях в състояние да изразя с думи.

В паметта ми се беше врязала само една непонятна ду­ма – транссърфинг.

Единствената мисъл, която се въртеше в ума ми, бе, че не е необходимо аз да подреждам света- всичко е създадено отдавна без моето участие и за мое благо. Освен това не бива да се боря със света за място под слънцето – това е най-неефикасният начин. Излиза, че никой не ми забранява про­сто да избера за себе си света, в който бих искал да живея. Тази идея ми се струваше абсурдна и аз най-вероятно щях да забравя съня си, но скоро за най-голямо мое учуд­ване открих, че в паметта ми се появяват съвсем ясни спо­мени, какво разбираше Надзирателя под думата да изби­раш и как се прави това. Решението на гатанката му дойде от само себе си, като знание отникъде. Всеки ден ми се разкриваше нещо ново и аз всеки път изпитвах грандиозно и странно учудване, граничещо със страх.

Не съм в състояние да обясня рационално откъде ми дойдоха тези знания. Само едно мога да твърдя напълно уверено: в главата ми не можеше да се роди нищо подобно. Откакто открих транссърфинга (по-скоро ми позволи­ха да го направя), животът ми се изпълни с нов, радостен смисъл. Всеки, който се е занимавал с някакво творчество, знае каква радост и задоволство носи предметът, направен със собствените ръце. Но това е нищо в сравнение с про­цеса на сътворяване на собствената съдба.

Макар че терминът „сътворяване на съдбата“ в обичай­ния му смисъл не подхожда особено тук.

Транссърфингът е начин да избираш съдбата си в бук­валния смисъл, както в супермаркета.

Ще разберете защо ябълките могат „да падат на небе­то“, какво е „шепотът на утринните звезди“, както и още много, все необикновени неща.

 

 

ГАТАНКАТА НА НАДЗИРАТЕЛЯ

Съществуват различни подходи за обяснение на съдба­та. Един от тях е, че съдбата е участ, която ни е предопре­делена предварително. Каквото и да правиш, не ще избя­гаш от нея. От една страна, подобно обяснение потиска с безизходността си. Излиза, че ако на човек му се е паднала не най-добрата съдба, няма никаква надежда за подобрява­нето й. Но, от друга страна, винаги има хора, които са до­волни от съществуващото положение. Защото щом бъде­щето е до голяма степен предсказуемо и не плаши с неизве­стността си, това е удобно и сигурно.

Въпреки това фаталната неизбежност, разбрана по този начин, предизвиква чувство на неудовлетвореност и вътре­шен протест. Човекът, ощетен откъм успехи, се оплаква от съдбата си: защо животът е толкова несправедлив? Един има всичко в излишък, а друг постоянно се нуждае от нещо. Един всичко постига с лекота, а друг се трепе от сутрин до вечер и пак не успява. Един е надарен с красота, а друг -непонятно за какви грехове, цял живот го смятат за второ качество.

Защо е това неравенство?

Нали животът не знае граници в многообразието си -защо тогава поставя ограничения на определени групи хора? С какво са се провинили те, родените без късмет?

Така се появяват всевъзможните учения за кармата. Човек може да си помисли, че Бог си няма друга работа, освен да възпитава непослушните си деца, но дори въпре­ки могъществото си се затруднява със самия процес на възпитаване. Вместо да ни наказва за греховете ни през настоящия живот, той, кой знае защо, отлага възмездието, макар че какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни?

Друга версия за неравенството обнадеждава, че нужда­ещите се и страдащите ще получат щедра отплата, но пак или някъде на небесата, или в някой следващ живот. По­добни обяснения не са напълно задоволителни. Практиче­ски не е важно дали съществуват миналите и бъдещите животи, защото човек помни и осъзнава само един – насто­ящия, и в този смисъл той му е единствен.

Ако вярваме в предопределението на съдбата, тогава най-доброто средство против тъгата ще бъде смирението. И отново се намират обяснения от рода на: „Щом искаш да бъдеш щастлив – бъди такъв.“ Бъди оптимист и се за­доволявай с това, което имаш. Човек трябва да разбере: той е щастлив, защото вечно недоволства от съдбата си и твърде много иска. А той трябва да бъде доволен по опре­деление. Трябва да се радва на живота. Но същевременно някак си не върви да посреща с радост сивата действител­ност.

Нима няма право да иска нещо повече? Защо да се насилва и да се радва? Та това е все едно да се насилва да обича!

В краката ни вечно се мотаят някакви „просветлени“ личности, призоваващи към всеобща любов и прошка. Можем да се заметнем презглава с тази илюзия, за да не се сблъскваме със суровата реалност, и тогава наистина ще ни стане по-леко. Но дълбоко в душата си човек така и не успява да смели защо трябва да се насилва и да прощава на онези, които ненавижда, и да обича онези, които са му без­различни?

Каква полза ще има?

Получава се не естествено, а измъчено щастие. Сякаш радостта не бива да идва сама, а трябва да я изстискваш от себе си като паста за зъби.

Разбира се, има хора, които не вярват, че животът е тол­кова скучен и примитивен, та се ограничава само до една предопределена съдба. Те не искат да се задоволяват с това, което имат, и предпочитат да се радват на постиженията, а не на даденостите. За подобни личности се предлага друга концепция за съдбата: „Човек сам кове щастието си.“ А както е известно, за щастието трябва да се бориш. „Знае­щите“ ще изтъкнат, че нищо не се получава наготово. Ся­каш този факт е неоспорим: щом не приемаш щастието та­кова, каквото ти се дава, значи се налага да поработиш с лактите си и да постигнеш своето.

Поучителни истории разказват как героите са се сра­жавали мъжествено и самоотвержено и са се трудили ден и нощ, преодолявайки невероятни препятствия. Победителите се окичвали с лаврите на успеха само след като преминели през всички тегоби и лишения. Но и тук нещо не се връзва. Милиони се сражават и се трудят, а само единици постигат истински успех. Може да изгубиш целия си живот в отчая­на борба за място под слънцето, но така и да не постигнеш нищо.

Защо животът е толкова жесток и упорит?

Що за мъчителна необходимост – да се бориш със све­та, за да постигаш своето! А ако светът не поддава, значи е необходимо да се бориш със себе си. Щом си беден, болен, грозен и нещастен, сам си си виновен. Ти си несъвършен, следователно трябва да се промениш. Човек е изправен пред факта, че априори е сбор от недостатъци и пороци, над ко­ито трябва да работи усилено. Унила картинка, нали? Из­лиза, че щом на човек не му е потръгнало веднага и той не се е родил богат и щастлив, участта му е или смирено да носи кръста си, или да посвети целия си живот на борбата.

Защо ли обаче не ми допада и такъв живот?

Нима в тази безизходица няма никакъв светъл лъч? И все пак изход има. Той е колкото прост, толкова и приятен за разлика от всички гореизложени, защото лежи в съвсем друга плоскост. В транссърфинга концепцията за съдбата се основава на принципно различен модел на све­та. Не бързайте да махате разочаровано с ръка и да възклик­вате, че се опитват да ви пробутат поредната химера. Съгла­сете се — всяка от известните концепции за съдбата е из­градена върху определен светоглед, който на свой ред най-често се базира на недоказуеми отправни точки.

Например материализмът се основава на твърдението, че материята е първична, а съзнанието – вторично. Идеа­лизмът твърди точно обратното. Нито едното, нито друго­то твърдение е доказуемо, но въпреки това върху тях се градят модели на света, всеки от които е достатъчно убеди­телен и с множество предани защитници. И двете направ­ления във философията, науката и религията обясняват света по свой начин, по своему те и са прави, и не са прави. Никога не ще можем да опишем съвсем точно абсолютната истина, защото понятията, с които си служим, са относи­телни. В известната притча за тримата слепци се разказва как единият опипал хобота на слона, вторият – крака му, а третият – ухото, сетне всеки изказал мнението си какво е това животно. Ето защо да доказваме, че едното описание е единствено вярното, е съвършено безсмислено. Главното е то да работи.

Вероятно ви е позната известната идея, че реалността е илюзия, която ние си създаваме. Макар никой да не е обяс­нил смислено откъде се взема тази илюзия.

Излиза, че всички гледаме „кино“. Естествено това е твърде съмнително, но в известен смисъл има разумно зрънце в него. Според друго мнение материалният свят е само механизъм, действащ по строги закони, и не е по си­лите на нашето съзнание да определя нищо. И тук също има частица безспорна истина.

Но човешкият разум е устроен така, че се стреми да има под краката си твърда почва, лишена от нееднозначност. Иска ни се да разпердушиним едната теория и да издигнем на пиедестал другата – точно с това се занимават учените хилядолетия наред. След всяко сражение за истината на бойното поле непобеден остава един-единствен факт: вся­ка теория представлява само определен аспект от про­явата на многостранната реалност.

Всяка теория се потвърждава от времето, затова има право на съществуване. Както и всяка жизнена концепция работи. Ако сте решили, че съдбата е предопределена и не сте в състояние да я промените, значи ще бъде така. В такъв случай доброволно се предавате в чужди ръце, няма значе­ние чии, и се превръщате в лодка, носена от вълните.

А ако смятате, че сами градите съдбата си, съзнателно поемате отговорността за всичко, което се случва във ва­шия живот: изборът ви винаги се реализира. Каквото из­бирате, това и получавате. Какъвто и светоглед да избе­рете, истината ще е на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно защото и те са прави.

Ако вземем за отправна точка даден феномен, от него можем да изведем цял клон на знанието. И то ще бъде вътрешно непротиворечиво и успешно ще отразява една от проявите на реалността. Достатъчно е за основа на цялото знание да вземем един или няколко факта, които не са до­там понятни, но все пак са известни.

Например квантовата физика се базира на няколко не-доказуеми истини – постулати. Недоказуеми са, защото самите те са начална, отправна точка на знанието. Обектът на микросвета в квантовата физика се държи в някои слу­чаи като частица, а в други – като вълна. Учените не могат да интерпретират еднозначно този дуализъм, ето защо про­сто го приемат за даденост, т.е. като аксиома. Постулатите на квантовата физика помиряват многообразието от фор­ми на проява на реалността, също както слепците сякаш са се разбрали в едни случаи слонът да се държи като стълб, а в други – като змия.

Ако при описанието на обекта на микросвета изберем за основно свойството му на частица, тогава ще получим модела на атома, построен от известния физик Нилс Бор. В него електроните обикалят около ядрото като планетите в Слънчевата система. А ако за основно свойство изберем вълната, тогава атомът ще прилича на размито петно.

Както единият, така и другият модел работи и отразява отделни форми на проява на реалността. Пак излиза, че ние получаваме това, което избираме.

Изобщо всяка проява може да послужи за постулат и следователно за отправна точка на даден клон от знанието, което безспорно ще работи и има право на съществуване, В търсенето на истината хората винаги са се стремили да разберат природата на света, изучавайки отделните му ас­пекти. Купища научни знания са се създавали като описа­ния и обяснения на едни или други природни явления. Така са възникнали отделните клонове на знанието, които често си противоречат.

Природата на света е единна, но постоянно демонстри­ра различни лица. Едва успели да разгледат и обяснят как­то трябва едното лице, веднага пред хората изниква друго, което изобщо не се съгласува с предишното. Учените се опитват да обединят различните прояви на реалността, за да премахнат противоречията, но това трудно им се удава. Съществува само един-единствен, неподлежащ на съмне­ние факт, който обединява всички клонове на знанието -многообразието и многостранността на формите на про­ява на реалността. Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално свойство.

Увлечени в опитите си да обяснят отделните прояви, привържениците на различните клонове на знанието, кой знае защо, подминават точно този факт. И наистина, какво ли друго може да се извлече от него? Многовариантността служи за начална точка, подобно на нулата в координатна­та система. Всички отправни точки на различните клонове на знанието са вторични по отношение на нея.

На самата начална точка обаче не се обръща внимание, сякаш тя не съдържа никаква информация. Но въпреки това информация има, и то твърде удивителна.

За да разрешим Гатанката на Надзирателя, ще вземем за отправна точка именно свойството многовариантност. С други думи, ще приемем за постулат факта, че реалност­та притежава безкрайно разнообразие на формите на проява. Въпреки общия характер на нашия постулат ще се убедим какво интересно и неочаквано знание ни разкрива.

Да започнем оттам, че формите на проява на реалност­та трябва да имат източник, от който произлиза цялото това разнообразие. Къде „са записани“ всички закони на нашия свят? Той се проявява като движение на материята в прост­ранството и времето. Това движение се подчинява на опре­делени закони.

Както знаете, точките са разположени на графиката на функцията според определена математическа формула. Може да се каже, че законът за движение на точката върху графиката е определението на функцията. Но формулите, както и законите са абстрактни изобретения на човешкия разум, създадени за по-удобно разбиране. Малко вероятно е природата да ги пази някъде.

По какъв друг начин можем да фиксираме разположе­нието на точките върху графиката? Разбира се, като без­крайно голяма съвкупност от координатите на всички точ­ки. Вместимостта на човешката памет е ограничена и не може да се справи с огромния обем. Но за природата без­крайността не е проблем. За нея не е необходимо да обоб­щава разположението и движението на точките върху гра­фиката във вид на формула. Ако накъсаме линията на функ­цията на безкрайно малки точки, бихме могли да разглеж­даме всяка точка като причина, а следващата – като следствие. Следователно всяко движение на материална точка в пространството и времето е безкрайно дълга непрекъсната верига от безкрайно малки причини и следствия.

В нашето знание движението на материята е представе­но като закон, в природата обаче то съществува в натурал­на форма – като безкрайно множество от причини и след­ствия. Грубо казано, данните за всички възможни точки на движение на материята се пазят в някакво информационно поле, което ще наричаме пространство на варианти. То съдържа информация за всичко, което е било, е и ще бъде. Пространството на варианти представлява напълно материална информационна структура. Това е безкрайно информационно поле, съдържащо всички възможни вари­анти на всички събития, които могат да се случат. Бихме могли да кажем, че в пространството на варианти има всич­ко. Нека не гадаем как се пази тази информация – за наша­та цел това няма значение. Важно е само, че пространст­вото на варианти е нещо като шаблон, координатна мрежа за всяко движение на материята в пространст­вото и времето.

Във всяка точка на пространството има отделен вари­ант на едно или друго събитие. За по-лесно разбиране ще смятаме, че вариантът се състои от сценарий и декори.

Декорите са външният вид или формата на проява, а сценарият – пътят, по който се движи материята.

За по-удобно можем да разделим пространството на варианти на сектори. Всеки си има свои сценарий и деко­ри. Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите в сценариите и декорите. Човешката съдба също е представена с множество вари­анти.

Теоретично няма никакви ограничения за сценариите и декорите на човешкото съществуване, тъй като прост­ранството на варианти е безкрайно. Всяко незначително събитие влияе върху поврата на съдбата. Човешкият живот, както и всяко друго движение, е низ от причини и следствия. В пространството на варианти следствието винаги е разположено до своята причина. Едното следва след другото, ето защо секторите на съдбата се подреж­дат в линия на живота.

Сценариите и декорите на секторите върху една линия са горе-долу еднакви. Човешкият живот тече равномерно в една насока, докато не се случи събитие, което променя сценария и декорите. Тогава съдбата прави поврат и пре­минава в друга линия на живота.

Представете си, че сте гледали някакво представление. На следващия ден отново отивате в театъра на същия спек­такъл, но той вече е с други декори. Това са близко разпо­ложени линии на живота. А през следващия театрален се­зон гледате спектакъла със същите актьори, но със значи­телни промени в сценария. Тази линия на живота вече е по-далеч.

И най-сетне, когато отивате на същата постановка в друг театър, вие гледате съвсем друга интерпретация на пиеса­та. Тази линия на живота е много далеч от първата.

Реалността се проявява в цялото си многообразие именно защото броят на вариантите е безкраен. Всяка отправна точка се превръща в низ от причинно-следствени връзки. Избирайки началната точка, вие получавате една или друга форма на проява на реалността. Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависи­мост от избраната начална точка. Всеки получава това, ко­ето си е избрал. Вие имате правото да избирате именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. Никой не ви забранява да си изберете съдбата, която ви харесва. Така че управлението на съдбата се свежда до едно просто нещо – да направиш избор. Транссърфингът отго­варя на въпроса как да се направи това.

И така, съществува информационна структура, съдър­жаща безкрайно множество потенциални възможности варианти, със собствени сценарии и декори. Движението на материалната реализация става съобразно със заложе­ното в тази структура. Процесът на движение на материята през пространството на варианти може да бъде показан със следния мислен експеримент.

Представете си тръба с вода. Покрай нея се премества охлаждащ пръстен, така че водата бързо замръзва, но само вътре в него, сякаш леден кристал се движи по тръбата. Водните молекули си остават на приблизително същите места в относително свободно състояние. В момента на преместване на пръстена молекулите в него се фиксират в замразен кристал с определена структура, сетне ледът се разтопява и водните молекули се освобождават. Сами­ят кристал не се движи. С други думи, в този случай ледът не плува във водата. Не се премества леденият кристал в тръбата с вода, а структурата, т.е. състоянието на замръз­ване.

По аналогия водата в тръбата е пространството на ва­рианти, а леденият кристал – материалната реализация на вариантите. Молекулите са хората, а положението им в структурата на кристала се реализира като вариант на съдбата. Няма само един отговор на въпроса чий аналог е охлаждащият пръстен. С други думи, по какъв начин и защо информационната структура се превръща в материя?

В микросвета материята може да се проявява като енер­гийно ядро. Известно е, че във вакуума протича непрекъснат процес на раждане и унищожаване на микрочастиците. Материя сякаш има, но същевременно тя няма истинска материална субстанция. Ясно е само едно: всичко, което можем да пипнем, има неуловима енергийна основа.

Надявам се, че не съм ви изморил чак толкова с физика. Засега се намираме едва в отправната точка на транссърфинга. Но онова, което ще узнаете от тази книга, вероятно до голяма степен ще ви шокира. Ето защо неизбежно съм принуден поне малко да се обосновавам теоретично, за да не губи разумът почва под краката си. Така че ви моля да се запасите с още малко търпение.

Морската вълна е друга аналогия, илюстрираща реали­зацията в пространството на варианти. Да допуснем, че вследствие на земетресение в морето се е образувала вълна. Тя се придвижва по морската повърхност като хребет, но самата вода остава неподвижна. Не се движи водната маса, а реализацията на енергийния потенциал. Едва на брега водата се излива на брега. По същия начин се държат и всички други вълни. В тази аналогия морето е пространст­вото на варианти, а вълната – материалната реализация.

И какво излиза – от една страна, материалната реализа­ция се движи в пространството и времето, а от друга, вари­антите са неподвижни и съществуват вечно.

Значи всичко е било, е и ще бъде?

А защо не?

Всъщност времето е също толкова статично, както и пространството. Течението на времето се усеща само кога­то се върти филмова лента и кадрите следват един след друг. Разгърнете филма и погледнете едновременно всички кад­ри. Къде се дяна времето? Всички кадри съществуват ед­новременно.

Времето е статично, докато не започнем да разглежда­ме последователно кадър след кадър. В живота става точно така, затова в съзнанието ни се е запечатала идеята, че всич­ко идва и си отива.

А всъщност всичко, записано в информационното поле, е било там винаги и ще си остане винаги. Линиите на живо­та съществуват като филмови ленти. Което е минало, не е изчезнало, а е останало. Което ще се случи, го има и сега. Текущият отрязък от живота е материалната реализация на пространството на варианти върху дадения отрязък от ли­нията на живота.

Мнозина възмутено ще попитат: „Как е възможно без­крайното множество от варианти на моята съдба да съществуват стационарно? Кому и защо е нужно? На Бога? На природните закони? И за какво?“

Представете си точка на координатната плоскост. Още в училище са ни казвали, че точката на плоскостта може да има всякакви координати хикс и игрек. Отбележете – вся­какви, и то от минус до плюс безкрайност. Тогава защо ни­кому не идва наум да попита: защо точката може да има всякакви координати?

А сега си представете точка, която се движи по линията на функцията и се чуди: „Как е възможно изминатият от мен път да е съществувал винаги и винаги да съществува? А как е възможно пътят, който ми предстои, вече да е пред­начертай?“

Но вие гледате на пътя на точката отгоре, затова за вас няма нищо чудно.

Пространството на варианти служи за шаблон, то оп­ределя по какъв начин да се прояви материалната реализа­ция. Представете си тъмна гора и човек с фенерче. Той върви през гората и осветява малък кръг около себе си. Реализацията се проявява като петно светлина. Защото тъмната гора представлява пространството на варианти, а осветеният кръг – реализацията на варианта в дадения участък. Тогава кой е източникът на светлина? С други думи, какво „запалва“, т.е. материализира варианта върху шаб­лона?

За да отговорим на този въпрос, ще се наложи да избе­рем още една отправна точка.

В наше време вече не подлежи на съмнение фактът, че мислите са материални. Реалността се проявява пред нас в две форми: от една страна, битието определя съзнанието, а от друга – има неоспорими доказателства за обратното. Мислите не са само мотив за човешките действия, а и оказ­ват пряко въздействие върху заобикалящата ни реалност. Например най-лошите ни очаквания непременно се сбъдват. Разбира се, можете да възразите, че това не е материализиране на мислите, а предчувствие за бъдещи не­приятности. Наистина в паранормалните явления има мно­го неясни и нееднозначни неща. Но това не означава, че можем да игнорираме тази форма на проява на реалността. Съществуват множество факти, които потвърждават непо­средственото влияние на мислите върху заобикалящата ни действителност.

Така или иначе, човешкото съзнание формира съдбата на човека. В настоящата книга става дума точно за това -по какъв начин става всичко.

За отправна точка ще вземем следното твърдение: излъчването на мислена енергия материализира потен­циален вариант. Имаме пълното право да го направим, тъй като реалността се проявява и във формата, в която съзна­нието определя действителността. Потвърждават го не само фактите от всекидневието, но и опитите на квантовите фи­зици.

За нас няма принципно значение самият механизъм на взаимодействие на мисленото излъчване с пространството на варианти. И досега остава неясно по какъв начин проти­ча процесът на предаване на информация – на енергийна или на някаква друга основа. За по-удобно просто ще пред­положим, че излъчването на мислена енергия „осветява“ определен сектор от пространството на варианти, вследст­вие на което вариантът получава материално въплъщение. Както сектора, така и излъчването има определени параме­три. Мисленото излъчване намира своя сектор, вариантът се реализира и следователно излиза, че съзнанието опреде­ля действителността.

Не бива обаче да забравяме, че това е само една от фор­мите на проява на действителността. Невъзможно е просто да си седим и само със съзерцание да формираме своята реалност. Макар да има хора, които буквално могат да ма­териализират предмети от въздуха. Но те са единици и не афишират способностите си. И все пак мислите оказват същото силно влияние върху човешката съдба, както и кон­кретните постъпки. Хората са свикнали действията им да причиняват видими и лесно обясними последици.

Влиянието на мислите става незабележимо, затова е необяснимо и непредсказуемо. Може да ни се стори, че е твърде трудно да установим нагледна причинна връзка меж­ду мислите и следващите събития. Но скоро ще се убедите, че човешките мисли формират реалността съвсем непосред­ствено. Човек получава това, което сам избира.

Някой ще възрази: „Излиза, че моретата, планините, планетите, галактиките – всичко е продукт на моето мисле­но излъчване.“

Човек понякога се мисли за център на Вселената. А всъщност заема само мъничка ниша в това безкрайно про­странство. Нашият свят населява множество живи организ­ми и всеки внася своята лепта в създаването на реал­ността. Всяко същество има свои параметри на мислено излъчване.

Ако не ви е приятно да смятате излъчването на расте­нията за мислено, наричайте го другояче, същността не се променя. Дори не може уверено да се твърди, че неживите предмети нямат подобно излъчване като живите организ­ми. Да не говорим за Единния Дух, пронизващ всичко съще­ствуващо, когото наричаме Бог. Всяко същество има свое съзнание и създава свой слой от света. Може да се каже, че във всичко на този свят има частица от Бога и следовател­но Той управлява целия свят.

Всеки човек върви по своята линия на живота. И съще­временно всички хора живеят в един и същ свят. Матери­алният свят е един за всички, но конкретната реализация за всеки човек е различна.

Да допуснем, че сте турист и се разхождате в прекрасен град. Любувате се на забележителностите, възторгвате се от красотата на архитектурата, виждате цветни лехи, фон­тани, алеи, усмихващи се лица на благоденстващи граждани. Минавате покрай кофа за боклук, а там се е спрял без­домник. И той като вас се намира в този свят, не е в друго измерение. И все пак не вижда същото като вас.

Той вижда празната бутилка в кофата, мръсната стена, съперника си, който е закъснял да вземе бутилката и сега си мисли дали да не я отнеме, полицая, подозрително на­блюдаващ бездомника. Вие живеете на една жизнена ли­ния, а той – на друга. Вашите линии са се пресекли в една точка върху пространството на варианти, ето защо този свят като материална реализация е един и за двама ви.

Всички прояви на материалната природа имат енергий­на основа. Енергийното поле е първично, всички останали физически прояви са вторични. Учените се опитват да обе­динят различните прояви на енергията в единна теория и скоро ще постигнат резултати. После обаче пак ще се на­ложи да съвместяват нещо, тъй като формите на проява на реалността са безкрайни. Без да се задълбочаваме в тези тънкости, да разгледаме енергията като някаква абстракт­на сила, която е невидима, но въпреки това обективно съще­ствува. За целите ни е напълно достатъчно да приемем фак­та, че енергията на човешките мисли е напълно материал­на. Тя не се върти само в нашите глави, а се разпространя­ва в пространството и взаимодейства с околното енергий­но поле. Днес никой не оспорва този факт.

За по-удобно като параметър на мисленото излъчване ще приемем неговата честота, също както честотата на радиовълните. Когато мислите за нещо, енергийната честота на вашите мисли е настроена към определена област в про­странството на варианти. Когато енергията попадне в да­ден сектор, става материално реализиране на определен вариант. Енергията има сложна структура и пронизва всичко съществуващо в този свят. Преминавайки през човешкото тяло, тя се модулира от мислите и на изхода вече притежа­ва характерните за тези мисли параметри.

На същия принцип работи радиопредавателят.

Параметрите на енергията поемат характеристиките на мислите. Така че на изхода имаме мислено излъчване, кое­то преобразува сектора на пространството на варианти в материална реализация. Когато мислите нещо лошо или нещо хубаво, вие излъчвате мислена енергия в простран­ството на варианти. Модулираната енергия се наслагва върху определен сектор и това внася съответните промени в живота ви.

Жизнените обстоятелства се създават не само от кон­кретни постъпки, а и от характера на човешките мисли. Ако сте настроени враждебно към света, той ще ви отвърне със същото. Ако непрекъснато изразявате недоволство, ще имате все повече поводи за това. Ако в отношението ви към действителността преобладава негативизмът, светът ще обърне към вас най-лошата си страна. И обратно, позитив­ното отношение променя живота ви към по-добро в бук­валния смисъл. Човек получава това, което избира. Такава е реалността, независимо дали ви харесва или не.

Докато мислите ви са горе-долу еднакви като насока, вие се намирате на една и съща жизнена линия. Щом про­мените отношението си към действителността, параметри­те на мисленото ви излъчване получават нови характери­стики и материалната реализация на вашия живот се прехвърля на друга линия.

Там събитията се разгръщат вече по друг сценарий съо­бразно с параметрите на вашето излъчване. Ако сценарият по някакви причини не ви харесва, вие се борите, за да про­мените ситуацията. Когато се сблъска с препятствия, все­ки реагира негативно – или проявява недоволство, или из­пада в депресия. Мисленото ви излъчване се прехвърля на линия, където препятствията са още повече. И ви се стру­ва, че животът ви се плъзга надолу по наклонена плоскост. Този процес изглежда неуправляем, но всъщност тъкмо вие със своите мисли насочвате реализацията си към про­блемни области на пространството на варианти. Смятате, че с действията си преодолявате препятствията. А в дейст­вителност излиза, че получавате това, което сами сте си избрали. Изберете ли борбата с препятствията – получава­те ги в излишък. Погълнати ли сте от мисли за проблемите си – те винаги ще присъстват в живота ви. Насочвате дей­ствията си към промяна на ситуацията върху текущата жизнена линия, но не можете да промените сценария в про­странството на варианти. Във ваша власт е само да избере­те друг. Опитвайки се да промените неудобните моменти в сценария, мислите точно за това, което не ви харесва. По този начин изборът ви се реализира успешно и вие получа­вате онова, което не искате.

На дадената жизнена линия не е възможно да промени­те нещо. Също както на посещение в картинна галерия не можете да махнете или да преместите експозицията, която не ви харесва. Тук вие не сте господар. Но никой не ви за­бранява да преминете в друга зала, за да гледате онова, ко­ето повече ви харесва.

Естествено, преминаването на жизнена линия, където всеки получава според потребностите си, не става просто по желание. Не всички мисли подлежат на реализиране и не всички желания са изпълними. Тук работата не е в съдържанието на мислите, а в тяхното качество. Само меч­та или желание още не е избор. Мечтите не се сбъдват. Необходимо е да се изпълнят определени условия, които ще разберете, след като прочетете тази книга.

В пространството на варианти за всеки човек има без­крайно множество линии на съдбата. Нямаме основание да се сърдим на съдбата си, защото ни е дадено правото на избор. Проблемът ни е само в това, че не умеем да избира­ме. Светът се проявява в цялото си многообразие, той ся­каш е създаден да задоволява всички потребности. В него всеки може да намери всичко, което душата му иска. Дори в различните клонове на знанието той обръща към нас стра­ната, която бихме искали да видим.

Например идеализмът твърди, че светът е илюзия – и той се съгласява.

Материализмът твърди обратното – и светът пак няма нищо против.

Хората се изпокарват, налагайки своето отношение към света, а той показва, че всички са прави. Нима това не е забележително?

Пространството на варианти са т.нар. илюзии, а мате­риалната реализация – онова, което се разбира под матери­ален свят. Винаги получаваме това, което избираме.

В Корана има следните думи: „Човешката съдба е запе­чатана в Книга.“ Има се предвид, че съдбата е предначертана и не можеш да избягаш от нея. Подобни твърдения можем да срещнем и в другите религии. Действително чо­вешката съдба вече е предначертана. Грешката на религии­те е, че тя има не само един, а безкрайно множество вари­анти. От съдбата си не можеш да избягаш. И това до из­вестна степен е вярно, защото не е възможно да се проме­ни сценарият на варианта. Да се бориш с околния свят, за да промениш съдбата си, е трудно и неблагодарно занятие. Не си струва да се бориш, за да промениш сценария, просто трябва да избереш вариант според желанията си.

Разбира се, всичко това е твърде необичайно и предиз­виква основателни съмнения. Но и не разчитам, че с готов­ност ще приемете модела на вариантите. Та и самият аз не вярвах, докато не се убедих, че транссърфингът работи, и то безотказно. Няма смисъл да предпочитате един или друг модел само за да постигнете някаква абсолютна истина. Не самият модел има значение, а практическият резултат, по­лучен вследствие на него.

Различните математически модели представят едно и също физическо явление по различен начин. Нали ще бъде забавно, ако специалистите по аналитична геометрия вне­запно въстанат срещу математическия анализ и започнат да доказват, че геометрията е единствено вярната математическа дисциплина? Математиците успяха да се споразу­меят, а философите и религиозните дейци – не.

Къде се намира пространството на варианти?

На този въпрос е много трудно да се отговори. От глед­на точка на нашето триизмерно възприятие може да се каже, че то е навсякъде и никъде. Представете си безкрайна пло­скост, без начало и край, където живеят двуизмерни чове­чета. Те не подозират, че има трето измерение. Струва им се, че плоскостта е единственият свят и не могат да разбе­рат как тъй ще има нещо извън него. Но ние знаем, че щом в този модел добавим още едно измерение, можем да създа­ваме безкрайно множество такива плоскости. Тъй че нека не ви тревожи фактът, че не сме в състояние нагледно да представим по какъв начин наред с нашия свят могат да съществуват безкрайно множество паралелни светове.

Трудно е да се повярва, че паралелните светове реално съществуват. Но, от друга страна, лесно ли ви е да повяр­вате в теорията на относителността, според която с увели­чаването на скоростта на едно тяло и масата му се увелича­ва, а времето се забавя? Все още не е възможно да прове­рим това твърдение с личен опит. Не е важно дали го раз­бираме или не, а каква практическа полза можем да извле­чем от това твърдение.

В безграничното пространство да се спори за предим­ствата на един или друг модел е просто нелепо и дребнаво. Представете си безкрайността в посока на увеличаване на разстоянията. Там, далеч напред, просто няма край. В по­сока на намаляване на разстоянията, колкото и да е стран­но, също няма край. Ние можем да наблюдаваме само огра­ничена част от видимата Вселена. Както телескопът, така и микроскопът си имат граници. Безкрайността на микросвета с нищо не се различава от безкрайността на макросвета.

Според една хипотеза видимата от нас Вселена е про­излязла вследствие на Големия взрив и оттогава непрестан­но се разширява. В Космоса телата се движат с огромна скорост. Но, от друга страна, вземайки предвид и огромни­те разстояния, струва ни се, че разширяването на Вселена­та става много дълго и много бавно.

Известно е и че във вакуума във всеки момент от вре­мето сякаш отникъде се раждат и веднага изчезват елемен­тарни частици. Отчитайки относителността на простран­ството и времето, нищо не ни пречи да разглеждаме всяка частица като отделна Вселена, подобна на нашата. Защото не ни е известен строежът на елементарните частици.

За физиците те се проявяват ту като вълни, ту като ча­стици. Навлизайки все по-навътре в микросвета, относи­телните разстояния стават огромни и времето за вътреш­ния наблюдател се забавя. За външния наблюдател наша­та Вселена съществува един миг, като родена и угаснала във вакуума частица, а за нас като вътрешни наблюдате­ли  живее милиарди години.

Когато отпивате глътка кафе от чашата си, замислете се колко вселени сте погълнали? Безкрайно множество, защо­то безкрайността не се дели на части. Вътре в микросвета „да се лети“ е също толкова далеко и дълго, както и в без­брежните простори на външния Космос. Отрязъците време могат да бъдат както безгранично малки, така и огромни.

Всяка точка върху времевия отрязък можем да разглеж­даме като начална, от двете страни на която се простира безкрайността на времето. Движението на началната точка върху времевия отрязък не променя нищо нито назад, нито напред.

Цялата тази безкрайност на вложените един в друг све­тове съществува едновременно.

Във всеки момент центърът на Вселената се намира във всяка точка, защото всяка точка е заобиколена от всички страни с безкрайността.

И всички събития съществуват едновременно по съща­та причина, поради която центърът на Вселената се намира във всяка точка в едно и също време.

Трудно е да си представим това. Но и безкрайността е невъзможно да обхванем с един поглед. Колкото и да се движите мислено из Вселената, ще ви заобикаля все съща­та безкрайност.

Съществуват и още по-объркани теории, според които нашата видима Вселена в четириизмерното пространство се превръща в крайна сфера. Но от това не ни става по-леко, защото теоретично измеренията пак могат да са без­крайно множество.

Като нямаме възможност да си представим всичко това, сме принудени да се задоволяваме с ограничения си кръго­зор и да се правим, че разбираме нещо.

Изобщо в съвременната наука има много непонятни и необясними неща, обаче това не ни пречи да се ползваме от плодовете й. Когато приложите принципите на транс-сърфинга, ще получите зашеметяващи резултати. Само нека веднага се разберем да не се измъчваме с въпроси защо и как именно работи това.

Със съшия успех детето може да попита някой физик: „Защо телата взаимно се привличат?“

Ученият ще отговори: „Защото действа законът за гра­витацията.“

Следва друг въпрос: „А защо действа законът за грави­тацията? Все пак защо телата се привличат?“

Отговор няма.

Та да оставим това неблагодарно занимание – да обяс­няваме нещо си, и просто да се възползваме от резултатите на модела на вариантите. Не ни е съдено всичко да знаем и да разбираме.

От модела на вариантите следва, че човек сам твори съдбата си. И въпреки това концепцията за съдбата в транссърфинга се различава от общоизвестните. Къде е разликата? Там, че можете да избирате своето щастие, а не да се борите за него. Не бързайте тутакси да приемете или да отхвърлите модела на вариантите. Просто си за­дайте въпроса: какво сме постигнали в борбата със света за своето щастие? Всеки решава сам за себе си дали да продължава в този дух или все пак да опита и друг начин. Защото можеш да изгубиш цял живот в борба и да не по­стигнеш нищо. Не е ли по-лесно да накараш света сам да тръгне насреща ти? Та нали точно това му е работата – да реализира вашия избор.

Избраната поръчка се изпълнява винаги и безусловно. Но изборът не е желание, а нещо друго, какво – тепърва ще разберете. Желанията се изпълняват само в приказките. Точно затова се е утвърдило убеждението, че да се изпълня­ват те е или много трудно, или е невъзможно.

Направихме едва първата стъпка към отгатването на Гатанката на Надзирателя.

Скоро ще разберете защо желанията не се изпълняват, а мечтите не се сбъдват.

РЕЗЮМЕ

Реалността се проявява в безкрайно многообразие от форми.

Многовариантността на света е първото му и фун­даментално свойство.

Всеки модел представлява само отделен аспект от проявата на реалността.

Всеки клон от знанието се основава върху избран ас­пект от проявата на реалността.

Изборът ви винаги се реализира. Каквото избирате, това и получавате.

Пространството на варианти е информационно поле за всичко, което е било, е и ще бъде.

Информационното поле съдържа потенциалните ва­рианти на които и да са събития.

Вариантът се състои от сценарий и декори.

Пространството може да се раздели на сектори, във всеки от които има свой вариант.

Колкото по-голямо е разстоянието между сектори­те, толкова по-големи са разликите във вариантите.

Секторите с приблизително еднакви параметри се подреждат в линия на живота.

Материалната реализация се движи в пространст­вото като плътно тяло.

Излъчването на мислена енергия материализира по­тенциално възможния вариант.

Всеки организъм дава своя принос в създаването на материалната реализация.

Когато параметрите на излъчване се променят, про­цесът преминава върху друга линия.

Не сте в състояние да промените сценария, но може­те да изберете друг.

Не е необходимо да се борите за щастието си – може­те просто да изберете вариант, който ви харесва.

 

 

Последвайте ме:

 

 

 

 

(4416)