На пръв поглед темата за омразата, като че ли, няма нужда от още един текст, посветен на нейното място и роля в човешкото съществуване, но само на пръв…

Щом като от памти века се е загнездила трайно в душите на повечето човеци, това означава, че Тя се е просмукала навсякъде и никак не е леко на малцинството, освободило се от оковите на омразата, да съществува в този океан от негативизъм, който става все по-отровен и смрадлив, колкото повече човечеството напредва по пътя на цивилизационния „прогрес”.

Кавичките на последната дума са си съвсем на място.

За какъв истински прогрес може да става дума, след като постиженията на науката и техниката най-вече през последните 100-200 години са насочени към осигуряване на комфорт единствено от материален характер на цената на разрушаването връзката на човека с всичко, от което е произлязъл и което истински го храни.

Връзката с Твореца отдавна е комерсиализирана от посредниците между Бог и човека, независимо на коя от официалните религии служат съответните „свещенослужители” (слава Богу, винаги е имало светли изключения от това правило).

Все още мнозинството вярващи изповядват вярата си пред така наречения „външен олтар” и чакат Бог или Господ да им даде и благополучие, и здраве, и любов…

Считат, че едното „Господи, прости ми, съгреших”, периодично изричано, е напълно достатъчно за изчистване на душите им.

Но Иисус някога каза на Мария Магдалена „Прощавам ти, но повече не греши” и тя стана най-вярната му следовница…

Често чувам как с думите „прекален светец и Богу не е драг” хората оправдават собственото си нежелание да приключат с привички, които рушат здравето им.

Почти всички „знаят” за вредата от химическите лекарства и торове, алкохола, тютюна, кофеина, газираните напитки, консервантите и оцветителите в съвременните храни и че месото на хранените с ГМО фуражи и натъпкани с антибиотици животни няма как да е полезно и…продължават да ги потребяват, защото така са свикнали, защото им е „хубаво” или „вкусно”, защото без съвременната химия светът щял едва ли не да загине…

И после, когато неминуемо дойдат болестите, започва едно вайкане, търчане по доктори, които от своя страна предписват отново химия или облъчване, други пък тръгват по врачки и екстрасенси – все търсене на помощ отвън – някой или нещо да ги оправи.

Това „оправяне”, естествено, има само временен характер, защото първопричината, коренът на неблагополучията си стои там вътре, в душата на човека.

Възможно е, обаче, да ти просветне, че МОЖЕШ да се обърнеш към себе си и да се запиташ „кой съм аз”, „какво в характера и привичките ми е предизвикало това рушене на здравето и съдбата ми”, „подвластен ли съм на страха и извиращия от него негативизъм (омраза, гняв, слабоволие, комплекси, чувство за вина…)”, „искам ли да поема по пътя на опознаването и промяната на самия себе си”…

Непрекъснато чувам „то, характер не се променя” или „а-ааа не мога аз, не мога”.

Няма не мога, има не искам!

Блатното спокойствие (нежеланието за промяна) е предпочитано от не малко хора, несъзнаващи, че това е най-прекият и сигурен път за активизиране на гнилостните процеси в телата на човека.

Никой не твърди, най-малкото аз, че е лесно.

Няма как да протече леко и безболезнено процесът, който съм нарекла „голямото чистене на Авгиевите обори”.

Страшно много нечистотии сме натрупали – шлаки, токсини и патологична слуз във физическото тяло; енергийни блокажи в етерното тяло, предизвикани от негативните мисловни модели и трупаните в тялото на емоциите чувство на вина, гняв, обида, нетърпимост, омраза…

Така или иначе само ние самите можем да разчистим, да ошетаме къщичката си.

И първото нещо, от което трябва да започнем е страха – изворът на всичките ни беди.

Всъщност, напълно съм съгласна, че ако въобще има грях, този грях се нарича СТРАХ.

Страхът от смъртта властва в душите на всички, които не владеят знанието, че Смъртта е врата към безсмъртието, че безсмъртната душа преживява по пътя на своята еволюция многобройни жизнени цикли, осъществявани на планетата на свободния избор, Земята – това своеобразно училище, в което учим необходимите за израстването ни уроци.

И тъй като този текст отговаря на въпроса дали е възможно да се излезе от кръга на омразата, да започнем с изясняването на понятието „кръг на омразата”.

Има образно казано два кръга – един малък и един безграничен.

Малкият, на омразата, в действителност е илюзорен.

И тъй като еволюиращият човек живее в илюзията на триизмерния свят, ако душата му е впримчена в капана на страха, му се струва, че се върти в омагьосания кръг на омразата.

В този кръг хората лесно се обиждат и гневят, все някой или нещо им е виновен, разменят си удари в лице и гръб, изневеряват, лъжат, манипулират…

Хората от този кръг си вярват, че просто светът е така устроен и така нареченото зло е вечно, а те самите са жертви на това многолико зло.

Хората от този кръг не знаят, че ние, човеците, не сме страх, че там вътре сме ОБИЧ, просто защото сме любимите деца на Бог.

Човекът е сътворен като богоосезаема необходимост по образ и подобие Божии.

Именно това Подобие – Диханието на Отца – е вложената в нас възможност да одухотворим материята, да възкръсваме, да извървим в цялост пътя на обожествяването и да станем съсътворители с Отца.

Иисус беше наречен богохулник, защото дръзна да изрече „Аз и Отец сме едно”, но ако у него и една клетка се беше усъмнила, ако не се бе „смирил до смърт”, нямаше да излезе от гробницата на своето тяло, нямаше да възкръсне чрез самокръщение, за да ни завещае „Дерзайте, аз победих света!”.
Само зрънце от тази дързост, частица колкото синапено семенце от Вапцаровата вяра са ни достатъчни, за да повярваме, че силата е вътре в нас и наша е отговорността да я изведем.

Вярата в себе си, увереността, че няма непостижими цели е здравият фундамент и задължително условие, за да съумеем да напишем домашното си, започвайки с „разчистването на Авгиевите обори”.

Изпълвайки душата си с любов и светлина, напредваме в изкуството да обичаме себе си и всичко останало – безусловно.

Постепенно чрез прошката и чувството на благодарност трупаният през годините негативизъм се стопява и мракът в душата започва да изсветлява, отстъпвайки пред силата на Любовта и Огъня на Знанието.

На мястото на убеждението, че на Земята властва неизкоренимото зло идва осъзнаването, че ТО просто е все още нееволюирало добро.

На мястото на чувството за разделеност и закотвеност в кръга на омразата идва приемането на всичко, което Е, осъзнаването, че сме неразделна част от Цялото, че всичко е вибрираща с различна честота енергия, че Всичко е Едно Цяло.
Когато в душата ти не е останала и капчица негативизъм, когато си се освободил от страха, ставаш неуязвим, недосегаем.

Няма за какво да се захване така наречената в сагата „Междузвездни войни” Тъмна страна на Силата, повече не привличаш нито болести, нито беди от всякакъв характер.

Враговете и неприятелите като че ли изчезват в небитието, остават само опонентите.

Малкият кръг на омразата все още съществува, но ти самият вече си вън от него – познал себе си, утвърждаващ себе си, СВОБОДЕН. Защото си цялостен в Цялото – в безграничния кръг на Любовта, Светлината, Истината, Мъдростта.
Защото не просто си прочел и пълнил базата данни с информация за духовно израстване и разширяване на съзнанието, а си вложил и ум, и сърце, и воля да разбереш и приложиш наученото, да изцелиш себе си, променяйки се, като по този начин се включваш със своя уникален, безценен принос в изцеляването на родната планета Земя.

Този е начинът човекът да изпълни предназначението си като венец на Божието творение, отговорен за еволюцията и на останалите царства на Земята (минералното, растителното, животинското), отговорен пред Твореца.

Той, човекът – бъдещ Съсътворител, бъдещ Бог и бъдеща Вселена.

Венелина Бербенкова

11 април 2010 г.

(2093)