Вашата игра се състои в това да държите своите карти.
„Първо, когато казвам вселена, имам предвид Бог или всичко съществуващо.
Когато казвам игра, това за мен означава съвършеният вселенски замисъл.
И когато казвам карти, това означава нашият избор да играем или да не играем.
Вашата игра се състои в това да държите своите карти.
С други думи, когато играете, вие сте част от плана, вие сте в играта или, както казват йогите, когато вие играете, сте единни с вселената и всичко се случва като че ли само по себе си.
Вие се появявате на нужното място и в нужното време и т.н.
Но ако не играете, всичко, което ще ви остане – това е ненужна купчина карти на пода и се случва обратното.
Прекарах първата половина от живота си, наблюдавайки и изучавайки играта и тя ме очарова, но най-интересното беше това, че никой не я забелязваше.
Аз никога не започнах играта, защото ми харесваше всичко да правя по своему и аз реших, че не искам да бъда част от играта.
Като доказателство за това ми останаха белези.
Прекрасно явление е, че имате избор – можете да хвърлите картите, когато пожелаете и да станете от масата. Но играта ще продължи – с вас или без вас.
Играта е започнала и вие имате карта.
Дилърът винаги е наблизо. Наречете го както искате..
Аз помислих за играта.
Кой или какво е нейният смисъл? А след това реших да не мисля, а просто да играя.
Защото често вие не можете дори да се запознаете с всички, които играят или да разберете каква точно игра играете. При това, вселената може да направи няколко резки завоя и, точно когато решите, че сте се хванали за нея, тя ще ви завърти като центрофуга.
За последните няколко години разбрах, че да се опитвам постоянно да разбера играта, това са твърде много усилия и може да ви лиши от удоволствието на играта.
Така че понякога е просто по-добре да позволиш на играта да върви и да наблюдаваш какво се случва. Този изход винаги е хубав, защото вселената планира играта така, че на всички да е добре.
Ако играете на една страна с вселената, в крайна сметка, всичко ще се получава забележително, въпреки че често началото и средата могат да ви объркат.
Има едно важно правило, което трябва да помните, когато играете с вселената.
Играйте с уважение и е желателно да показвате това уважение.
Не защото вселената може да ви се обиди, просто тя може да ви даде нова карта.
Защото вселената, освен това, обича и да учи. И е най-добре на вселената да не й се налага да ви учи на уважение към играта. Повярвайте ми, минал съм през това.
Разбирате ли, има два типа играчи.
Едните играят с вселената, а вторите просто взимат участие в играта.
Главната разлика се състои в това, че играещият с вселената се намира много близо до дилъра и, в общи линии, знае направлението, в което трябва да се развие играта и ще работи в това направление.
При това тези играчи знаят кой какви карти има.
Понякога, като че ли, вселената създава играта в хода на самата игра.
Виждате ли, когато играете коректно с вселената, което значи с уважение, любов и доброта, то тя продължава да ви дава карти.
Чувал съм, че ако получиш цялата колода, то вселената може да ти позволи и ти сам да раздадеш няколко карти. Но всичко, което знам е, че три или четири карти ще ти позволят да постигнеш много.“
~ „Посланикът“
Клаус Джоул
(3112)