web analytics
Меню

Приказка за моето „Тук и Сега“ и смокините.

Приказка за моето „Тук и Сега“ и смокините.

Приказка за Тук и Сега и смокините sm

 

 

 

Искам да ви разкажа за моето „Тук и Сега”, за моя Свят, за един мой „обикновен” ден.

Случвало ли ви се е да искате да кажете различни неща на различни хора, но, ако има възможност, да го сторите едновременно, защото у вас напират думите към всеки един, от например пет души, но ЕДНОВРЕМЕННО?

Искате да кажете толкова много неща, че нямате време да пишете, искате да говорите, за да предадете посланието си, защото чувствате, че, ако не го направите ТУК и СЕГА, след това няма да е същото. Точно в този момент някой очаква твоето внимание, дума, отговор, знак.

Времето, информацията, хората и събитията, произтичащи от тях, летят стремглаво с много висока скорост.

Имам чувство, че тичам във въздуха, малко над Земята … в пространството, че съм в друг Свят, далеч от ежедневието и битовизмите. В този Свят аз не съм сама, там сме  всички ние.

Обградена съм от единомишленици, сродни души, с които говорим на един и същ език. И всеки ден ставаме все повече и повече, откриваме се, разбира се, „случайно”. 

Всяко действие, вест, общуване, ново запознанство се появява, фиксира и прелива с финес в последващо, както грънчар извайва глината – мека, пластична и създава изящни форми, ние всички СЪЗДАВАМЕ нещо Ново.

Ние сме във всички точки на света и именно затова Духът Български, Генът, Българщината, които са Базата, се разпространяват като Светлината.

Често ме питат какво, всъщност, работя. Ето, какво:

Предстои ни много и нелека работа.

Тя няма часови рамки и фиксирано работно място. Тя не различава понятия като „ден” и „нощ”, това са териториални, земни понятия, За тази работа не плащат заплата и осигуровки. Не ни е отредена пенсия.

Да, все още са ни необходими средства, за да съществуваме физически, но и това ще се промени скоро. Храната бива не само материална и осезаема при докосване!

Вярвам, че ние сами творим своята реалност.

До вчера си „приятел” с „приятел” – сродна душа. Днес, обаче, интуицията долавя нов прочит на приятелството и ти се иска да го отпратиш в небитието.

Тук е трудното.

Усещаш нещо, знаеш, че трябва да направиш промяната, но липсва силата и непоколебимата вяра в правилния избор на 100%. Моля за помощ.

И в този момент се появява или Учителят, защото Ученикът е готов, за да ти даде липсващата увереност и да те подкрепи, или Ангелът със съответния знак на Вселената „да бъде или да не бъде”. Изкуство е да не го пропуснеш и да го изтълкуваш правилно.

Сега вече Ти знаеш как да постъпиш. Идва облекчението, което извира от сърдечната област и не се описва с думи.

Това е моето Тук и Сега.

Днес съм героиня на Приказен Свят – нов, наш, истински, изпълнен с вълшебства, здрав Дух, Любов и Светлина.

А какъв бе твоят ден?

p.s. А какво общо имат смокините? Каква е тази запалка?

Имат.
Смокините не са това, което бяха миналата година.
Запалката е ориентир за размера им.

Нищо не е както преди.

 

Тук и Сега е само „Днес“.

”Вчера” отлетя безвъзвратно.
”Утре” не ни е гарантирано.

ОРЕНДА!

 

 

(5971)

956 Общо 2 За деня