Преди много години бях богата…

 

 

Преди много години бях богата. 

Всички бяхме богати, във всеки случай, повече, отколкото сега. 

 

 

Имах село. 

 

 

Всеки имаше село, някои дори и по две села имаха.

 

 

Имах и Баба. 

 

 

Всички имаха Баба, дори по две баби имахме.

Как обичах да ходя на село лятото при баба ми! 

 

 

Помня как Тя ставаше в 5 часа всяка сутрин, когато аз станех, тичах в избата, където ухаеше на прясно изпечени катми на истински сач. 

И Вашата баба сигурно Ви е глезила с най-доброто: масленица, кокошка с ориз и картофи, ръчел, осмянка и т.н.

 

 

По цял ден шеташе из двора, не спираше, всичко светеше от честота. 

В избата на каменната мивка имаше един огромен калъп домашен сапун и купичка с фин пясък. 

Като хванеше да изтърка тенджерата с този пясък – светеше като нова. Не ти трябва Веро, Меро, Мистър Пропър, Вениш и тем подобни отрови.

 

 

Готвеше превъзходно, винаги бе лъчезарна и усмихната с румени бузи, дори до към 70 годишната си възраст. 

В „бюфета” в стаята имаше само един „благ мехлем” и меден вазелин за устни. С това поддържаше красотата си.

 

 

В 20 ч. вечерта, след като ми бе сипала вечеря, вече заспиваше пред черно-белия екран. И така до следващата сутрин. 

 

 

Живя до 82 години, защото имаше дом, двор, в който да се труди от сутрин до вечер, защото отглеждаше сама всички полезни плодове и зеленчуци, местни за региона и географската ни ширина, защото имаше истински кокошки, расли на свобода, които ни снабдяваха с истински пресни яйца. 

Защото ядяхме това кисело мляко в стъклените буркани с капачка от алуминиево фолио, всеки ден купувах с купони истински ръчен хляб, печен в пещ и апетитната му коричка оставаше наполовина, докато го донеса у дома.

 

 

И така. 

Да са живи и здрави бабите!

~
p.s. На моята скъпа приятелка с незабравимите спомени от „нашето село“ Vania Velkova!!!

 

(3755)