web analytics
Меню

Освен всичко друго, ние сме роби на вещите си…

„Освен всичко друго, ние сме роби на вещите си…

 

 

роби на вещите

така живеем в забързания свят на излишество,… затрупани с всевъзможни неща, от които нямаме нужда, но сме купували, за да запълним празнотата в себе си, а след това им ставаме служители.. местим ги от едно място на друго, прибираме ги и ги изваждаме.. бършем им прах или ги мием.. внимаваме да не се повредят и ги подреждаме… подреждаме си вътрешния дефицит на любов и внимание, на безсмислие и скука… и се опитваме да си създаваме приятни емоции, а всъщност СТАВАМЕ РОБИ…

Работим, за да си купим жилище, после пак работим, за да го обзаведем, после работим, за да си сменим интериора с нов по-модерен, после пак работим, за да си купим кола по-нова, после пак и пак и пак… и накрая си отиваме без нищо…

И животът ни минава в „работим и купуваме, за да слугуваме“.

 

Не знаем как да се наслаждаваме на малките неща, защото сме свикнали да има много, да се запасим,.. че да усещаме сигурност… Колкото по-големи неща, толкова по-сигурни ставаме в себе си…

Голям телевизор, който да виждате по-добре, че да ви манипулират по-качествено, голям хладилник, който да пълните повече, че да не изглежда празен… и всякакви други уреди и уредчета, и задължително голям гардероб, за да може да прибирате все повече дрехи, които сте обличали еднократно… е, ако има и стая-дрешник ще е още по-добре,… за да има какво да подреждате, че може един път на три години нещо да ви потрябва и да го нямате…

 

А бихте ли се замислили, какво от всичко у дома ви, ви доставя удоволствие..???

Какво в къщи можете да правите свободно…?

 

Прибирате се след работа, за да чистите и слугувате на вещите си,… да ги лъснете и подредите, че да имате илюзията за това, колко ви е подреден животът… и колко пълен.

 

А дали?… Пълни стаи, най-модерни, а душите празни и самотни… като в пустош…

 

Когато се разделих със съпруга ми и си тръгнах от семейното ни жилище, си взех едно сакче с дрехи и това беше всичко от целия ми двадесет и две годишен брачен живот…

Такава свобода… лекота… нямаш нищо, за което да се тревожиш…

Нямаш жилище на което да изплащаш кредит, нямаш скъпи мебели, които да пазиш, имаш само свободно пространство, с което можеш да правиш всичко… толкова, колкото е необходимо… нищо повече от това…

И душата ти, която създава уют и присъствие на духа, стига да е в мир със себе си… А тя, където и да отиде, щом е спокойна, ще го създаде…

 

Посещаваме скъпи хотели, с всички екстри и пак сме недоволни, търсим нещо да не ни е наред, да има за какво да си говорим докато почиваме, че иначе ще бъде много скучно, 5 звезди, а вътре празнота…

Като че ли отиваме на почивка за да не излизаме от стаята си…Е да..толкова много сме работили, че да си позволим два пъти в годината да почиваме като бели хора….“ КАТО“.

Когато вътре във вас нещата не са в ред, ще се опитвате да компенсирате отвън, за да се почувствате значими, успели..ще си купувате „щастие’, за да заличите поне малко нещастното си съществуване и грам наслада няма да изпитате от всичко, с което сте си заринали живота…

 

А колко му трябва на човек… да метнеш сакчето в багажника и да тръгнеш, да отсядаш и тук и там дори и под звездите…

И най-мекото легло няма да ви накара да заспите спокойно, когато животът ви, привидно богат и красив, е пълна измама.

 

Роби на вещите…, колкото повече, толкова повече…

Не пипай тук, не пипай там, не пуши в стаята, не седи на дивана с краката отгоре, не яж в леглото, не дишай, не мърдай.

Всички дружно и под контрол на масата и ръцете отгоре.

А темите на разговор… говорите ли си в къщи или само служебните неща…

Гушкате ли се… пръскате ли се с вода, смеете ли се, търкаляте ли се по земята… роните ли храна по пода, или живеете, за да пазите… и да внимавате, нещо да не се замърси (че колко пари струва).

Скъпи телефони в скъпи калъфчета…скъпи коли със скъпи гаражчета, скъпи бижута в скъпи ключалки и аларми и врати метални…


И едно безкрайно пазене и страх…

 

А колко му трябва на човек???

Огледайте се и ще видите с какъв излишък разполагате, а плачете, че лихвите на кредитите са високи… (особено високи за ненужни вещи).

Не е важно колко е скъпа храната Ви, а колко е скъп човекът с когото я споделяте, колко вие самите сте си скъпи на себе си…


Преди време на един семинар, който провеждахме с моя колежка, наблюдавах хората, за които беше важно всичко в стаята и в хотела да бъде перфектно, защото всичко вътре в тях в душата им не беше..

Тогава те ми казваха:

„Ванче, теб където и да те сложим ти от нищо не се оплакваш..?
Всичко ти харесва..“

Да така е, защото съм със себе си, а мястото е без значение.. звездите на хотела също, защото знам цената на живота – безценен е… в това тяло и в това време ще се случи само веднъж.

Всяко нещо, което мога да си позволя ме кара да се радвам като малко дете..прави ме щастлива, но не и негова слугиня… няма никакъв проблем да го загубя…


Нямам нищо против скъпите неща, но съм разбрала,че когато вътре в мен не е подредено, нищо няма да ме зарадва.

 

Карайте си колата, тя е за да ви служи, а не за да и служите вие…

Носете си хубавите дрехи по всяко време, те са за да ви доставят удоволствие на вас, а не на тези пред които ще ги покажете, купувайте си ги за себе си…

Радвайте се на всичко което имате в този момент, а не да мислите за това, което нямате…

Защото единственото което реално е ваше притежание е само този миг…нито утре, нито вещи, нито пари, нито коли…


Имате само сега, а дори не сте разбрали, с какво богатство разполагате….. С ЖИВОТ.“

 

~ чрез Мирослав Радев –  автор Анна Мария Бъчварова

(1578)

4009 Общо 2 За деня

Сподели мнение