web analytics
Меню

Мрежовите войни: насочени към широки маси от обществото

Мрежовите войни: насочени към широки маси от обществото

 

Мрежови войни. Войни от ново поколение small

 

Ново поколение войни

 

В епохата на постмодерна в главно оръжие за завоюване на една  държава и установяване на стратегически контрол над нея се превръща нейното собствено общество.

 

Глобалните интереси на Съединените щати, след като обявиха територията на цялата планета за зона на американските  интереси, заставиха стратезите на новата империя да се замислят и за нови средства за водене на войни. Да се поддържа в готовност многомилионна армия във всички части на света е не само много скъпо, а и неблагодарно за имиджа на „доброжелателната империя” занимание.

Уж Америка е далече, а окупаторът е тук на една крачка, усмихнат и добре екипиран, за да излива своя гняв.

Активността в търсене на нови форми за водене на войни се насочи към минимизиране на разходите по поддържане на войски и към стремеж за достигане на т.н. „трите  Б”: безнаказан разстрел на противник без оръжие на безопасно разстояние.

Оптимизирането на водене на военни действия доведоха в крайна сметка до концепцията на мрежовите войни (Net – Centric Warfare). Военната доктрина оттук нататък предполага въвличането във война на широки маси от хора. Не на отделни съединения, не на специално подготвени  бойци.

 

Войници на мрежовите войни ще  бъдат широки слоеве от обществото.

Това, с което се сблъска човечеството в последните две десетилетия действително поразява въображението и не може да се осъзнае веднага.

Отсега нататък завладяването на територии ще става не с използване на най-нови достижения на военната промишленост, а изобщо… без оръжия.

По-точно главното оръжие при завоюване на една държава  и установяване на контрол над нея става самото общество.

Мрежовите войни (Netware) е названието на военна доктрина, която премина от модерна в постмодерна.

В реално време може да се наблюдава, че тази доктрина „работи”. Под натиска на мрежовите войни падат една след друга държави, а военният контингент за воденето им е собственото население на тези държави.

Развитието на информационните мрежи, на канали за разпространение и на средства за комуникация за броени години формираха нова социална система – мрежовото общество т. е. общество, което е „включено към мрежа”.

И не става въпрос само за Интернет мрежата. Социалните мрежи възникнаха в началото off line, и чак след това след тоталната интернетизация се преместиха on line.

Възникналата нова социална система коренно променя характера на водене на война.

Сега вече новият характер на водене на войната въздейства на социалната система.

По-точно мрежова структура на обществото се създава за водене на мрежова война.

В началото се избира обекта на агресия, след което той се „омрежва” според целите на конкретната операция и чак след това започва „война”. Може и да не забележите класически бойни действия. Просто се събуждате една сутрин в друга държава, с друга идеология и с друг суверен.

Тази военна доктрина изисква въвличане във войната на широки маси. Субект на такава война са “skillful individuals” т.е. не какви да е лица, а добре информирани граждани, имащи собствено мнение по разни въпроси.

Когато тези субекти притежават и компютърна грамотност, то те са вече „advanced users”. Колкото повече граждани от обществото изказват собствено мнение по всеки повод, толкова по-често с него ще бъдат задължени да се съобразяват властимащите, политическият режим и държавният елит.

Идеалният случай за водене на мрежова война е гражданското общество т. е. общество, състоящо се от атомизирани  граждани.

Ако обществото, не дай Бог, се състои от колективни субекти: общини, етноси, племена, то това общество трябва да се хвърли в смут (хаос, война, хуманитарна катастрофа), за да се атомизира, да стане гражданско  и да стане възможно управлението му с помощта на мрежовите технологии.

По такъв начин всички решения на властващите започват да зависят от общността на горните две групи граждани: skillful individuals и advanced users. Един път заработи ли  „омрежването”, то скоро ще последва завоюването на обществото, държавата и народа  от глобалния хегемон и подчиняването му на неговите интереси.

Няколко въвеждащи тезиси за мрежовите войни

Ако се обърнем към тривиалните определения, то мрежовите войни представляват най-новата технология за завладяване на пространства, откъсване на територия и смяна на държавна власт без използване на класическите оръжия.

Това не значи, че горещи фази като заключителен акорд на мрежовите войни са изключени.

Обществото трябва да се потопи в хаос за неговото по-нататъшно трансформиране.

В това се състои смисълът на мрежовите войни – най-новата разработка на Пентагона.

Справедливостта изисква да отбележим, че теоретиците на тази концепция са ползвали разработките на съветските учени, които много точно са описали основните аспекти на „организационно оръжие”, което после получава названието Netwar.

За разлика от нашите учени специалистите на Пентагона са чели дисертациите на съветските учени. Сега вече подробностите на тази разработка не се огласяват открито и информация за нея се разпространява само в специализирани закрити общества и експертни форуми. Видно е, че американците, за  които «идеите имат значение» предпазливо се отнасят към знанието.

Описвайки разликата на мрежовите войни от обикновените, трябва да се вземат предвид три фази в развитието на човешката история: аграрна, индустриална и постиндустриална.

На тези три фази съответстват три социални формата: предмодерн, модерн и постмодерн. Днес съвременното общество все повече навлиза в постмодерна т. е. индустриалните технологии, с които се водеха обикновените войни, в които доминираха армии, брой войници и  военна техника, остават в миналото.

Постиндустриалните технологии поставят ударението на предаването на информация и тук ключов момент за размера,  средата и областта на нейното разпространение се явява мрежата.

Мрежа представлява всяка среда, с помощта на която може да се получи или прокара необходимата информация.

В реалността мрежа представляват обществени организации, фондове, неправителствени структури, движения и политически партии, които по един или друг начин се ангажират  с една от страните, водещи мрежовата война.

Информацията не е всичкият боклук, който човечеството получава от СМИ, от телевизионните канали и Интернет.

Умишленото замърсяване на ефира се прави и с цел да се затрудни отделянето на ценната от баластната информация. При това в постмодерна са твърде размити и критериите за ценност. В тази замърсена среда пряко в ефир, по открити канали, в официални съобщения и най-тиражни СМИ се предава информация, имаща стратегическо значение.

Задачите за агентурата в мрежовата война се предават не шифровани, а открито.

Те могат да бъдат чути от всеки, но не всеки  е в състояние да ги отдели от общия информационен поток и да ги разбере. По такъв начин мрежата служи за сито, което разделя ценната информация от останалия боклук и продължава да я разпространява по-нататък по мрежата.

Мрежовата война никого не се води директно.

Америка, а точно тя води сега мрежови войни, никога пряко не участва в мрежовите операции.

Мрежата не се управлява от един център.

В мрежовата война доминира  понятието  «намерение на командира». Участващите в мрежата трябва да  разбират смисъла на случващите се събития. Те не получават директно  команди «иди там!» или «направи това!», защото това не е класическа армия.

От Центъра на мрежовата операция могат да се огласяват с подразбиране някои неща на конгреси, на форуми, в лагери за подготовка. Те могат да имат формата на официални заявления, доклади, намеци, изказвания на политици и общественици и др.

По-нататък, мрежовите структури действат, изхождайки от огласеното вече намерение, и, в зависимост от обстановката, приемат решения самостоятелно. Ако действието се окаже несполучливо и намерението се провали или въобще не може да се осъществи, то мрежовият център, без да носи отговорност, започва преформирането на мрежата по друг начин.

При това не съществува никаква видима връзка между центъра, приемащ решенията и изпълнителя. А информацията за намерението се предава по откритите канали.

Геополитически предпоставки на мрежовите войни

Мрежовите войни – това е технология, която логически  произлиза от геополитиката. Основната заплаха за САЩ, от гледна точка на геополитическата  логика, се явява Русия като голямо пространство. Съответно, основна задача на американците е намаляването на това голямо пространство чрез откъсване на  територии от него в своя полза.

Основен подход на мрежовите войни са социалните мрежи.

Не само Интернет-мрежите, но мрежи от общества, социални групи, реални хора, реални колективи, движения и  организации за създаване на замислените предпоставки и формиране на необходимия контекст.

За да може една територия, държава или народ да възприеме без съпротива факта, че отсега ще следва други стратегически модели, трябва обществото да се подготви т. е. да се създаде такъв контекст, че то да възприеме позитивно протичащите радикални социални изменения.

Смисълът от водене на мрежова война е формиране на общественото мнение така, че обществото да стане активен съучастник и актьор в процесите на трансформация.

Групи на мрежата: Атлантическа мрежа

Като говорим за мрежова война, на първо място имаме предвид атлантическата мрежа. По-точно американската мрежа на евразийския континент. Засега съществува само тази мрежа.

Обратната евразийска мрежа на американска територия не съществува.

Възлите на тази мрежа представляват най-различни по размер  групи от активни запалени интелектуалци или не особено интелектуално извисени хора с най-различни идеи. Такъв възел на мрежата може да бъде група от 2-3 граждани, кръжок  или някаква общност, която изучава или се занимава с нещо напр. традиционни фолклорни инструменти, колекциониране на марки или издаване на списания за любители. Всяка социално активна група може да стане възел, елемент на мрежата, ако тя бъде мотивирана и настроена по правилен  начин.

В началото на 90-те години на миналия век атлантическата мрежа се създаваше с помощта на финансиране, което имаше вид на филантропия.

Например финансистът Сорос, работейки в полза на американската държава, раздаваше малки парични помощи на социално активни групи: неформали, някакви политически организации на граждани,  групи по интереси. Тези групи влагаха енергията си в нещо, което ги интересуваше и което те смятаха за важно.

Пари отвън те приемаха  с благодарност.

Активните запалени хора биха се занимавали с това, което ги събира, и без пари, но когато те са налице, възниква възможността да разширяват мащаба на своята дейност.

Получили парите, тези хора започват да се чувстват ангажирани и длъжни.

Това е манталитетът на хората от сухоземната цивилизация, на народите, населяващи нашето огромно пространство. Тези структури са благодарни на този, който подкрепя дейността им. По-нататък групата, получила пари от американски или европейски фонд, автоматично бива включена в американската мрежа. Тази група вече е задължена на спонсора.

По брой на участниците такава НПО може да бъде незначителна, но в мрежовата война числеността на политическата партия или армията губи своето значение. Важно е да бъдат създадени многобройни възли: стотици и дори хиляди групи, които могат да се  купят за нищожни пари. Това е атлантическата мрежа.

Именно в 90-те години на постсъветското пространство възникна понятието неправителствена организация (НПО) и некомерческа (нестопанска) организация (НКО).

Стана известно, че американските и европейски фондове, действащи под патронажа на САЩ, дават пари и, за да ги получат, хората трябва да регистрират НПО и да направят нещо.

По-добре е това, което ще ги посъветват (напр. правозащитна структура). Тогава парите ще бъдат повечко.

А могат да се занимават с каквото те решат. Но тогава парите са по-малко.

Този своеобразен филтър е инструмент, с който по-активните хора се локализират в групи, след което биват купени анблок.

Към края на 90-те години цялото руско пространство, а също и това на повечето от републиките на СНГ, беше покрито  с огромно количество социални групи, ангажирани финансово в атлантическата мрежа. Различните възгледи на тези хора имаха второстепенно  значение.

Елемент от американската мрежа можеше да става и чужда идеологически група, ако нейните действия  бъдат предсказуеми и, следователно, контролируеми. Когато е ясно как тази група граждани ще действа в една и друга ситуация, то тя може да се използва в даден момент  по нужния начин.

Територията на Русия беше минирана с възли от атлантическата мрежа и ефектът от нейната дейност особено силно почувствахме  през последните години. Като капак на всичко всички основни СМИ бяха наситени с атлантически кадри. Ако ти не си либерал, то работа в прилично СМИ не можеш да намериш.

Перспективите на Twitter-революциите

Вълната на   Twitter-революциите започна в Източна Европа и се пренесе в арабския свят със съвсем реални и кървави последствия. И въпреки че тази технология, реализирана успешно в много държави на постсъветското пространство, може да се разглежда като остаряла, на Русия й предстои да я изпита на свой гръб.

Стотици НКО само за 4 месеца на миналата година са получили от западни фондове и посолства „помощи” от порядъка на 1 милиард долара.

Да, технологията на Twitter-революциите отдавна е отработена и разсекретена. Поради това от самите американци се смята за остаряла. Но остаряла е за страни, в които информационното технологично ниво е отишло напред.

В Русия в момента расте броят на ползващите социалните мрежи Twitter, Facebook, vkontakte и др., а също и на притежателите на айфони и айпади.

Това е необходимата среда  т.е. достатъчен брой  активни участници (skillful individuals) в социалните мрежи.

Ако участниците са недостатъчно, в пропагандата на социалните мрежи се включват известни личности, новинари вкл. до първите хора на държавата. Те започват директно да призовават руските хора да ползват Twitter и айфон и дори им правят демонстрации. Политици и дейци на културата си откриват профили в мрежите, СМИ се позовават на информации в Twitter. Към такова общество технолозите на мрежовите процеси подхождат като към туземците, когато те за пръв път са видели изобретението на представителя на по-високоразвита цивилизация.

Осъзнаване на опасността и стъпка към адекватен отговор

Противопоставяне на завоевателните действия на САЩ е възможно само в случай, че ръководството на нашата страна осмисли тези стратегии именно като част от една война срещу Русия, макар само мрежова.

Трябва да признаем, че изоставането на Русия върви не на нивото на конвенционалните  оръжия, а на по-високо парадигмално ниво. Докато ние се готвим за отминалата война, противникът вече е започнал и развива активно настъпление. Нужна е адекватна ответна стратегия.

Адекватен отговор няма да е възможен без осъзнаване, че срещу нас се води  война. Не класическа война, а мрежова война с използване на информационни технологии, дипломатически мрежи, неправителствени организации, с включване на журналисти и СМИ, блогъри и т. н.

Това е многопластова стратегия, резултат от която става съвсем конкретна военна победа – откъсване на територия. Ако не разберем това, обричаме Русия да бъде  губещата страна. И винаги ще констатираме само факта, че поредната територия, държава, република е вече извън нашия контрол.

Ние притежаваме ядрен арсенал и в същото време ставаме свидетели на стремителна  загуба на нашето влияние там, където до неотдавна бяха нашите военни бази, живееха наши хора, говорещи на нашия език, а руската култура формираше поколения от народи и етноси на единното стратегическо пространство на голяма Русия.

Днес границите на американското влияние все повече навлизат в дълбочина на континента и заслугата за това стремително напредване принадлежи на технологията на мрежовите войни.

Автор: Валерий Коровин
Дата: юни 01, 2013

Превод: Румен Воденичаров

 

literaturensviat.com

 

Программа на будущее – Сетевые войны

 

 

(1212)

1598 Общо 4 За деня