web analytics
Меню

Моля ви, кажете ми, че не съм сама и има други като мен!

Моля ви, кажете ми, че не съм сама и има други като мен! :(

 

 

didi8888888

 

Станах в 8:50, взех влака от града, в който живея, намира се на 100 км от Лондон.
 
Качих се на един от най-луксозните високоскоростни влакове до Столицата, за който, според българските стандарти, плащам цяло състояние за двупосочен билет до и в Лондон (колкото за един приличен обяд за двама).
 
Първите два-три чАса работа почти всяка събота и неделя, след пристигането ми в Лондон са, за да си „избия“ билета. :(
 
За 38 минути с него се „телепортирах“ до заветния Сейнт Панкрас (един от най-стратегическите транспортни терминали).
 
Успешно и в стегнато темпо попътувах още 30 минути в Лондон, и победоносно точно в 11:00 ч. позвъних на апартамента на клиента, който бе поръчал чистене в дома си.
 
Вчера късно вечерта, след като се прибрах от аналогично пътешествие, за да си изкарвам хляба през уикендите, прилежно си букнах (избрах) адрес за чистене) за неделя от фирма, с която работя.
 
Стоя пред входа и чакам клиентът да ми отвори.
 
Да, ама не. ;)
 
Какво става?!
 
Звъня по телефона и след продължително „свободно „, когато вече си мислех, че ще се включи секретар, чух провлачен мъжки глас, доказващ недвусмислено, че съм го събудила.
 
„Няма лошо. Важното е, че се намерихме.“, помислих си аз, като Щирлиц.
 
Говорим, слушам какво ми казва и в един момент краката ми се подкосиха.
 
Слушах го, но не го чувах!
 
Той галантно ми обясни, че не е поръчвал чистачка за днес, защото вчера вече е идвала друга чистачка.
 
Извиних се, че съм го обезпокоила и реших да се свържа с фирмата, за да разплетем този mess (тази каша).
 
Отварям програмата в телефона, влизам в менюто на апликацията, в която ясно са описани всички детайли за съответния клиент, както и че чистенето е било за … вчера.
 
Та така, драги ми смехурковци, които сега се заливате от смях.
 
Пропуснах. На 10 крачки от входа, тръгнала и аз не знам накъде, за да „убия“ двата чАса, които се очетраваха да са свободни, си намерих 10 пенса.
 
Закачливо проблясваха, галени от топлото Слънчице днес, „невидими“ за другите хора.
 
Явно е било „случайно“. Благодарих ИМ, че СА с мен в този момент. <3
 
Ако до днес сте си мислели, че съм с нещо по-различна от вас, ето ви поредно доказателство, че имам много трески за дялане, присъщи са ми напълно човешки грешки.
 
Това, което ме характеризира, обаче, е, че след подобно умопомрачително фиаско, вместо да се ядосам и разтреперя от необмисленото си поведение, аз така се разсмях, поглеждайки отгоре на екшъна, както друг скоро не ме е развеселявал.
 
„И после какво стана?“, може би се питате.
 
Вдишах, повярвах, че сега ме очаква нещо също толкова невероятно и, именно затова, с обратна (положителна) амплитуда, казах си „Имало да става.“
 
Сега гледам какво ще се случи по Пътя към следващия ми клиент, който със сигурност е за днес :)))))).Споко! Проверих пет пъти.
 
 
~ p.s.
 
12:12 ч.
 
Току-що, жонглирайки с раница, сак с почистващи препарати, кутията, в която прибирам очилата си за четене и изгаснал фас от цигара, който не мога да хвърля на земята (Тук има закони и те се спазват, иначе олекваш с 80 паунда, към 200 лв.) и тепърва ще търся кошче да го изхвърля, се опитвах да си прибера пластмасова чаша с кафе, която си правя преди пътуване за работа в големия град.
 
Познайте!
 
Чашата беше с отворен капак и мощно се разля върху сака.
 
Не знам вече с коя ръка бръкнах в джоба си за салфетка.
 
Веселбата е пълна! :)))
 
~
13:50 ч.
 
Точно минута, след като видях знака ИМ (беше 13:13. ), влизайки в метрото за поредния участък от пътуването ми, видях и материализацията на знака.
 
Заставаш до машинката за билети. Чинно си поставяш в процепа й картата за деня (ако е на хартия) и, също така, чинно чакаш 3 секунди машинката да ти я „изплюе“ обратно, след като са ме чекирали. Все пак сме в Матрицата!
 
Обикновено, това са секунди от времето ми, в което „блея“, погледът ми се рее разфокусиран напред.
 
Но не и днес, не и днес. :))
 
Странно! За първи път от три години, откакто съм тук, на Острова, ми се случи така, че картата ми не се появи обратно на хоризонта.
 
Ето тук е мястото на любима моя фраза на Робърт де Ниро в „Жега“:
 
There’s always first time for everything. – Винаги за всичко има първи път.
 
Ами сега! Как да вляза?!
 
Бързо се оглеждам, сновейки чевръсто с поглед, търсейки с ВЯРА, че наблизо ще има „a member of staff“ (служител от персонала).
 
И имаше! Само един! Повече не ми трябваше, защото можеше и да няма.
 
Благодарих ИМ!
 
А денят е само преполовен. :)
 
~
 

Истории като днешната, които са често срещани в живота ми, ми позволяват да кажа „Това само на мен може да ми се случи!“ и са безценни частици, които ще обединя в раздела „За моите мемоари„.

(2668)

4110 Общо 5 За деня

Сподели мнение