Меню

Как да се върнем в България и по какъв начин ще се оправят нещата?

Как да се върнем в България, и по какъв начин ще се оправят нещата?

 

Материалът е написан от Григор Борисов.

Още след края на Първата световна война, научните изследвания в областта на хуманитарните науки в Западна Европа са били изцяло насочени към това, как да бъдат изключени цели народи от реалния досег до способите на научно-техническия прогрес (научно-техническия прогрес, изразен в теория, практика и изследователска дейност), за да останат зависими от една единствена група хора, които да са единствените носители на научните и практико-приложните знания и умения; защото когато народите са напълно зависими от една или няколко групи от затворени общества, то те стават напълно подчинени, управляеми, и впоследствие много лесно затривани и унищожавани отвътре.

Това, което се случи след 1989 г., в по-голямата си част беше един ускорен процес на масивно изключване на българите (както и редица други народи от Източния Блок) от всички реални направления в производствената и непроизводствената сфера на българското национално стопанство.

 

А необходимостта от това, човек да има реални умения, професия, познания, контрол и управление върху националното стопанство, беше заменена от един единствен абстрактен еквивалент – финансовата обезпеченост (или с други думи парите, и финансовите инструменти).

 

И ние всички, както и нашите родители, бяхме приучавани да измерваме всичко в пари, без значение на това къде е произведен дадения продукт, какво съдържа, добър ли е за нашето здраве и така нататък (и разбира се, след 1989 г. осигуреният стандарт на живот се запази като приоритет само за онези хора, които убеждаваха останалите българи в това колко е лошо нещата в живота да са осигурени, и колко лошо нещо е спокойствието в утрешния ден, в полза на несигурност и оцеляване на принципа на естествения подбор – пазара).

 

Случи се и нещо друго, макар и не толкова очевидно: специалистите, които обслужваха електро-преносните мрежи и съоръжения, водопроводни и канализационни мрежи, язовири и каскади, пътна и железопътна инфраструктура, здравеопазване, военно-промишления комплекс, както много други направления от националното стопанство, бяха освобождавани от работа по един или друг начин, и постепенно заменяни с други лица – повечето тях чужденци с български имена, или първо и второ поколение НЕ-българи, или обезбългарени българи – възпитани в безразличие към сънародниците си.

 

И крайният резултат след всичко това е, че днес ние Българите реално зависим от милостта и реалните умения на хора, които не познаваме – хора, които са безразлични към всеки един от нас, дори за елементарни неща, като например:

1) от ВиК дружествата Ви спират достъпа до топла и студена вода, защото сервизният техник не е един от Вас българите (при това съпроводено с абстрактни аргументи за сметки и задължения, съществуващи само във вашето съзнание);

2) от Топлофикация Ви спират парното, отново защото в състава от водопроводни техници не сте Вие българите; и отново поради различните абстрактни аргументи за задължения и вземания – защото не сте Вие българите, които контролирате абстрактната база за аргументиран достъп в управителното тяло на даденото ВиК дружество;

3) в болниците се сблъсквате с безразличие и хладина, защото от Вас българите вече няма лекари и медицински персонал (освен ако изключим последните остатъци от медицински специалисти с български произход, опитващи се все още да съществуват някак си);

4) вече не сте Вие българите – учители на децата си в България, поради което други хора се занимават да провалят жизнения път на децата ви, като ги обезбългаряват;

5) не сте Вие българите в службите за сигурност и държавните силови структури, поради което чужди силови фактори пренареждат социално-икономическото устройство на българската територия.

Това бяха немалко примери, за това как един народ губи контрола върху територията си, настоящето и бъдещето си, докато накрая се озовем кой-където намери, било по чужбина, било някъде из България, но вече като чужденец в своята родина – защото вече нищо не зависи от теб самия и от сънародниците ти.

 

И така стигаме до положението, при което чужденци и небългари се грижат един за друг като за свои хора – защото са носители на способите на научно-технически прогрес, и са дори вече в армията, полицията, здравеопазването, водоснабдяване и топлофикация.

 

Някъде от 1998 г. не произвеждаме дори автобуси, но кметицата Фандъкова се бие в гърдите, когато в София докарат стотина нови автобуса, може би по милост от някоя държава (с предварителни условия – кои автобусни маршрути да бъдат закрити, за да бъде изключено населението от даден район, в полза на незабелязано заселване с чужденци от други държави).

Ето това се случи с нас Българите. Затова бяха всички тези видеозаписи с Диана,

за да се обясни състоянието на нещата, и за да бъде насочено вниманието към това, какво се случи – за да можем да поправим нещата по обратния ред – като започнем да си възвръщаме позициите в производствената и непроизводствената сфера на националното стопанство, и в силите за сигурност; но, разбира се, вече познавайки логическата основа, с която са обвързани всички тези бъдещи действия, от наша страна.

 

По-конкретното обръщение се състои в следното:

Известно е, че Президентът Румен Радев вече формира и утвърди (с указ) Съвет за стратегическо развитие, което очевидно по същността си е на практика Държавен Съвет за стратегическо управление на надправителствено ниво.

И оттук занапред е вече само въпрос на време да се премине към едни по-директни, крупни и преки мерки за управление на националното стопанство, с цел възвръщане на сигурността и надеждността в утрешния ден и осигурен стандарт на живот.

Но това практически се изразява в завръщането на всеки един от нас по домовете

или на първо време (поне временно) при родители или познати, колкото да се задържим в България – защото в Западна Европа и Северна Америка вече започват драматични процеси на стагнация и регулирани процеси на изолиране на населението от остатъка от света – чрез най-различни социално-икономически и психологически способи (без да влизаме в подробности).

 

Българите трябва да се завърнем, за да може да бъдем на разположение: за дозавършване на средно-специално или висше образование, преминаване на квалификационни програми за различните направления в производствената сфера, зачисляване в силовите структури на системите за сигурност и различните формирования на българската армия, и т.н..

Дори и да не се говори за това в медиите – точно по този начин, то нещата са вече в самото реално начало и единствените признаци на неувереност от страна на българските институции се дължат на факта, че

след 1989 г. никой не се е занимавал да гради държава, да надгражда и планира бъдещето на българския народ –

затова в момента държавната система е запълнена предимно с оперативни кадри, които са подготвени да оперират наготово скроена и работеща държавна система – но както беше посочено, преобладаващо това не са кадри, подготвени да строят и надграждат държавна организация в крак с необходимостите на времето, в което се състои и основата на проблема. Но и сляпото копиране на чужди държавни системи и икономически модели също не е решение за нас българите.

Просто, 1989 г. завари България с поколения в активна възраст, които вече не знаеха какво и как се случва; все хора, които участваха пряко или косвено в социално-икономическите процеси, но практически самите те бяха изключени от управлението на развиващите се процеси в българското общество – дето се казва, всеки вярваше, че е сам за себе си.

Когато се стигне до практическите мерки по завръщането обаче, пред всеки един от нас изникват въпросите с реална тежест, като например:

а) Какво ще правя в България без работа, и без пари? С какво ще си храня семейството, след като хората продължават да остават без работа и все повече българи продължават да напускат родината, за да търсят прехрана зад граница?

б) Нямам жилище или място, където да отседна; не поддържам надеждни контакти с роднини и приятели; нямам хора, на които да разчитам.

в) Какво да правя в България, след като на хората без пари вече им отнемат и децата? Как може да се разчита на образователна система, която отродява и обезбългарява децата ни?

И някои по-парливи въпроси, от типа:

„Защо занимавате хората с идеи за завръщане, не виждате ли какво става в тази прогнила страна, че сега ни карате и да се връщаме…“

Вижте, уважаеми Българи…, нещата в България станаха такива най-вече защото бяхме логически неподготвени да опазваме построеното от нас самите и нашите родители.

Но и нашите родители бяха логически неподготвени за всичко това, което ни сполетя – като предварително скроен план, от страна на недружелюбни външни фактори, нуждаещи се от свежа територия.

И в тази връзка, необходимите корекции в системата за национална сигурност, до ниво „държавен апарат“, в момента се извършват.

 

Но формирането на Стратегически съвет при Президента, както и евентуалното съставяне на програмно или служебно правителство, включително покриването на пробивите в самата държавна система – сами по себе си не са достатъчни условия за реставрация на държавната система в актуален вид, защото всичко това (самата държавна система, включително системата за обезпечаване на сигурността в една държава) по същността си представляват само една куха конструкция, която, за да започне да функционира, трябва да се запълни със съдържание – а това съдържание сме самите ние, българите.

Защото хората от народа са тези, въз основа на чието реално присъствие, професионални умения, ценностна система и култура, се формира реалното действие на самата държавна система и националното стопанство.

И в тази връзка, изложената проблематика по отношение на абстрактната логика представлява онова допълнение, което ще обогати ценностната система на всеки един от нас, за да сме в състояние да опазваме и надграждаме това, което отново ще съграждаме – в наша полза и в полза на бъдните поколения.

Що се отнася до практическите проблеми по завръщането ни

Реално погледнато, ако изключим присъствието на финансовата система, то осигуряването на социални и битови условия на завръщащите се от чужбина сънародници не представлява реален проблем – защото материалната база и ресурсното осигуряване в страната са налице.

И всичко това е реален физически ресурс, който може да бъде предоставен на всички нуждаещи се граждани (семейства), на базата на предварително планирано разпределение (материално обезпечение).

И освен всичко останало, то страната разполага с водните ресурси и водоразпределителни съоръжения, електропроизводство и електроразпределителни съоръжения, транспортна инфраструктура и т.н.

 

И в този смисъл никой от завръщащите се българи не тежи на никого в държавата, нито ще обременява материално-осигурителната система, защото материалните блага и ресурси с предназначение за България не се произвеждат само на българска територия, а се черпят материални запаси и от други държави въз основа на договорености за сътрудничество, с различни критерии за значимост на междудържавните взаимоотношения.

Така че, големият проблем не е в това, дали ще бъде предоставено материално и битово осигуряване на завърналите се наши сънародници.

Големият проблем е в това, че хората, които се занимават с администрирането и управлението на цялата тази материална база на българската територия са тези, които сляпо вярват в различните видове абстрактна логика, предопределящи техните действия спрямо вас, завръщащите се от чужбина (както и останалото население в България), а именно:

правната, финансовата и икономическата логика, както логиката на взаимодействие между държавните институции на местно и централно равнище.

Това са същите онези хора, които са съвкупност от чужденци с български имена и различни групи обезбългарени българи.

 

Ето за това става въпрос: затова, че

Вие, уважаеми сънародници, ще трябва да заемете своето място –

всекиму според професията, уменията и интересите си – с особено внимание към бившите военнослужещи и многобройните бивши служители в различните структури на силовия държавен апарат. Защото, ако Вие българите не заемете отново местата си в различните структури на националното стопанство и особено в държавния силов апарат, то всякакви разговори и новини за формиране на стратегически съвет към Президента, или формиране на програмно правителство ще си останат празни приказки и шумотевица без реално покритие.

Разберете най-важното: вие сте хората, които зависите взаимно един от друг; и вие сте хората, които взаимно осигурявате нуждите си, посредством професионалните си умения за управление на националното стопанство и инфраструктура – било то чрез преки взаимоотношения, или чрез административни способи.

Ако искате да ви пуснат топлата вода, то трябва да имаме хората, които умеят това; ако искаме да ни бъде пуснат тока, то трябва да имаме необходимите специалисти, които да свършат тази работа – за да не зависим от милостта на някой чужденец с българско име, или безродник.

А що се отнася до парите, които са продукт на абстрактното логическо аргументиране: то пари все ще се измислят (ако толкова са необходими за хората, които повече или по-малко си вярват в парите), било то чрез банка БНБ, или чрез външни финансови фондове; но и в двата случая, ако ние българите не сме подготвени да разбираме абстрактната страна на управлението като абстрактна логическа основа, то тогава все ще се намерят достатъчно подготвени хора, за да ви пречат и възпрепятстват дори в усилията си да подсигурите най-елементарните и належащи нужди.

И като заключение, сами ще се убедите, че при липса на единен народ и осъзнато взаимодействие, то по естествен начин се обезсмисля дори и ролята на самия президент на България, както и на самата държавна администрация (било то парламент, министерски съвет и други). И в един такъв момент, когато на нашата територия идват чужденци, то те си пренасят и държавността, и икономическата система, с която са свикнали, и започват да пазят новозаселената територия като своя – срещу местното население, което изтласкват (в случая нас българите); и в такъв случай,

ние българите се оказваме чужденци в изконните ни земи.

 

Така че, елате си сега, за да си оправим нещата час по-скоро.“

 

Повече за работата ни с Григор:

 

 

 

 

 

 

 

Какво е абстрактна логика?

 

(1477)

Сподели мнение