Меню

Защо никой не каза това на българите до днес? В чужбина ли сте? Чуйте сега.

Защо никой не каза това на българите до днес?

В чужбина ли сте? Чуйте сега.

 

Обръщение

до читателите и последователите на Диана Делева
от името на Григор Борисов – съратник на Диана

 

написано през месеците май и юни 2018 г.
Публикува се общодостъпно за първи път на 15.09.2018 г.

Може да ЧУЕТЕ обръщението във видеото по-долу или да го прочетете в публикувания текст.

Поради сложната и изключително важна материя на съдържанието на „Обръщението на Григор Борисов…“ и по ваша молба, го публикувам в писмен вид.

 

 


„В единствения ни стремеж да изпреварим времето и събитията, очертаващи се на немного далечния геополитически хоризонт (в рамките на следващите 2,5 – 3 години) – в полза на българите (прокудени вън от Родината, и онези що са все още на родна земя).

Защото, ако не насмогнем с тази задача, доколкото е възможно,  „Тук и сега“, докато е все още навреме, то, когато всичко ни се стовари върху главите, ще е вече твърде късно за да се каем, търсейки пътя към Родината –

защото тогава, такъв път вече може и да няма.

А задачата е една единствена, и проста:

да покажем на хората, и да ги убедим, че наближава времето за завръщане на всеки един от нас обратно в Родината, на родна земя, там където небето е отредило да се изпращат чрез рождението си великите духове –

било то учители, лечители, творци, както и хората които идват в този свят за да отработят необходимостите на времето: дарявайки майчина ласка и бащино крило, или труда си за благото на другите.

И само българите са най-умели във всичко това, защото са учители на останалите народи.

Кой не се е учил на нещо от дядо си, баща си, или от другар в работата си; и кой не е получил много повече от предложеното (или наложеното) учение – нима не унаследявахме вътрешната енергийност и благородност на тези хора, с която надарихме и децата си.

И това е същата онази българска енергетика, от която се захранва не само самата българска природа, но и стихиите.

Диана Делева няма за цел да се меси в политиката,

или да насочва (настройва) читатели и последователи към политически или друг видове действия, поради което тя няма за цел да политизира профила си във Фейсбук. Защото тя самата е един рядко срещан случай на човек, роден с дарбата за активно и пълноценно социално общуване, умеещ да пренесе духовност там където е бездушно, да пренесе топлия си поглед там където сърцето е замряло от умора…, да не изброявам повече.

 

Тя е от този тип хора от народа, които представляват спойката между хората в едно общество, измежду всеки един от нас; и ако през годините след 1989 г. имахме хора като нея, то едва ли щеше да се стигне до гнилото положение, в което се оказахме.

Нима не сме имали Райна Княгиня? – само че днес, в това наше съвремие, „Княгинята Райна“ в лицето на Диана Делева не носи знамето на въстанието, или революцията. И това, което Диана носи, е молба и призив за пълноценно и целенасочено общуване, и координирана взаимопомощ за завръщане в Родината, когато настъпи момента.

Защото този момент може да се окаже един кратък прозорец от време.

И моля, нека никой да не си мисли че ще има някакви революции, кръв, рязани на глави, и какво ли не още – за да се стигне до промени; – на българска територия има действащи лица, които искат всичко това свързано с кръв, но те обслужват други цели и интереси, и то не в полза на България. И това не е темата за дискусия, защото предпазни мерки са взети (само за информация).

От средата на 2017 г. в България започнаха процеси на подготовка за изменение на политическия и социално-икономическия модел на фундаментално ниво в полза на българския народ.

А в текущият момент събитията започват да навлизат в разгара си на по-големи или по-умерени тласъци, колкото и да изглежда противоречиво или нереално, погледнато отстрани.

Хората в държавата си вършат работата, съобразно реалните условия (унищожена и продадена военна техника, разрушена икономика, малобройна армия и т.н.).

И с цел опазване на държавността и целостта на българската територия при текущите критични условия,

се отиграват сложни политически ходове във вътрешно-държавен и международен план, дори и с цената на парадоксални мерки.

При това, се „играе“ на няколко сцени, и се „разиграват“ по няколко „представления“ едновременно,

посредством инструментите на „западната демокрация и пазарна икономика“, които ни бяха натресени в началото на 1990 г.

Затова е необходимо да запазим спокойствие на Духа и необходимата вътрешна увереност, и умереност по отношение на различните новини и сигнали относно:

протести, изказвания „за“ или „срещу Бойко“, „възражения“ и съпричастност относно мерки за овладяване на зарази при животните в Странджа; нахъсване за разправа с управляващите или разни онлайн „предупреждения“ към този или онзи, заемащ еди-каква си позиция в държавния апарат, и др. Политиците сега си знаят работата, и ще си я свършат, защото вече знаят какво иде – и ще свършат работата, най-малко заради собственото си добруване, основаващо се на добруването на народа.
Но когато България навлезе във фазата на вече „същинската оправия“, тогава ние които сме отвън (извън България), по всяка вероятност,

ще се сблъскаме с трудности и препятствия от страна на западните служби за сигурност на държавите „донори“,

в които ни наблъскаха, и тук имам в предвид: 1) за Западна Европа: Великобритания, Италия, Франция, Дания, Нидерландия, Германия, Швеция и Норвегия; дори Гърция, Полша и Швейцария; 2) за Северна Америка: САЩ и Канада. Защото посредством социално-икономически способи ние всички бяхме буквално „изведени“ от страната, за да бъдем блокирани в невероятната Западна Европа и Америка, които са вече наситени с

хидрогеоложки теренни трансформации и пропадания, наблюдава се начало на интензивно повишаване на нивата на океаните, токсично замърсяване на въздуха, почвите и питейните водоизточници, липсата на питейна вода заради подземна трансформация на подпочвените водоносни слоеве, невъзможността за развитие на реално и пълноценно селско стопанство (на екологична основа) и така нататък. …

А колко много я прехвалваха тази „Западна Европа“ в разговорите на „големите“ (родителите ни) през 80-те години: било то 1983 г., или може би 1984 г., и дори след 1990 г…

 

Седях си при тях, и аз с една малка чашка с бира – колкото да ми е пълна и на мен чашата, като на мъжете, ама винаги и навсякъде, и слушах: нали бях вече голямо момче. „…

 

Как на Запад това, как на Запад онова или еди-какво си… Пък как в България това или онова не било уредено като при тях…“

 

И тези разговори сякаш се унаследяваха – от баща към син, от приятел на приятел, или измежду близки и далечни познати, …че и между колеги най-вече: но това си беше и най-ефективния канал – колегиалният, защото местното гестапо тук и там поизпускаше нещата на идеологично ниво, и то доста… защото и те самите, като гестаповци, не бяха подготвени за тази вълна от разруха, която вече идваше незабелязано с бясна скорост и бе вече на прага ни, но си проличаваше единствено по леката промяна във времето и природата…

 

Сякаш природата знаеше и се опитваше да предупреди хората с по-висока сетивност.

 

Но след ставането сутрин, чувайки познатите шумове на улицата и заводите, докато отиваха на работа, хората забравяха това непознато дотогава чувство на опасност и вътрешен дискомфорт; шума от двигателя на автобус „Чавдар“, и уюта вътре в самия автобус, заменяха това непознато вътрешно притеснение с чувство на увереност в днешния и утрешния ден; а денонощните жътви, и извозването на реколтата до разпределителните хранилища в Северна България на денонощни смени, бяха като компас за душата на българина, при това без значение дали въпросният българин щеше да е строителен инженер, лекар, учител, учен или друг вид работник: топлината и уюта измежду хората все още си ги имаше, огромните тополи по улиците все още хвърляха своята сянка по същия познат начин – и всичко това внасяше увереност и сигурност в душата, притъпявайки тези странни сигнали на българската майка природа, която вече страдаше за чедата си.

Кога ли не е страдала Майка България за синовете и дъщерите си, и кога ли те – чедата, не са изпитвали страданията на природата майка, макар и като вътрешно чувство, къде повече и къде по-малко осъзнато.

Странно е това, колко малко от връстниците ми, родени през 1979 г., са успели да забележат и оценят достойнствата на времето, в което се бяхме родили.

 

И още по-странно е, че и много от родените десет години по-рано не помнят доброто от това време, а само трудностите които им се струпаха след завършването на училище или университет – особено след 1990 г. – били се борели с живота, този живот който не бе нищо друго освен предварително замислен и организиран замисъл в полза на едно общество, или срещу самото общество; но кой ли би се занимавал да разсъждава чак до такава степен…

 

Въпреки, че бяхме нееднократно увещавани и поучавани да не забравяме онова, за което са се борили и умирали предците ни, и въпреки многократните посещения на паметници и паметни плочи на падналите за свободата партизани, руски и съветски войници, едва в малцина от нас (ако не и единици) бе породено онова смътно усещане за вътрешна свързаност с всички тези хора и събития…

Дори и това да беше началото на края на една „епоха“ на социален подем, то този край не настъпи чак толкова изведнъж, особено в по-малките градове, и градчета на индустриално и селско стопанство, където самите хора бяха градители на своето настояще, и където достойнствата и даровете на тази епоха бяха заседнали дълбоко в сърцата на трудещите се.

 

Но и същите тези трудещи се хора бяха носители на времето в самите тях, разпростирайки го надлъж и нашир, за да се превърне в настояще на всички останали българи.

 

И може би затова, въпреки насилствената разруха на Държавата, и усилените стремежи от страна на шепа неузрели душици да изтръгнат всичко това от сърцата на хората, падението се забави в рамките на текущото поколение: трябваше да се изчака навлизането на едно ново поколение в активна възраст на родените след 1990 г. –

защото щяха да имат само мечти за по-добър живот, но нямаше да имат по-добър живот който да опазват с цената на готовност за борба.

Поради по-големия обем на темата, за по-улеснено четене ще я разделя на части със следния обхват:

логиката която стои зад фасадата на държавността и икономиката (ние всички трябваше да бъдем запознати с естеството на тази логика, още назад в годините, за да не ни лъжат разни „западни експерти“, но това не се случи поради вътрешен саботаж);

– кратък обзор върху изменението на континенталните части на Западна Европа, Северна Америка и някои части от Азия и Близкия Изток – това неминуемо ще покаже, че до 1989 г. ние в Източния Блок наистина имаше какво да защитаваме, и трябваше да го защитаваме;

– обобщен обзор върху новия социално-икономическия модел за България, който се подготвя да бъде въведен може би някъде след Нова Година – с разяснения на достъпен общочовешки език.

 

Втора част. 

 

Какво всъщност се случи с нас през годините и вековете,

че се оказахме в това незавидно политическо положение, немили-недраги:

Причините, заради които на българския народ се наложи да премине през премеждията на различните времеви периоди още от преди турското робство, царското управление след 1878 г., времето на комунизма след 1944 г., времето на демокрацията и либерализма след 1990 г. – се коренят най-вече в

психофизиологичните характеристики на самите нас, хората: не само ние българите, а въобще всички хора на тази планета.

Защото това, което представляваме в момента, е

просто една от фазите на втвърдените етерни форми, дължащо се, най-вече, на отдалечеността на Земята от центъра на вселената, където законите на етерната форма са съвсем други;

понеже някога Земята е имала позиция в непосредствена близост до сивото/черното слънце в центъра на вселената, а ние хората сме били светли създания от дух и светлина, така както Петър Дънов описва състоянието, към което един ден ще се завърнем.

Такава е била целта на този „заговор“ на висши духовни същности, отклонили се от пътя на Бога, и спомогнали за това масивно отклонение в позицията на Земята спрямо центъра на Вселената: защото, благодарение на сегашните психофизиологични характеристики на одухотворената втвърдена етерна форма и отслабената връзка на съзнанието ни с Бога, е възможно проектирането и реализирането на различните направления в психологията.

Особеното тук е, че една част от научните направления в психологията и психофизиологията имат валидност само заради текущото състояние на одухотворената втвърдена етерна форма и енергийното състояние на планетата, а валидността на останалата част от научното знание в тези направления се дължи единствено и само на факта, че ние хората можем сами да генерираме предпоставките за развитието на психологически състояния под на въздействието на социалната среда или сбор от фактори, заедно с произтичащите резултати – което означава, че

при промяна в общата енергийност на средата, ситуацията ще започне да се пропуква, благодарение на засилващата се връзка с Бога и изменението в психофизиологичните ни характеристики – или казано с други думи, става дума за усъвършенстване на Христовото състояние.

Ще изброя накратко някои от крайните продукти, реализирани въз основа на текущите ни предварително замислени и генерирани психофизиологични характеристики, в няколко примера:
1) икономиката и неограничените възможности в икономическото теоретизиране (тук се предполага, че ние правим разлика между национално стопанство, което физически присъства, и от друга страна абстрактните икономически взаимовръзки) – реализиращи се благодарение на това, че ние хората сме в състояние да си ги представяме, и да се съобразяваме с абсолютно всички икономически взаимовръзки и зависимости в ежедневието: пък било то пари; или работа за заплата, която в края на месеца свършва и трябва отново да работим за да можем да отделим няколко дни в месеца за съзидание и размисъл; докато въз основа на други „икономически закони и взаимовръзки“ неангажираното ежедневие на други хора си остава недокоснато от подобни „притеснения“, че заплата щяла да свърши;
2) правната организация в обществото, обхванала абсолютно всички аспекти от ежедневието ни: разбира се, реализираща се отново въз основа на способността ни да си ги представяме тези неща (нали на това ни учат в продължение на 11-12 години в училище), и после да се съобразяваме с тях – включително когато ни гонят от жилището, понеже не сме си „платили“ вноската за ипотека или наем, или поради каквато и да е друга логическа ситуация, или настъпило логическо събитие; чували сме че закона е като врата в полето – ама тази мисъл все си я прехвърляме от ума в задния джоб на панталона, докато съвсем изгубим фокус – разбира се, както се и очаква от всеки един от нас;
3) държавната организация, обществените институции като: банки, университети в които биваме „приемани“, общински съвети, НПО-та, кметове, съдебни инстанции, министри и дори президента на България, и не на последно място силовия апарат изразен чрез полицията и службите за вътрешна сигурност;
4) и на последно място ще сложа така наречените „международни организации“: НАТО, Европейски съюз, Европейска комисия, Световна банка, Международна здравна организация и други – които се реализират в представите ни най-вече чрез способите на сценичното изкуство и актьорско майсторство: опъват един плакат с надписи „НАТО тук или еди-къде си, малко рекламни банери, поставя се една трибунка с два микрофона, и накрая един жалък човечец започва да се надува пред всички, въобразявайки си че казва нещо смислено, заедно с няколко стоящи около този човечец кoкони-женички (просто така, за параван); били сме „влезли“ в НАТО и ЕС, или в някоя друга „организация“ – че как така една държава си влиза и излиза от едно място в друго??? – ами да, държавата „влиза и излиза“, но само в нашето съзнание, защото бяхме предварително научени да си го представяме това;
5) и да сложим черешката на сладоледа – политическите партии, политическите клубове и сдружения, фирми и корпорации: ами да – тези логически конструкции като „политическите партии“ и „социални деления“ ни бяха просто вкарани в главите, ей така както звучи; и сега най-големият проблем е как да си кажем че всъщност няма партии и няма парламент – защото вече сме си казали че ги има и че са учредени, и голямата дилема сега е, че,

след като веднъж сме казали, че тези неща ги има, то как да си кажем обратното – че ги няма, за да вземем едно или друго решение без необходимостта от гласуване или фалшива съпротива от „опозиционните сили“;

или, с други думи, проблемът е, че вече сме си казали нещо, за да НЕ можем да си го кажем наобратно;

Ама ние сме си го и записали това на всичкото отгоре, и това е голям проблем.

 

Понеже, след като сме си го записали, то вече не можем да си кажем обратното, ама и не можем да си го запишем това „обратното“ –

че парламентът беше просто една идея, съвсем както и партиите;

горе-долу така се развъртат нещата в представите ни, но по един много по-сложен начин, с участието на медиите – съвсем по начина когато бяхме малки деца и си играехме по един подобен начин на замразяванка: някой те гони, и аха – да те хване за ръката, и ти казваш „къщичка!“ и ставаш недокосваем;

Да ви напомня това на съдебния имунитет, или депутатския имунитет? – и двата типа имунитет се реализират на сходна основа, заложена още от момента, когато децата си ги играят тези игри;

И да не пропусна:

царското управление преди 1944 г. беше също произтичащ продукт на психологията, така както и периода на турското робство под шапката на Османската империя (която е също един от продуктите на психологията, както гореизброените).

Само не зная защо след 1917 г. (и особено след 1944 г.) на социално-икономическата система на Източния блок беше лепнат етикета „комунизъм“, след като социално-икономическите организации на Запада и на Източния блок са продукт на теоретично-приложните способи в областта на психологията;

Единствената разлика между двете социално-икономически системи се състоеше в това, че:

а) на запад, от съветите на Дънов за живот по пътя на духовно пробуждане чрез творческото начало се възползваха единствено една шепа хора – така нар. „аристокрация“;

б) а на изток, резултатите от съветите на Дънов бяха предвидени за самите народи – въпреки отклоненията и недостатъците, и въпреки камънаците с които бе осеян пътя.

А що се отнася до способността (в която бяхме обучени) да прилепваме етикети като „комунизъм“, „капитализъм“, „фашизъм“ и „демокрация“ (както и да се оцветяваме един-другиго в различни политически цветове), то това е също продукт на приложното теоретизиране в психологията.

И ще приключа този абзац с молба да не навлизаме в дискусии относно „разликата“ между психологията, икономиката, социологията, политологията, културологията и т.н., защото изброените „научни“ направления са изцяло продукт на приложната психология – просто, проблемът е, че хората, които биха признали това като факт, се броят на пръсти, защото твърде много хора са преминали успешно през системата за висше необразование и дезинформация (което е един от многото преднамерени саботажни резултати) – защото накрая самите хора (вкл. кадрите в системата) са саботирания и желан краен продукт.

Единственото реално нещо, вследствие на гореописаните „продукти“ на психологическото теоретизиране са физическите резултати спрямо самите нас, са:

физическо робство, войните, разрухата, разбиването на семейства и отнемането на деца, емиграция зад граница … –

именно това, подчертаното и удебелено в черно, е и най-важният и непрекъснато търсен резултат в реално време от страна на отклонилите се от пътя на Бога същности:

защото така се прекъсват рождените канали на духовните линии от най-високите нива на вселената, за да не дойдат духовните водачи и просветители, имащи задача да ни преведат през препятствията на историята и настоящето, за да можем успешно да обърнем курса на планетата Земя наобратно към центъра на Вселената –

в което се съдържа и една част от смисъла за спасението на душите;

а на онези висши духовни същности, пропуснати и вече родени в този материален свят, е достатъчно да им се обърка живота до такава степен, че те никога да не осъзнаят потенциала си, и причината поради която са тук.

Всичко гореописано е търсеният и планиран резултат, вследствие на експлоатирането на психофизиологичните характеристики на одухотворената втвърдена етерна форма – дължащо се на текущата отдалеченост на Земята от центъра на Вселената и състоянието на понижена енергийност (на което се дължи текущата продължителност човешкия живот от около 70-90 години).

Гонението на богомилите и прекъсването на духовните линии в управлението на държавите

също е планиран и очакван ключов резултат от горепосочените причини.

Но ученията на Боян-Мага и учениците му (Богомилите) щяха да осигурят непрекъснатост в опазването на духовните линии, поверени на българския народ, за да може във всеки един момент от време да има кой да ни води нас хората в правилната посока – в което се състои и мисията ни, на нас българите.

А това от своя страна е предопределило и необходимостта от

точното позициониране на българския народ на Балканите – и това предопределение е дошло от Бога, ръководи се от Бога и се опазва от небесните йерархии в невидимия свят.

Това еднозначно предопределя неотменимата принадлежност на българите към балканите, заедно с пряко свързаните с нас балкански народи;

трябва да се знае, че

Невидимия свят няма да позволи пребиваването на хора с друг вид генетика и енергийност тук на Балканите, поради изключителната зависимост и обвързаност на тези космични енергии с българската енергийност и генетика.

Именно затова Петър Дънов е казал за нас българите, че, ако не си изпълняваме ангажиментите в служба на Бога и Невидимия свят, то ние българите ще бъдем заличени като народ.

Затова, ако изключим настрана политическите, социално-икономически и културно-исторически проблеми, то ние Българите – които сме в чужбина или в самата България, си имаме своите ангажименти (независимо кой колко осъзнава това като факт, и вътрешна необходимост).

 

И част от тези ангажименти включват да приемаме, и да се съобразяваме с познанието, което ни се дава за най-различните аспекти на житието ни – при това без да оцветяваме това познание в политически цветове или в антикомунистически лозунги.

Изложеното дотук е с достатъчен обхват за причините, поради които се оказахме в текущата политическа и културно-историческа каша; и въпреки че като цяло проблематиката заради която стигнахме дотук е в пъти по-всеобхватна и задълбочена, то тя също произтича от гореизложената причинна основа.“

 

Григор Борисов

ВИДЕОМАТЕРИАЛИ

Когато изгледате всичко, едно след друго и отначало докрай, няма да имате въпроси!

 Защо никой не каза на българите до днес?

 

 

 

 

Публикуваните видео-записи Видео А, B  и C са първата група от интервюта, които направихме с цел разясняване върху естеството и причините, поради които се оказахме в тази незавидна ситуация днес – прогонени от България, или мизерстващи и подтискани в България.

 

Целта бе разясняване върху естеството и причините, поради които се оказахме в тази незавидна ситуация днес – прогонени извън България, или мизерстващи и потискани в България.

Тези видеа са заснети при разговорите ни и бяха спрени от нас с Григор.

Считаме, че настъпи времето и сте готови да го осмислите.

Засегнатата тематика е, на пръв поглед, доста отдалечена от текущите социално-икономически и политически процеси, но, въз основа на изложението, се достига до истинските причини, довели ни дотук, коренящи се далече назад във времето – през векове и хилядолетия.

Надявахме се по този начин да постигнем един по-плавен преход в подаването на логически обвързана информация, в съчетание с причинно-следствените връзки.

Получи се точно обратното.

Започнаха въпроси като например:

какво се опитваме да кажем;

каква е целта на всички тези обяснения, понеже имало и други по-добре изразяващи се лектори, говорещи по същата или сходна тематика.

Да, разбира се, има и други лектори, които говорят много повече и доста по-задълбочено, и в много по-широк спектър.

Но НИКОЙ НЕ ОБЯСНЯВА връзката между духовните учения и способността на човек да си самоизгражда абстрактна основа, в която веднага след това попада и остава там, като заключен във времето и пространството – така наречения „логически капан“.

Защото нашето ежедневие е изградено на база на неограничен набор от абстрактни форми, като например социално-икономическото теоретизиране и приложение:
данъци,
наеми,
такси,
печалба,
загуба,
фалит,
купуване-продаване,
събаряне на заводи, защото били „фалирали“,
изгонва се човек от жилището му, защото бил изпаднал в „несъстоятелност“, или

деца биват отнемани от родителите им, защото нямали пари за да ги отглеждат…

И това са все неща, произтичащи от нашата неподготвеност да разбираме абстрактната логика, както и да боравим с този вид материя, която, обаче, произлиза от психофизиологичните характеристики на ОДУХОТВОРЕНАТА ЕТЕРНА ФОРМА в рамките на текущата енергийност на планетата и позицията във Вселената.

С други думи, в тези първи, непрофесионални интервюта ние обясняваме ОБВЪРЗАНОСТТА на духовността и текущата социално-икономическа и политическа ситуация, в която се намираме днес.

Когато се слушат изолирани лекции (или се чете такъв материал) за духовността, без да се прави връзка с текущата обстановка, се получава един друг ефект.

Например, в някои лекции се говори за това как чрез страданието човек достига до познание и духовно пробуждане.

И, в един момент, се достига до ситуация, при която контекста на едно такова твърдение се възприема като нещо положително по отношение на текущата разруха на България:

Един вид, „От какво се оплаквате? Развалата на България е нещо добро за всички нас, Българите, понеже сме се пробудили.“

Но не всеки от нас беше оставен „да се пробужда“ в условията на произвол и разруха;

Една не малка група от хора бяха опазени от негативите на „прехода“, за да се пробуждат при нормални житейски условия, защото тези същите хора не изминаха пътя на останалите българи, чийто живот беше смазан докрай.

Ето за това става въпрос, когато говорим за лекциите, водени от други лектори.

Другите лектори не говорят за цялата истина, а само за една част от тази истина.

 

ВИДЕО А

 

 ВИДЕО B

 ВИДЕО С

След като спряхме трите видеа по-горе, с Григор Борисов създадохме две ОСНОВОПОЛАГАЩИ видеа. Може да ги видите по-долу.

В тях ще чуете за факти и събития, които никой до днес не пожела да обясни на обикновения българин.

Всеки бързаше да разбере основното и ние започнахме да обсъждаме темата от края й, назад към същността.

Това не са кратки новини или интервю за пред телевизията.
С Григор Борисов си говорим и ви правим свидетели н разговорите си.

~

Какво ще се случи с тези сънародници, които живеят от десетилетия извън България, „уредили“ са живота и рода си и считат, че това ще продължи вечно?!

Защо българите, които живеят по целия свят, трябва да мислят за връщане в Родината в близките 2,5 години?

До БЪЛГАРИТЕ, които носят Родината ни в сърцето си, в която и точка на Земята да се намират.

 

ВИДЕО 1

 

 ВИДЕО 2

 

 ВИДЕО 3

За кого „работим“ аз и Григор Борисов?
Кой ни „плаща“?

Във Видео 3 ще чуете:

ЗАЩО и за КАКВО говорим във Видео 1 и Видео 2 от 17.08.2018?

Кое не ЧУХА повечето българи?

Защо българите, които искат да се върнат в Родината и не успеят НАВРЕМЕ, след това ще бъдат възпрепятствани да го направят?

Обяснението вече е много разбираемо.

Какво се случва и защо Президентът Румен Радев в спешен режим прави рокади и смени в дипломатическите ни мисии?

Защо НПО с непрякото участие на Атлантическия клуб е против това?

Защо ПРОТЕСТИТЕ пред Народното събрание НЕ СА правилния Път за Новата Промяна?

Какво ще се случи, ако създадем ПРОТЕСТ и „вземем властта“?

Има ли и кой ще управлява България след това?

Кой е кой е в „българското контраразузнаване“. Кой е най-добрият български контраразузнавач?

Какво е КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, казано така, че да разберете.

За кого „РАБОТИМ“ аз и Григор Борисов?
Кой ни „плаща“?

 

 

ВИДЕО 4
До Българите в чужбина с поглед към завръщане в България. Обясняваме първите стъпки.

 

 

 

~

Как да помогнете да продължим дейността си?

Не приемайте за даденост изготвянето на подобни видеа.

Ние полагаме труд, съобразно възможностите си в момента.

Подкрепете ме тук 

Diana

 

Моля, помогнете ни да си приберем Българите в Родината и да си изградим държавата.
 
Правим го за вас.
Без вас, ние с Григор Борисов не можем да се върнем.
 

Държавата – това са ХОРАТА в нея.

 
ОРЕНДА!

~

Изпратете до всички близки и познати ЗАД ГРАНИЦА!
~

 

Бъдете добри хора – разпространете до всеки, който може да се нуждае от тази информация ТУК и СЕГА.

Моля, споделете видеата. Първо „дайте“ и ще получите след това.

Ще ви се възвърне, дори в повече.

Напр. ДАЙТЕ ни своята реакция, коментар, мнение, харесване или не.
Бъдете личност, а не безлична „единица“ зад монитора, екрана на телефона…

(15920)

Сподели мнение