web analytics
Меню

Държавата България и Родината България. Открийте разликите.

 

 

Какво става ако не гласувам на избори Kakvo stava ako ne glasuvam na izbori

Не приемам тезата, че ако не гласувам, гласът ми се разпределя в полза на другите партии.

Моята мечта е да проумеем, че в наши дни НИКОЙ не трябва да гласува.

Когато се постигне това, резултатът ще е МНОГО НИСКА избирателна активност.

Този показател е доказателство, че в страната политиците не милеят за народа, че са некомпетентни, че не са държавници.

Казват, ако не гласуваш, гласът ти се разпределя при другите.

Моля, обяснете ми какво се случва, когато НИКОЙ НЕ ГЛАСУВА?

 

Държавата България и Родината България са две коренно различни понятия.

Държавата България е обявила ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ спрямо мен.

Мое ПРАВО е, освен хилядите задължения, аз да обява отказ от Държавата.

Не е Държава страна с политици, които купуват гласове и използват всички познати прийоми, за да не изпуснат кокала.

Ако влизаш в политиката с държавнически знания и умения, трябва да излезеш от нея САМО с тях, а не със завидно имотно състояние, в повечето случаи, „усвоено“ чрез роднини и подставени лица.

 

 

 

Мъдростта на Петър Дънов

Статия за „Партиите и политиците“

или какви качества са нужни на водачите на народа

ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

Има две партии в света – партията на Божията Любов и партията на личния егоизъм. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите.

Често ме питат: „Защо България страда?“ – Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант и искате да оправи България.

Че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.

Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта.

България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта.

 

Често са поставяни с един талант и след това ги викат и ги съдят; както виждате и сега ги съдят.

 

Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря.

 

И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света. Не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, не ще успеят. Тогава, аз ви уверявам, никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй, молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.

Първо трябва да се оправят гражданите, а после държавата.

 

Държавата може да се оправи, когато между гражданите й има поне няколко напълно съзнателни държавници или министри, които абсолютно да са убедени в своите идеи. Ако имаше поне няколко такива държавници или министри, те щяха да образуват една верига, едно ядро, около което щяха да се съберат още много съзнателни граждани, да формират новите идеи.

Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделение. С това деление българите си пакостят много.

Всички партии крият нещо користно в себе си.

Те първо уреждат своите си работи, а после работите на народа.

 

Една партия има в света, която има предвид благото на всички живи същества. В нея няма никаква корист. Тя е партията на Бога. Всички останали партии са човешки.

Ако влезеш в театъра, ще видиш един морал; между търговците ще видиш друг морал; между политиците – трети морал. Всеки има специфичен морал. Накарайте търговеца да не търгува. Накарайте политиканта да не политикантства. Това е невъзможно! За кого търгува търговецът? – За себе си. Той не работи за народа. За кого работи политикът? – За себе си, а не за народа. Народът е знамето, в името на което всички говорят. То е привидно – никой не се бие за знамето, никой не работи за народа.

Условията на живота ще се подобрят, но работа е нужна за това. Работа се иска от човека, а не бързане. Ако сегашните бедни станат управници, мислите ли, че те ще оправят света? Пак ще има събиране на данъци, бесене, клане,убийства.

Вземете комунистите – те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с Любов? Те мислят, че по мирен начин богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „Братко, тези пари са общи, ще си ги разделим.“ Иначе, насилието ще дойде.

Социализмът си послужи с милитаризма.

Но виждайки, след като капитализира труда и колективизира капитала, че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече под най-благовидна форма и четвъртия фактор – религията.

Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура – пролетарската и фашистката, фатално се налага: омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господстваща на социалния зенит точка, да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.

 

Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсат – рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието на властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформират енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма.

Нима антирелигиозният социализъм можа да освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други; събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя.

Така е в света на отраженията: клерикализмът съответства на Любовта; милитаризмът – на Мъдростта; капитализмът – на Истината; а социализмът – на Правдата.

 

Клерикализмът е изопачена форма на Любовта, милитаризмът е изопачена форма на Мъдростта, капитализмът е изопачена форма на Истината, а социализмът е изопачена форма на Правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството.

Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят“, те водят до едни и същи резултати – борби, неправди, разрушения.

Какво трябва да бъде управлението на една държава? – Такова, че народът да се повдига и поданиците да се развиват правилно.

 

Когато едно управление дойде на времето си, то е добро. Управниците трябва да бъдат умни и здрави. Може да се случат и изключения между тях, това е в реда на нещата, обаче, повечето управници да отговарят на изискванията.

Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% за повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото то е Божествено.

Когато държавникът създава закони, преди всичко той трябва да знае Божиите закони и по тях да ръководи управлението на своята държава.

Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен.

Българският народ е определен да съществува като народ, а различните партии са негови сенки. Съществуването на партиите зависи от народа.

Всяка партия в България си има своя програма. Те хубаво правят, пра- вят опити, аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. Принципално те са донякъде прави, но методите им са криви

Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват?

 

Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка.

 

Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии.

 

Това не са родолюбци, това са предатели.

 

Те играят ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, с пари или без пари.

 

Аз ви говоря върху тези два Велики закона (Люби Бога и обичай ближния си), защото, ако се приложат те и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите като отварят разни училища, не мислят за мравките, за подобрението на техния живот, а мислят за печалби и казват: „Ние да имаме пари, ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което да е работило с пари и да е много успяло. Не искам да кажа, че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на живота. Предпочитам цял живот да посветя за един човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. Всеки, който започва една работа, трябва да работи с присърце, а не да ходят по 10 пъти в къщата му да го викат да направи едно или друго.

Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. Какво има да им се сърдите?

Нека приложим Христовото правило в обществения живот!

Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!“ В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт, трябва да знаят, че всяка власт от Бога е дадена. Тези, които ще управляват, те са малкото карамфилче, което вие грижливо трябва да поливате. Ще им кажете: „Дано изпълните Волята Божия тъй, както е казал Господ!“

Всички ще се молите управляващите да изпълнят Волята Божия тъй, както Господ ги е пратил Отгоре. Те сега са дошли Отгоре в България. Тия седем министри тук са псевдоним на ония седем души, които са дошли Отгоре да управляват България. Вие казвате: „И тези като другите, кой знае какво ще направят!“ Че кой ще оправи тогава света, я ми кажете! Всяка разумна власт е от Бога дадена. И ако тази власт не е разумна, ако тя е лоша, причините по някой път се дължат и на народа:

Какъвто е народът, такива са и неговите управляващи! Не са криви само управляващите.

Народът трябва да измени своето положение. Народът трябва да вярва в управляващите. Той не трябва да се колебае.

Народът не трябва да бъде маса. Под думата „народ“, аз разбирам съзнателното.

 

Масата, според мене, не съставлява народа.

Туй, което мислим, туй, което чувстваме и туй, което вършим, и то възвишеното и благородното – туй е народът. Кой е праотецът на българите? И българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал.

Тогава мислете добре за всички.

 

Да пожелаем сега на управляващите, които са дошли в България, да извършат Волята Божия.

 

И тогава ще бъде радост за всички.

 

 

(1277)

1028 Общо 1 За деня