”Днес” е подарък!
Двама мъже, сериозно болни,
лежали в една и съща болнична стая.
Единият мъж трябвало да седи в леглото си
по 1 час всеки следобед,
което спомагало за изтичането на
течност от белите му дробове.
Леглото му било до единствения
прозорец в стаята.
Другият мъж трябвало да лежи по гръб
през цялото време.
Мъжете разговаряли с часове.
Те говорели за жените и семействата им,
за домовете им, за тяхната работа,
за военната им служба, за места,
в които са били на почивка.
Всеки следобед, когато мъжът,
в леглото до прозореца сядал,
той отделял време, за да опише на другия мъж
всички неща, които виждал през прозореца.
Мъжът в другото легло започнал да живее
за тези периоди от по 1 час,
когато неговият свят
ставаше по-богат и оживен
от всички цветове
и събитията на света отвън.
Прозорецът имал изглед към парк
с прекрасно езеро.
Патици и лебеди играели във водата,
докато децата пускали в нея
саморъчно направени лодки.
Докато мъжът до прозореца
описваше всичко това
в изящни детайли,
мъжът от другата страна на стаята
би могъл да затвори очи и да види
тази живописна сцена
Един топъл следобед мъжът до прозореца
описа парад, който минава.
Независимо, че другият мъж
не можеше да чуе оркестъра,
той можеше да го извика в съзнанието си,
защото джентълменът до прозореца
го обрисувал много описателно.
Минали дни, седмици и месеци.
Една сутрин, сестрата дошла да донесе вода
за сутрешния им тоалет
и открила безжизненото тяло
на мъжа до прозореца,
който бил починал мирно в съня си.
Тя се натъжила и повикала санитари
да изнесат тялото навън.
До колкото вече било позволено,
другият мъж помолил да се премести
на леглото до прозореца.
Сестрата с радост се съгласила и,
след като се убедила,
че мъжът се чувства добре,
го оставила сам.
Бавно, мъчително, той се надигнал на
единия си лакът, за да види за пръв път
истинския свят отвън.
Напрегнал се бавно да се обърне
да погледне през прозореца,
а не само към леглото.
Видял празна стена.
Човекът попитал сестрата какво е накарало
починалия му съквартирант да опише
така прекрасно нещата зад прозореца.
Сестрата отговорила, че мъжът
бил сляп и не би могъл да види стената.
Тя казала:
„Може би просто е искал да Ви вдъхне кураж.”
~Епилог:
Огромно е щастието да направиш другите щастливи,
независимо от собствената си ситуация.
Споделената скръб е половин скръб,
но когато щастието се сподели, то се удвоява.
Ако искаш да се почувстваш богат,
просто преброй всички неща, които имаш,
които не могат да се купят с пари.
”Днес” е подарък, ето защо се нарича Настояще!
Това е един от най-харесваните постове в страницата ми във Facebook
Харесайте, ако сте научили нещо ново и споделете с приятели.
Ако желаете, моля следвайте ме във Facebook, вижте защо тук.
Още от „ЗА ДУШАТА„
Посетете моя канал в
(20486)