Меню

Въведение в ендоканабиноидната система: защо нашите тела лесно усвояват канабиса.

Въведение
в ендоканабиноидната система:

защо нашите тела лесно усвояват канабиса.

За в бъдеще, може би след 20 години, медикаментите на основата на канабис отново ще заемат видно място във фармакопейната по целия свят. Всъщност, това можеше да стане много по-бързо, ако го нямаше драконовото вмешателство от страна на Съединените щати. До ден днешен, те все още възпрепятстват достъпа на канабис за изследвания. Хиляди хора са умрели в мъки, а на още милиони се отказва достъп до лечения на растителна основа, които могат не само да смекчат техните страдания, а дори и да ги излекуват.

Ендоканабиноидната система е открита в средата на 90-те години от израелския изследовател, роден в България, др. Рафаел Мешоулам, който през 60-те години идентифицира Тетрахидроканабинол (ТХК) като основна активна съставка в канабиса.

 

Израел е една от най-напредналите държави в изледванията на канабис и в момента има една от най-развитите програми за медицинска марихуана в света.

 

Те са международни лидери в модерните парникови технологии, ежедневно произвеждащи цветове с 20 и повече процента ТХК.

Изследването на др. Мешоулам, което променя света, открива два основни рецептора, канабиноиден 1 (КБ1) и канабиноиден 2 (КБ2), които са ключови, както за ендоканабиноидите, които нашето тяло естествено произвежда, така и за фитоканабиноидите (на растителна основа) като ТХК и КБД.

 

Всъщност, нашият организъм произвежда ендоканабиноиди, също както и наркотично-подобните ендорфини.

Синтетичните канабиноиди, като тези открити в Маринол, също се улавят от рецепторите, но не са така ефективни, както естествените.

Когато това изследване е публикувано, то едва създава вълнение, тъй като целият свят е все още обхванат от лудостта на войната с дрогата.

Един изтъкнат учен открива, че нашето тяло не само има рецептори, единствено за канабиноиди, но и че всъщност вътрешно ги произвежда.

Следващата стъпка е да се разбере как това засяга функционирането на нашия организъм.

КБ1 рецепторите са намерени основно в мозъка, въпреки че са открити също и в мъжките и женските репродуктивни органи.

 

Наскорошни изследвания показват, че ТХК е основно свързан с КБ1. Ето защо, той е отговорен за чувството на интоксикация, което е най-познатият аспект на канабиса. От терапевтична гледна точка, неговият най-важен ефект е, че изменя и смекчава усещането за болка. Например, докосването с пръст на гореща печка изпраща електрически импулс от пръста до мозъка. Мозъкът, от своя страна, реагира „О, горещо!“ и пръстът е отдръпнат.

ТХК смекчава болката; това не означава, че ще си оставим пръста на печката, а че интезивността на болезненото усещане се намалява при наличие на ТХК в КБ1 рецепторите.

 

Този механизъм на действие е причината, медикаменти с високо съдържание на тетрахидроканабинол (ТХК), да са толкова високо оценяни от хора, страдащи от интензивни болки.

Канабисът и наркотиците са също ко-агонисти, което означава, че всеки от тях засилва ефекта на другия. Това позволява хората да взимат по-малки дози и все пак да са ефективни.

В допълнение, КБ1 рецепторите отсъстват в тази част на мозъка, която регулира сърдечния ритъм и дишането, така че, за разлика от наркотиците, летална доза при канабиса няма! Това позволява да се консумира толкова, колкото е необходимо за постигане на успокоителния ефект.

КБ2 рецепторите са намерени основно в имунната система, с най-висока концентрация в далака. Има данни, че тези рецептори може да се намират и в микро участъците на мозъчните базални ядра или нервните снопове. И отново, липсата на обширни изследвания оставя много хора без знания, които би трябвало да бъдат широко достъпни.

КБ2 рецепторите са свързани с канабидиола (КБД) и действат като противовъзпалителен агент.


Имуностимулиращите функции на КБ2 са далеч по-малко разбрани, тъй като изследванията върху КБД тепърва започват.

Едва преди 5 години канабидиолът (КБД) се възкачи на сцената на медицинския канабис, когато беше открит от Стийфил Лабс (Steephill Labs).

Ползите от медикаменти, богати на КБД, поради неговите противоспазмени качества, е една от най-вълнуващите и най-обещаващите сфери на изследванията върху медицинския канабис в момента.

 

Един от другите ефекти на КБД е, че смекчава ефекта на ТХК като го премахва от КБ1 рецепторите. Така, ако някой има интоксикация от ТХК, една силна доза КБД може да противодейства този ефект.

Бъдещето на богатите на канабидиол медикаменти е почти неограничено. Наистина, ние само скицирахме повърхността на планетата канабис.

ТХК и КБД са канабиноиди, върху които се фокусира вниманието, обаче има и много, вероятно стотици още.

Някои, които са намерени и изследвани са канабигерол (КБГ), който се свързва както с КБ1, така и с КБ2. Той е антагонист на КБ1 , което означава, че смекчава ефекта на ТХК.

Канабихромен (КБХ) е непсихоактивен и има както противовъзпалителни, така и аналгетични характеристики.

Канабинолът (КБН) се получава при разпадане на ТХК и поради тази причина рядко се среща в свежия канабис. Той е слабо психоактивен, имайки по-скоро приспивно действие.

Тетрахидроканабиварин (ТХКВ) е друг канабиноид, обикновено съдържащ се в растения от централна Азия и южна Африка, който също е антагонист на ТХК.

Има още много канабиноиди, които могат да бъдат споменти тук и всички те имат потенциала да бъдат също толкова значими за живота ни, колкото и канабидиолът се оказва, че е.

Фактът, че нашето тяло има система, която произвежда канабиноиди и е специално устроена да приема само тях, би трябвало да е поразително доказателство за ефективността на канабиса като лек и медикамент.

 

От болкоуспокояващия ефект на ТХК до противоспазмените и противовъзпалителните характеристики на канабидиола, тук само скицирахме повърхността на един свят на възможности.

Хората се събуждат за ползите на тези медикаменти, тъй като все повече учени изследват безкрайните възможности присъщи на това привидно просто растение.

Бъдещите поколения ще поглеждат назад и ще се чудят защо е отнело толкова време, за да разберем и осъзнаем това.“

 


Статията е от 2015 г.

Източник

(1410)

Сподели мнение