web analytics
Меню

Важна статия. Когато се разболеем, казваме „Болен съм.“. Добре е да кажем „Лекувам се.“.

Болестите крият известни блага в себе си.
Всяка болест е задача за човека.
Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта.
Махни всички условия, които хранят болестите и ще бъдеш свободен от тях.”
Учителя Петър Дънов
Лекувам се. малкаJPG

 

ТОТАЛНА БИОЛОГИЯ

Тоталната Биология (често се нарича и Психобиологично декодиране) е направление в психотерапията, основано върху разбирането, че осъзнаването на въздействието на мисълта, емоциите и програмирането на мозъка върху биологичното функциониране на човека, е от съществено значение, за дa се разбере смисъла на събитията в живота ни и на действащите сили, които ги пораждат.

Често болестта е мост между минало и настояще.

Един преживян минал конфликт се проявява като призрак в нашите спомени и се проявява в настоящето.

Смяната на гледната точка относно заболяването предразполага да разберем това, което болестта ни „е казала” и това е първата стъпка към оздравяването.
(Заб.: на френски език болест e „maladie”, „mal-a-dit” – “болката-е-казала”).

Именно чрез осъзнаването можем да се освободим и да преобразуваме нашите сегашни ограничения и драмите от миналото, премахвайки тяхното влияние върху настоящето и позволявайки реализирането на целия си потенциал.

Чрез осъзнаване на конфликтите си, човек получава възможност да намери решението им и така да се освободи от болестите, предизвикани от тези конфликти.

 

БОЛЕСТТА Е ПОКАЗАТЕЛ ЗА СЪЗНАНИЕТО И СЪВЪРШЕНО РЕШЕНИЕ

Болестта е израз на дисбаланс, причинен от емоционален конфликт.

Без този конфликт, няма да има болест.

Болестта представлява поредица от обстоятелства, чиято отправна точка в повечето случаи е емоционален шок или страх, който възниква неочаквано, породен и преживян в изолация и в невъзможност за разбиране: това е така наречения „биологичен шок”.

Шокът може да бъде предизвикан от някаква драма, фраза, жест, картина и това е една почувствана емоция, която в зависимост от  същността и интензивността си, ще се изрази на биологично ниво.

Болестта има точно определено значение и се появява като съвършен отговор – реакция на мозъка.

Ако изправен пред конфликтната ситуация, човек не успее да намери задоволително решение, тогава и само тогава мозъкът се активира, за да стартира подходящата биологична програма, която на физическо ниво ще се прояви като заболяване.

Тежестта на болестта ще се обуслови от интензивността на емоционалния шок, а мястото, където ще се развие, ще зависи от естеството на изпитаното чувство.

 

ДОКТОР КЛОД САБА – ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ТОТАЛНАТА БИОЛОГИЯ

Родоначалник на концепцията за Тоталната биология е френския лекар д-р Клод Саба.

Черпейки опит от 35 годишната си практика в няколко медицински специалности, психиатрия, психология и НЛП, както и от собствените си изследвания, систематични анализи, научна работа и публикации, той създава концепцията за „Тоталната биология на всички живи същества.

Д-р Саба синтезира работата на много учени, медици и психолози и развива своя собствена уникална система. В голяма степен изследванията му са повлияни от работата на немския лекар д-р Рике Хамер, създател на направлението „Нова германска медицина”, който доказва, че специфичен емоционален конфликт или стрес засяга определена мозъчна зона, а оттам следва и специфична болест или телесна дисфункция.

За д-р Саба мозъкът е като електронен механизъм и болестта е една от програмите му, която се задейства автоматично при специфични обстоятелства: висок или продължителен стрес или конфликт, с цел да предпази цялостния организъм от пълен колапс.
Колкото и невероятно да изглежда, първата цел на болестта е да ни предпази, да спаси живота ни или поне да ни накара да спечелим мигове живот, позволявайки през това време на мисълта да намери решение.

Често причината е вътрешен конфликт, който е в основата на определено поведение или болест, но също важи и за нашите фобии, зависимости, тревожност, провали, омрази, предпочитания, хобита, избор на професии, симпатии или антипатии и т.н.

Думата  „конфликт” не предполага наличието на спор или битка, а по-скоро едно значително увеличение на нивото на вътрешен стрес. Когато максималният праг на стрес бъде достигнат, мозъкът  ни е длъжен да се намеси, за да ни предпази от „свръхнатоварване”.

Програмата се изключва когато стресът или конфликтът бъде преодолян или разрешен. Зададената програма може да бъде анулирана. Няма болест, която да не е лечима потенциално. Болестите са специализирани програми за оцеляване.

Задачата на индивида е да постигне осъзнаване и отработване на емоционалния конфликт, който е преживял и изтласкал или да го преработи, да го надрасне и да освободи напрежението му. С други думи, свеждането на стресовата енергия до нула елиминира нуждата от програмата за оцеляване (болестта) и предизвиква автоматично превключване в мозъка от болестна програма към възстановяване и оздравяване.

 

Доктор Саба осветява най-дълбоките корени на болестното програмиране, включително по време на детството, зачеването, бременността, раждането и първата година след това, както и на въздействието на трите предходни поколения и това на фамилната памет върху появяването на болестта (тоест психичните причини за генните заложби).

Той е разработил множество методи, чрез които пациентът може да достигне до капсулирания в подсъзнанието му емоционален конфликт, да го осъзнае и асимилира.

Доктор Саба твърди недвусмислено, че всеки е свой собствен лечител.

Обучените в метода Тотална Биология консултанти могат единствено да подпомогнат и ръководят процеса на намиране на отговорите на пациента и да управляват процеса, в който той сам намира ключовете за лечението си.

От особена важност е пациентът да продължи регулярната си медицинска терапия, за да поддържа болестта в рамките на допустими рамки, докато трае процесът на лечението.

 

МЕХАНИЗМЪТ НА БОЛЕСТТА (БИО-ЛОГИЧНА ПРОГРАМА)

Нека допуснем, че имаме пациент с рак на стомаха и видим как болестта му се явява отговор на заплаха за оцеляването му.

Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре.

Мозъкът възприема заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”.

Стомашният тумор е вид „турбо орган”, специализиран в производството на 3 до 10 пъти по-силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по-ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан отпада и тя естествено изчезва.

Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние.

 

Тъй като човек носи в себе си всички предходни еволюционни етапи, при него процесът протича по подобен начин.

Ако преживява ситуация, която възприема като „несмилаема”: „Не мога да смеля ужасното му поведение” или „Не мога да приематози кошмарен факт”, или други подобни и ако в такива ситуации имаме високо ниво и продължителност на стреса, мозъкът прочита ставащото като заплаха за оцеляването и превключва към болестната програма „рак на стомаха” (в отговор на „смилам” и „приемам”).

За разлика от животните, при човека болестно решение на ситуацията може да бъде задействано и от символична, въображаема, чисто емоционална ситуация, от негативно преживяване в социалното общуване, проблем в службата или любовните връзки и т.н.

Старите мозъчни структури, които задействат болестта, не правят никаква разлика между действителната физическа опасност и символичния емоционален стрес и травма.  В природата „ракът на стомаха” е временно решение. Костта в стомаха или бива смляна, или животното умира.

При хората болестта продължава докато емоционалният конфликт, който я е породил, не бъде разрешен. По тази причина е важно по време на основното психологично лечение да се продължава и спомагателната медицинска терапия, която е насочена към симптомите, за да бъде поддържана болестта в приемливо състояние и пациентът да има възможността да открие и „смели” причината породила болестта му.

Когато конфликтът е идентифициран, осъзнат и решението му намерено и приложено (решението може да бъде външна промяна в обстоятелствата или вътрешна промяна спрямо отношението към проблема), биологичната болестна програма губи смисъла си и нуждата от нея изчезва.

В старите мозъчни структури (подсъзнанието) повече не постъпват стресови импулси, опасността за оцеляването изчезва, мозъкът заличава болестната програма и превключва на лечителска програма, която възстановява здравето.

 

Всеки вид заболяване ни информира за чувството, от което трябва да се освободим, за да оздравеем. Например:

  • Ако се чувстваме „разделени” или „отделени”, се касае за кожата, защото тя е нашата граница, която ни отделя от света;
  • За храносмилателния тракт – неспособност да се смели хапката, т.е. разногласие, което не може да бъде преглътнато;
  • Злопаметност – жлъчен мехур;
  • „Това е разрушително” – кости;
  • Отвращение – дебело черво;
  • Загуба и конфликти с партньора – яйчници, тестиси, женски гърди;
  • Териториални конфликти – сърдечни заболявания, придружени от инфаркт, ангина пекторис;
  • Конфликти на страх и ужас – заболявания на ларингса;
  • Конфликти страх от смъртта – заболявания на белите дробове;
  • Сексуални конфликти – рак на шийката на матката, простата;
  • Водни конфликти – бъбреци, хипертония;
  • Конфликти на самообезценяване – заболявания на костите и кръвта.

 

ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА, СЕ ЗАПЕЧАТВА

Това, което има значение, не е преживяната извън нас ситуация – болестта е свързана изключително с преживяването, с това, което представлява това преживяване за човека на съзнателно или несъзнателно ниво.

Именно усещането програмира болестта и точно това усещане трябва да излезе на повърхността, за да оздравеем. Това, което знаем за нашата история, съставя 99 % от цялата ситация.

А останалият 1 % е несъзнателната част, която ни убягва, и която програмира болестта.

 

Човек, страдащ от миопатия разказва как винаги е правил всичко за тези, които са около него, без никога да получава признанието, което е очаквал.

Напротив, никога не е било достатъчно и хората са изисквали все повече и повече от него.

През целият си живот напразно е правил какво ли не, но никога не било достатъчно и той никога не получава любовта, която очаквал. Разказва историята си, изразява своята болка, своя гняв и си дава сметка за ниската си самооценка, но оздравява, едва, когато осъзнава чувството си на безпомощност и своето убеждение: „Безполезно е да се боря, безмислено е правя каквото и да е.”

 

Познаването на историята не е достатъчно. Трябва да се разбере скритият й смисъл, който се вписва като задължителен елемент в жизнения път на човека.

Именно „товара” на това, което човек е усетил, води или не, до появяване на заболяването и неговото изразяване, в по-висока или по-ниска степен.

Често ние омаловажаваме влиянието върху нас, на това, което ни се е случило.

Трябва да приемем реалността такава, каквато е и тогава отпада необходимостта да сме болни.

Можем да разрешим конфликта си, единствено и само, ако получим достъп до информацията, която е предизвикала конфликта. За да се излекуваме е необходимо в състояние на пълно приемане, да осъзнаем, че точно ТОВА е болестта.

Истинското разбиране е едно усещане. Вие усещате и в този момент разбирате и знаете. Може би дори не можете да го обясните.

Мозъкът се грижи за оздравяването. Не е необходимо да се питаме как го прави, а трябва да го приемем, реагирайки както децата, без никаква критика.

 

Има абсолютно съответствие между преживяното и болестта и ние можем до известна степен да променим съдбата си, осъзнавайки „несъзнателната” част от програмата, която се изпълнява в нас, за да я изчистим. Има няколко начина да се запишат тези програми:

 

1. Преживяното от момента на нашето раждане до настоящия момент

Всичко се записва в нас като във фотоалбум и мозъкът постоянно сравнява сегашната ситуация с всички онези, които той вече съхранява в паметта.

Ако човек е преживял някакъв сериозен инцидент на кръстовище, защото автомобил е пресякъл на червено, то всеки път когато се окаже на такова кръстовище, ще се оглежда три пъти повече, за да се увери, че е безопасно да пресече.

 

Във всеки един момент мозъкът регистрира чрез сетивата всички елементи, съществуващи около нас: цвят, звук, чувство, предмет, миризма, цифра и т.н. По-късно припомнянето на един или повече от тези елементи може да е достатъчно, за да възвърне състоянието на първоначалния стрес, който е съпътствал някое травмиращо събитие. Докато не сме осъзнали тази първоначална причина, ние понасяме неразположението, свързано с този стрес.

Точно това се случва например при алергиите.

 

2. Преживяното в утробата на майката

Отнася се до всичко, което се е случило от зачеването до първата година от живота. Всичко, което родителите мислят и изказват в стресови ситуации, детето счита, че се отнася лично за него. Всички тези неща стават част от „багажа” си, с който то тръгва на похода, който ще бъде неговият живот.

Психологическите конфликти на родителите се превръщат в биологични конфликти при децата. „Моят баща или моята майка са го усетили, тогава аз ще го реализирам в себе си – на биологично ниво или в моето поведение.”

Родителите са искали да имат момче. Те са били сигурни, че детето, което майката носи ще бъде от мъжки пол. В момента на раждането, двамата възкликват разочаровани: „О, не, то е момиче!” Въпреки, че 30 минути след това те вече му се усмихват и го приемат, детето вече е било пронизано от стрелата, която за миг е записала върху неговата памет ниска самооценка и чувство на  вина.

Една млада жена изживява болезнено първите стъпки в своя брак. 
Тя се чувства изолирана и приклещена в капан и си мисли: „Ако знаех, че ще бъде толкова трудно, никога нямаше да се омъжа”.

Детето, което носи в този миг, ще поеме върху за себе си биологичното решение на конфликта на майка си и няма да се ожени.

То може би през целия си живот ще иска да се ожени, но тази несъзнателна програма ще саботира неговите усилия и сякаш случайно, противно на всякаква логика, по-късно, ще среща  само партньори, с които връзката е невъзможна.

Няма виновни, няма жертви, има биологични закони.

 

3. Фамилната памет

Неразрешените драми, преживяни от нашите предци, предаващи се във фамилната памет, ще се отразят върху някой от следващите поколения.

 

Жена, която не може да има деца открива, че е наследила програмата от своята баба, която е починала по време на раждане.

Докато нейният мозък носи  този спомен, тя си мисли: „Ако родя дете, ще умра” и не може да роди, въпреки голямото си желание за деца.

 

За да оздравеем, трябва да открием смисъла, на това, което се проявява в нашия живот.

  • Нямам право да успея;
  • Трябва да спася света;
  • Не успявам да създам семейство;
  • Аз съм винаги жертва на …;
  • Аз съм депресиран;
  • Чувствам се изолиран от …;
  • Злопаметен съм.

Осъзнаването премахва програмата.

 

ПСИХОГЕНЕАЛОГИЯ

Идеята възниква през 70-те години на миналия век от известната психотерапевтка и професор по клинична психология в Университета в Ница (Франция) Ан Анселин Шутценбергер.

Психогенеалогията е свързващ мост между  Психологията и Генеалогията (наука за историята на рода и произхода на индивида).

Психогенеалогията се състои в задълбочен анализ на родствените отношения в семейството в продължение на няколко поколения, с цел разкриване смисъла на събития от нашия живот, видян през призмата на родовата ни история.

Ние сме родени в сърцето на една сложна мозайка, съставена от успехи, радости, трагедии, съжаления, раздели, изневери, недоизказани думи, тайни… в един лабиринт, където историите на всеки един от нас са преплетени една с друга.

В това огромно хранилище на събития, чувства и заплетени съдби понякога човек може да се разболее от определена болест или  да има необичайно поведение, съответстващо на конкретно усещане или спомен без самия той да го е преживял.

Най-често конфликтният спомен или усещане произхожда от нашето семейно минало – ако някой от нашите предци е преживял конфликт или драма, без да е успял да ги разреши, ние ставаме техни носители чрез клетъчната ни памет. По този начин, несъзнателно сме подтикнати да намерим решения на този конфликт, било то под формата на болест, поведение или чрез изборите, които правим  в живота (професия, партньор, предпочитания и т.н.), т.е. чрез нашата съдба.

 

„Това което не е проявено в съзнанието, приема формата на съдба” (К.Г.Юнг)

Всички ние сме сбор от няколко вида памет:

  • Лична памет
  • Вътреутробна памет
  • Родова памет
  • Семейна памет
  • Колективна памет
  • Архаична памет

Невидимото наследство, получено от поколенията преди нас, има огромно влияние върху живота ни. И всичко това има една ясна цел – нашето личностно израстване и еволюция.

 

~jivoslovo.info


По източници от интернет:

http://psycho-biology.com/

http://www.margarita-bertholet-therapeute.ch/

http://www.beinsadouno.com/

Саба К. „Биологичното декодиране”, основен семинар.

Атиас Г. „Семейните корени на болестта”, Пикторус.

Мамбрети Г.и Серафин Ж., „Медицината наопаки. – А ако Хамер имаше право?” Амрита.

 

(12349)

5973 Общо 2 За деня