Меню

Важна статия. Как банките се мафиотизираха и заробиха държавата и гражданите.

Отговор на едно нахалство, което съсипва от години бизнеса и превръща страната ни в най-бедната
 
Адв. Веска Волева


АКО ЧУЕТЕ ТЕЗИ НЕВЕРОЯТНО ИСТИНСКИ ИНТЕРВЮТА
ще узнаете много истини, които няма да чуем по „Новините“.

 

Банковото лоби източва парите на България.

 

 

 

Една малка част от истината за банките!  – чуйте Емил Хърсев!

 

Следейки шествието по всички телевизии на един инженер-химик, наричащ себе си банкер,  и отчитайки отказа му да бъде на една маса с опоненти, които биха му задали някой неудобен въпрос, считам, че единственият вариант нахалството да получи отговор е чрез медиите.

И тъй като общественото пространство се изпълни със знания за дребните банкерски хитрости, водещи до големи пари, а при сегашната смутна ситуация е възможно тези благинки да бъдат загубени, въпросният банкер счита, че сега е моментът да обърне ситуацията и да убеди обществото колко е правилно те да богатеят, а останалите  извън банките „неудачници” да се оправят както могат.

Мазните приказки за успеха, дошъл поради професионални качества, никак не звучи   убедително.

В България примери много за това как някой или от нищото, или от държавната ясла на другия ден се събужда банкер. Единствено в собствените си очи такъв индивид се вижда успял поради качествата си. Другите не мислим така.

Нравоученията за слабите икономически познания на българските домакини и шофьори  ми звучат като заявка за правото да ги лъже, защото той е еманацията на успеха и професионализма. Нищо подобно – не се изискват академични знания да усвоиш няколко изключително прости номера – например да лобираш чрез „определени знаци” пред когото трябва за закон, който да те приравни с държавата и общините.

На тази база можеш да безчинстваш, като изградиш  мрежа от фирми, обвързаности и зависимости, чрез които всички блага в държавата стават твои по множество различни канали.

И никой не може да  да те обвини в конфликт на интереси, тъй като същият този законодател не ти е вменил никакви задължения в замяна на горните привилегии.

И стават възможни беседите от типа на „Аз съм  пътят и истината и животът”.

От безкрайните благи напътствия на господина, самообявил се за банкер излиза, че съдът не ни е нужен, понеже самият той е добър и знае какво е добре за всички нас.

А пък ние сме лоши и прости и трябва да понасяме съдбата си, която той ни е отредил.

Интересно на тази плоскост как се вписва примерът с  руснака, който си бе написал с дребен шрифт  условия между него и банката и банкерите се  излъгали и го подписали. Както се казва кьорав карти не играе.

Хубав пример –  нали  банкерите сте много умни, оказва се, че никой не е подготвен за измамата, т.е не следва да се толерира грубата и елементарна измама в отношенията, както ни учи  инженерът, претендиращ да бъде банкер.  Така ли ще градим обществото си, това ли е начина? „Глупаците никога няма да свършат” казва господинът – поради което хитреците пък ще считат, че много са успели.

Успели обаче не с професионално коректни действия, а с удари под кръста. Ако може тези излъгани хора да бъдат лишени и от адвокатска защита – още по добре за тях – банкерите.

Алчността им ще бъде задоволена, въпреки че го приписват на адвокатите.

Досега не се е чуло за адвокат с хонорар от  милион и двеста хиляди евро. Крадецът вика „дръжте крадеца”.

И е разбираемо – ако някой им пречи да държат клиентите си в безпросветност, това са именно адвокатите – те трябва да бъдат елиминирани и оплюти. Следва съдебната система – нали разбрахте – тя е безсмислена.

Трябва единствено да се молите, вярвате и се уповавате единствено на НЕГО – банкера с главно Б. Всичко останало е глупост и суета.

Господина ни плаши със сарафи и изнудвачи в случай че ги няма тях /банките/. Не разбирам с какво те са по-добри – мамят с договорите /неравноправни клаузи/ , заплашват клиентите /чрез колекторските си фирми/, мамят закона /крият истинските данни и статистика чрез фирмите без лиценз, на които прехвърлят заемите/, действат монополно /почти няма банка, в която да отидеш и да намериш различни условия/,  действат непазарно /планират си печалбата поради законови привилегии и прехвърлят търговския риск на беззащитните длъжници/.

Няма защо да ни плаши и с мафиотизиране на бизнеса, ако бъде регулиран банковият сектор. Горните примери за какво ви говорят –  именно за мафиотизиране. Скритото и едностранно вдигане на месечните вноски по какво се различава от измамното и нечестното обявяване на курсовете на чейнчбюрата. По какво се различава и маниера да принтираш готовия си договор и клиента да няма избор при подписването – нито може да го прочете и се консултира, нито може да обсъди каквото и да било от него.

Мъглата със социално чувствителните случаи минава границата на поносимостта – от бизнес субектите се иска коректност при правенето на бизнес, а социалната дейност е работа на държавата.  Когато със нечестните си бизнес хватки си довел до ръба  безкраен брой клиенти, не следва да си приписваш заслуги за един или два случая, които да развяваш като знаме. В практиката ми досега не съм се сблъскала с преструктуриране на заем, което да е подобрило положението на клиента, тъкмо обратно – винаги положението му става по-лошо, но доведен до невъзможност  комплексно от законодателя и от банкера, той подписва всичко.

Поантата на тези приказки е следната – никой не може и не трябва да регулира дейността ни – това е непазарно, но ние  трябва да се възползваме от всички привилегии на държавата и общините – това е правилно и много пазарно. Ние не следва да бъдем ограничавани като тях и от нас  не следва да се изисква да следваме правилата за конфликт на интереси – не е пазарно. Но ние можем  от всеки да вземем веднага толкова пари, колкото ни са нужни – това е пазарно.  Доказването на тези суми е досадна подробност и не е необходимо.

В останалите области на живота когато хората имат проблеми  се притесняват, ядосват, обиждат и изразяват всички възможни човешки чувства.

В отношенията с банките хората се самоубиват и убиват.

И трябва Европа да ни ръчка с остена, за да се избавим от тези чудовища  на днешния ни живот.

Добре че тя още преди влизането ни в Европейския съюз е прозряла банкерската хитрост и наглост и  е дала на населението си спасителна сламка като е издала няколко директиви, които нашият съд бавно и мъчително открива. Съдът в Люксембург с решенията си прави същото.

Така че това е бъдещето на отношенията банки – народ и бизнес,  но дотогава  …. колкото може да се лапне все е келепир.

То не бяха неравноправни клаузи, вдигане на лихвите на око, капитализиране на лихви, заплашване чрез „приятелски” фирми, прехвърляне на търговския риск на беззащитните длъжници, продажба на имоти на безценица и изкупуването им от свои фирми , вкарване в задължението на цели фамилии, пожизнени длъжници.

Следващата стъпка при нефелната ни законодателна власт е в договорите да се включват цели махали и населени места, че камък върху камък да не остане от държавата. Но пък ще имаме банкери, които

ще си ядат  спокойно хайвера от треска 

Мили длъжници, не се стремете да бъдете коректни към банките. Коректността ви няма значение. Все едно ще бъдете заклеймени като лоши, прости и нечестни. Съдбата ви като такива е предопределена независимо от вашите усилия.

Откровените лъжи на господина – че нивата на лихвите били по-ниски, дори ме е срам да коментирам. То бива лъжи, ама чак пък толкова…

Репутацията на българските банки отиде на кино и то именно поради действията на домораслите банкери.  Защото лъжата е до време. Като режеш клона ,на който седиш, не чакай вечно да бъдеш на върха и да те уважават.

И банкерският празник се чества под сурдинка, много много да не се дразни обществото, а нелепите държавни награди „за големи успехи в бизнеса” се дават приглушено и без много шум. Защото никой в клетата ни държава не вярва,  че  тези награди са заслужени, и че те са в резултат на  здрава, компетентна и честна работа.

Ще дам един житейско – правен пример:

Фирма  е взела заем от банка „Биохим”.  След определен брой вноски  поради несъгласие с начина на действие на банката  рефинансира кредита от друга банка и приключва отношенията си „Биохим”. Новият кредит заплаща редовно и забравя за предишния договор, по който се е издължила. Междувременно  „Булбанк”   изкупува „Биохим”. Независимо, че заемополучателят няма задължения по първоначалния договор, „Булбанк” завежда  заповедно производство срещу мнимия  длъжник.

Той естествено не знае нищо. Първо защото няма никакво задължение, включително и да дава новия си адрес в случай, че го е сменил. И второ –  отишъл  е в чужбина, за да спечели пари и да заплаща задълженията си към новия кредитор – банка. При едно от идванията си в България разбира, че имота му е продаден  от съдия-изпълнител по заповедно производство, заведено от „Булбанк”.

Не си мислете, че това е изолиран случай. Всеки втори клиент на банките е в това положение. Защитата на хората и фирмите е сведена на практика до минимум. Липсва  независим  орган, който да се произнесе по проблемите им. В горния случай тази фирма не само че няма къде да се защити, но и не е призовавана и уведомявана за започналото производство, тъй като банките са улеснени от законодателя до такава степен, че са поставени над  закона и над всички останали интереси. Техните действия предварително  са обявени за правилни    до степен   да се игнорират интересите на всички останали субекти в гражданския и търговския живот.

Горния пример има безброй разновидности. Общото между тях е, че са засегнати хиляди хора и собственици на фирми. Тези хора са намразили държавата  и политиците си, те нямат перспектива както в личен, така и в бизнес план. А това дава една голяма рефлексия върху икономическото състояние на държавата, в която няма нито бизнес, нито спокойно живеещи хора.

Занимавайки се от дълго време с тези проблеми достигнах до извода, че законите, довели до това състояние икономиката ни, са писани от най-големите врагове на България. Ако това не е така, значи се касае за некомпетентност, граничеща с неграмотност.

Обществените отношения се регулират от правото.  Това се отнася до всички сфери на обществения живот.  Извън специфичните въпроси във всяка област, правото е това, което ще ги регулира и ще ги направи коректни и поносими  за участниците в  него.

В регулацията на банковата дейност правото липсва.  Там липсва състезателно производство, каквото е установено за всички останали области.  Там не можеш никъде да изложиш съображенията  и възраженията си, ти не си партньор, а единствено обект на действията на банките. Каквито и възражения да имаш, както в гореописания случай, нищо не спира валяка, който мачка всичко под незаинтересования поглед на законодателя. Имота ти е продаден, семейството ти е на улицата, всички активи са ти взети и забележете – всичко това на безценица. И това при положение, че си заплащаш предварително договорените месечни вноски, които предвид обективните международни банкови индекси е следвало да бъдат намалени, а не увеличени обичайно на втория месец от сключването на договора.

Тази законова безкритичност доведе до следното:

Банките в България са с печалба по-голяма от която и да е банкова система в света.

Това се дължи на измисленото понятие базов лихвен процент, което крие в себе си всички хитрини на банковата система.

Това понятие е светая светих на банките. Невъзможно е да се разбере  какво включва то.

След сизифови усилия по някои от делата се разбира, че някакъв си кредитен съвет решава какво да бъде увеличението на лихвата за определен период. Не се разбра обаче да има някакъв обективен критерий –  измислената „методология” и то при положение, че насила са накарани да предоставят  такава, включва пазарни условия /понятие неопределяемо и тълкувано единствено в интерес на банките, сякаш кредитополучателят не действа и не живее в същите пазарни условия/, включва съответния индекс /либор и софибор и др./, но  само при условие, че същият се вдига, което изрично се записва.

И в края на краищата лихвата подлежи единствено на вдигане и това при положение, че индексът либор от около 4.0  % преди 4-5 години сега е около 0.04 %.

Такова е намалението  и при софибора и при основния лихвен процент. И въпреки това лихвата по всички кредити се вдига.   А банкерите нагло говорят за необслужваните кредити на българите. Къде в този случай е правото.

То е заровено някъде и никой не се сеща, че тези въпроси трябва да бъдат решени правово, а не банкерски. Из кулоарите на парламента щъкат „банкери”, които се съгласяват или не с нещата, на които те са обект, а не субект.

Измислената Асоциация на банките в България – сдружение в частна полза – подчертавам,  диктува на депутатите какви закони да ни предлагат. Следя внимателно и виждам, че при  тези дебати липсват юристи, „компетентно” се произнасят единствено банкери – лесно може да се отгатне в чия полза.

Всички знаем, че по белия свят лихвата е около 4 %.   У нас тя е от 8 да 15 %. И защо не – именно у нас банките трябва да печелят повече, именно ние следва да плащаме такава  висока лихва, именно ние трябва да търпим претенциозните глупости на ненаситниците. Защото глупостта ни се е настанила и  в Народното събрание и докато я търпим там, така ще бъде.

Банките в България са чуждестранни с малки изключения. Какво се оказва – потоците от българския национален продукт текат към съответните банки-майки в съответните държави. Един от начините това да става е следващата компонента в измисления „базов лихвен процент”, а именно цената на ресурса.

Цената на ресурса, т.е. цената на стоката пари  на международните пазари е ясна и е включена в съответните индекси. Оказва се при експертизите, че някои от банките-майки продават паричния ресурс на дъщерните си банки у нас   на цена с 2 % по-висока от тази на международния пазар.

Според вас не е ли  това източване на България в полза на други банки и държави?

Защо българите ще заплащат лихва, многократно по-висока от лихвата навсякъде по света. И по каква логика при изключителната ни бедност банките в България ще печелят повече от всички банки по света, а националният ни продукт ще изтича към банките –майки, разбирай към по-богатите държави.

Поради това те стават все по-богати, а ние все по-бедни.

Тъй като са приравнени с държавата и общините без съответните ограничения и задължения, банките са изградили система от дъщерни и обслужващи фирми, в голямата си част свързани с държавата, от където са банките – майки.

Касае се за фирми, които изкупуват и управляват имотите на кредитополучателите,  фирми,  които заплашват „длъжниците”, застрахователни дружества,  псевдобанкови  дружества без лиценз, на които се цедират дълговете, и които събират вземанията като заплашват клиентите и много още. Получава се един затворен кръг, от който няма излизане и тежко на този, който е имал смелостта да вземе кредит с доброто  намерение да го връща.

Особено внимание представляват тези псевдобанкови дружества без лиценз. Те умишлено замъгляват банковата и икономическата среда, възпрепятстват истинската статистика,  укриват  и изнасят  доходи и действайки в комбинация с банките те ползват привилегирования режим на чл. 417 от ГПК, тъй като прехвърлят вземането обратно на банката във всеки един момент, когато преценят и имат интерес от това. Тежко и горко на човек или фирма, родили се и действащи в държавата България.

Многократно съм се натъквала на случаи, при които банкови служители си харесват имот на клиент, вдигат му лихвата, довеждат го до невъзможност да заплаща вноската и му  вземат имота. Това става чрез страничните им фирми и дава възможност за комбинации със съдия-изпълнителите. А е възможно, тъй като освен скандалния чл. 417 от ГПК се прие и чл. 435, ал. 2 от ГПК, който изключва от съдебния контрол цената на продаваемия имот и тя може драстично – до 10 пъти да се различава от пазарната такава. Понеже имотът се продава за символична цена,

длъжникът продължава да дължи

Тук е мястото да отговоря на  критиците, които застъпват тезата, че такъв текст е съществувал и в стария ГПК – чл. 237 буква „в”.

Трябва да се подчертае, че никой досега от действащите режими на кредитиране в България не е познавал т. нар. „плаваща лихва”.

Това  явление съществува отскоро и позволява на банките едностранно и по свое усмотрение да променят и увеличават лихвите, прилагани по вече отпуснати кредити.   Разликата между  действащата преди командно-административна система и днешната икономическа среда, съчетана с частната собственост на банките,  дава отговор на въпроса следва ли да съществува чл. 417 от ГПК по отношение на банките.

Безсмислено е да се търси паралел между нуждите на плановото кредитиране и днешните кредитни процеси.  Следва да се подчертае обаче, че този текст е просто една трансмися на проблеми между банковия сектор и реалната икономика.

Бързината, цел на заповедното производство, не може да се сравнява с предоставената на банките привилегия да изваждат изпълнителен лист по извлечение от своите книжа. Това е така, защото при заповедно производство документът, свидетелстващ за наличие и размер на едно задължение, е изходящ от самия длъжник.

Подобна постановка противоречи дори на базовия  доказателствен принцип от българското процесуално право, че документ, изходящ от страна, не може да служи за доказване на нейно твърдение. Не оспорвам констатацията, че неплатените вземания са дължими. Оспорвам презумпцията, че те са установени по размер само защото едната страна е банка.

Налице е нарастващ обем съдебни решения, които отхвърлят претендирани суми от страна на банките, защото съдът приема, че съответната кредитна институция е злоупотребила с монополното си положение във вреда на потребителя на финансови услуги.

В защита на интересите си банките си позволяват да противопоставят едни групи от хора на други групи – вложители и кредитополучатели.   Хитър трик , стар като света – разделяй и владей. Макиавели ряпа да яде.   Не следва да се подаваме на това. Става въпрос за търговско поведение и поемане на търговски риск. Кредитополучателят не е платец на лихвата на вложителя, а единствено ползвател на определена услуга. Банката е тази, която следва да обслужва добре  двата вида клиенти и необмисленото и търговско поведение следва да носи риск за нея и за никого другиго.  Хитростта да се поставиш в позицията на балансьор и съдник в ситуация, която сам си създал поради ламтеж за пари, не е нито нова, нито оригинална. Но не е луд този, който яде баницата, луд е този, който му я дава.

Считам, че държавата не следва да прави бизнес. Но създаването на добра и справедлива среда за бизнес и живот е абсолютно необходима.   В отношенията с банките това е особено важно.

И крайно време е изпълзелите на припек банкери да не се изживяват като ментори и пастири на народа, а да вършат честно работата, за която претендират че са специалисти.

 

faktor.bg

(2312)