web analytics
Меню

АСТМА. Коя е причината за появата й? Всички знаят основно кои са СИМПТОМИТЕ.

АСТМА. Коя е причината за появата й?

Всички знаят основно кои са СИМПТОМИТЕ.

 

Лекарствата „лекуват“ симптомите, не изкореняват причината!

 

Астма коя е причината

~~~

Основната причина за астмата на подсъзнателно ниво е чувството на СТРАХ.

Децата с астма имат СВРЪХГРИЖОВНА майка!

Тя бди над тях като орлица…

АСТМАТА Е:

Неспособност да се диша за собственото благо.

Чувство на потиснатост.

Сдържане на плач.

Страх от живота.

Нежелание да бъда тук.

На човек, който има астма, му се струва, че той няма право да диша сам.

Децата-астматици, по правило, са деца със силно развита съвест.

Те поемат вината за всичко върху себе си.

Астма възниква, когато в семейството са потиснати чувствата на Любов, потиска се (не се допуска) да се плаче – „Мъжете не плачат!”.

Детето изпитва страх пред живота и не иска повече да живее.

Това е силен подсъзнателен страх. Нежелание да бъдеш Тук и Сега.

Астматиците изразяват повече негативни емоции, често се гневят, обиждат се, таят злоба и жажда за отмъщение в сравнение със здравите хора.

Проблемите с белите дробове при астматиците се предизвикват от неумението (или нежеланиeто да живеем самостоятелно. Също така говорят за недостиг на жизнено пространство.

~

Астмата, конвулсивно потискайки влизащите от външния свят въздушни течения, говори за СТРАХ пред това да си откровен, да си искрен, страх пред необходимостта да се приеме това, новото, което носи всеки един ден.

Придобиването на доверие в хората е важен психологически компонент, който спомага за изцелението.

Астмата е и потискане на сексуалните желания.

Астмата е, когато човек иска прекалено много, взима повече, отколкото е прието и дава нещо на друг много трудно.

Това е човек, който иска да изглежда по-силен, отколкото е и, по този начин, да предизвика любов към себе си.

ОЩЕ ЗА ПСИХОМАТИЧНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ПОЯВА НА АСТМАТА

При астмата рязко се нарушава ритъмът на дишането (затруднено е най-вече издишването), което се проявява като задушаване.

Обструктивният синдром – затрудненото издишване – има отношение към процесите от еволюционната фаза (фазата на интеграция със света, на синтеза на случващото се), към умението да даваш, да жертваш нещо за другите.

Стесняването на бронхите се случва при активиране на парасимпатиковата система, което само по себе си, е свидетелство за стремежа на човек към пасивно-отбранителна жизнена позиция.

Най-често обструкцията е съпроводена с чувството на страх.

При това страхът се явява и следствие и причина за безпокойството, образува се затворен кръг. Страхът пред новото, пред неизвестното, пред живота, в края на краищата, става пусков механизъм на бронхиалната астма.

Тъй като бронхиалната астма се отнася към психоматичните заболявания, съвременната психотерапия обръща особено внимание върху психологичния портрет на личността, склонна към получаване на пристъпи на задушаване.

”В поведението и в чертите на личността на болните от бронхиална астма често се откриват реакции със защитата на емоционални, преди всичко агресивни импулси, а също така скрито желание за нежност и близост.

Зад псевдо индиферентното, дори агресивно поведение, може де се крие силна потребност от любов и подкрепа.

(J.Bastiaans и J.Groen, 1954 г.)”.

Освен това, статистическите изследвания, проведени сред децата, болни от бронхиална астма, са разкрили някои особености на възпитанието.

В резултатите на психологичните и психиатричните интервюта с участието на родителите Л. Рис (1964 г.) е открил явен превес на СВРЪХГРИЖОВНИ МАЙКИ при астматиците, които страдат от изначална потребност за прекалено обгрижване за своите деца.

Не е учудващо, че у човек, който не умее да проявява нежност и грижи, се заражда агресия към околния свят и към себе си.

Затова при профилактиката на астмата е много важно да се научим да се грижим за другите, без да чакаме любов, а да я даваме на другите.

При бронхиалната астма рязко се активизира дейността на парасимпатиковия дял на автономната нервна система, който има за цел да запазва постоянството на вътрешната среда (хомеостаза).

В поведението на такива болни често се среща:

- стремеж към стабилност
- страх от реформи, промени в своя живот
- повишена потребност от защита и грижа.

За децата астматици е много актуално развиването на самостоятелност и социална активност, които ще активизират противоположната част на автономната нервна система – симпатичната.

Тя се явява антагонист на парасимпатичната и отговаря за приспособяването към променящите се условия на околната среда.

Адреналинът, който се отделя в кръвта, разширява бронхите и намалява отделянето на секрет.

Като цяло, ваготонията (възбуждане на парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система) много често е ответна реакция на организма към чувството му на страх пред жизнените промени, изискващи ежедневни усилия за преодоляване на трудностите.

Всеки човек изпитва страх пред новото в една или друга степен.

Затова е важно постоянно да се преодолява инертността вътре в себе си, откривайки нови хоризонти за общуване с околния свят и поемане на отговорност за всичко, което правиш.

~~

Ще продължава утре.

Статията е невероятно интересна и има още доста за превод.  Погледнете допълнително, моля.

Изпитвам огромно удоволствие, докато превеждам, защото ще научите нещо ново, вярвам.

 

 

 

(613)

1561 Общо 5 За деня

Сподели мнение