Меню

Абстрактна логика. Що е то? Защо никой не ни е учил?

АБСТРАКТНА ЛОГИКА. 
ЩО Е ТО?

 

Искате да научите повече защо живеем в света, в който живеем?
Как стигнахме дотук?

С Григор направихме за вас първото видео от поредица, посветена на абстрактната логика.

 

 

Никой не ни е учил на абстрактна логика.
Единствено в САЩ и Русия се преподава тази тематика.

~
Всеки от нас иска да знае. Търси своята истина.

Например, опитайте се с лекота да се обясните в любов на жената, която Вселената най-накрая ви изпраща.

Дълго сте търсили и чакали. Срещате я. Вие знаете „Тя е!“. Просто знаете.

Стараете се да откриете точните думи.
Търсите в речника си онези слова, с които да разкриете истиския си „Аз“, да й предадете най-трепетните си чувства, които напират в гърдите.

Считате, че сте готов. Набирате смелост и се опитвате да говорите, за да се себеизразите.

И точно тогава проумявате.

Нямате думи. Не знаете КАК да обясните това, което е най-важно.

 

Или представете си, че в двора ви каца летяща чиния, досущ като тази  от „Зона 51“ в Розуел, САЩ.
От нея излиза един извънземен от нея и ви казва:

„Заповядай. Качи се да пилотираш.“

„Но как?!“, – възкликвате вие. – „Не умея да управлявам летяща чиния. Нямам книжка…“
„Ще се справите. Лесно е. Хайде, паркирайте я в гаража си.“- казва ви дружелюбно извънземният.

 

Горните два примера имат за цел да ви обясним какво е по достъпен начин да се опиташ да говориш за „абстрактна логика“.

Това е сериозна и нелека за презентиране задача.

С Григор водим разговора пред екрана по начина, както бихме разговаряли с всеки от вас на живо, в директен диалог.

Това не е лекционен материал, който може да бъде прочетен пред аудитория слушатели.

След 1988 г. никой у нас не разяснява „абстрактната логика“ и могъщото й въздействие върху целия български народ и дейността на държавата ни.

Никой не се е осмелил ясно и на глас да обясни за силния отпечатък, който астрактната логика оставя в съзнанието и реалния живот на сънародниците ни.

Това знание е било отредено само за най-висшите ръководни кадри на една държава.

То не е било предназначено за „обикновените и простосмъртните“ хора.

Григор Борисов се ангажира да насочи вниманието ни и да направи обществено достъпна темата за „абстрактната логика“.

Тук може да видите живите предавания във Фейсбук и теоретичната основа, които ще са ви полезни да разберете настоящото видео.

ПЪРВА част.

ВТОРА част
~

Може и да сами да си четете текстовия материал, след като го съхраните на устройството си от линка тук.

Ето как:

Маркирате пред файла LOGIKA, ако сте с компютър или лаптоп. Ако сте с телефон, таблет, натискате върху файла.

Натискате бутона СКАЧАТЬ (съхрани, save).

Откривате файла на устройството си.

Разархивирате, като натиснете двукратно файла.

Вече може да четете.

 

Под видеото е  текстът,

разработен от Григор Борисов,

с цел теоретично запознаване с темата.

 

 

 

 

1. Относно абстрактната логика: що е то?

Основният проблем днес пред всеки един от нас е, че през целия ни жизнен път ние бяхме неусетно подгот­вяни и приучавани да възприемаме апарата на държавното управление като реално и могъщо физическо присъствие, с което трябва да се съобразим и което не може да бъде преодоляно и променено.

 

И сега когато националното стопанство бива сривано и унищожавано пред очите ни, ние се чувстваме безпомощни и без­силни пред налаганите политически решения от некомпетентни лица, без дори да си даваме сметка за това, че тези решения се основават единствено на правна и икономическа логика от философско естество и се реали­зират единствено на организационно ниво, тъй като националното стопанство съществува физически, и не се подчинява на абстрактна логика:

 

Например, заводът за производство на машинни елементи е физически около нас и, независимо от това дали се реализира някакво производство или дали производствената дейност е спряна за определен период от време, този завод си има своето стратегическо значение за реализацията и усъвършенстването на националното стопанство;

Работниците от завода продължават да имат своите професионални умения и интереси, което от своя страна реализира неограничен икономически принос, дори в периодите на непродуктивност, тъй като произведеното от тези хора е дало своя принос и тласък за научно-техническия прогрес.

 

С други думи, заводът и работниците (както и съпътстващата организираност на това предприятие) не се подчиняват физически на организационни решения с абстрактно икономическо или правно естество:

защото заводът сам по себе си „не знае“, че ние хората имаме някакви икономически и правни убеждения, в които вярваме.

 

В този ред на мисли, като пример може да се допълни, че понятията, характеризиращи икономическия принос на дадено производство, на практика, нямат никакъв реален смисъл и значение (защото тези понятия са продукт на абстрактна логика).

 

Например,

дали дадено предприятие работи на загуба или печалба,

дали е пред фалит или финансова несъстоятелност,

или абстрактния факт че дадено предприятие има продажна цена.

Просто понятията като

„купува“,

„продава“,

„заема“,

„дължи“,

„фалит“,

„несъстоятелност“,

„кредит“,

„ипотекиране“,

„пазар“,

„търговия“,

„фискален дефицит“

и всичко останало, за което би се досетил човек, на практика не съществуват.

Тези понятия имаха единствената цел да съпътстват и усъвършенстват вътрешните и външни държавни отношения.

Стигна се до ситуация, при която преобладаващата част от гражданите не съумяват да оценят факта, че, по своето същество, тези решения представляват умело експлоатиране на незнанието за същността на абстракциите в нашето ежедневие.

Но как би могъл един човек, без предварителна психологическа подготовка да каже, че, например, окръжният районен съд за дадено населено място по същество е само физическо олицетворение на философска идея?

 

При положение, че човек се изправя физически пред сграда с внушителна архитектура и концепция, в която се влиза през предверие с тежки и огромни врати, при вида на които започва да се чувства като Малечко-палечко;

 

преминава се през рецепция, обслужвана от рецепционист;

след това се стига до регистратурата заедно с прилежащия високомерен персонал;

докато започне да върви по дълги коридори с мраморни подове,

 

по които се разхождат напред-назад съдии и прокурори облечени в черни тоги,

както и униформени представители на реда и закона с внушителна мускулатура и телосложение.

 

 

Как да каже човек, че това е само идея, с която можем да не се съобразим, въпреки текущата ситуация, която изисква опазването на България на всяка цена?

Ето затова говоря: затова че ние, гражданите, като последна опора на държавността, не бяхме философски и психологически подготвяни да разбираме, изменяме и усъвършенстваме тази държавна система като абстрактен продукт на философията, психологията и архитектурата.

Затова и целта на това своеобразно въведение е да разкрие естеството на държавността и икономиката като абстрактна логика, съществуваща единствено в съзнанието ни като идея, която в ежедневито ни се реализира повече като символика, асоциирана към физически обекти, отколкото като физическо присъствие.

 

Но най-вече, целта е да се постигне разбирането, че чрез тези абстракции трябваше да се реализира подобряване и усъвършенстване на взаимоотношенията ни в условията на разделение на труда, и организация в социалното общуване – а не да бъдем превърнати в неутрални личности и инструменти на държавността.

Разбира се, всички абстракции и абстрактни форми, които опознаваме и, с които биваме запознавани, не трябваше да имат ограничителни цел и предназначение, а напротив:

да подобрим и усъвършенстваме взаимоотношенията си в процеса на всеобщото ни развитие като личности и носители на възвишени духовни ценности;

такива абстрактни форми в ежедневието ни са идеите за държавността, икономиката, правото, социално-икономическото моделиране и логика, и други.

Ограничителният ефект от прилагането на абстрактна логика от подобно естество, обаче, се реализира умишлено, посредством така нареченото директно включване в изкуствено поддържаното забързано и размесено ежедневие още от ранна детска възраст, в съчетание с прикриване на познанието за абстрактното естество и характера на логиката, която неусетно свикваме да възприемаме като част ежедневието и действителността.

 

Това прикриване на истините се реализира на практика като не чак толкова предумишлено, колкото като по-скоро случайно, чрез непрекъснато и непрестанно отклоняване на вниманието ни, в рамките на целия ни житейски път.

Понякога се случва човек да се откъсне от тази така добре поддържана забързаност в ежедневието ни, за да застане отстрани и съзре една малка или по-голяма част от истините за всичко около себе си, но не винаги намира смелост или сили да изрече това което вижда, поради обстоятелства от най-различно естество.

Въображението е този основен инструмент на съзнанието, който репликира физическата действителност около нас и неограничено я обвързва и допълва с абстрактни взаимовръзки, както и обекти от философско и всякакво друго естество, които са продукт (резултат) единствено и само на въображението ни, и се реализират непосредствено (при това в реално време), докато говорим, слушаме, четем и наблюдаваме.

 

Всичко това резултира във формирането на абстрактна логика, която за по-кратко наричаме ценностна система.

Изражението на тази логика в ежедневието ни се реализира посредством нашите действия и характера на взаимоотношенията ни един спрямо друг, както и чрез физическото присъствие на обекти със символично значение.

 

Например, сградата на народното събрание и министерския съвет,

сградите на съдилища,

общини,

банки и други икономически институции,

униформените лица, представляващи органите на реда и сигурността, и така нататък.

В резултат на всичко това, се формира заставяща и принудителна социална среда за наложено усвояване на усещането за присъствие на държавността и икономическата система в реалността.

Съзнанието е практически светът, в който ние живеем и пребиваваме през почти целия ни земен път, защото съзнанието е онова, което неограничено обогатява и допълва репликирания физически свят около нас самите, докато на практика започнем да се съобразяваме единствено и само с този краен продукт: ефективно превръщайки всеки един от нас в инструмент, който бива направляван и управляван чрез способите на философията, както и други сходни науки.

 

Оттук, следва да се изясни, че държавата и всички институции, свързани с налагането и реализирането на държавността, не съществуват в реален вид.

 

Те са само идея, или с други думи абстракция.

 

Тази абстракция, която съществува единствено и само в съзнанието на хората без предварителна психологическа подготовка, като логически основополагащи компоненти за упешното психологическо дефиниране и утвърждаване на многоканална логическа ценностна система от различно философско естество, с оглед на ефективното и необратимо обвързване на репликираната физическата реалност в човешкото съзнание с предефинирана абстрактна логика.

 

Директният резултат от това е ежедневна действителност, представляваща смесица от повече абстракция и по-малко физическа реалност.

 

Тук абстракцията е онази сплав, спояваща физическите елементи, които с времето хората привикват да не забелязват и оценяват.

 

Те остават изгубени в абстракцията и отричат напълно физическата стойност на реалността и плодовете на собствените си усилия.

Устойчивостта на дефинираната и изградена логическа платформа в съзнанието на хората се гарантира, балансира и укрепва непрекъснато и целенасочено.

 

Това става с помощта на двупосочно визуализиране на физически аналози на опорните логически елементи, характеризиращи държавността, посредством строга и установена диференциация.

 

Например, в архитектурните стилове, в рамките на урбанизираната среда, по отношение на сгради, паметни елементи, инфраструктура и други;

Приучаването към различните психологически състояния и реакции спрямо физическите логически аналози, започва да се реализира още от детска възраст и се разпростира до края на житейския ни път.

Така, като краен резултат, се установява състояние на логически капан, благодарение на което човек не може да открои абстракция от реалност.

 

С други думи, ефективно се реализира среда, в рамките на която говоренето е активно програмиране.

 

Активно програмиране означава, че всяко нещо, изречено от някого, създава или променя (пренастройва) логиката в съзнанието на хората, които НЯМАТ предварителна психологическа подготовка.

 

Това е, досущ, като смесването на бяла боя с оцветител, защото след това боята не си възвръща първоначалния цвят.

 

Да погледнем нещата и от друг ъгъл.

Картата на България е само картинка.

 

 

И тази картинка си я знаем само ние българите, и само ние си я поддържаме, на практика, върху територия.

Тази територия, сама по себе си „не знае“, че се нарича България.

Единственото реално нещо на българската територия са хората и идеите, на които са носители, а държавността съществува само в съзнанието на хората.

И точно тук влиза в употреба психологическият ефект от демонстриране на силовата страна на държавният апарат.

 

Единствената цел на този психологически ефект е да бъдем приучени и заставени да се съобразяваме с вече въобразените обекти и взаимовръзки в съзнанието ни, дотогава, докато свикнем да не правим разлика между въображаемите обекти и реалността.

Изложеният по този начин психологически подход в държавното управление се основава изцяло върху психологията на човешкото съзнание.

 

Той се реализира посредством достиженията в различните направления свързани с психологията, философията, социологията и други сходни науки с абстрактно естество.

Търсеният ефект от налагането и прилагането на такава логическа система беше в подобряване и усъвършенстване на взаимоотношенията между хората, в условията на разделение на труда и организация в социалното общуване.

Но вторичният ефект от прилагането на тази система (върху лицата с нисък, среден и надсреден интелектуален потенциал), обаче, се реализира като необратимо и непреодолимо програмиране на съзнанието.

Това е досущ като писането с мастило върху книга с бели страници.

Написаното повече не може да бъде заличено, но значението на вече написаното може да бъде непрекъснато допълвано и обогатявано с времето и, като краен резултат, логически променяно.

За нуждите на държавното управление, съзнанието на човека се разглежда като отворена програмна среда.

 

Още от най-ранна детска възраст към тази програмна среда, с помощта на образователните способи (и разностранните аспекти на медийната среда и многоканалното общуване), се вграждат логически връзки и превключвателни логически механизми  за ефективното управление на активните логически състояния на съзнанието.

 

Например, придаване на ключова значимост на физически действия, свързани с ритуалност, символика, жестикулиране – практически изразени, например чрез:

парично заплащане по реализирането на логическия процес „купува/продава“,

„полагане на клетва“,

„полагане на подпис“ в най-общ смисъл,

„подписване на договор или декларация“,

„откриване и закриване на парламентарно заседание“,

„демонстриране на организираност и внушение за сила“ от лица в полицейска и военна униформа, и т.н.

С други думи, човешкото съзнание се характеризира с уникалност, заради това, че, по своята същност, представлява открита програмна среда.

В тази програмна среда могат да бъдат въвеждани дефиниции, визуална терминология и логически опорни точки още в процеса на говорене и наблюдение, въобще, докато някой говори или извършва определено действие.

 

И точно в това се съдържа ключовият момент:

дали тази програмна среда ще се запълни и зареди с информацията, с която ние идваме на този свят и на която сме носители 

или

ще се откажем от същността си, за да унаследим и усвоим грешките от миналото, като правила и норми за настоящето, от „избрани“ представители на сегашни и отминали поколения?

Процесът, който наричаме съзряване на всеки един от нас, по настоящем, се характеризира с приземяване и принизяване на личността.

 

Този процес започва още от най-ранно детство.

След това преминава през системата на образованието и средата на общуване и не представлява нищо друго, освен заставящо унаследяване на емоции, незнание, заблуди и погрешна информация за самите нас.

В този процес има принудително налагане на самоличност и съзнание, подтискайки истинската самоличност и съзнание, с които идваме на този свят и които носим в себе си.

 

Целта е  да се превърнем незъзнателно в съучастници на разруха, разделение и психо-логическо самопоробване.

С други думи, ние заварваме един погрешен път на цивилизационно развитие.

След това биваме заставяни и принуждавани да следваме този, така наречен, „път на развитие“ несъзнателно и без възражение, като естествена норма в житието ни.

Такава е същността на образователната ни система (не само нашата), обект на която са преобладаващата част от народните маси.

Нас ни научават да оперираме и обслужваме социално-икономическа система, чиято същност не познаваме (както и всеки друг абстрактен или физически компонент от тази система).

 

Нас не ни учат как да я променяме, пресъздаваме или заместваме с друга по-благородна и съзидателна система, която познаваме и разбираме.

Така представеното и заложено логическо естество на образователната система, се отнася и за различните направления в науката и техниката, където по подразбиране се стига до реализирането на средни и висши кадри с широко оперативно предназначение.

 

Това, от друга страна, резултира в ефективното обособяване на горна граница за интелектуално развитие в областта на науката.

С други думи, реализира се набор от центростремителни психо-логически опорни точки на влияние при вземане на решение, по отношение на съмнение или самоувереност.

Изложеното до тук съдържание характеризира, до голяма степен, фундаменталните устои на всяка една държава по света до настоящия момент, като абстрактна логика, в частност и България.

* * *
В рамките на периода 1975-1988 г. българският държавен модел трябваше да бъде осъвременен и актуализиран за нуждите на българската нация в сегашният момент от време, за успешното следване на дългосрочна стратегическа посока на държавно развитие с внимание към нуждите за израстване и еволюиране на личността.

 

Този модел трябваше да бъде подобрен и усъвършенстван, посредством заложените по това време насоки за непрекъснатото и многопосочно еволюиране, допълване и обогатяване с абстрактни методи и взаимовръзки.

 

Най-вече, бе необходимо широко запознаване на държавния кадрови състав, интелигенция и водещите съсловия на българската нация с фундаменталното естество на тази абстрактна логика.

 

Те трябваше да бъдат запознати с възможностите за логическо манипулиране и управление, с оглед превръщането на българската държавност в самоадаптивна и самоеволюираща система спрямо настоящите и бъдещи промени по отношение на:

динамично променящите се обстоятелства от гео-политически характер и

необходимостта от плавно завръщане към фундаменталната същност на християнските ценности като основа на държавността и политическата стабилност, с отчитане на ускорения еволюционен потенциал и нужди на новите поколения.

Трябва да се подчертае, че адаптивността на държавния модел, който трябваше да имаме днес, бе съобразена и с настоящия момент от време (периода 2000-2015 г.), когато, както всички виждаме, като непредвидено обстоятелство за съвременната цивилизация и в частност за българската нация, се формира и утвърди междинна горна граница в разбирането за икономическo развитие, стабилност и просперитет.

Но, по същността си, този междинен праг в развитието на съвременните общества не е нищо друго, освен преходен етап в развитието и усъвършенстването на нашата цивилизация.

 

Този междинен праг се изразява в необходимостта от фундаментална промяна в същността и естестеството на социално-икономическото моделиране и аргументиране, социалното общуване и междудържавните взаимотоношения, като фактор за пълноспектърна реализация на държавността в условията на една по-съвършенна ценностна система за личността, където духовността е вече приоритет спрямо материализма.

Преодоляването на този праг изисква всестранно и пълноценно преосмисляне.

То изисква и преоценка на фундаменталната философска основа, заложена в нашето настояще.

 

Важно е и да се обърне значително внимание на абстрактното и логическо естество на по-значимите компоненти на държавността, но най-вече абстрактния характер на икономическата взаимообвързаност в националното стопанство и международните отношения, откъдето произхождат и проблемите пред българската държава и общество.

 

С други думи, част от решението се състои в разкриване и осъзнаване на абстрактния и идеен характер на социално-икономическият модел, като фундаментална основа за реституиране устоите на българската държавност в актуална за настоящия момент от време форма.

Това ризкриване и осъзнаване би било гаранция за просперитет и благоденствие, при условията на съвременна организация в социалното общуване и взаимодействие.

Ако ние българите днес не сме съгласни с естеството на провежданата вътрешна и външна държавна политика, то това се дължи на факта, че утвърдената посока на държавно развитие бе омаловажена и изоставена през 1989 г.

 

Поради тази причина сегашният държавен модел не демонстрира и не отстоява, свойствения за българската нация, път към духовно развитие и усъвършенстване на личностния потенциал за всеки един от нас.

 

Изоставеният през 1989 г. държавен модел на управление, обаче, допълнително се характеризираше с изключително глобален характер по отношение на българската държавност в рамките на периода 1970-1989 г., във връзка с ефективното упражняване на външно влияние спрямо други държави по мирен път, за възприемането и реализирането на наднационална духовна ценностна система, като ново естество на вътрешни и международни взаимоотношения.

 

Чрез тях трябваше да се трасира и утвърди една по-съвършенна посока на цивилизационно развитие, разкриваща пътищата към неограничено пробуждане, реализация и усъвършенстване на личността, като естествен отговор на нуждите и стремежите на новите поколения.

Мащабността на тази политика бе реализирана и като противопоставяне срещу наложения и утвърден от векове световен ред на ограничение и принизяване на личността;

Този свеотвен ред има за цел да превръщане преобладаващата част от хората по света (в частност и българите) в неутрални личности с универсална ценностна система, подчинена на принизяваща и деструктивна съвременна философска основа – наречена пазарна икономика, в най общ смисъл.

Затова, част от вниманието по-късно в следващите раздели на този текст, ще бъде насочено и към завръщането на България по собствения си утвърден, но позабравен стойностен политически път, както и начините, по които да се реализира това завръщане, в актуални за сегашното време форма и политически мерки.

* * *
Днес ние българите се оказахме изгубени в собственото си настояще.

Останахме без посока за бъдещето, защото не познаваме достатъчно собственото си минало.

 

Не познавахме, най-вече, стратегическото значение на това минало (с внимание към периода в 1944-1989 г.), за да съзрем настоящето, което трябваше да имаме днес, а оттук да съзрем и параметрите на бъдещето, към което трябваше да бъдем устремени.

 

Отклонихме се от свойствения за нас самите път на развитие като нация, защото не се реализирахме като носители на актуалната за сегашното време и обстоятелства непреходна нравственост и ценностна система.

А в какво трябваше да се изрази тази ценностнта система, в най-общ смисъл?

Реализирането на нас самите като граждани и професионалисти с тясна и широка специализация по отношение на разностранните направления в науката и техниката, но най-вече като личности с богата култура, всестранни по възможност познания и всеобхватни по естество разбирания, c равностоен принос в разностранните аспекти на държавното управление и осъзната политическа отговорност към настоящите и бъдещи поколения, както и опазване и усъвършенстване на националното стопанство.

 

Всичко това трябваше да способства за еволюирането на българската държавност, от система за заставящо налагане на съзнание и самоопределение за личността от страна на политическите ръководители (като необходимост за периода на изграждане и усъвършенстване на националното стопанство до определено ниво), в логическа платформа, динамично адаптираща се към изпреварващия еволюционен потенциал и нужди на новите поколения.

Това, от своя страна, трябваше да допринесе и за своевременното създаване и утвърждаване на социална среда с дългосрочна актуалност, основаваща се на непреходност, баланс и хармония по отношение материална наситеност и задоволеност, за да бъдат успешно посрещнати нуждите на новите поколения българи като носители на зряло съзнание и духовност.

Гореописаният характер на съвременната държавност трябваше да бъде успешно наложен и реализиран до 1990 г.

Но това не се случи.

 

Не се случи, защото методите за реализация на държавността като абстрактна логика за ефективен психологически контрол и управление, се примесиха по непредвиден за времето си начин с неактуалността на образователните и социални способи за политическо съзряване и отговорност.

 

Това доведе до реализирането на приземяваща за личността социално-икономическа държавна система, не отговаряща на нуждите на новите поколения.

И, може би, затова зададените цели и очакваните резултати си останаха само записани на хартия като една възвишена идея за основа на политическа стабилност и целенасочен просперитет.

 

Това, което се случи на практика бе, че се реализира общество, състоящо се от неутрални личности с универсална ценностна система.

 

Тези личности демонстрираха безразличие към всичко онова, което считаме за несвързано с нашите интереси и професионално направление.

 

Повярвахаме в това, че „всеки си знае работата, за която е учил“.

 

Като краен резултат се стигна до грандиозен неуспех – всичко това ни направи негодни да понесем на раменете си отговорността и познанието за държавността и бъдещето на нас българите като нация.

Формира се държавна система, съставена от различни по смисъл и значение звена и запълнена с квалифицирани кадри, които не познават фундаменталното значение за смисъла и посоката на държавно управление, както и различните по естество и характер страни на вътрешните и външни социално-икономически отношения.

 

Това доведе до централизирана държавна структура.

В рамките на тази структура отделните звена се занимават единствено с изпълнението на възложените им „отгоре“ задачи (под зоркия контрол на системата за национална сигурност).

 

Това се прави без да познават стратегическото значение и смисъл на изпълнената задача като част от едни по-глобални мерки за просперитета и опазването на българската нация.

 

Иначе казано,  държавната система ефективно бе превърната в неутрален оперативен елемент на централното държавно ръководство.

Но това от друга страна превърна така функциониращата държавна система в нож с две остриета.

 

Причината бе, че преобладаваща част хората бяха превърнати в инструменти, които работят, създават и творят, но без да знаят защо и с каква цел (просто за заплата).

 

Централното ръководство бе превърнато в единствена и достатъчна мишена за ефективното саботиране на българската държавност.

Реализираният, в крайна сметка, съботаж в централното държавно ръководство през 1989 г., при условие на завареното състояние на държавност, превърна всеки един от нас в инструмент за безпристрастно унищожение и разруха на собствената ни страна.

Вследствие на това, днес всички ние живеем в едно настояще без път и посока, защото намразихме собственото си минало заради личните си несгоди и трудности в доскорошния ни житейския път.

 

Още и пради факта, че се поддадохме на късогледството и неразбирането за социалистическото минало от страна на родители и прародители, при това без да имаме достатъчен поглед и разбирания за посоката, към която бяхме заставяни да вървим.

В днешно време твърде много се говори за несгодите и негативите на социалистическо ни минало, при почти тотална липса на разбирането за това, че почти три поколения от българи бяха преки свидетели и участници в процеса по изграждането и усъвършенстването на съвременно национално стопанство, в съчетание с умело политическо маневриране спрямо обстоятелствата и проблемите на времето.

 

Почти три поколения отдадоха времето си на градеж и съзидание, без да имат възможността да изживеят резултатите от трудовото и творческото си ежедневие – в полза на бъдните поколения.

Затова съзнанието на тези три поколения от българи трябваше да бъде нахранено с визия и идеология като необходима мярка и основа на държавността, за да изживеят поне идеята за бъдещето, което сътворяваха.

 

По същия начин едно младо семейство, участващо в строежа на новото си жилище, се радва със сърце на издигането на грубия строеж дори преди първа плоча.

 

Това е така, защото в съзнанието си хората виждат не груб строеж, а завършен дом за децата си, с цялата си топлина и уют.

Затова е подходящо да се отбележи, че, по принцип, политическа стабилност се реализира възоснова на осъществена реалност в рамките на житейския път на едно поколение;

а когато визията за реалност не може да бъде осъществена дори от две поколения, то тогава реализацията на политическа стабилност изисква това далечно бъдеще да бъде преживяно като идеология.

2. От къде произхождат проблемите в българският държавен апарат?

На какво се дължи деструктивният характер на българската държавност днес и защо този политически курс се налага като норма в съвременните икономически модели, изградени по така наречения западен образец?

Въображаемият елемент с най-голямо значение за нашето съвремие е икономиката.

Икономиката е социално-икономическият модел, на който се подчинява държавността.

 

С оглед на правилното разбиране на изложението по-нататък, е необходимо като фундаментална предпоставка да се знае, че икономиката, като теория не е нищо друго освен идея или с други думи абстрактна логика с философско естество за организиран и аргументиран достъп до блага и ресурси.

 

Тези блага и ресурси произтичат от усилията и стремежите на трудещите се, в най-общ смисъл.

 

Тази „теория“ се прилага единствено въз основа на психологията на човешкото съзнание.

И тази „теория“, ако може така да се нарече, бива непрекъснато прекроявана и прилагана според нуждите на държавата, в подчинение на необходимостта от ред и зависимост във взаимоотношенията между граждани, институции и държава.

 

Целта е да се осигури  реален възход във всички аспекти на нашето ежедневие.

Реализацията на икономиката в ежедневието ни се осъществява на психологическа основа.

 

Например, склонността на редовите граждани към ред, сигурност и доверие в държавните институции.

Тази психологическа основа се гради на базата на умишленото незапознаване на преобладаващата част от гражданите с абстрактното естество на тази теория на социални взаимоотношения като логика.

 

Това, от своя страна, прави всяко икономическо решение вярно (независимо от крайния резултат).

С други думи, всяко икономическо решение е вярно, защото гражданите не познават същността на икономическото теоретизиране и са практически изключени като опора на държавността.

Стигна се дотам, че икономиката се превърна в логически алгоритъм за човешко поведение и взимане на решения.

 

Това напълно измести човешкото съзнание като основа на междуличностни взаимоотношения.

Икономиката бе ефективно трансформирана в механизъм за социален реинженеринг.

Такова е естеството на правната система, както и всяка друга система в нашето ежедневие, основаващи се на достиженията във философията и психологията.

Относително безпроблемното прилагане на каквито и да е икономически принципи, като цяло, се дължи на умелото експлоатиране на силните и слабите страни на човешката психика, в най-общ смисъл, както вече бе изяснено дотук от самото начало на текста.

Тези принципи се прилагат с лекота, най-вече, поради склонността на самите граждани към ред, сигурност, ангажираност и чувство за дълг, в комбинация със символите на държавното управление и идеята за могъщество на държавата, в най-общ смисъл.

Такава е същността и естеството на социално-икономическата ни система (не само нашата).

Ние израстваме в обкръжението на тази система и свикваме да я въприемаме като постоянна и неизменна даденост, с която интуитивно се съобразяваме.

 

Ние дори не подозираме, че НИЕ СМЕ ТЕЗИ, които създаваме системата и си я налагаме.

Ние не подозираме, че НИЕ СМЕ ТЕЗИ, които могат да я изменят и обогатяват, така че да ни служи по-добре.

Ако се наложи дори, МОЖЕМ ДА Я ОТМЕНИМ в полза на по-осмислен и съзидателен начин на живот.

 

За огромно съжаление, икономическото образование е все още организирано по начин, който, в краен резултат, води до едно цялостно неразбиране на следния факт.

 

Тази теория съществува, за да бъде пресъздавана и променяна непрекъснато, в зависимост от нуждите, които възникват при непрестанно качествено и количествено натрупване на блага и ресурси, с единствената цел към възход и благополучие.

Проблемът не е в това, дали дадена икономическа система ще бъде пазарна или планова, или от друг тип (основавайки се на каквито и да е измислени принципи и несъществуващи закони).

 

Проблемът не е и в това, дали икономиката въобще ще продължи да съществува, или ще бъде изместена от по-възвишени и осъзнати взаимоотношения.

Проблемът е в това, че така наречената „пазарна икономика“, се превърна в основна ценностна система: тази логика, с която претегляме значението и стойността на всичко, което ни заобикаля и създаваме, както и „стойността“ на всеки един от нас, като хора вече родени на този свят.

Затова проблемите, спъващи развитието и просперитета на българската нация, са с абстрактно логическо естество, а не физическо.

Естеството на текущата затруднена социално-икономическа ситуация е предмет единствено на абстрактна логика, въз основа на която е дефинирана и изградена социално-икономическата ни система, като фундаментална основа на българската държавност.

 

Същата тази абстрактна логика съществува единствено и само в съзнанието на българските граждани.

Затова процесът по разкриване на абстрактното естество на социално-икономическия модел като основа на държавността, както и опознаване естеството на присвоената към този модел логика, е единственият възможен път за една цялостна преоценка на валидността на заложените, във вътрешните и международни взаимоотношения, икономически принципи и закони.

***
Какво стои зад фасадата на западните държавни принципи?

 Този въпрос умишлено насочва вниманието към някои от авторите на фундаментални трудове, на които се основава съвременната икономическа и политическа система на западните държави, както следва:

1/ The Condensed Wealth of Nations and the Incredibly Condensed Theory of Moral Sentiments, by Eamonn Butler (based on: „The Wealth of Nations“, by Adam Smith; „The Theory of Moral Sentintiments“, by Adam Smith);
2/ The Works of David Ricardo, Online Library of Liberty (McCulloch ed.)
3/ Sketch for a Historical Picture of the Progress of the Human Mind: Tenth Epoch, by Henri de Saint-Simon;
4/ Letters from an Inhabitant of Geneva to His Contemporaries, (1803). The Political Thought of Saint-Simon, Oxford University Press, 1976. ‘Letters’, omiting hypothetical ‘Reply’;
5/ The Crowd–A Study of the Popular Mind, by Gustave Le Bon.

/във връзка с дотук посочените авторски трудове, следва да се обърне внимание и на следните текстове:
a) The Psychology of Peoples–Its Influence on Their Evolution, by Gustave Le Bon;
b) Principles of Political Economy, by John Stuart Mill. /

Изброените авторски трудове следват историческият период след френската революция (1789-1799 г.).

Това е периодът, оказал най-голямо значение за политическия облик на съвременния западен свят.

Поради този факт, с оглед избягване създаването на усещане за едностранност и първосигналност по отношение на по-нататък представените заключения, необходимо е да се отбележи, че тези трудове не са единствените по характер и съдържание, отнасящи се до проблемите на съвремието, но са част от онези характерни за времето си трудове, с най-силно изразено фундаментално значение за формирания облик на съвременната обществена организация на западните общества.

Вследствие организираното унаследяване на принципи и идеи, изложени не само в изброените трудове, но и в друга литература с подобно съдържание, днешните сходни по тематика литературни издания са с изключително еволюирал и адаптиран на пръв поглед характер, съобразен с актуалното състояние на обществените организации и явления.

Доказването на обвързаност на днешните социално-икономически модели на развитие с идеите на старите аристократични общества може да се превърне в изключително труден и оспорван проблем за недостатъчно въоръженото око на читателя.

Едно такова заключително твърдение за обратна зависимост и обвързаност, обаче е напълно самодостатъчно за предвиждането му като стратегически фактор, при планирането на съответните контра-мерки, за елиминиране на възможните последици обвързани с верността на изложените по-нататък твърдения, свързани с проектирането и анализа на подходящ социално-икономически модел за развитие.

Ако се изходи от съдържанието на изброените авторски трудове, взимайки под внимание биографичната информация за авторите, включително индиректната обвързаност на въпросните трудове, както и референциите към автори на други текстове със сходен характер, следва да се направи заключение.

 

Застъпената концепция, стояща зад фасадата на западната икономика и политика (така наречената западна демокрация), пряко отразява отстояваната в днешно време тенденция към

разрушаване основите на утвърдения централизиран държавен апарат и налагането на нов световен ред, без държави и без граници.

 

В този нов световен ред отделният индивид е неканен гост и субект на едно ново по вид робство, простиращо се отвъд досегашните обществени представи.

Полагането на основите и утвърждаването на елементите на новия световен ред в съвременната вътрешна и външна политика на България, се представят на българския народ под формата на преход от „комунизъм“ към „демокрация“, в съгласуваност с организациите-двигатели на тази политика, като например:

„Организацията на Обединените Нации“,

„Световната Банка“,

„Международния Валутен Фонд“,

„Международната Здравна Организация“,

„Съвета на Европа“ и други.

Въз основа на една по-обобщена оценка, е правдоподобно да се допусне, че официалното афиширане на едни по-утвърдени и актуални идеи за една всеобща форма на световен ред, с характер и визия най-близки до съвремието, датира поне от 1807г., с публикациите на Анри Дьо Сен-Симон.

Изглежда, че това е приблизителният момент в миналото, от където разцветът в различните сфери на обществените и приложни науки в западните общества придобива изключително синхронизиран и подчинен характер за реализирането на подобна идея в полза на ограничен кръг от аристократични общества.

Разглеждат се социално-икономически методи и способи за трансформирането на дадена нация в нехомогенна и изключително манипулативна структура, характеризираща се с атрибути присъщи на „тълпата“, където съзнанието за национална принадлежност и идентичност на отделният индивид се обезличава и редуцира до продукт на обкръжаващата среда.

В този ред на мисли, западните модели, обслужващи културно-общественото и икономическо устройство, са еволюирали в механизми за налагане и регулиране на трансформационните фактори, подхранващи многообразието от упадъчни форми, до които се редуцират днешните общества, където неминуем резултат е ефективната загуба на държавност и прекрояване на държавни територии.

Значително внимание трябва да се отдели на фактът, че така представените западни модели на развитие не демонстрират стремеж към просперитет и благополучие, а напротив, регулирано забавяне и изоставане във всички области на културата и научно-техническия прогрес; благоразумно е да се допусне, че западните постиженията в областта на науката и техниката не отразяват онова състояние на просперитет и благополучие, което би било постигнато при обратна замяна на наложените ограничителни социално-обществени фактори.
Изключително впечатление прави неявният подход на някои от авторите към оценка на световната история, с оглед определянето на времевите граници в миналото, или с други думи ключови преломни точки, кореспондиращи с дадено настояще, от които практически би било възможно да се „рестартира“ историческото развитие в съчетание с премахване на условията за възникване на нежелани тенденции и събития, съществуващи като факти от реалната история.

 

С други думи, какво ако можехме да редуцираме днешният съвременен свят до състояние на пълна неустановеност и безпаметност в условията на умишлено предизвикан всеобщ хаос, в паралел с една подходяща историческа времева граница, с цел генерирането по предписание на ново социално-обществено развитие на народните маси за постигане на проектираните резултати?

Точно в това се състои и същността на западните политически модели: попълване на система от фактори и предпоставки за тотален реинженеринг на съвременният свят с оглед реализирането на вече обобщените цели.

Оттук с основание би следвало преразглеждането на българската и световната история с нов поглед и от различен ъгъл, което, от своя страна, ще покаже изключително експерименталният характер на преобладаващите събития от миналото в съчетание с диференциране по раси и националности.

Оттук следва да се направят и съответните изводи за естеството на заложеното съвременно социално-икономическо моделиране, обект на което е българската нация и държава.

Прилаганите модели се кооперират изцяло с вече изложените заключения, както и със съвременната „политика за устойчиво развитие в условията на глобализация“ – политика защитена от съмнения за невъоръженото съзнание на средностатистическия български гражданин.

В подкрепа на изложените заключения и с референция към настоящият момент от време: съответните резултати от провеждането на описаната по характер деструктивна политика вече придобиват реално измерение, при това характеризиращи се с изумително съответствие спрямо изложените вече заключения. Към днешна дата, с увереност може да се констатира, че опорна мрежа от изкуствено поддържани и наложени фактори за нуждите на социално-икономическа детериорация и реинженеринг е в процес на материализиране, а именно:

демонизиране на държавният апарат, както и на структурите за централизирано управление, национална сигурност и отбрана;

демонизиране икономическото и индустриално минало на страната, както и физическото редуциране на индустриалната и военна мощ, в подкрепа на цялостна и многостранна икономическа зависимост, като естествена норма в рамките на „съвременното общество“;

ефективно отричане на държавата като организация за отстояване на националните интереси и традиции;

силно изявено и задълбочено фрагментиране на обществото по изкуствено наложени и поддържани признаци, чрез прилагане на социално-икономически и организационни способи;

задължително е да се обърне внимание на спонсорирането за многостранно обвързване и приобщаване на различните фрагменти от българското обществото към националните и културни ценности на общества от други държави, в резултат на което се достига до формирането на обществени групи с ново самосъзнание и социална принадлежност, където ефективният резултат в повечето случаи е прекрояване на териториалните граници в съзнанието на хората, както и смисълът за отстояване суверенитета на държавните територии;

тук българската държава ефективно и умишлено се представя като слаба нация, което ефективно се преплита с естественият стремеж у човека да се самоасоциира с по-силната, в конкретния случай чуждестранна нация;

агресивно компрометиране историческото минало на държавата, чрез замяна на смисъла и значението на цели исторически периоди, както и оповестяване на отделни и необосновани цензорирани исторически факти с изключително конфликтен характер, с оглед придаването на еднопосочност и необратимост на вече напредналите социално-обществени деструктивни процеси, което от своя страна активно рефлектира в сломяване на националното самосъзнание и самочувствие, за способстване спонтанността към претопяване и поглъщане на българското население в рамките на чуждестранни общества;

компрометиране на образователната система, в следствие на което българския народ е недостатъчно подготвен да отстоява и налага националните принципи и приоритети, както и да отстоява и предава културните си ценности не само в свои среди, но и сред чужди нации. Това до голяма степен предопределя днешната склонност към претопяване и асимилиране, както и почти пълната липса на осъзната съпротива пред подобни явления.

Настоящата социално-икономическа система, основаваща се предимно на пазарните икономически принципи, цели преразпределяне и трансфер на индустриалните мощности от едни държави към други, като по този начин се реализира една на пръв поглед многостранна икономическа зависимост за устойчиво развитие. Но по същността си това не е нищо друго, освен икономически похват за елиминиране политическата независимост на държавите и нациите, към които бива прилагана тази система.
Фундаменталната цел, стояща зад фасада на всичко това, обаче е трансфер и концентриране на научно-техническите умения, знания и потенциал към определени общества и групи от общества, които да бъдат единствените притежатели и носители на способите на научно-техническия прогрес.

Този процес на трансфер се реализира, посредством: прекъсване на приемствеността между научно-техническите кадри в активна възраст и всяко ново поколение от млади хора, чрез закриване или преструктуриране на научни-технически и образователни звена, както и обвързаните с тях производства; понижаване образователните стандарти; но най-вече контролирана замяна на образователни професионални направления с реална икономическа стойност, в полза на направления с несъдържателна и абстрактна икономическа стойност, на основание придаване на социално-икономическо значение на напълно абстрактни и нестойностни аспекти от обществения живот.

По този начин се налага не само пълноспектърна социално-икономическа зависимост на дадена държава и общество, но най-вече: реализира се социално-обществена система за неосъзнаване на тази зависимост от членовете на обществото.

Това ефективно води, до превръщането на едно общество или нация (осланящи се на определена група от общества за задоволяване на нужди с реална икономическа стойност) в преднамерено трансформирана група от индивиди с регулирано и контролирано ежедневие и начин на живот, при това в съчетание с отсъствие на умения за осъзнаване на реалността.

Автор – Григор Борисов.

24 октомври 2018 г.

 

 

Как да помогнете да продължим дейността си?

Не приемайте за даденост изготвянето на подобни видеа.

Ние полагаме труд, съобразно възможностите си в момента.

Подкрепете ме тук 

Diana

 

Моля, помогнете ни да си приберем Българите в Родината и да си изградим държавата.
 
Правим го за вас.
Без вас, ние с Григор Борисов не можем да се върнем.
 

Държавата – това са ХОРАТА в нея.

 
~

Изпратете до всички близки и познати ЗАД ГРАНИЦА!
~

 

Бъдете добри хора – разпространете до всеки, който може да се нуждае от тази информация ТУК и СЕГА.

Моля, споделете видеата. Първо „дайте“ и ще получите след това.

Ще ви се възвърне, дори в повече.

Напр. ДАЙТЕ ни своята реакция, коментар, мнение, харесване или не.
Бъдете личност, а не безлична „единица“ зад монитора, екрана на телефона…

(520)

Сподели мнение